Р Е Ш Е Н И Е
260180/14.4.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание
на петнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова като разгледа докладваното
от съдията-докладчик ГД № 3366/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
“Теленор България“ ЕАД против Х.И.Х. ***, с която
по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, са предявени положителни,
установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца /оператор на мобилни далекосъобщителни услуги/,
съществува изискуемо, парично вземане, произтичащо от Договори, сключени с ответника /потребител/, за което има образувано
заповедно производство – ЧГД № 1958/2019 г., по описа на ШРС, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има
издадена Заповед
№ 989/05.07.2019 г., за изпълнение на парично задължение, в общ размер на
612.34 лева, с правно основание, както
следва: по чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 и цена
210.62
лв., с ДДС – сбор от потребни през
периода от 10.06.2018 г. до 09.10.2018 г. и неплатени, месечни, абонаментни
такси по Договор за мобилни услуги от 29.08.2016 г., с подписано към него Допълнително споразумение от 01.07.2018 г., по издадени фактури: № **********/10.07.2018 г. и №
**********/10.8.2018 г., както и Кредитно известие №**********/10.09.2018 г.; по чл. 92 ЗЗД и цена
92.46 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 29.08.2016 г. с подписано към него Допълнително споразумение от 01.07.2018 г., за абонаментен план „Тотал 36,99 лв.“ за мобилен номер
0892/351752;
по чл. 92 ЗЗД и цена 309.26 лева - неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 29.08.2016 г., с подписано
към него Допълнително споразумение от 01.07.2018 г., към абонаментен план „Тотал 36,99
лв.“, за устройство за ползване на услуги,
представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент
и общата лизингова цена. В условията на първоначално,
обективно, кумулативно съединение е предявен осъдителен иск, с правно основание
чл. 342, ал. 2 вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 228, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1230.39 лв. -
неплатени лизингови вноски, дължими за периода от м. 10/2018 г. до м. 06/2020
г., съгласно Погасителния план, за устройство Samsung модел Galaxy S9 Plus
Black, получено във връзка с мобилен номер 0892/351752, представляваща 20 броя
лизингови вноски, и една допълнителна сума в размер на 58,59 лв..
Ищецът обосновава исковете си твърдейки, че ответникът
бил абонат на ищеца /доставчик на мобилни услуги/ като на 29.08.2016 г. между
страните било сключено Допълнително
споразумение, за мобилен номер 0892/351752 по програма „Нонстоп 29,99 лв.“, с
абонатен № *********, за срок от 24 месеца - до 29.08.2018 г., по предпочетена
абонаментна програма. На същата дата бил сключен и Договор за лизинг, с който
ответникът получил мобилно устройство „Samsung
модел J5
Dual Gold“, с Погасителен план от 23 месечни вноски, всяка в размер на 15,99 лв.. На 01.07.2018 г., с
Допълнително споразумение на ответника било предоставено ползването на
абонаментна програма „Тотал 36,99 лв.“ за срок до 01.07.2020 г.. На същата дата
бил сключен и Договор на лизинг, с който ответникът получил
мобилно устройство „Samsung модел Galaxy S9 Plus Black“, на 23 месечни вноски, всяка в размер на 58.59 лв.,
съгласно Погасителен план. Потребените за два последователни отчетни месеца
услуги - 06/2018 г. и 07/2018 г., на обща стойност 271,23 лв., били фактурирани
от ищеца, както следва: Фактура № **********/10.07.2018 г., с начислени общо
124,86 лв. /с ДДС/, за отчетен период на потребление 10.06.2018 г. - 09.07.2018
г., платими в срок до 25.07.2018 г., от които: 31.74 лв. /без ДДС/ - за
пропорционален месечен абонамент „Тотал 36.99 лв.“; 74,58 лв. - лизингови
вноски за мобилни устройства „Samsung модел J5 Dual Gold“ и Samsung модел Galaxy S9 Plus Black; 10,99 лв. /с ДДС/ - платени с Теленор от Google Play Store; 1,00лв. /без ДДС/ - други услуги с
добавена стойност; 10.19 лв. /без ДДС/ - кратки текстови съобщения /SMS/; Фактура № **********/10.08.2018 г., с начислени
общо 146,37 лв. /с ДДС/, за отчетен период на потребление 10.07.2018 г. -
09.08.2018 г., от които: 41,80 лв. /с ДДС/ - за разтвори, данни, съобщения,
месечни и еднократни такси; 74,58лв. - лизингови вноски за мобилни устройства Samsung модел J5 Dual Gold и Samsung модел Galaxy S9 Plus Black; 29,99 лв. /с ДДС/ - платими с Теленор от
Google Play Store. С Кредитно известие № **********/10.09.2018 г. била
извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата от 13,13 лв., при което
задължението възлизало на 316,69 лв., платима в срок 25.09.2018 г.. Твърди се, че
потребителят не платил фактурираните услуги,
поради което мобилният
оператор прекратил едностранно договорите, като издадал крайна Фактура №
**********/10.10.2018 г., с начислена обща сума, в размер на 1948,80 лв., в която
била включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 316,69 лв. и
цената на оставащите неплатени лизингови вноски в
размер на 1230,39 лв. за устройство Samsung модел Galaxy S9 Plus Black, както и неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите в размер на 401,72 лв., от които 309,26 - предсрочно
изискуеми месечните
вноски за предоставеното на абоната устройство марка „Samsung модел J5 Dual Gold“ и 92,46 - за мобилен № **********,
за когото стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 30,82 лв. х 3 =
92,46 лв. Въз основа на Заявление, по
реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 1958/2019 г., по описа на РС Шумен и
срещу ответника била издадена Заповед № 989/05.07.20219 г. за изпълнение на
парично задължение в общ размер 1934.80 лева, което включвало 1842.73 лева, от които: 1441,01 лева
- неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договор, сключен на 29.08.2016 г. и 401,72 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, както и 92,07 лева – мораторна лихва
за забава върху сумата 1842.73 лева, начислена за периода от 26.10.2018 г. до
12.06.2019 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху сумата от
1842.73 лв., от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 04.07.2019 г.
