Определение по дело №58/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производството с правно основание чл.196 ГПК /отм./ е образувано по жалба на А.П. Б., в качеството й на пълномощник на “У. Б.”АДу със седалище и адрес на управление Г.С., р-н “В.”, У.”Св.Н.” № 7, насочена против Решение № 1375/11.03.2009 г., постановено по Г.д. № 126/2008 г. по описа на РС Г.Б..

Със същото са уважени предявените отрицателни установителни искове от въззиваемия Б. Д. от Г.Б. за признаване за установено по отношение на въззивника, в качеството му на правоприемник на ТБ Б., че договор за кредит, отпуснат въз основа на искане № 719 от 21 април 2003 г., намиращ се на листи 12-16 от приобщеното към първоинстанционното дело ч.Г.д. № 468/2004 г. по описа на РС Б., е неавтентичен в частта за положения за "кредитополучател" подпис, като последният не е положен от Б. Д., както и че същият не дължи сумата по издадения в полза на ТБ Б. по цитираното ч.Г.д. изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание - извлечение от сметка по договор за потребителски кредит на граждани, сключен въз основа на искане № 719 от 21 април 2003 г. с ТБ Биохим, Регионален клон Б. (впоследствие вляла се в У. Б. ), въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. д. № 352/2007 г. на ЧСИ Александър Ц., а именно сумата от 8,016.50 лв., включваща просрочена главница - 6,915.50 лв., лихви по просрочената главница - 251.79 лв., и просрочени лихви - 849.21 лв.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакуваното решение, които могат да се квалифицират като такива за постановяването му при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост, за които се навеждат конкретни доводи.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените претенции, а алтернативно – уважаването й до размера над главницата от 6 850 лв., която сума въззиваемият бил получил лично от банката въззивник, вкл. постановяване заплащане от страна на въззиваемия на сторените по делото разноски и издаване на изп.лист за вземанията на банката.

В отговора по въззивната жалба Б. Д., Ч. процесуалния си представител, оспорва жалбата и поддържа обоснованост и правилност на атакувания С. акт.

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

БОС, като прецени приобщените по делото пред първата инстанция доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По молба на ТБ Б. от 05.04.2004 г. пред РС Б. е било образувано ч.Г.д. № 468/2004 г. по реда на чл. 237 ГПК (отм.).

Въз основа на последната и приложените към нея писмени доказателства, е бил издаден изпълнителен лист за сумата, претендирана въз основа на договор за кредит, сключен между банката молител и кредитополучателя Б. К. Д., както и тримата поръчители по договора.

Според този договор за потребителски кредит на граждани (без дата), сключен въз основа на искане № 719 от 21.04.2003 г., ТБ Б., Регионален клон Б. (впоследствие вляла се в У. Б. ), е отпуснала кредит от 7 000.00 лв. на лицето Б. К. Д..

Цитираният договор, както и договорът за поръчителство към него, са приложени към приобщеното като доказателство ч.Г.д. № 468/2004 г. по описа на РС Б. – л.10 – л.16.

Не е спорен фактът, а и се установява от писмените доказателства по делото, че въз основа на издадения изп.лист по цитираното ч.Г.д. и по молба на въззивника, като кредитор, е било образувано изп.дело по описа на СИС при РС Б., продължило впоследствие като изп.д. № 352/2007 г. по описа на ЧСИ А. Ц., с район на действие ОС Б..

Няма данни, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е направил възражение по чл. 250, ал. 1 ГПК (отм.).

Установило се е от заключението по допуснатата и изслушана от първостепенния съд графологическа експертиза, която не е била оспорена от страните по делото и е крединирана от съда, че подписът, положен в графи "получил сумата" в нареждане-разписка за теглене на 6,850.00 лв. от ТБ Б., Регионален клон Б., от 22.04.2003 г., с наредител Б. К. Д., е изписан от същия, а подписите, положени за "кредитополучател" в договора за потребителски кредит на граждани (без дата), за "кредитоискател" в искане № 719 от 21.04.2003 г., за "наредител" в съгласие за незабавно инкасо, за "декларатор" в декларацията за гражданско и имуществено състояние и други задължения, както и за "кредитоискател" в декларацията-сведение за свързаност, не са идентични с подписа на въззиваемия.

Вън от горното постановлението на РП Б. по досъдебно производство № 1002/2004 г. по описа на РПУ Б. е установило, че наказателното производство, водено срещу Б. К. Д. за престъпления по чл. 316 вр. чл. 308 и 309 НК, извършени Ч. съзнателно ползване на документи с невярно съдържание за получаване на банков кредит по искане № 719 от 21.04.2003 г. от ТБ Б., Регионален клон Б., е прекратено, поради липса на данни за извършено умишлено престъпление от страна на същия по цитираните текстове от НК.

По искане на въззивника въззиваемият е бил изслушан от районния съд по реда на чл. 114 ГПК (отм.), като е уточнил, че действително е получил лично сумата от 6,850.00 лв. от ТБ Б., но не на основание договор за кредит.

Заявил е, че не е усвоил парите лично, а ги взел по молба на лицето П.Ч., с което се запознал в кв.Струмско по повод на това, че си търсил работа, а Ч. му обещал такава в неговия хотел на морето.

Именно по този повод Д. му дал и личната си карта /за да се подготви трудов договор/, а две седмици след това Ч. го извикал и го помолил да свършат една "работа".

За същата двамата отишли в Б.Б., клон Б., спрели отпред и Ч. помолил Д. да влезе вътре обяснявайки му, че там го чакат.

След като влязъл в банката, служителката, която го чакала, взела папка с документи и го пратила на касата.

Въззиваемият бил без личната си карта /дал я преди това на Ч./.

Поради това касиерката извикала служителката, която го посрещнала и й обяснила, Д. няма лична карта, но последната заявила, че е "нашето момче”, и се отдръпнала назад.

Тогава касиерката му отброила 6 000 лв., а Д. се подписал на някаква бележка, взел парите, излязъл отвън и ги дал на П..

С това случаят за него приключил.

П. Ч. не се обадил повече на въззиваемия, а след месец същият научил от изпратеното му от банката писмо, че е взел кредит на свое име, както и че дължи пари на банката.

При така установеното пред него от фактическа страна районният съд приел от правна, че предявен отрицателен установителен иск по реда на чл.254 ГПК /отм./, е процесуално допустим и разгледан по същество – основателен.

За да мотивира този си извод изложил съображения, че в случая ответникът по иска /въззивник в настоящето производство/ не установил безспорно наличието на действително задължение от страна на въззиваемия въз основа на договора за кредит.

Такъв, с оглед безспорно установеното от експертизата, за неавтентичност на подписът на Б. Д. под договора за кредит /без дата/, представен от въззивника, районният съд приел, че не е сключван между страните, поради което и не ги е обвързал с посочените в него права и задължения.

С оглед на последното и поради доказаната неавтентичност на подписите на Д. и под останалите документи в кредитното досие и независимо от факта, че същият фактически е получил сумата по кредита, районният съд извел и че последният факт не го прави длъжник по същия.

Така като краен резултат уважил предявените претенции, че подписът под договора за кредит не е на Д., както и че същият не дължи сумата по издадения по ч.Г.д. изп.лист.

При извършване на въззивната проверка на атакуваното съдебно решение настоящата инстанция прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу С. акт, който подлежи на обжалване от процесуалнолегитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът е останал недоволен от решението, с което са уважени предявените против него отрицателни установителни искове.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Правилно при установените факти пред него районният съд е приел, че предявените при условията на обективно съединяване отрицателни установителни искове по чл.97, ал.3 ГПК /отм./ и чл.254 ГПК /отм./ във вр. с чл.97, ал.1 ГПК /отм./ са процесуално допустими, а разгледани по същество и основателни.

Изцяло се споделят от настоящата инстанция, с оглед трайно установената съдебна практика в цитираните решения на ВКС от районния съд и съжденията, че въззивникът – ответник в производството пред районният съд, е следвало да установи в хода на производството при условията на пълно и главно доказване фактите, от които произтича вземането му, а ищецът по делото, длъжник по изп.такова – да изчерпи всички свои възражения срещу вземането.

При това уточнение с оглед безспорно установеното от фактическа страна, че подписът под договора за банков кредит /без дата/, на който по силата на настъпило правоприемство У. Б. основава вземането си по издадения въз основа на извлечение от сметки по ч.Г.д. № 468/2004 г. изп.лист, не е изпълнен от въззивникът, а ответникът в производството не е заявил, нито ангажирал доказателства за наличие на друго правоотношение между страните по делото, на което да се основава цитираното вземане, то правилен и обоснован се явява изводът на районния съд за основателност на заявените претенции.

Категорично установената неавтентичност на подписът на Б. Д. не само под договора за банков кредит, но и под останалите документи в кредитното досие / за "кредитоискател" в искане № 719 от 21.04.2003 г., за "наредител" в съгласие за незабавно инкасо, за "декларатор" в декларацията за гражданско и имуществено състояние и други задължения, както и за "кредитоискател" в декларацията-сведение за свързаност/ навеждат на единствено обоснования извод, че договорно правоотношение по договора за банков кредит /без дата/ между страните по делото не е възниквало, поради което и не би могло да ги обвърже с правата и задължения, упоменати в него.

Ето защо и липсва основание, на което въззивникът да претендира вземането си, респ. - въззиваемяит да дължи заплащането му, ведно с уговорени при забава лихви и неустойки.

Получаването на сумата от 6 000 лв., който факт не се и оспорва от въззивникът, не може да обоснове наличие на претендираното договорно правоотношение между страните така, както твърди процесуалния представител на въззивника, т.к. би могло да почива на друго, а не на договорно основание, още по-малко – на конкретното.

За пълнота следва да се отбележи, че районният съд е ценил всяко едно от приобщените по делото доказателства по отделно и в съвкупност при установяване на релевантните за предмета на спора факти при спазване на съдопроизводствените правила.

В т.см. изводът за автентичност, респ. неавтентичност на договорът за банков кредит /без дата/, е направен обосновано, при кредитиране на установеното от изслушаната експертиза, която и не е била оспорена от страните по делото, и е обоснован.

Тълкуването на доказателствата в насоката, направена от процесуалния представител на въззивника, не са задължителни за съда.

По изложените съображения се налага изводът, че атакуваният С. акт е постановен в съответствие с установеното от материалния закон и процесуалните правила и е обоснован, поради което и следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.208, ал.1 ГПК /отм./, във вр. с § 2, ал.1 и 2 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1375/11.03.2009 г., постановено по Г.д. № 126/2008 г. по описа на РС Г.Б..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: