Решение по дело №450/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 404
Дата: 23 май 2018 г. (в сила от 26 юни 2019 г.)
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20182100500450
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2018 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ V-53                                            23.05.2018 год.                                   гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                        пети въззивен граждански състав

на десети май                                                         две хиляди и осемнадесета година

в открито заседание в следния състав:

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ : Д А МИХОВА

                                                                                     ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                            

  

секретар Тодорка Стоянова,

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 450 по описа за 2018 година  , за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс .

Постъпила е въззивна жалба от И.Г.М. с ЕГН ********** *** , чрез процесуален представител адв. Вълева , срещу решение № 6 / 18.01.2018 год. по гр.д. № 920 / 2017 год. по описа на Карнобатския районен съд , в частите , с които е  предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д НМ. с ЕГН ********** на бащата Н.Д.М. с ЕГН ********** , определено е местоживеенето на детето Д НМ. с ЕГН ********** при бащата Н.Д.М. с ЕГН ********** , определен е режим на лични контакти на детето Д НМ. с ЕГН ********** с майката И.Г.М. с ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17 ч. в петък до 18 ч. на неделния ден, както и през първите пет дни от времето, определено за пролетна ваканция, за коледните празници всяка четна календарна година и за новогодишните празници – всяка нечетна календарна година; както и един месец през лятото, когато бащата не в законен платен годишен отпуск, до настъпване на обстоятелства налагащи изменение или прекратяване на тази мярка , осъдена е И.Г.М. с ЕГН ********** *** да заплаща на Н.Д.М. с ЕГН ********** *** в качеството му на баща и законен представител детето Д НМ. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 130.00 лв. от влизане в сила на решението , до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката и е осъдена И.Г.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Карнобат държавни такси по иска за издръжка в размер на 187.20лв.

Във въззивната жалба са изложени съображения , че предоставянето на упражняването на родителските права спрямо детето на страните – Д на бащата , не е в интерес на детето , тъй като привързаността му към бащата е в резултат на удовлетворяване на капризи и изоставяне на надзора над него . Изложени са съображения за по-добър родителски капацитет на майката , поради упражняването на по - строг контрол върху поведението на детето .  Твърди се , че изводите на съда по решението в обжалваната част са в противоречие със събраните по делото доказателства , които според въззивницата сочат , че предоставянето на упражняването на родителските права на бащата застрашава интересите на детето , а предвид агресивното поведение на бащата спрямо майката , трудно биха могли да бъдат коригирани травмите върху психиката и поведението на детето . Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за решаване на спора по същество от въззивния съд с предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето Д на майката , определяне на местоживеене на детето при майката , определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и осъждането му да заплати на насрещната страна съдебно – деловодните разноски .

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.Д.М. , чрез процесуален представител адв.Тeмелкова , в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на решението в обжалваната част. Изложени са съображения относно това , че за майката детето е средство и оръжие срещу бащата , а целта на исканото упражняване на родителски права е единствено заплащането на издръжка от страна на бащата . Изложени са твърдения за агресивно поведение на майката спрямо детето , твърди се , че майката общува с детето предимно като му крещи и, че му удря шамари , като аналогично е поведението към детето и от страна на неговия дядо по майчина линия . Изложени са твърдения , че бащата има по-добри родителски и възпитателски качества от майката , като е полагал повече грижи за детето и по време на брака , поради което между баща и син има изградена силна емоционална връзка . Твърди се , че по делото е установено , че интересът на детето при бащата ще бъде по-добре защитен , че бащата постоянно му помага и се грижи за него . Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на направените по делото разноски.

ДСП-Карнобат не е взела становище по въззивната жалба .

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 , ал.1 от ГПК , от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА .

С решението в обжалваната част Карнобатският районен съд се е произнесъл в процес за прекратяване на брака поради развод , по предявени искове с прави основания чл.59 , ал.2 , вр. ал.3 , ал.4 и ал.6 от СК .

 

Решението не е обжалвало и е влязло в сила , в частите , с които бракът между страните е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство , чрез развод по вина на съпруга , ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга и е  постановено  след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име .