до окончателно плащане на вземането. В предявената,
по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, искова молба ищецът моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено наличието на
парично задължение по издадената Заповед № 989/05.07.20219 г. за изпълнение,
както следва: - 210,62 лева, сбор от неплатени, месечни, абонаментни такси за
потребени мобилни услуги, през периода от 10.06.2018 г. до 09.10.2018 г., по
договор, сключен на 29.08.2016 г., присъдени със Заповед № 989/05.07.20219 г.
за изпълнение на парично задължение, за които са издадени фактури: №
**********/10.07.2018 г. и № **********/10.08.2018 г., както и Кредитно
известие № **********/10.09.2018 г.; - 401.72 лева - неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от 29.08.2016 г. с подписано към него Допълнително споразумение от 01.07.2018 г., от които: 92,46 лв. - неустойка за абонаментен план „Тотал 36,99 лв.“ за мобилен номер
0892/351752 и 309,26 лв. - неустойка към абонаментен план „Тотал 36,99 лв.“ за устройство за ползване на услуги представляваща
разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата
лизингова цена, която абонатът следвало да плати по уговорен погасителен план
за ползване на устройството. В исковата молба е предявен и осъдителен иск с
цена 1230,39 лева - неплатени лизингови вноски дължими, за периода от м.
10/2018 г. до м. 06/2020 г., съгласно Погасителния план, за устройство Samsung
модел Galaxy S9 Plus Black, получено във връзка с мобилен номер 0892/351752,
представляваща 20 броя лизингови вноски, и една допълнителна сума в размер на
58,59 лв., съгласно ал. 1, ал. 3 от договора. Претендира
разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК назначения на ответника особен
представител подава писмен отговор, като намира исковете за допустими, но
неоснователни, както по размер, така по основание. Излага подробни аргументи.
В проведените по делото съдебни заседания ищецът
поддържа исковата молба, а ответникът, чрез назначения му особен представител -
отговора, като счита за недължима сумата 40.98 лв., с ДДС, тъй като нямало представени доказателства на какво
основание са начислени във фактурите под основание „плати с Теленор“ и
401.72 лв. – неустойка, както и 309,26 лв. - разликата
между стандартната цена по ценова листа без абонамент и обща лизингова цена на
устройството.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приетия по
делото Договор от 18.04.2016 г., /л. 102/, с приложена Ценова листа /л. 104/ се
установява, че на ищеца са предоставени мобилни, телефонни услуги, чрез номер
+359*********, при Общи условия на „Теленор България“ ЕАД /л. 25/, приети от
потребителя с Декларация – съгласие /л. 105/.
На 26.08.2016 г.
въз основа на Заявление за смяна на номер /л. 106/ и Формуляр за смяна на
собственост на потребители /л. 105/, на ответника е предоставен нов номер
+359*********. С Допълнително споразумение от същата дата /л. 8/,
към Договор за мобилни услуги, с предпочетен номер ++359*********, с приложена
Ценова листа /л. 12/, при Общи условия на „Теленор България“ ЕАД,
приети от потребителя с Декларация – съгласие /л. 12/, на ответника са
предоставени услуги с план „Нонстоп 29.99 промо 24.99“, за срок до 29.08.2018
г., при месечна абонаментна такса в размер на 24.98 лв. Със същото Допълнително
споразумение на ответника е предоставено устройство марка „Samsung Galaxy Dual Gold“,
за което страните сключили Договор за лизинг /л. 11/ за срок от две години при
месечна погасителна вноска в размер на 15.99 лв.
