Р
Е Ш Е
Н И Е
№ V-53 23.05.2018 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд пети
въззивен граждански състав
на десети май две хиляди и
осемнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Д А
МИХОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
секретар Тодорка Стоянова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 450 по описа за
2018 година , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс .
Постъпила е въззивна жалба от И.Г.М. с ЕГН ********** *** , чрез процесуален представител
адв. Вълева , срещу решение №
6 / 18.01.2018 год. по гр.д. № 920 / 2017 год. по описа на Карнобатския районен съд , в частите , с които е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето Д НМ. с ЕГН ********** на бащата Н.Д.М. с ЕГН ********** , определено е местоживеенето
на детето Д НМ. с ЕГН ********** при бащата Н.Д.М. с ЕГН ********** , определен е режим на лични контакти на детето Д НМ. с ЕГН ********** с майката И.Г.М. с
ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
17 ч. в петък до 18 ч. на неделния ден, както и през първите пет дни от
времето, определено за пролетна ваканция, за коледните празници всяка четна
календарна година и за новогодишните празници – всяка нечетна календарна
година; както и един месец през лятото, когато бащата не в законен платен
годишен отпуск, до настъпване на обстоятелства
налагащи изменение или прекратяване на тази мярка , осъдена е И.Г.М. с
ЕГН ********** *** да заплаща на Н.Д.М. с ЕГН ********** *** в качеството му на баща и законен представител детето Д
НМ. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 130.00
лв. от влизане в сила на решението , до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване
на издръжката и е осъдена И.Г.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Карнобат държавни такси
по иска за издръжка в размер на 187.20лв.
Във
въззивната жалба са изложени съображения , че предоставянето на упражняването
на родителските права спрямо детето на страните – Д на бащата , не е в интерес
на детето , тъй като привързаността му към бащата е в резултат на
удовлетворяване на капризи и изоставяне на надзора над него . Изложени са
съображения за по-добър родителски капацитет на майката , поради упражняването
на по - строг контрол върху поведението на детето . Твърди се , че изводите на съда по решението в
обжалваната част са в противоречие със събраните по делото доказателства ,
които според въззивницата сочат , че предоставянето на упражняването на
родителските права на бащата застрашава интересите на детето , а предвид
агресивното поведение на бащата спрямо майката , трудно биха могли да бъдат
коригирани травмите върху психиката и поведението на детето . Направено е
искане за отмяна на решението в обжалваните части и за решаване на спора по
същество от въззивния съд с предоставяне на упражняването на родителските права
по отношение на детето Д на майката , определяне на местоживеене на детето при
майката , определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и
осъждането му да заплати на насрещната страна съдебно – деловодните разноски .
В
дадения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от Н.Д.М. , чрез процесуален представител
адв.Тeмелкова , в който са изложени
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на
решението в обжалваната част. Изложени са съображения относно това , че за
майката детето е средство и оръжие срещу бащата , а целта на исканото
упражняване на родителски права е единствено заплащането на издръжка от страна
на бащата . Изложени са твърдения за агресивно поведение на майката спрямо
детето , твърди се , че майката общува с детето предимно като му крещи и, че му
удря шамари , като аналогично е поведението към детето и от страна на неговия
дядо по майчина линия . Изложени са твърдения , че бащата
има по-добри родителски и възпитателски качества от майката , като е полагал
повече грижи за детето и по време на брака , поради което между баща и син има
изградена силна емоционална връзка . Твърди се , че по делото е установено , че
интересът на детето при бащата ще бъде по-добре защитен , че бащата постоянно
му помага и се грижи за него . Направено е искане за потвърждаване на решението
в обжалваната част и за присъждане на направените по делото разноски.
ДСП-Карнобат
не е взела становище по въззивната жалба .
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 , ал.1 от ГПК , от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА .
С
решението в обжалваната част Карнобатският районен съд се е произнесъл в процес
за прекратяване на брака поради развод , по предявени искове с прави основания
чл.59 , ал.2 , вр. ал.3 , ал.4 и ал.6 от СК .
Решението не е
обжалвало и е влязло в сила , в частите , с които бракът между страните е
прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство , чрез развод по
вина на съпруга , ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга и е постановено след прекратяване на брака съпругата да носи
предбрачното си фамилно име .