С исковата молба за развод  подадена от съпругата пред районния съд , е направено искане след прекратяване на брака упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете – Д , род. на *** год. да бъде предоставено на майката , за определяне на местоживеенето на детето при майката  , за определяне на режим на лични контакти на бащата с детето и осъждането на бащата да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 105 лева , считано от завеждане на иска до настъпване на причини за изменението или прекратяването на издръжката . Твърди се , че бащата е аргесивен , избухвил и неуравновесен , че е нанесъл побой на майката в присъствието на детето , което го е травмирало , че бащата насажда омраза у детето към майката и няма нужните възпитателски качества за упражняване на родителските права спрямо детето . Майката поддържа направените искания спрямо детето , ангажира доказателства .

Както в подадения отговор , така и в предявения насрещен иск бащата оспорва твърденията на майката относно качествата му на родител , твърди , че  той е полагал повече грижи за детето и то е силно привързано към него . Бащата твърди , че след като майката е извела детето от семейното жилище на 08.08.2017 год. и се е установила заедно с него в къщата на своите родители, тя първоначално е забранила на детето да се вижда и да се чува с него . Бащата сочи, че е бил изненадан от напускането на семейното жилище от съпругата и детето , като контакт с него е имал по телефона едва 2-3 дни след напускането . След това контактите между двамата зачестили , но според бащата детето било разстроено и уплашено , тъй като се притеснявало от раздялата с бащата , споделило , че не му харесва мазето , в което живеят с майката , че няма кой да му помага в училище  и, че е принуждавано от баба си и дядо си по майчина линия да ходи на село , да носи тежки щайги и да мие колата . Бащата също твърди , че майката има дефицит на родителски качества , тъй като не се отзовава на всички нужди на детето в бита и в училищния процес . Бащата твърди , че по всички въпроси и проблеми детето търси него , тъй като майка му нервничи и му се кара , което поведение го разстройва. Бащата също е направил искане да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д , за определяне на местоживеенето на детето при него , за определяне на режим на лични контакти на майката с детето и осъждането на майката да заплаща месечна издръжка за детето . Бащата поддържа направените искания , сочи доказателства .

В отговора по насрещния иск майката отрича твърденията на бащата за дефицит на нейни родителски качества , твърди , че винаги се е грижела и се грижи добре за детето . Твърди , че бащата разрешава на детето да прави неща , на които тя се противопоставя и които не са в негов интерес – понякога му разрешава употреба на алкохол , държи се безкритично към неговите агресивни прояви в училище . Освен това твърди , че бащата глези детето и го настройва срещу нея  , като след срещи с бащата детето става агресивно към нея .

Пред първоинстанционния съд са представени два социални доклада от ДСП – Карнобат , в които са изложени обстоятелства относно живота на детето и отношението му с родителите , не е направена препоръка за бъдещото упражняване на родителски права .

Бургаският окръжен съд , като взе предвид изложеното по- горе и събраните по делото доказателства , намира от фактическа и правна страна следното :

Видно от представеното удостоверение за раждане , детето Д НМ. е род. на *** год. от майка И.Г.М. и баща Н.Д.М. , по време на брака на родителите. Към момента на предявяване на първоначалния иск то е на навършени ** години . През учебната 2017/2018 год. детето е ученик в *** .

Безспорно е установено по делото , че родителите и детето са живели заедно в семейното жилище находящо се в гр.*** , представляващо първи етаж от къща , собствена по наследство на бащата . Не се спори, че в семейното жилище – към момента бивше семейно жилище , предоставено за ползване на бащата  , са били налице добри битови условия за отглеждането на детето , които са подобрени с извършен ремонт няколко години преди раздялата. Съвместното съжителство на детето с двамата родители е продължило от раждането му до *** год.

Не се спори , че считано от 09.08.2017 год. майката и детето са напуснали семейното жилище и се се установили в дома на родителите на майката находящ се в гр.Карнобат , ул.“*** .