На
01.07.2018 г. страните сключват Допълнително споразумение /л. 13/, с приложение
Ценова листа /л. 18/, към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, при
Общи условия на „Теленор България“ ЕАД, приети от потребителя с Декларация –
съгласие /л. 17/, като на ответника, за срок до 01.07.2020 г., са
предоставени мобилни/фиксирани услуги с план „Тотал 36.99 с промоционални 1500
МВ“, при месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лв. Със същото
допълнително споразумение на ответника е предоставено устройство марка „Samsung Galaxy S9 Plus Black“,
за което страните сключили Договор за лизинг /л. 16/, за срок от две години,
при месечна погасителна вноска в размер на 58.99 лв.
За
предоставените мобилни услуги от доставчика са издавани, както следва: за
отчетен период от 10.06.2018 г. до 09.07.2018 г. - Фактура №
**********/10.07.2018 г. /л. 19/; за отчетен период от 10.07.2018 г. до
09.08.2018 г. -
Фактура № **********/10.08.2018 г. /л. 20/; за отчетен период от
10.08.2018 г. до 09.09.2018 г. - Фактура № **********/10.09.2018 г. /л. 21/ и
за отчетен период 10.09.2018 г. – 09.10.2018 г. - Фактура №
**********/10.10.2018 г. /л. 22/.
От приетото
Заключение на допуснатата по делото Съдебно-счетоводна експертиза /л. 122/ се
установява, че по фактурите издадени от доставчика няма извършени плащания, а
дължимите задължения на ответника са в общ размер на 1948,80 лв., като сума от
106.07 лв. не се претендира или претендираната обща сума е в размер на 1842,73
лв., от които: за месечни абонаменти 51.62 лв., без ДДС или 61,95 лв., с ДДС;
за потребление извън абонамента 5.20 лв., без ДДС или 6,24 лв., с ДДС; за плати
с Теленор 40.98 лв., с ДДС; за лизингови вноски 1437,91 лв., с ДДС (207,52 лв.
фактуриран лизинг в трите фактури минус 0,23 лв. платено от платено в предходен
период и 1230,39 лв. лизинг отразен в крайната фактура; за неустойки 401,72 лв.
Според Заключението съгласно Погасителния план по договора за лизинг от 29.08.2016
г. последната вноска е с дата 29.07.2018 г., следователно не се дължат
лизингови вноски за устройство Samsung модел J5 Dual Gold, след месец 10/2018
г. 3а устройство Samsung модел Galaxy S9 Plus Black, след месец 10/2018 г.
(останалите три вноски са били фактурирани, до месец 10/2018 г.) остават да се
дължат 20 месечни лизингови вноски по 58,59 лв, с ДДС, както и горепосочената
допълнителна вноска в размер на 58,59 лв. Общ размер на дължимите вноски – 1
230.39 лв., с ДДС.
От приобщеното ЧГД № 1958/2019 г., по описа на РС Шумен, се
установява, че по Заявление рег. №
12309/04.07.2019 г., по описа на ШРС, в полза на ищеца срещу длъжника -
ответник е
издадена Заповед № 989/05.07.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично
задължение, както следва: 1842,73 (хиляда осемстотин четиридесет и два лева и
седемдесет и три ст.) лева, от които: 1441,01 лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договор, сключен на 29.08.2016 г. между ищеца и ответника; 401,72 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги; 92,07 – мораторна лихва, начислена за периода от 26.10.2018 г. до
12.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението
в съда – 04.07.2019 г., до изплащане на вземането, както и сумата 219,26 лева
разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. На заявителя е
дадена възможност и едномесечен срок да предяви иск по чл. 422 ГПК, съобщението
за което е връчено на 10.10.2019 г.. С молба рег. № 19851/12.11.2019 г.,
заповедният съд е уведомен за подадената искова молба. С Определение №
3745/22.11.2019 г., издадената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение № 989/05.07.2019 г., е обезсилена в частта за главницата над 210,62
лева до пълния присъден размер от 1 842,73 лева и в частта за лихва забава,
начислена за периода от 26.10.2018 г. до 12.06.2019 г., в размер на 92,07 лева.
С Определение № 48/20.01.2020 г., постановено по ВЧГД № 493/2019 г., по описа
на ОС Шумен, Определение № 3745/22.11.2019 г., е обезсилено в частта в която е
обезсилена издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение №
989/05.07.2019 г., за сумата над 1 441,01 лева до пълния размер главница от 1
842,73 лева. В частта в която е обезсилена издадената по делото Заповед за
изпълнение на парично задължение № 989/05.07.2019 г., за лихва забава,
начислена за периода от 26.10.2018 г. до 12.06.2019 г., в размер на 92,07 лева
Определение № 3745/22.11.2019 г., е потвърдено.