С исковата
молба за развод подадена от съпругата пред
районния съд , е направено искане след прекратяване на брака упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете – Д ,
род. на *** год. да бъде предоставено на майката , за определяне на
местоживеенето на детето при майката ,
за определяне на режим на лични контакти на бащата с детето и осъждането на
бащата да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 105 лева , считано от
завеждане на иска до настъпване на причини за изменението или прекратяването на
издръжката . Твърди се , че бащата е аргесивен , избухвил и неуравновесен , че
е нанесъл побой на майката в присъствието на детето , което го е травмирало ,
че бащата насажда омраза у детето към майката и няма нужните възпитателски
качества за упражняване на родителските права спрямо детето . Майката поддържа
направените искания спрямо детето , ангажира доказателства .
Както в
подадения отговор , така и в предявения насрещен иск бащата оспорва твърденията
на майката относно качествата му на родител , твърди , че той е полагал повече грижи за детето и то е силно
привързано към него . Бащата твърди , че след като майката е извела детето от
семейното жилище на 08.08.2017 год. и се е установила заедно с него в къщата на
своите родители, тя първоначално е забранила на детето да се вижда и да се чува
с него . Бащата сочи, че е бил изненадан от напускането на семейното жилище от
съпругата и детето , като контакт с него е имал по телефона едва 2-3 дни след
напускането . След това контактите между двамата зачестили , но според бащата
детето било разстроено и уплашено , тъй като се притеснявало от раздялата с
бащата , споделило , че не му харесва мазето , в което живеят с майката , че няма
кой да му помага в училище и, че е
принуждавано от баба си и дядо си по майчина линия да ходи на село , да носи
тежки щайги и да мие колата . Бащата също твърди , че майката има дефицит на родителски
качества , тъй като не се отзовава на всички нужди на детето в бита и в
училищния процес . Бащата твърди , че по всички въпроси и проблеми детето търси
него , тъй като майка му нервничи и му се кара , което поведение го разстройва.
Бащата също е направил искане да му бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето Д , за определяне на местоживеенето
на детето при него , за определяне на режим на лични контакти на майката с
детето и осъждането на майката да заплаща месечна издръжка за детето . Бащата
поддържа направените искания , сочи доказателства .
В отговора
по насрещния иск майката отрича твърденията на бащата за дефицит на нейни
родителски качества , твърди , че винаги се е грижела и се грижи добре за
детето . Твърди , че бащата разрешава на детето да прави неща , на които тя се
противопоставя и които не са в негов интерес – понякога му разрешава употреба
на алкохол , държи се безкритично към неговите агресивни прояви в училище .
Освен това твърди , че бащата глези детето и го настройва срещу нея , като след срещи с бащата детето става
агресивно към нея .
Пред първоинстанционния
съд са представени два социални доклада от ДСП – Карнобат , в които са изложени
обстоятелства относно живота на детето и отношението му с родителите , не е
направена препоръка за бъдещото упражняване на родителски права .
Бургаският окръжен съд , като взе предвид изложеното по-
горе и събраните по делото доказателства , намира от фактическа и правна страна
следното :
Видно от представеното
удостоверение за раждане , детето Д НМ. е род. на *** год. от майка И.Г.М. и
баща Н.Д.М. , по време на брака на родителите. Към момента на предявяване на
първоначалния иск то е на навършени ** години . През учебната 2017/2018 год.
детето е ученик в *** .
Безспорно е
установено по делото , че родителите и детето са живели заедно в семейното
жилище находящо се в гр.*** , представляващо първи етаж от къща , собствена по
наследство на бащата . Не се спори, че в семейното жилище – към момента бивше
семейно жилище , предоставено за ползване на бащата , са били налице добри битови условия за
отглеждането на детето , които са подобрени с извършен ремонт няколко години
преди раздялата. Съвместното съжителство на детето с двамата родители е
продължило от раждането му до *** год.
Не се спори , че считано
от 09.08.2017 год. майката и детето са напуснали семейното жилище и се се
установили в дома на родителите на майката находящ се в гр.Карнобат , ул.“*** .
След постигната
между страните спогодба относно привременни мерки в хода на процеса , до
приключване на настоящото производство , упражняването на родителските права
спрямо детето е предоставено на майката , определено е местоживеене на детето
при нея , определен е режим на лични контакти на бащата и детето , като е
определена и дължима от бащата месечна издръжка за детето .
От социалните
доклади депозирани пред районния съд , се установява , че жилището на
родителите на майката представлява масивна сграда с приземен етаж и един
жилищен етаж . На първия етаж има хол , кухня – трапезария и две спални , като
спалните се обитават съответно от родителите на майката и от нейния брат , а на
разположение на И.М. и сина и е хола , в който има разтегателен диван . Домът е
в много добро хигиенно състояние . Ремонтират се стаите в приземния етаж /
сутерен / с цел обособяване на лично пространство за майката с детето .
Съгласно
представените пред районния съд социални доклади и двамата родители са заявили
пред социалните работници желанието си да се грижат да детето и да упражняват
родителски права по отношение на него . В социалните доклади е посочено , че
детето има изградена емоционална връзка с и двамата родители , която не е
прекъсната след раздялата им . Двамата родители осигуряват за отглеждане на
детето подходящи битови условия , обръщат му необходимото внимание и полагат
адекванти грижи за него .
Желанието на
родителите да упражняват родителски права спрямо детето е потвърдено и пред
съда , като всеки от родителите счита , че се грижи по- добре за него .
Пред районния съд
са разпитани свидетелите З В , С Х , Р М , Ж Д и Г М . Свидетелят В има лични впечатления , че докато бащата е работел в банка / като
охрана до пролетта на 2017 год./ детето често е идвало на обяд при баща си ,
който му е купувал храна . Свидетелката Х
– съсед на семейното жилище , в което са живели страните преди раздялата , сочи
, че когато е била на гости в дома на страните , а и отстрани е виждала , че
цялата домакинска работа я върши В, като тя предимно се грижи и за детето .
Свидетелката има впечатления най-вече от времето , когато майката е ползвала
майчинство и се е грижела постоянно за детето . По – късно, в ученическа
възраст на детето е виждала както бащата , така и майката да го водят и да го
вземат от училище . Свидетелката М
, кръстница на семейството и съсед на
семейното жилище , има преки впечатления относно грижата за детето от раждането
му , както и за поведението на детето в училище , тъй като е преподавала в училището
, в което учи детето . Свидетелката сочи , че детето се родило в осмия месец ,
но поради това , че родителите на бащата не приемали Ваня добре , а родителите
на Ваня не приемали Н. добре , младото семейство нямало подкрепата на баба и
дядо . Майката на свидетелката помагала в началото за къпането на бебето .
Свидетелката сочи , че Ваня винаги е била много грижовна майка , съпруга и
снаха , като се е грижела не само за детето си , но и за болната си свекърва ,
била чудесен кулинар . Свидетелката сочи , че Н. също се е грижел за Д , но
според свидетелката понякога грижата му граничела с разглезване , тъй като при
семейни събирания на възрастни и при нецензурни разговори , въпреки
настояванията на майката детето да отиде в другата стая , бащата позволявал то
да присъства , като му давал да опитва и алкохол . При проблем в училище с
други деца детето се обръщало към Н. за помощ , а той без да проучи ситуацията
отивал в училището и се саморазправял с другите деца , с които Д имал проблеми
- т.е. проявявал безкритичност към поведението на сина си. Според свидетелката
бащата манипулира Н. , дава му лош пример за агресия , а детето отивайки в
училище повтаря поведението на баща си и също проявява агресия . Свидетелката
счита , че майката е полагала старание да даде на детето си морални устои .
Свидетелката многократно е наблюдавала вербална агресия на бащата спрямо
майката – чувала е как я обижда и псува , включително в присъствието на детето
, наричайки я „*“ и „*“. Според свидетелката Н. е имал високи изисквания към
майката , а детето копира поведението му. Свидетелката знае , че докато родителите
са били заедно и Д е ходел на занималня , тъй като майката е на работа до 19 и
30 часа , вкъщи Н. се занимавал с детето и му помагал с уроците. След раздялата
на страните според свидетелката детето е изплашено , дори е отказало да говори
със свидетелката . Свидетелят Д е
семеен приятел на страните . Семействата често се събирали , присъствал е
когато страните са имали противоречие за ежедневни неща , не е присъствал на
сериозни скарвания . Случвало се , когато Ванчено се скара за нещо на детето , Н.