След постигната между страните спогодба относно привременни мерки в хода на процеса , до приключване на настоящото производство , упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката , определено е местоживеене на детето при нея , определен е режим на лични контакти на бащата и детето , като е определена и дължима от бащата месечна издръжка за детето .

От социалните доклади депозирани пред районния съд , се установява , че жилището на родителите на майката представлява масивна сграда с приземен етаж и един жилищен етаж . На първия етаж има хол , кухня – трапезария и две спални , като спалните се обитават съответно от родителите на майката и от нейния брат , а на разположение на И.М. и сина и е хола , в който има разтегателен диван . Домът е в много добро хигиенно състояние . Ремонтират се стаите в приземния етаж / сутерен / с цел обособяване на лично пространство за майката с детето .

Съгласно представените пред районния съд социални доклади и двамата родители са заявили пред социалните работници желанието си да се грижат да детето и да упражняват родителски права по отношение на него . В социалните доклади е посочено , че детето има изградена емоционална връзка с и двамата родители , която не е прекъсната след раздялата им . Двамата родители осигуряват за отглеждане на детето подходящи битови условия , обръщат му необходимото внимание и полагат адекванти грижи за него .

Желанието на родителите да упражняват родителски права спрямо детето е потвърдено и пред съда , като всеки от родителите счита , че се грижи по- добре за него .

Пред районния съд са разпитани свидетелите З В , С Х , Р М , Ж Д и Г М  . Свидетелят В има лични впечатления , че докато бащата е работел в банка / като охрана до пролетта на 2017 год./ детето често е идвало на обяд при баща си , който му е купувал храна . Свидетелката Х – съсед на семейното жилище , в което са живели страните преди раздялата , сочи , че когато е била на гости в дома на страните , а и отстрани е виждала , че цялата домакинска работа я върши В, като тя предимно се грижи и за детето . Свидетелката има впечатления най-вече от времето , когато майката е ползвала майчинство и се е грижела постоянно за детето . По – късно, в ученическа възраст на детето е виждала както бащата , така и майката да го водят и да го вземат от училище . Свидетелката М ,  кръстница на семейството и съсед на семейното жилище , има преки впечатления относно грижата за детето от раждането му , както и за поведението на детето в училище , тъй като е преподавала в училището , в което учи детето . Свидетелката сочи , че детето се родило в осмия месец , но поради това , че родителите на бащата не приемали Ваня добре , а родителите на Ваня не приемали Н. добре , младото семейство нямало подкрепата на баба и дядо . Майката на свидетелката помагала в началото за къпането на бебето . Свидетелката сочи , че Ваня винаги е била много грижовна майка , съпруга и снаха , като се е грижела не само за детето си , но и за болната си свекърва , била чудесен кулинар . Свидетелката сочи , че Н. също се е грижел за Д , но според свидетелката понякога грижата му граничела с разглезване , тъй като при семейни събирания на възрастни и при нецензурни разговори , въпреки настояванията на майката детето да отиде в другата стая , бащата позволявал то да присъства , като му давал да опитва и алкохол . При проблем в училище с други деца детето се обръщало към Н. за помощ , а той без да проучи ситуацията отивал в училището и се саморазправял с другите деца , с които Д имал проблеми - т.е. проявявал безкритичност към поведението на сина си. Според свидетелката бащата манипулира Н. , дава му лош пример за агресия , а детето отивайки в училище повтаря поведението на баща си и също проявява агресия . Свидетелката счита , че майката е полагала старание да даде на детето си морални устои . Свидетелката многократно е наблюдавала вербална агресия на бащата спрямо майката – чувала е как я обижда и псува , включително в присъствието на детето , наричайки я „*“ и „*“. Според свидетелката Н. е имал високи изисквания към майката , а детето копира поведението му. Свидетелката знае , че докато родителите са били заедно и Д е ходел на занималня , тъй като майката е на работа до 19 и 30 часа , вкъщи Н. се занимавал с детето и му помагал с уроците. След раздялата на страните според свидетелката детето е изплашено , дори е отказало да говори със свидетелката . Свидетелят Д е семеен приятел на страните . Семействата често се събирали , присъствал е когато страните са имали противоречие за ежедневни неща , не е присъствал на сериозни скарвания . Случвало се , когато Ванчено се скара за нещо на детето , Н. да вземе страната на детето . След раздялата детето споделило със свидетеля , че живее с майка си долу в избите при някаква баба , че тоалетната не била хубава , чувал е детето да казва по телефона на баща си , че трябва да затваря , защото не му дават да разговаря с него . Според свидетеля детето е по-привързано към бащата, сочи , че детето общува по-добре с бащата и когато иска нещо , го иска от бащата . Според свидетеля след раздялата детето се е променило , но когато е с баща си е по-спокойно . Детето е казвало на свидетеля , че иска да стои при баща си . Свидетелят М е приятел на бащата от тридесет години , познава майката от него , като преди раздялата често е бил на гости в семейното жилище на страните . Свидетелят не е присъствал на караници между родителите , сочи , че когато е посащавал дома им детето винаги било там . Според свидетеля детето е по-привързано към бащата- разчита повече на него , обръща се към него , когато иска нещо . Според свидетеля бащата и детето имат  „голяма“ връзка . След раздялата няколко пъти бащата и детето посетили дома на свидетеля . Свидетелят виждал , че детето се чувства добре с баща си . Детето споделило със свидетеля , че там , където живее в момента не се чувства добре и тъгува за баща си .