По делото е приета
Спогодба от 2018 г. между Комисия за защита на потребителите и „Теленор
България“ ЕАД /л.23/
Представени са и
други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл.
12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна
страна следното:
По допустимостта
на производството по реда на чл. 422 ГПК.
Исковете
предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на
вземане на кредитор срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет -
само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за
изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на
това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяване. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е
налице, предявеният иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от
установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или
да се претендира отричано от него право. С предявеният иск се цели установяване
съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на исковото
производство е обусловен от издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. В този смисъл специални, положителни обстоятелства обосноваващи
правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са:
1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването
на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или
връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая
правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по ЧГД № 1958/2019 г., по описа на РС Шумен, документи, от
които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег.
№ 12309/04.07.2019 г., по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано
заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед № 989/05.07.2019
г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, в общ размер 612.34
лева, от които 210.62 лв. - неплатени,
месечни, абонаментни такси по Договор за мобилни услуги и 401.01 лева -
неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент и за мобилно
устройство. Съдът констатира, че по издадената Заповед № 989/05.07.2019 г., за
изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал възражение, по реда на
чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и
заповедният съд не е успял да му връчи книжата, поради което е дал възможност
на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен
в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното
съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415,
ал. 1 ГПК, за допустими.
Основателността
на претенциите, по искове за реално изпълнение, с правно основание чл. 226 ЗЕС
вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр.
чл. 71 ЗЗД, за непогасени суми за възнаграждения по Договори за предоставени
далекосъобщителни услуги, чрез мобилни телефонни номера, по общо правило е
предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от
ищеца: че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения;
че действително е извършил за сметка на доверителя възложени действия, както и
изискуемост, по основание и размер, на претендираните вземания за
възнаграждения. В тежест на ответника е да установи, че задължението му е
погасено - пълно и главно. От събраните по делото писмени доказателства:
Договор от 18.04.2016 г., /л. 102/, с приложена Ценова листа /л. 104/;
Заявление за смяна на номер /л. 106/ и Формуляр за смяна на собственост на
потребители /л. 105/; Допълнително споразумение от 26.08.2016
г. /л. 8/, към Договор за мобилни услуги, с приложена Ценова листа /л.
12/, Допълнително споразумение от 01.07.2018 г. /л. 13/, с приложение Ценова
листа /л. 18/, към Договор за мобилни услуги, се установява, а и страните не спорят, че са налице
договорни правоотношения между ищеца - доставчик и ответника - абонат, по
силата на които ищецът е поел задължение да предоставя на ответника далекосъобщителни
услуги, чрез мобилен телефонен ++359*********, за определен
срок. При така създадената между страните облигационна обвързаност по
ненаименовани Договори за услуги ищецът е предприятие предоставящо електронни
съобщителни мрежи и/или услуги, по смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава
качеството „абонат на електронни съобщителни услуги” по смисъла на пар. 1, т. 1
ДР на ЗЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да
се сключи при предварително установени от едната страна Общи условия, които на
практика съдържат клаузите на договора. Следователно на ответника, в качеството
на физическо лице – потребител, от предприятие предоставящо електронни
съобщителни мрежи и/или услуги, са предоставени далекосъобщителни услуги при
предварително установени от едната страна Общи условия, които съгласно чл. 226,
ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалните договори между предприятието и
абоната. Предпоставка за валидност на Договор при предварително установени от
едната страна Общи условия е приемане на същите от насрещната страна, тъй като
установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи условия стават
задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. От
приетите по делото Декларация – съгласие /л. 12/, Декларация – съгласие /л. 17/
и Декларация – съгласие /л. 105/,
се установява, че
абонатът изрично е декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството -
ищец. С подписите си, които не са оспорени, абонатът е
удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва. Срещу предоставените
услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, задължение на абоната е да
плаща възнаграждение, за което абонатът изрично е
подписал за съгласие Ценови листа. Съгласно чл. 23 от Общите условия на
дружеството – ищец /л. 25/, страните са договорили, че дружеството - оператор
има право да получава абонамент, който се заплаща от потребителя всеки месец,
както и цена за ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна
база. Съгласно чл. 26 от Общите условия, за ползваните услуги операторът издава
на името на потребителя ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването
на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно
определения във фактурата срок. Следователно претендираните в настоящото производство
суми, за потребени мобилни телефонни услуги, чрез обществена далекосъобщителна
мрежа, е следвало да бъдат платени от ответника в уговорения, съгласно Общите
условия, срок. По този ред за предоставените мобилни услуги от доставчика са
издавани, неоспорени в настоящото производство, както следва: за отчетен период
от 10.06.2018 г. до 09.07.2018 г. - Фактура № **********/10.07.2018 г. /л. 19/;
за отчетен период от 10.07.2018 г. до 09.08.2018 г. - Фактура №
**********/10.08.2018 г. /л. 20/; за отчетен период от 10.08.2018 г. до
09.09.2018 г. - Фактура № **********/10.09.2018 г. /л. 21/ и за отчетен период
10.09.2018 г. – 09.10.2018 г. - Фактура № **********/10.10.2018 г. /л. 22/. По
делото ответникът не представя доказателство за плащане към ищеца на фактурираните
суми. От приетото и неоспорено от страните Заключение на допуснатата по делото
Съдебно-счетоводна експертиза /л. 122/ се установява, че по фактурите издадени
от доставчика дължимите задължения на ответника за месечни абонаменти са 61,95
лв., с ДДС; за потребление извън абонамента са 6,24 лв., с ДДС; за плати с
Теленор са 40.98 лв., с ДДС или общо 109.17 лева, с ДДС, поради което следва да
се приеме, че предявеният установителен иск по чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1,
вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79 ЗЗД, е основателен и
следва да бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 20.06.2019 г., до окончателно
плащане и отхвърлен в претендирания размер от 210,62 лева, като неоснователен.