да вземе страната на детето . След раздялата детето споделило със свидетеля ,
че живее с майка си долу в избите при някаква баба , че тоалетната не била
хубава , чувал е детето да казва по телефона на баща си , че трябва да затваря
, защото не му дават да разговаря с него . Според свидетеля детето е по-привързано
към бащата, сочи , че детето общува по-добре с бащата и когато иска нещо , го
иска от бащата . Според свидетеля след раздялата детето се е променило , но
когато е с баща си е по-спокойно . Детето е казвало на свидетеля , че иска да
стои при баща си . Свидетелят М е
приятел на бащата от тридесет години , познава майката от него , като преди раздялата
често е бил на гости в семейното жилище на страните . Свидетелят не е
присъствал на караници между родителите , сочи , че когато е посащавал дома им
детето винаги било там . Според свидетеля детето е по-привързано към бащата-
разчита повече на него , обръща се към него , когато иска нещо . Според
свидетеля бащата и детето имат „голяма“
връзка . След раздялата няколко пъти бащата и детето посетили дома на свидетеля
. Свидетелят виждал , че детето се чувства добре с баща си . Детето споделило
със свидетеля , че там , където живее в момента не се чувства добре и тъгува за
баща си .
Пред настоящия съд
са разпитани свидетелите Д. – дядо
на детето по майчина линия и М –
съсед на жилището на баща към настоящия момент . Свидетелят Д. сочи , че бащата не спазва
определения режим за лични контакти с детето по привременните мерки , а „прави
каквото си иска“ , взема детето от училище , прибира го по- късно. Когато
свидетелят или майката звънят по телефона на бащата за обяснение, не получават
отговор , тъй като бащата не си вдига телефона. Свидетелят знае , че понякога
детето само търси баща си , не отрича че бащата и детето „се обичат“.
Свидетелят знае също , че детето ходи на обяд в дома на баща си - когато след
училище свидетелят искал да нахрани детето и го питал какво е яло , то често му
отговаряло , че е ходило при баща си /
в дома на баща си / и там е яло.
Свидетелят има впечатления за отношенията между майката и детето след
раздялата на родителите , твърди , че преди това бащата не е давал на детето да
се вижда с него и съпругата му . Свидетелят сочи , че след като детето се върне
от среща с бащата става агресивно към майка си
- блъска я , казва , че женското мнение не важи . Според свидетеля след срещите с бащата ,
детето става „ друг човек“ в отношението към майката . Свидетелят сочи, че на
приземния етаж от къщата , в която живеят , има две стаи . Към момента в едната
стая живее майката на съпругата на свидетеля – болна възрастна жена на 80
години , а в другата – дъщеря му с детето . Свидетелят определя битовите
условия в къщата като добри . В момента в къщата се прави ремонт , като се изгражда
и тоалетна на етажа. Свидетелят сочи , че детето често спи в хола на първия
етаж , където има разтегателен диван . Свидетелят М познава бащата - около година преди да свидетелства е закупил от
него втория етаж от наследствената му къща . Свидетелят работи на смени , които
му позволяват да е вкъщи на обяд . Свидетелят сочи , че след като родителите се
разделили , често е виждал детето по обедно време в бащиния си дом . Свидетелят
е отключвал външната врата на детето , сочи , че детето идва само , дори когато
знае , че бащата го няма . Свидетелят сочи , че последно време детето вече има
ключ и за външната врата и не го търси . Детето е казвало на свидетеля , че му
е по- удобно да идва в дома , в който е живяло и да се храни там .
От приетото от районния
съд заключение за извършена съдебно – психологическа експертиза , което е
дадено от вещо лице Апостолова след беседа с двамата родители , с детето и след
извършване на тестове на детето , се установява , че и двамата родители притежават съответния родителски капацитет за
адекватно полагане на грижи спрямо детето .