Пред настоящия съд са разпитани свидетелите Д. – дядо на детето по майчина линия и М – съсед на жилището на баща към настоящия момент . Свидетелят Д. сочи , че бащата не спазва определения режим за лични контакти с детето по привременните мерки , а „прави каквото си иска“ , взема детето от училище , прибира го по- късно. Когато свидетелят или майката звънят по телефона на бащата за обяснение, не получават отговор , тъй като бащата не си вдига телефона. Свидетелят знае , че понякога детето само търси баща си , не отрича че бащата и детето „се обичат“. Свидетелят знае също , че детето ходи на обяд в дома на баща си - когато след училище свидетелят искал да нахрани детето и го питал какво е яло , то често му отговаряло , че е ходило при баща си    / в дома на баща си / и там е яло.  Свидетелят има впечатления за отношенията между майката и детето след раздялата на родителите , твърди , че преди това бащата не е давал на детето да се вижда с него и съпругата му . Свидетелят сочи , че след като детето се върне от среща с бащата става агресивно към майка си  - блъска я , казва , че женското мнение не важи .  Според свидетеля след срещите с бащата , детето става „ друг човек“ в отношението към майката . Свидетелят сочи, че на приземния етаж от къщата , в която живеят , има две стаи . Към момента в едната стая живее майката на съпругата на свидетеля – болна възрастна жена на 80 години , а в другата – дъщеря му с детето . Свидетелят определя битовите условия в къщата като добри . В момента в къщата се прави ремонт , като се изгражда и тоалетна на етажа. Свидетелят сочи , че детето често спи в хола на първия етаж , където има разтегателен диван . Свидетелят М познава бащата - около година преди да свидетелства е закупил от него втория етаж от наследствената му къща . Свидетелят работи на смени , които му позволяват да е вкъщи на обяд . Свидетелят сочи , че след като родителите се разделили , често е виждал детето по обедно време в бащиния си дом . Свидетелят е отключвал външната врата на детето , сочи , че детето идва само , дори когато знае , че бащата го няма . Свидетелят сочи , че последно време детето вече има ключ и за външната врата и не го търси . Детето е казвало на свидетеля , че му е по- удобно да идва в дома , в който е живяло и да се храни там .

От приетото от районния съд заключение за извършена съдебно – психологическа експертиза , което е дадено от вещо лице Апостолова след беседа с двамата родители , с детето и след извършване на тестове на детето , се установява , че и двамата родители притежават съответния родителски капацитет за адекватно полагане на грижи спрямо детето .