Основателността
на претенциите, по исковете за неустойка, с правно основание чл. 92 ЗЗД,
по общо правило, е предпоставена от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, от ищеца, както че с ответника са се намирали във валидни
облигационни отношения и като доставчик се явява изправна страна, т. е., че е
изпълнил поетите задължения в уговорения обем, срок и количество, така и: 1/наличие
на валиден договор /клауза от договор/ за неустойка /уговорено условие за
плащане на определена парична сума, наречена неустойка от всяка една от
страните, която наруши договора/ - пълно и главно; 2/размер на неустойката -
пълно и главно; 3/настъпването на предпоставките за плащане на неустойка: че е
нарушен договора т. е. да не бъде изпълнено задължение,
което е предвидено в договора, както и че
вземането за плащане на неустойка е изискуемо - било поради настъпил падеж,
било след покана за плащане, т. е че ответникът е изпаднал в забава от
твърдения момент -
пълно и главно, както и 4/неизпълнението да е виновно, което се презюмира
оборимо. Съответно в тежест на ответника е да установи, при условие на пълно
главно доказване, точното в количествено и времево отношение изпълнение на
основното си задължение - плащане на цените за ползването на услугите.
По дефиниция на
закона дадена в разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на едно задължение и определя размера на вредите, които без да
доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му. В този смисъл при
неизпълнение, изправната страна би могла да претендира или реално изпълнение на
договорните задължения, или неустойка, в случай, че такава е уговорена за
съответната форма на неизпълнение на главното задължение. Следователно
неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително определена
отговорност, за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята
в частното право /чл. 9 ЗЗД/. Автономията на волята означава предвидена от
законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на
договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с повелителните
разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите нрави са
критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това,
че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се
съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при риск за
присъждане на неустойка, съдът следи служебно /ТР № 1/15.06.2010 г., ТД №1/2009
г., ОСТК/. В цитираното тълкувателно решение се приема, че нищожна, поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност
следва да се прави за всеки конкретен случай при сключване на договора. В
мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно някои от критериите, въз
основа на които следва да се извършва тази преценка, а именно: естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли
изпълнението на задължението с други правни способи, вид на уговорената
неустойка, вид на неизпълненото задължение - съществено или незначителна част,
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението на задължението вреди. В процесния случай, съгласно сключеното
Допълнително споразумение 01.07.2018 г., раздел IV, т. 3 в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други
документи свързани с него в това число приложимите Общи условия, последният
дължи за всяка СИМ карта по отношение на която е налице прекратяване:
а/неустойка в размер на всички, стандартни, месечни, абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните, месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; б/в случаите
в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в
този договор или по предходно подписан документ чийто срок не е изтекъл,
Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато
съответства на оставащия срок на договора. В този смисъл следва да се приеме,
че в договора предварително са установени клаузи за неустойки. От друга страна
при анализа на правоотношението, съобразно приложените писмени доказателства,
става ясно, че предявените вземания за неустойки се основават на договор с
потребител, поради което приложимите норми са тези на Закона за защита на
потребителите, с оглед характеристиката на длъжника като „потребител”,
съответно на ЗЗД, като общи и субсидиарно приложими норми. В тази хипотеза,
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК законодателят изрично е въвел
изискване за контрол, при осъществяване, на който съдът проверява за наличие на
неравноправни клаузи в потребителски договор, поради противоречие с императивни
разпоредби на закона. В практиката на ВКС се приема, че сделки, при които
икономически слаби участници в оборота се третират неравноправно, са
противоречащи на добрите нрави. Защитата на потребителя е изградена на принципа
за създаване на равноправни условия за получаване на услуга насърчаване на
отговорно поведение от страна на доставчика на услугата. Водещо е разбирането
да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи
неоправдано висока цена за ползваната услуга. В тази връзка на ищеца, бе
изрично указано, че в негова тежест да установи, в условията на пълно и главно
доказване, наличието на обстоятелства допускащи неравноправност на договорените
клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, в това число, че тези клаузи са били
индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146 ЗЗП, каквито доказателства в
настоящото производство не бяха представени.