Вещото лице допуска
бащата да е с по-висок коефициент на капацитет относно бъдещата визия за
благополучието на детето като професионална ориентация , степен на осъзнатост
за потребности и тяхната реална удовлетвореност , по-висока степен на
ангажираност с детето . Вещото лице сочи, че
допуска по-силно изградена емоционална връзка между детето и бащата, която
би могла да бъде вследствие на по-честите контакти между двамата , включване в
мъжки занимания , по-голяма ангажираност от негова страна спрямо нуждите на
детето . Посочено е , че детето изпитва към майката позитивни емоции , които се
допуска да са биологично и психологично детерминирани . От констативната част
на заключението в раздел „анамнеза“ се установява , че към момента на
извършване на заключението детето е със завишени показатели по дименсиите
„тревожност – депресия“ , поради преживяната психотравма от раздялата на
родителите и трудният избор при кого от тях да живее . Налице е опит за дисклавифициране
на родителския авторитет от страна на бащата спрямо майката, както и
нетолерантност проявена от майката към нуждите на детето да се среща и
осъществява контакти с баща си , чрез заплахи и обиди , които фрустрират и
унижават детската личност . Вещото лице сочи , че е налице поставяне на
началото на изкривяване на възприятията на детето за образа на майката , както
и опит от страна на бащата за манипулация на неговите представи за реални
събития и изкривяване на истината . Под натиска на страха и тревожността за
собственото оцеляване и заплаха за психическия интегритет детето включва
неосъзнат защитен механизъм за избор на по-силен обект към който да се прикрепи
, като избира за такъв обект бащата . Д има усещане за сигурност и защитеност в
присъствието на бащата . Към майка си изпитва позитивни емоции, но под натиска
на страха за оцеляването си и влиянието на бащата за промяна на възприетия образ за майката в негативна посока е принуден да
потиска , да „очерня“ личността на майката , да не я приема за значима фигура и
да опитва да я изключи от живота си . От друга страна опитите на майката да
осуетява и възпрепятства срещите на детето с бащата , да го заплашва и унижава
поставя детето в зависима и контролирана от нея позиция на отношение между
„жертва – насилник“. Според вещото лице
описаното поведение и на двамата родители има изключително негативно
въздействие върху психо-емоционалното благополучие и здраве на детето , както и
върху личността му .
Личните изявления
на детето дадени при изслушването му както пред райнонния съд , така и пред
настоящия съд , че иска да остане при баща си , който единствен се грижи за
него , прегръща го , целува го и му купува разни неща , а майка му „не е добра
майка“ , не го прегръща и досега не го е целувала , съдът преценява на базата на обстоятелствата
установени от вещото лице , както и на базата на преценката на социалния работник
присъствал при изслушване на детето пред въззивния съд , относно това , че
детето е много объркано при избора между двамата родители , поради което към
момента с него се работи по социална услуга. От обясненията на вещото лице
дадени при изслушването му в съдебно заседание става ясно , че детето изкривява
много от фактите за отношенията си с майката , като неизказва истини и твърди
неистини – дори след проведен телефонен разговор с майката , в който детето
спомнило , че двамата с майката са купили раницата и учебните помагала за
началото на учебната година , детето продължавало да твърди пред експерта , че
бащата е този , който изцяло се грижи за него , а майката не полага каквито и
да било грижи .
Въз връзка с
установените по делого факти и обстоятелства , настоящият съд намира следното :
Съгласно
разпоредбата на чл.59 , ал.4 от СК въпросите свързани с упражняването на
родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете , следва да се
преценят с оглед интересите на детето
, предвид следните обстоятелства :
възпитателски качества на родителите , полагани до момента грижи и отношение
към детето , желание на родителите , привързаност на детето към родителите ,
пол и възраст , възможност за помощ от трети лица – близки на родителите ,
социално обкръжение и материални възможности .