Вещото лице допуска бащата да е с по-висок коефициент на капацитет относно бъдещата визия за благополучието на детето като професионална ориентация , степен на осъзнатост за потребности и тяхната реална удовлетвореност , по-висока степен на ангажираност с детето . Вещото лице сочи, че  допуска по-силно изградена емоционална връзка между детето и бащата, която би могла да бъде вследствие на по-честите контакти между двамата , включване в мъжки занимания , по-голяма ангажираност от негова страна спрямо нуждите на детето . Посочено е , че детето изпитва към майката позитивни емоции , които се допуска да са биологично и психологично детерминирани . От констативната част на заключението в раздел „анамнеза“ се установява , че към момента на извършване на заключението детето е със завишени показатели по дименсиите „тревожност – депресия“ , поради преживяната психотравма от раздялата на родителите и трудният избор при кого от тях да живее . Налице е опит за дисклавифициране на родителския авторитет от страна на бащата спрямо майката, както и нетолерантност проявена от майката към нуждите на детето да се среща и осъществява контакти с баща си , чрез заплахи и обиди , които фрустрират и унижават детската личност . Вещото лице сочи , че е налице поставяне на началото на изкривяване на възприятията на детето за образа на майката , както и опит от страна на бащата за манипулация на неговите представи за реални събития и изкривяване на истината . Под натиска на страха и тревожността за собственото оцеляване и заплаха за психическия интегритет детето включва неосъзнат защитен механизъм за избор на по-силен обект към който да се прикрепи , като избира за такъв обект бащата . Д има усещане за сигурност и защитеност в присъствието на бащата . Към майка си изпитва позитивни емоции, но под натиска на страха за оцеляването си и влиянието на бащата за промяна на възприетия образ за майката в негативна посока е принуден да потиска , да „очерня“ личността на майката , да не я приема за значима фигура и да опитва да я изключи от живота си . От друга страна опитите на майката да осуетява и възпрепятства срещите на детето с бащата , да го заплашва и унижава поставя детето в зависима и контролирана от нея позиция на отношение между „жертва – насилник“. Според вещото лице описаното поведение и на двамата родители има изключително негативно въздействие върху психо-емоционалното благополучие и здраве на детето , както и върху личността му .

Личните изявления на детето дадени при изслушването му както пред райнонния съд , така и пред настоящия съд , че иска да остане при баща си , който единствен се грижи за него , прегръща го , целува го и му купува разни неща , а майка му „не е добра майка“ , не го прегръща и досега не го е целувала  , съдът преценява на базата на обстоятелствата установени от вещото лице , както и на базата на преценката на социалния работник присъствал при изслушване на детето пред въззивния съд , относно това , че детето е много объркано при избора между двамата родители , поради което към момента с него се работи по социална услуга. От обясненията на вещото лице дадени при изслушването му в съдебно заседание става ясно , че детето изкривява много от фактите за отношенията си с майката , като неизказва истини и твърди неистини – дори след проведен телефонен разговор с майката , в който детето спомнило , че двамата с майката са купили раницата и учебните помагала за началото на учебната година , детето продължавало да твърди пред експерта , че бащата е този , който изцяло се грижи за него , а майката не полага каквито и да било грижи .

Въз връзка с установените по делого факти и обстоятелства , настоящият съд намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл.59 , ал.4 от СК въпросите свързани с упражняването на родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете , следва да се преценят с оглед интересите на детето , предвид следните обстоятелства : възпитателски качества на родителите , полагани до момента грижи и отношение към детето , желание на родителите , привързаност на детето към родителите , пол и възраст , възможност за помощ от трети лица – близки на родителите , социално обкръжение и материални възможности .

Възпитателски качества на родителите: Съдът намира, че двамата родители имат равен възпитателски потенциал . Налице са известни дефицити във възпитателските качества и на двамата родители - след раздялата и двамата са допуснали неглижиране на ролята на другия родител при осъществяване на грижите и възпитанието на детето  , бащата има сконност да глези детето и се отнася безкритично към агресивните му прояви , а майката не проявява нужното разбиране към някои от проблемите му и понякога го обижда , но и от заключението на вещото лице Апостолова се установява , че и двамата родители притежават съответния родителски капацитет за адекватно полагане на грижи спрямо детето . Ето защо съдът намира, че въпреки пропуските във възпитателските качества на родителите, двамата родители притежават родителски и възпитателски качества , на нужното ниво за полагане на адекватни грижи за детето .

