Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1255 07.10.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на седемнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: АТАНАСКА АТАНАСОВА
Д. ГАЛЬОВ
Секретар: Й. Б.
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1481 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.Г.Д.,***, офис №
1, чрез пълномощника- адвокат Люба Райнова от САК, против Решение № 567 от
02.06.2020г., постановено по НАХД № 5570 от 2019г. по описа на Районен съд – гр.Бургас,
с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-0769-005324 от 29.10.2019г., издадено от Началник група към
ОД на МВР-гр.Бургас, сектор „ПП“, с което на касационния жалбоподател за
извършено нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП са
наложени наказанията „глоба“ в размер
на 2000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното
съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че показанията на
изслушаният свидетел в производството пред РС-Бургас са тълкувани превратно,
защото с тях безспорно било доказано, че не е имало причина за тестване на
жалбоподателя, по смисъла на чл.5, ал.1 от Наредба. Оспорва се наличието на
хипотезите, при които водачът на МПС следва да бъде подложен на такъв тест, а
именно- при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на
МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Сочи се, че при
извършената проверка не били налице външни проявления, демонстрирани от
жалбоподателя, т.е. наличие на неадекватно поведение, нито са ангажирани такива
доказателства. Издаденият талон за медицинско изследване бил нередовен от
външна страна. Не е ясно защо в него се упоменава извършена преди това проверка
за употреба на алкохол, а освен това имал противоречива информация. При
положение, че пробата за алкохол била с нулева стойност, въобще не е следвало
да се издаде талон, а по отношение изследването за употреба на наркотици данни
от проверка за алкохол също не следвало да се съдържат. На следващо място, НП
не съдържало точна и правилна квалификация на нарушението, тъй като в състава
на това нарушение се съдържат две хипотези – отказ от изследване или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване. В случаят се съдържали и
двете хипотези в описанието на нарушението и това съществено нарушавало правото
на защита на касатора. Наред с това, наказващият орган не посочил в
обстоятелствената част на постановлението нарушената норма на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, а била посочена само санкционната- чл.174, ал.3 от ЗДвП, което също
нарушавало правото на защита на санкционираното лице и е основание за отмяна на
НП.
Прави се искане, касационната инстанция да отмени
оспореното решение на Районен съд – гр.Бургас и вместо него да постанови друго,
с което да отмени наказателното постановление изцяло.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не
се представлява.
Ответникът по касация, не
се представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението
на първата инстанция да бъде оставено в сила.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, въз основа на събраните по делото
доказателства, като обсъди доводите и възраженията на страните и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на РС подлежи на
обжалване пред Адм. съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Производството пред Районен съд – Бургас било
образувано по жалба на касатора, против Наказателно постановление № 19-0769-005324 от 29.10.2019г., издадено от
Началник група към ОД на МВР-гр.Бургас, сектор „ПП“, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП са наложени наказанията „глоба“
в размер на 2000 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Като
фактическо основание за налагане на така описаните санкции, наказващият орган посочил,
че Д.Д. категорично отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за евентуална употреба на наркотични вещества с „Дрегер Друг Тест 5000“, с
фабричен № ARAM 0005 за
употреба на наркотични вещества или техните аналози. Сочи се, че на водача е
връчен талон за изследване № 0065843, а освен отказа за проверка с описаното техническо
средство не изпълнил и предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване
за установяване на употреба на наркотични вещества и техни аналози. Описано е
също така, че е извършена проверка с техническо средство за употреба на
алкохол, като резултата от тази проба е отрицателен, т.е. водачът не е
употребил алкохол. Освен това, водачът не носил свидетелството за регистрация
на МПС, което управлява, съставляващо нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С оспореният съдебен акт, РС потвърдил наказателното
постановление, а за да постанови това решение съдът приел, че при съставяне на АУАН
и издаване на НП не били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Според решаващият
съд актът и НП били издадени от компетентен орган и съдържали всички необходими
реквизити. Прието е, че от събраните по делото доказателства, се установява, че
на 11.10.2019г. около 12.05 часа в гр.Бургас, ул.“Огражден“, пред № 2, Д.Д. е управлявал
автомобил „Пежо 306“, с рег.№ А 6414 КР, собственост на друго физическо лице.