Възпитателски качества на родителите: Съдът намира, че двамата
родители имат равен възпитателски потенциал . Налице са известни дефицити във
възпитателските качества и на двамата родители - след раздялата и двамата са
допуснали неглижиране на ролята на другия родител при осъществяване на грижите
и възпитанието на детето , бащата има
сконност да глези детето и се отнася безкритично към агресивните му прояви , а
майката не проявява нужното разбиране към някои от проблемите му и понякога го
обижда , но и от заключението на вещото лице Апостолова се установява , че и
двамата родители притежават съответния родителски капацитет за адекватно
полагане на грижи спрямо детето . Ето защо съдът намира, че въпреки пропуските
във възпитателските качества на родителите, двамата родители притежават родителски
и възпитателски качества , на
нужното ниво за полагане на адекватни грижи за детето .
Съществено
обстоятелство в случая , което следва да бъде взето предвид при разрешаване на
спорния въпрос по делото е, че докато дефицитът в родителските качества на
майката не е повлиял негативно в отношенията баща - син , то дефицитът на
родителсите качества на бащата е повлиял негативно в отношенията на детето с
майката .
Полагани до момента грижи и отношение към детето :
По време на
съвместното съжителство и двамата родители са полагали грижи за детето . От
свидетелските показания на разпитаните пред районния съд свидетели З В , Стойка
Хърсева , Р М , Ж Д и Г М се установява
, че и двамата родители са проявявали в нужната степен родителска
заинтересованост и отговорност по отношение на отглеждането и възпитанието на
детето. Макар да се констатира , че бащата е проявявал склонност към
разглезване на детето и е проявявал агресия към майката в негово присъствие , с
което му е давал лош пример за подражание , а майката не винаги е успявала да
му обърне нужното внимание при проблеми с учебния материал , като понякога го е
обиждала , става ясно , че по време на
съвместното живеене не се установиха такива преки прояви от страна на всеки от
родителите спрямо детето , които да са оказали съществено негативно влияние
върху него или да са го поставили в риск . Всеки от родителите е участвал в
грижите за детето според възможностите си и с необходимата родителската отговорност според собствените си
разбирания. За определен период от време бащата е останал без работа , което му
е предоставило възможност да отделя повече внимание на детето , докато майката
, освен трудово ангажирана е била натоварена и с по-голяма част от домакинските
задължения , поради което е имала по-малка възможност да общува с детето . След
фактическата раздяла и двамата родители са продължили да полагат необходимите
грижи за детето , и двамата са показали заинтересованост към неговите
потребности и желание да бъдат с него и да се грижат за него . Двамата родители
са привързани към детето , като проявяват загриженост и отговорност спрямо него
. И двамата родители желаят да упражняват родителските права спрямо детето .
Привързаност на детето към родителите :
По време на
съвместното живеене детето е изпитвало емоционална привързаност и обич и към
двамата си родители . Нормално е детето да изпитва емоционална привързаност и
обич към двамата си родители , като дори след тяхната раздяла в негов интерес е
това състояние да бъде запазено . В случая родителите не са могли да направят
така , че тяхната раздяла да е безболезнена за детето , като по делото се
установи , че след раздялата детето е
било подложено на силен стрес и манипулация от родителите , в резултат на което
се е стигнало до изкривена представа на детето за действителните факти за
отношенията с тях и неглижиране на ролята на майката . Вещото лице описва в
заключението си как се е стигнало до изкривяването на възприятията на детето за
образа на майката , като независимо от това , че единият фактор е свързан с
поведението на майката – отправяне на обиди и заплахи към детето , приема , че
същестественият фактор за това изкривяване е поведението на бащата , изразяващо
се в демонстрирано пренебрежение и унижаване на майката в присъствието на
детето и манипулация на представите на
детето за реални събития свързани с нея .
Както сочи вещото лице под натиска на страха и тревожността за собственото
оцеляване и заплаха за психическия интегритет детето включва неосъзнат защитен
механизъм за избор на по- силен обект към който да се прикрепи , като избира за
такъв обект бащата . Д има усещане за сигурност и защитеност в присъствието на
бащата . Към майка си изпитва позитивни емоции, но под натиска на страха за
оцеляването си и влиянието на бащата за промяна на възприетия образ за майката
в негативна посока е принуден да потиска , да „очерня“ личността на майката ,
не я приема за значима фигура и се опитва да я изключи от живота си. Горното
обяснява изразената от детето по-голямата привързаност към бащата и желанието
му да бъде при баща си .