Съществено обстоятелство в случая , което следва да бъде взето предвид при разрешаване на спорния въпрос по делото е, че докато дефицитът в родителските качества на майката не е повлиял негативно в отношенията баща - син , то дефицитът на родителсите качества на бащата е повлиял негативно в отношенията на детето с майката .

Полагани до момента грижи и отношение към детето :

По време на съвместното съжителство и двамата родители са полагали грижи за детето . От свидетелските показания на разпитаните пред районния съд свидетели З В , Стойка Хърсева , Р М , Ж Д и Г М  се установява , че и двамата родители са проявявали в нужната степен родителска заинтересованост и отговорност по отношение на отглеждането и възпитанието на детето. Макар да се констатира , че бащата е проявявал склонност към разглезване на детето и е проявявал агресия към майката в негово присъствие , с което му е давал лош пример за подражание , а майката не винаги е успявала да му обърне нужното внимание при проблеми с учебния материал , като понякога го е обиждала , става ясно , че  по време на съвместното живеене не се установиха такива преки прояви от страна на всеки от родителите спрямо детето , които да са оказали съществено негативно влияние върху него или да са го поставили в риск . Всеки от родителите е участвал в грижите за детето според възможностите си и с необходимата  родителската отговорност според собствените си разбирания. За определен период от време бащата е останал без работа , което му е предоставило възможност да отделя повече внимание на детето , докато майката , освен трудово ангажирана е била натоварена и с по-голяма част от домакинските задължения , поради което е имала по-малка възможност да общува с детето . След фактическата раздяла и двамата родители са продължили да полагат необходимите грижи за детето , и двамата са показали заинтересованост към неговите потребности и желание да бъдат с него и да се грижат за него . Двамата родители са привързани към детето , като проявяват загриженост и отговорност спрямо него . И двамата родители желаят да упражняват родителските права спрямо детето .

Привързаност на детето към родителите :

По време на съвместното живеене детето е изпитвало емоционална привързаност и обич и към двамата си родители . Нормално е детето да изпитва емоционална привързаност и обич към двамата си родители , като дори след тяхната раздяла в негов интерес е това състояние да бъде запазено . В случая родителите не са могли да направят така , че тяхната раздяла да е безболезнена за детето , като по делото се установи , че  след раздялата детето е било подложено на силен стрес и манипулация от родителите , в резултат на което се е стигнало до изкривена представа на детето за действителните факти за отношенията с тях и неглижиране на ролята на майката . Вещото лице описва в заключението си как се е стигнало до изкривяването на възприятията на детето за образа на майката , като независимо от това , че единият фактор е свързан с поведението на майката – отправяне на обиди и заплахи към детето , приема , че същестественият фактор за това изкривяване е поведението на бащата , изразяващо се в демонстрирано пренебрежение и унижаване на майката в присъствието на детето и манипулация на  представите на детето за реални събития свързани с нея . Както сочи вещото лице под натиска на страха и тревожността за собственото оцеляване и заплаха за психическия интегритет детето включва неосъзнат защитен механизъм за избор на по- силен обект към който да се прикрепи , като избира за такъв обект бащата . Д има усещане за сигурност и защитеност в присъствието на бащата . Към майка си изпитва позитивни емоции, но под натиска на страха за оцеляването си и влиянието на бащата за промяна на възприетия образ за майката в негативна посока е принуден да потиска , да „очерня“ личността на майката , не я приема за значима фигура и се опитва да я изключи от живота си. Горното обяснява изразената от детето по-голямата привързаност към бащата и желанието му да бъде при баща си .