Съдът, обосновал извода си за осъщественото административно нарушение, като
обсъдил подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства,
включително показанията на изслушаните по делото свидетели, както и разпитания
по искане на жалбоподателя свидетел П.К. Описана е установената фактическа обстановка, като са пресъздадени
възприятията на свидетелите относно факта дали е бил управляван автомобила и от
кого точно. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е направил
обективен анализ на приобщените гласни доказателства, а не е тълкувал превратно
заявеното от цитирания свидетел. Същият е разпитан в открито заседание на
26.02.2020г. Заявил е, че на 11.10.2019г. е присъствал на извършена проверка на
водача Д.Д., като описва, че последният го е взел с колата заедно с приятелката
му и описва точно мястото, където автомобилът е спрял- на ул.“Огражден“. Сочи,
че след излизането на лицата от автомобила „зад нас дойдоха полицаи“ и са
искали документи за проверка. Следователно, по делото е установено по несъмнен
начин, че Д.Д. е проверен именно в качеството на водач на МПС, а не се и твърди
друго лице да е управлявало описания автомобил на инкриминираната дата. Коректно
е описано и мястото, където е управляван автомобила, спрял непосредствено преди
проверката. По отношение на факта дали лицата са носили със себе си „нещо
незаконно“ обсъждането на тези въпроси по принцип е извън предмета на делото, защото
тези заявени обстоятелства дали са намерени такива забранени вещи /вещества/
нямат отношение към състава на вмененото на водача нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Обаче, именно възприятията на проверяващите служители биха могли да бъдат
повод за извършване на подобна проверка. Това е така, тъй като в показанията си
друг изслушан по делото свидетел- служителят на МВР Васил Иванов, изтъква
фактите, обуславящи извършването на проверка, а именно, че и двамата /жалбоподателят и свидетелят П.Кондов, описан
с прякора, известен на органите на полицията/ „са регистрирани по линия
наркотици“. След като били запитани за наличие на забранени вещества,
жалбоподателят /посочен поименно/ извадил от кутия с цигари саморъчно свита
цигара, като заявил, „че същата е
марихуана“. След установяване на описаното обстоятелство, водачът Д. е
отведен до районното управление на МВР. В присъствие на свидетеля Иванов
отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотици, а след
това му е издаден и талон за изследване на кръвта за наличие на такива
вещества. В настоящият случай не се и твърди противното, т.е. водачът да е бил
тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, приключил с
валиден резултат, нито впоследствие да е изпълнил указанията в талона за
изследване и да е предоставил кръвна проба за изследване.
Противно на изложеното в
касационната жалба, в талона за изследване № 0065843 относно
наличие на наркотични вещества или техни аналози, предоставен на водача Д.Д. ***/
няма никакви противоречиви данни, нито въобще е описано обстоятелството, че
вече му е извършена проверка за употреба на алкохол. Описано е в
обстоятелствената част, че Д.Г.Д. категорично отказва да бъде изпробван с
„Дрегер Дръг Тест 5000“, с № ARAM 0005, като в следващата част на документа е отразено, че
следва да се извърши проверка именно за употреба на „наркотични вещества или техни аналози“, като за целта да се яви в
ЦСМП при УМБАЛ Бургас до 40 мин., считано от връчването на този талон. В този
смисъл, по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя да
разбере каква проверка следва да се извърши, къде и кога да се яви.
Неоснователни са доводите на касатора и по
отношение на непрецизна правна квалификация и материална незаконосъобразност на
оспореното наказателно постановление.
Нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП може да
бъде нарушена, ако е установено по надлежния ред, че съответният водач
управлява МПС след употреба на алкохол; наркотични вещества или техни аналози.
В случаят, такива обстоятелства не са установени именно поради факта, че
водачът е отказал извършването на
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както с
техническо средство, така и впоследствие не е изпълнил указанието да се яви за
даване на кръвна проба за изследване. Следователно, нормата на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП очевидно не е нарушена и не би могло да с наложи наказание за такова
нарушение. Нарушението е квалифицирано точно, въз основа на текста на чл.174,
ал.3, предл.2 от ЗДвП включващ както изпълнителното деяние на нарушението „отказва…или не изпълни предписанието…“,
така и санкционните последици от неизпълнението на това нормативно вменено
задължение на водачите. С процесният акт за установяване на нарушение водачът
не е обвинен в това, че е управлявал превозното средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, за да се посочва текста на чл.5, ал.3,
т.1 от закона. Касаторът Д.Д. е обвинен, в това, че отказва проверка за
установяване употребата на такива забранени вещества, поради което единствената
правилна квалификация е именно посочената в текста на акта, а впоследствие и на
наказателното постановление. Нарушението е описано ясно и по никакъв начин не е
нарушено правото на защита на подведеното под отговорност лице.
Решаващият съд е съобразил, че размерът на наложените
наказания е определен в съответствие с указаното от законодателя, като правилно
било наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от две години /24
месеца/, които са фиксирани от законодателя в приложимата норма и не могат да
бъдат редуцирани. Коментирано е и наложеното наказание относно липсата на
предоставено по време на проверката свидетелство за регистрация на МПС, за
което е наложена глоба от 10 лева, като не се и твърди водачът да е предоставил
изискуемия документ.
При тези констатации, касационният състав счита, че решението на БРС е ПРАВИЛНО.
Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е
изследвал фактическата обстановка, като изложил коректни мотиви и е анализирал събрания
по делото доказателствен материал, установяващ законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на касатора. Тези съображения се
споделят и от настоящия съдебен състав. В този смисъл, нарушението е доказано по
несъмнен начин, а при анализа както на гласните, така и на писмените
доказателства, съдът не е извършил никакво нарушение на процесуалните правила,
още по-малко да е тълкувал някои от събраните в процеса доказателства превратно,
както се твърди в касационната жалба.
По изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в
сила, респективно жалбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 567 от 02.06.2020г.,
постановено по НАХД № 5570 от 2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.