Помощ от трети лица : Като се има предвид , че към момента и двамата
родители са трудово ангажирани , помощтта от трети лица също се явява важно
обстоятелство , тъй като предвид възрастта на детето то не следва да остава
само . В този смисъл единствено майката би могла да разчита на помощта на
своите родители и на брат си – вуйчо на детето , с които живеят заедно в една
къща.
Двамата родители имат приблизително еднакви материални
възможности за отглеждане на детето , като няма данни да не са в състояние
да покриват нуждите му . Понастоящем майката работи в „3 С СОТ
Бургас“ ООД и за периода от м.07.2016г. до м.06.2017г. е получила БТВ в размер
на * лв. Бащата
за периода от м.07.2016г. до м.03.2017г. е работил в „Централна кооперативна
банка“ АД и е получил БТВ в размер на * лв. За
периода от м.май 2017г. до м.август 2017г. е получавал обезщетение за
безработица в размер на * лв. От м.септември 2017г. бащата работи като „пазач въоръжена охрана“ в
„Емко“ ООД при основно месечно възнаграждение от
650 лв.
И двамата родители
притежават добри битови условия и
подходяща социална среда за отглеждане на детето . В жилището на бащата
битовите условия явно са по-добри , но с
оглед предприетия ремонт , предстои подобряване на битовите условия при майката
.
Всичко изложено
по-горе дава основание на съда да реши , че на този етап най-добре интересът на
детето ще бъде защитен ако упражняването на родителските права по отношение на
него бъде предоставено на майката . Съдът
прецени , че при относителна еднаквост по останалите критерии, въпреки по-голямата
привързаност на детето към бащата , началният процес на отчуждаване на детето
от майката , до голяма степен предизвикан от бащата , който процес при
задълбочаване би имал изключително негативно влияние върху психическото здраве
на детето , може да бъде ефективно преодолян
само ако се обезчеви възможността за постоянен контакт на детето с майката . Основният
критерий при определяне на това на кого от родители следва да бъде предоставено
упражняването на родителски права е защита на интереса на детето , а
преодоляването на негативното отношение на детето към неговата майка и преодоляването
на неглижирането на майката като правно значима фигура в неговия живот е от
критична важност за бъдещо нормално емоционално и личностно развитие на детето
.
Ето защо
упражняването на родителските права по отношение на детето Д следва да бъде предоставено на майката,
като бъде определено местоживеенето на детето при нея .
На базата на заключението
на вещото лице , отчитайки констатираната от вещото лице силна емоционална
връзка между бащата и детето , както и по-високия коефициент на капацитет на
бащата относно бъдещата визия за благополучието на детето като професионална
ориентация , степен на осъзнатост за потребности и тяхната реална
удовлетвореност , съдът намира , че режимът на лични контакти на бащата с
детето следва да бъде разширен , с оглед съхраняването и непрекъсването на
отношенията между двамата. За осъществяване на тази цел режимът следва да
включва възможност за контакт между детето и бащата , и през делничните дни ,
по време на учебните занимания. Ето защо настоящият съд намира за подходящ
следния режим на лични контакти на бащата с детето : Всяка втора и четвърта
седмица от месеца : от приключване на училищните занимания на детето в
четвъртък в учебно време или от 9.00 ч. в четвъртък в неучебно време, като
бащата следва да взема детето от училище , съответно – от дома на майката в
неучебно време , с преспиване при бащата , до 20.00 ч.в петък , когато бащата
следва да върне детето в дома на майката , всяка първа и трета събота и неделя от
месеца : за времето от 09.00 часа в съботния до
18.00 часа в неделния ден с преспиване при бащата , през първите пет
дни от времето, определено за :
пролетна ваканция и
за коледните празници - всяка четна календарна година и за новогодишните
празници – всяка нечетна календарна година , както и един месец през лятото - през месеците юли или август , когато майката
не е в платен годишен отпуск, като за месеците юли и август не се прилага общия
режим на лични контакти между бащата и детето .