Първата
претенция за неустойка в размер на 92,46 лв. е за предсрочно прекратяване от
оператора на абонаментен план „Тотал 36,99 лв.“
за мобилен номер 0892/351752, поради неизпълнение от ищеца на задължения за
плащане в срок на дължими /според оператора/ суми, в размер на месечните
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните,
месечни абонаменти – раздел IV, т. 3, б. „а“ от Допълнително споразумение
01.07.2018 г.. Така уговореният размер на неустойката всъщност е равен на
цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин се
позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след
прекратяването той не предоставя услугата, като по този начин се създават
условия за неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава принципа за
справедливостта. Такава неустойка при предсрочно прекратяване, дължима в размер
на всички абонаментни вноски до момента на изтичане на срока на договорите,
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй
като позволява на мобилния оператор да реализира значителен приход, без да
полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на насрещното си
задължение. В случая неустойката е извън присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Задължението за заплащане цена на услуга,
която въобще няма да се доставя, не обезщетява някаква претърпяна загуба или
пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага.
Предвид изложеното и липсата на доказателства тази клауза да е индивидуално
уговорена, както и липсата на реципрочна клауза за неустойка в полза на
потребителя, в случай на неточно изпълнение задълженията на оператора, води до
нищожност на същата на основание чл. 146, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗПотр, поради което
съдът намира, че не цели да задоволи имуществения интерес на доставчика, като
кредитор, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а да
го обогати неоснователно. В този смисъл този иск е изцяло неоснователен и
следва да се отхвърли.
Втората
претенция за неустойка в размер на 309.26
лева е за
предсрочно прекратяване на Договор за лизинг на устройство за ползване на
услуги, чийто срок не е изтекъл, при което потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора - раздел
IV, т. 3, б. „б“ от Допълнително споразумение 01.07.2018 г.. Така уговорена
тази неустойка има компенсаторен характер. Компенсаторна е неустойка, която
може да се претендира вместо изпълнение. Относно възможността да се претендира
неустойка наред с иск за реално изпълнение на паричното задължение, в Р. №
123/17.11.2010 г., ТД № 698/09 г., т. 2, II т. о., е постановено, че когато
договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора е
да иска или реално изпълнение в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, заедно с
обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за пълното неизпълнение на
длъжника компенсаторна неустойка. В този смисъл доколкото ищецът предявява
заедно с този иск за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за устройство за ползване на услуги и осъдителен иск за присъждане на
неплатени лизингови вноски, дължими за периода от м. 10/2018 г. до м. 06/2020
г., съгласно Погасителния план, за устройство Samsung модел Galaxy S9 Plus
Black, получено във връзка с мобилен номер 0892/351752, представляваща 20 броя
лизингови вноски, и една допълнителна сума в размер на 58,59 лв., съдът намира,
че искът за неустойка цели да го обогати неоснователно, а не да задоволи
имуществения интерес на доставчика, обезщетявайки го за вредите при неточно
изпълнение от длъжника. Изложеното води до извода, че тази клауза за неустойка,
като имаща за резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна, поради
което съдът заключава, че и този иск е изцяло неоснователен и следва да се
отхвърли.
Основателността
на предявения осъдителен иск, с правно основание чл. 342, ал. 2 вр. чл. 318,
ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 228, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за
присъждане цена на предоставено мобилно устройство, е предпоставено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че по силата
на сключен Договор за лизинг от 01.07.2018 г.,
на устройство
Samsung модел Galaxy S9 Plus Black, получено във връзка с мобилен номер
0892/351752, са се намирали във валидни облигационни правоотношения - пълно и
главно; че е предал за ползване вещта предмет на лизинговия договор - пълно и
главно; изискуемост и размер на исковите претенции - пълно и главно. Съответно
в тежест на ответника е да установи, при условие на пълно и главно доказване,
точното в количествено и времево отношение изпълнение на основното си
задължение - плащане на лизинговите вноски, в това число: връщане на вещта след
преустановяване на договорните връзки – арг. чл. 345, ал. 1 ТЗ или
законосъобразно упражнено право да изкупи вещта – арг. чл. 342, ал. 3 ТЗ.