Помощ от трети лица : Като се има предвид , че към момента и двамата родители са трудово ангажирани , помощтта от трети лица също се явява важно обстоятелство , тъй като предвид възрастта на детето то не следва да остава само . В този смисъл единствено майката би могла да разчита на помощта на своите родители и на брат си – вуйчо на детето , с които живеят заедно в една къща.

Двамата родители имат приблизително еднакви материални възможности за отглеждане на детето , като няма данни да не са в състояние да покриват нуждите му . Понастоящем майката работи в „3 С СОТ Бургас“ ООД и за периода от м.07.2016г. до м.06.2017г. е получила БТВ в размер на * лв. Бащата за периода от м.07.2016г. до м.03.2017г. е работил в „Централна кооперативна банка“ АД и е получил БТВ в размер на * лв. За периода от м.май 2017г. до м.август 2017г. е получавал обезщетение за безработица в размер на * лв.  От м.септември 2017г. бащата работи като „пазач въоръжена охрана“ в „Емко“ ООД при основно месечно възнаграждение от 650 лв.

И двамата родители притежават добри битови условия и подходяща социална среда за отглеждане на детето . В жилището на бащата битовите условия явно са по-добри  , но с оглед предприетия ремонт , предстои подобряване на битовите условия при майката .

Всичко изложено по-горе дава основание на съда да реши , че на този етап най-добре интересът на детето ще бъде защитен ако упражняването на родителските права по отношение на него бъде предоставено на майката . Съдът прецени , че при относителна еднаквост по останалите критерии, въпреки по-голямата привързаност на детето към бащата , началният процес на отчуждаване на детето от майката , до голяма степен предизвикан от бащата , който процес при задълбочаване би имал изключително негативно влияние върху психическото здраве на детето ,  може да бъде ефективно преодолян само ако се обезчеви възможността за постоянен контакт на детето с майката . Основният критерий при определяне на това на кого от родители следва да бъде предоставено упражняването на родителски права е защита на интереса на детето , а преодоляването на негативното отношение на детето към неговата майка и преодоляването на неглижирането на майката като правно значима фигура в неговия живот е от критична важност за бъдещо нормално емоционално и личностно развитие на детето .

Ето защо упражняването на родителските права по отношение на детето Д следва да бъде предоставено на майката, като бъде определено местоживеенето на детето при нея .

На базата на заключението на вещото лице , отчитайки констатираната от вещото лице силна емоционална връзка между бащата и детето , както и по-високия коефициент на капацитет на бащата относно бъдещата визия за благополучието на детето като професионална ориентация , степен на осъзнатост за потребности и тяхната реална удовлетвореност , съдът намира , че режимът на лични контакти на бащата с детето следва да бъде разширен , с оглед съхраняването и непрекъсването на отношенията между двамата. За осъществяване на тази цел режимът следва да включва възможност за контакт между детето и бащата , и през делничните дни , по време на учебните занимания. Ето защо настоящият съд намира за подходящ следния режим на лични контакти на бащата с детето : Всяка втора и четвърта седмица от месеца : от приключване на училищните занимания на детето в четвъртък в учебно време или от 9.00 ч. в четвъртък в неучебно време, като бащата следва да взема детето от училище , съответно – от дома на майката в неучебно време , с преспиване при бащата , до 20.00 ч.в петък , когато бащата следва да върне детето в дома на майката ,  всяка първа и трета събота и неделя от месеца : за времето от 09.00 часа в съботния до 18.00 часа в неделния ден с преспиване при бащата , през първите пет дни от времето, определено за : пролетна ваканция и за коледните празници - всяка четна календарна година и за новогодишните празници – всяка нечетна календарна година , както и един месец през лятото - през месеците юли или август , когато майката не е в платен годишен отпуск, като за месеците юли и август не се прилага общия режим на лични контакти между бащата и детето .

С оглед възрастта на детето , неговите потребности и доходите на родителите , както и предвид обстоятелството , че родителите нямат задължение за издръжка на други деца , съдът намира , че за месечна издръжка на детето е необходима сумата 260 лв. , от която бащата следва да осигурява за месечна издръжка на детето, платима чрез майката, сумата от 140 лв. Съгласно разпоредбата на чл.59 , ал.2 от СК съдът има служебно правомощие и задължение да определи издръжка на детето , а съгласно чл.142, ал.2 от СК размерът не може да е по- нисък от ¼ от МРЗ за страната – т.е. от 128 лв. Тъй като е налице произнасяне по привременни мерки , издържката в този размер е дължима и следва да бъде присъдена , считано от влизане на решението в сила  , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска .

Като взе предвид изложеното по-горе съдът намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо , но неправилно – постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и необосновано , поради което в тези части   ,включително в частта , с която майката е осъдена за държавна такса върху размера на издръжката, решението следва да бъде отменено , като спорът бъде решен по същество от настоящия съд по начина посочен по – горе .

Бащата следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдената издръжка , в размер на 202 лв., платима по сметка на Бургаски окръжен съд.

С оглед специфичния характер на производството по спорна съдебна администрация и защитимия интерес – на детето на страните , разноските следва да останат в тежест на страните , така , както са направени .

Мотивиран от горното  , Бургаският окръжен съд ,

 

 

 

 

Р       Е       Ш      И       :

 

 

          ОТМЕНЯ решение № 6 / 18.01.2018 год. по гр.д. № 920 / 2017 год. по описа на Карнобатския районен съд , в частите , с които е  предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д НМ. с ЕГН ********** на бащата Н.Д.М. с ЕГН ********** , определено е местоживеенето на детето Д НМ. с ЕГН ********** при бащата Н.Д.М. с ЕГН ********** , определен е режим на лични контакти на детето Д НМ. с ЕГН ********** с майката И.Г.М. с ЕГН **********  както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17ч. в петък до 18ч. на неделния ден, както и през първите пет дни от времето, определено за пролетна ваканция, за коледните празници всяка четна календарна година и за новогодишните празници – всяка нечетна календарна година; както и един месец през лятото, когато бащата не в законен платен годишен отпуск, до настъпване на обстоятелства налагащи изменение или прекратяване на тази мярка , осъдена е И.Г.М. с ЕГН ********** *** да заплаща на Н.Д.М. с ЕГН ********** *** в качеството му на баща и законен представител детето Д НМ. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 130.00 лв. от влизане в сила на решението , до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката и е осъдена И.Г.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Карнобат държавни такси по иска за издръжка в размер на 187,20лв. , КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение детето Д НМ. с ЕГН ********** на майката И.Г.М. с ЕГН ********** .

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д НМ. с ЕГН ********** при майката И.Г.М. с ЕГН ********** .

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето Д НМ. с ЕГН ********** с бащата Н.Д.М. с ЕГН ********** както следва:

Всяка втора и четвърта седмица от месеца : от приключване на училищните занимания на детето в четвъртък в учебно време или от 9.00 ч. в четвъртък в неучебно време, като бащата следва да взема детето от училище , съответно – от дома на майката в неучебно време , с преспиване при бащата , до 20.00 ч.в петък , когато бащата следва да върне детето в дома на майката .

Всяка първа и трета събота и неделя от месеца  : за времето от 09.00 часа в съботния до 18.00 часа в неделния ден , с преспиване при бащата .

През първите пет дни от времето , определено за : пролетна ваканция и коледните празници - всяка четна календарна година и за новогодишните празници – всяка нечетна календарна година ,

както и един месец през лятото през месеците юли или август , когато майката не е в платен годишен отпуск, като за месеците юли и август не се прилага общия режим на лични контакти между бащата и детето .

ОСЪЖДА Н.Д.М. с ЕГН ********** ***  да заплаща месечна издръжка за детето Д НМ. с ЕГН ********** , чрез неговата майка и законен представител И.Г.М. с ЕГН ********** , в размер на 140 лв. / сто и четиридесет лева/, считано от влизане в сила на решението , до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска .

ОСЪЖДА Н.Д.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса върху присъдения размер на издръжката , в размер на 202 лв. / двеста и два лева /.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд , с касационна жалба , в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :1.                     2.