С оглед възрастта
на детето , неговите потребности и доходите на родителите , както и предвид
обстоятелството , че родителите нямат задължение за издръжка на други деца ,
съдът намира , че за месечна издръжка на детето е необходима сумата 260 лв. ,
от която бащата следва да осигурява за месечна издръжка на детето, платима чрез
майката, сумата от 140 лв. Съгласно разпоредбата на чл.59 , ал.2 от СК съдът
има служебно правомощие и задължение да определи издръжка на детето , а съгласно
чл.142, ал.2 от СК размерът не може да е по- нисък от ¼ от МРЗ за
страната – т.е. от 128 лв. Тъй като е налице произнасяне по привременни мерки ,
издържката в този размер е дължима и следва да бъде присъдена , считано от влизане
на решението в сила , ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска .
Като взе предвид
изложеното по-горе съдът намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо
, но неправилно – постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства и необосновано , поради което в тези части ,включително в частта , с която майката е
осъдена за държавна такса върху размера на издръжката, решението следва да бъде
отменено , като спорът бъде решен по същество от настоящия съд по начина
посочен по – горе .
Бащата следва да
бъде осъден да заплати държавна такса за присъдената издръжка , в размер на 202
лв., платима по сметка на Бургаски окръжен съд.
С оглед специфичния
характер на производството по спорна съдебна администрация и защитимия интерес
– на детето на страните , разноските следва да останат в тежест на страните ,
така , както са направени .
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд ,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 6 / 18.01.2018 год. по гр.д. №
920 / 2017 год. по описа на Карнобатския районен съд ,
в частите , с които
е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето Д НМ. с ЕГН ********** на бащата Н.Д.М. с ЕГН ********** , определено е местоживеенето
на детето Д НМ. с ЕГН ********** при бащата Н.Д.М. с ЕГН ********** , определен е режим на лични контакти на детето Д НМ. с ЕГН ********** с майката И.Г.М. с
ЕГН ********** както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 17ч. в петък до 18ч. на неделния ден,
както и през първите пет дни от времето, определено за пролетна ваканция, за
коледните празници всяка четна календарна година и за новогодишните празници –
всяка нечетна календарна година; както и един месец през лятото, когато бащата
не в законен платен годишен отпуск, до настъпване на
обстоятелства налагащи изменение или прекратяване на тази мярка , осъдена е И.Г.М. с
ЕГН ********** *** да заплаща на Н.Д.М. с ЕГН ********** *** в качеството му на баща и законен представител детето Д
НМ. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 130.00
лв. от влизане в сила на решението , до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване
на издръжката и е осъдена И.Г.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Карнобат държавни такси
по иска за издръжка в размер на 187,20лв. , КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение детето Д НМ. с ЕГН ********** на майката И.Г.М. с ЕГН ********** .
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д НМ. с ЕГН ********** при майката И.Г.М. с ЕГН ********** .
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето Д НМ. с ЕГН ********** с бащата Н.Д.М. с ЕГН ********** както следва:
Всяка втора и четвърта седмица от месеца : от приключване на училищните
занимания на детето в четвъртък в учебно време или от 9.00 ч. в четвъртък в
неучебно време, като бащата следва да взема детето от училище , съответно – от
дома на майката в неучебно време , с преспиване при бащата , до 20.00 ч.в петък
, когато бащата следва да върне детето в дома на майката .
Всяка първа и трета събота и неделя от
месеца : за времето от 09.00 часа в съботния до 18.00 часа в неделния ден , с преспиване при бащата .
През първите пет дни от времето , определено за : пролетна ваканция и
коледните празници - всяка четна календарна година и за
новогодишните празници – всяка нечетна календарна година ,
както и един месец през лятото през месеците юли или август ,
когато майката не е в платен годишен отпуск, като за месеците юли и август не
се прилага общия режим на лични контакти между бащата и детето .
ОСЪЖДА Н.Д.М. с ЕГН ********** *** да заплаща месечна издръжка за детето Д
НМ. с ЕГН ********** , чрез неговата майка и законен представител И.Г.М. с ЕГН ********** , в размер на 140 лв. / сто и четиридесет
лева/, считано от влизане в сила на решението , до настъпването на законни
причини за изменение или прекратяване на издръжката , ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска .
ОСЪЖДА Н.Д.М. с ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса върху присъдения размер на издръжката , в размер на 202 лв. / двеста и два лева /.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд , с касационна жалба , в
едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.