От събраните по
делото писмени доказателства: Допълнително споразумение от 01.07.2018 г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* /л. 13/ и Договор
за лизинг от 01.07.2018 г. /л. 16/,
се установява, че са
налице валидни договорни правоотношения между ищеца – лизингодател и ответника
– лизингополучател, при Общи условия на ответника, по силата на които ищецът се
е задължил да предаде за временно и възмездно ползване устройство марка
„Samsung Galaxy S9 Plus Black“ - чл. 1, което е произведено от трето лице –
финансов лизинг. При този вид лизинг лизингодателят има ролята на посредник
между производителя на обекта, предмет на договора и лизингополучателя.
Договорът за финансов лизинг е „финансова услуга” по смисъла на пар. 13, т. 12
ДР ЗПП, като лизингополучателят се ползва от защитата по чл. 143 ЗПП, ако има
качеството на „потребител” по смисъла на пар. 13, т. 1 ЗР на ЗЗП, къкто е в
процесния случай. В правната теория и съдебна практика се приема, че договорът
за финансов лизинг, представлява особен вид инвестиционен кредит. При този
договор общата стойност на лизинговите вноски, които се дължат от
лизингополучателя, са изчисляват така, че покриват цената на вещта, по която е
придобита собствеността й от лизингодателя, разноските по придобиването и
печалба, т. е. получава се ефекта на получен кредит, който се погасява от
лизингополучателя чрез заплащане на лизинговите вноски. В този смисъл е Р. №
188/09.05.2016 г., ТД № 1787/2014 г., І т. о.
С подписване на
договора лизингодателят е удостоверил, че е получил устройството във вид годен
за употреба - чл. 4, като се е задължил да плати посочената в договора обща
цена в размер на 1347.57 лева, на 23 месечни лизингови вноски всяка в размер на
58.99 лв. - чл. 3, ал. 1, както и една допълнителна сума от 58.99 лв. преди
подписване на договор за изкупуване - чл. 2. Съгласно чл. 6, ал. 5 от Общите
условия по договори за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и се плащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина съгласно сключения между страните Договор за предоставяне на мобилни и
фиксирани услуги и Общите условия към тази договори – т. е. операторът -
лизингодател издава на името на потребителя - лизингополучателя ежемесечно
фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава
абоната от задълженията да я плати съгласно определения във фактурата срок.
Следователно фактурираните суми за месечни лизингови вноски, е следвало да
бъдат платени от лизингополучателя в посочения във фактурите срокове.
Ответникът не е представил доказателства за точното, в количествено и времево
отношение, изпълнение на основното си задължение - плащане на лизинговите
вноски. Според разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, при определени предпоставки, кредиторът
има право да превърне изпълнението на срочно задължение в предсрочно изискуемо.
В процесния случай ищецът се позовава на клаузата на чл. 12, ал. 2 от Общите
условия по договори за лизинг на лизингодателя, съгласно на която, месечните
вноски и другите дължими задължения стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани
услуги сключен/сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в
плащанията на дължими съгласно този договор плащания. По общо правило
предсрочна изискуемост възниква от сложен юридически факт, при наличието на две
предпоставки: обективен факт и упражнено от кредитора право да обяви вземането
за предсрочно изискуемо. Обективният факт е неплащане /неизпълнение на договорно
задължение/, който е установен по делото. Правото на кредитора да обяви
вземането за предсрочно изискуемо, за да бъде надлежно упражнено, е
предпоставено от волеизявление, че ще счита целия или непогасения остатък от
вземането за предсрочно изискуемо, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми и уведомление
/известие/ адресирано и връчено на длъжника, че е упражнил правото си да
прекрати договора. В процесния случай от една страна съгласно чл. 9, ал. 1 от
Общите условия на оператора към договорите за лизинг, страните по договора
нямат право да го прекратяват преди изтичане на уговорения в писмения договор
срок за действие. От друга страна доказателства за упражнено от кредитора право
да обяви вземането за предсрочно изискуемо, чрез изрично волеизявление и
надлежно връчено уведомление /известие/ на лизингополучателя, че е упражнил
правото си да прекрати договора за лизинг, не са представени. В този смисъл
следва, че договорните отношения с ответника по договора за лизинг не са
валидно предсрочно прекратени по реда на чл. 12 от Общите условия преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.07.2019
г.
и преди предявяване на исковата молба - 12.11.2019 г., но съгласно Погасителния
план, обективиран в Договора за лизинг, крайният срок за изпълнение е
01.06.2020 г. – преди приключване на устните състезания в настоящото
първоинстанционно производство. В тази хипотеза съгласно задължителните
указания в ТР № 8/02.04.2019 г., ТД № 8/2017 г., т. 1.2 ОСГТК, искът може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена
на длъжника преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
поради което следва да се приеме, че предявеният осъдителен иск е основателен.
Според
Заключението на допуснатата по делото Съдебно-счетоводна експертиза за
устройство Samsung модел Galaxy S9 Plus Black, след месец 10/2018 г. остават да
се дължат 20 месечни лизингови вноски по 58,59 лв, с ДДС, както и
горепосочената допълнителна вноска в размер на 58,59 лв. или общият размер на
дължимите вноски е 1 230.39 лв., с ДДС, поради което искът следва да бъде
уважен в претендирания размер, ведно със законната лихва върху претендираните
суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2019 г., до окончателно плащане.
Относно
разноските: При този изход на спора, предвид основателността на част от
исковите претенции, ищецът има право на разноски, за което е представил Списък за
сторените такива по чл. 80 ГПК /л. 102/ в общ размер 1202.35 лева, от които 257.96
лв. в заповедното производство и 944.39 лв. в исковото производство, като
съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в
заповедното производство. В тази връзка в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата 874.04 лв., съобразно уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за
установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“
ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: град София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, че ответникът Х.И.Х.,
с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца – Оператор на мобилни далекосъобщителни
услуги, сумата 109.17 (сто и девет лева и седемнадесет стотинки) лева, представляваща сбор от потребни през периода
от 10.06.2018 г. до 09.10.2018 г. и неплатени, месечни, абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги от 29.08.2016 г., сключен при Общи условия на
оператора, с подписано Допълнително
споразумение от 01.07.2018 г., по издадени фактури: № **********/10.07.2018 г. и №
**********/10.8.2018 г., както и Кредитно известие № **********/10.09.2018 г.,
платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Сити Банк Европа – клон
България“ АД, титуляр „Теленор България“ ЕАД, за която по образувано ЧГД № 1958/2019
г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 989/05.07.2019
г., за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04.07.2019 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до
окончателно плащане, като за разликата над 109.17 лв.
до пълния предявен размер отхвърля като неоснователен, на основание
чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр.
чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД.
Отхвърля
предявеният, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, от „Теленор България“ ЕАД, с
ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: град София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, иск,
с правно основание чл. 92 ЗЗД, против Х.И.Х., с ЕГН ********** ***, за
признаване за установено между страните съществуването на парично вземане в
размер 92.46 (деветдесет и два лева и четиридесет и
шест стотинки) лева - неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 29.08.2016 г. с подписано
към него Допълнително споразумение от
01.07.2018 г.,
за абонаментен план „Тотал 36,99 лв.“,
за мобилен номер 0892/351752, за което вземане, по образувано по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство, е издадена Заповед № 989/05.07.2019 г., по ЧГД № 1958/2019
г., по описа на РС Шумен, за изпълнение на парично задължение, като
неоснователен.
Отхвърля
предявеният, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, от „Теленор България“ ЕАД, с
ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: град София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, иск,
с правно основание чл. 92 ЗЗД, против Х.И.Х., с ЕГН ********** ***, за
признаване за установено между страните съществуването на парично вземане в
размер 309.26 (триста и девет лева и двадесет и шест
стотинки) лева - неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 29.08.2016 г., с подписано
към него Допълнително споразумение от
01.07.2018 г.,
към абонаментен план „Тотал 36,99 лв.“, за устройство
за ползване на услуги, представляваща разликата между стандартната цена по
ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, за което вземане по
образувано по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство, е издадена Заповед №
989/05.07.2019 г., по ЧГД № 1958/2019 г., по описа на РС Шумен, за изпълнение
на парично задължение, като неоснователен.
Осъжда Х.И.Х., с
ЕГН ********** ***, да плати на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управлание: град София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 1230.39
(хиляда двеста и тридесет лева и тридесет и девет стотинки) лева - неплатени лизингови вноски, дължими за периода от
м. 10/2018 г. до м. 06/2020 г., съгласно Погасителния план, за устройство
Samsung модел Galaxy S9 Plus Black, получено във връзка с мобилен номер
0892/351752, представляваща 20 броя лизингови вноски, и една допълнителна сума
в размер на 58,59 лв., платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Сити
Банк Европа – клон България“ АД, титуляр „Теленор България“ ЕАД, на основание
чл. 342, ал. 2 вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 228, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Осъжда Х.И.Х., с
ЕГН ********** ***, да плати на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управлание: град София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 874.04 (осемстотин
седемдесет и четири лева и четири
стотинки) лева, разноски в заповедното и исковото
производства, по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Сити Банк Европа –
клон България“ АД, титуляр „Теленор България“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчване пред ШОС,
на основание чл. 259 и сл. ГПК.
След влизане в
сила на решението, приложеното ЧГД № № 1958/2019 г., по описа на РС-Шумен, да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия: