Р Е Ш Е Н И Е
№ 380 /15.10.2019 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в
открито съдебно заседание на първи октомври през
две хиляди и деветнадесета година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и
секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 443/ 2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2031/ 10.07.2019 г. на П.А.К., ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. Ю. М., ДАК, срещу Решение № 185 от 16.05.2019 г.,
постановено по НАХД № 1006/ 2018 г. по описа на Районен съд - Добрич.
С жалбата се настоява, че
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на закона, като се иска да бъде отменено на това основание и да бъде
отменено и наказателното постановление. На следващо място се претендира
приложение на чл. 28 ЗАНН и отмяна на решението и съответно на НП на това
основание, а при липса на предпоставки за това и преценка, че следва да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето, да бъде
постановено решение, с което да бъде намален размерът на наложената санкция.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., който поддържа
жалбата.
Ответникът по касационната жалба,
редовно призован за съдебно заседание, не се представлява.
Представителят на ДОП дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на ДРС следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес
от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е неоснователна.
С Наказателно постановление № 11
– 01 – 132/ 09.08.2018 г. Директорът на Агенция за държавна финансова инспекция,
като е взел предвид, че към 04.01.2016 г. (датата, на която с фактура №
*********/ 04.01.2016 г., издадена от „Феонекс“ ЕООД, е документирана първата
за 2016 г. извършена доставка на строителни материали), във „ВиК Добрич“ АД (тогава
„ВиК“ ЕООД), П.А.К., в качеството си на управител на дружеството – възложител
на обществени поръчки по смисъла на чл. 7, т. 5, във връзка с чл. 7б от Закона
за обществените поръчки (ЗОП, отм.) и лице по чл. 8, ал. 3 от ЗОП (отм.), не е
събрал оферти чрез публикуване на покана при условията и по реда на Глава Осма
„а“ от ЗОП за възлагане на обществена поръчка за доставка на строителни
материали, въпреки че са били налице всички законови основания за това, както и
отчитайки, че за периода 04.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в дружеството, въз
основа на фактури, издадени от различни доставчици, са извършени доставки на
строителни материали, възлизащи на обща стойност 62 087.67 лв., е приел,
че П.К. е нарушил чл. 101а, ал. 2 във връзка с чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗОП
(отм.) Изрично е отразил, че стойността на извършените през 2016 г. разходи за
доставка на строителни материали в размер на 62 082.67 лева без ДДС попада
в стойностния праг по чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗОП (отм.), съгласно който
възложителите могат да не провеждат процедурите по закона, но са длъжни да
приложат условията и реда на Глава Осма „а“ при обществени поръчки за доставки
на стойност от 20 000 до 66 000 лв. без ДДС. Указал е, че за 2015 г.,
съгласно изготвена от дружеството справка, са осъществени доставки на
строителни материали на обща стойност 54 707.03 лева без ДДС. Доставките
са извършени от различни местни доставчици, без сключени договори, доказани с
първични платежни документи. В тази връзка е счел, че предвид нормата на чл.
15, ал. 2, т. 2, б. „а“ от ЗОП (отм.) и с оглед извършените разходи за доставка
на строителни материали за предходната 2015 г., попадащи в стойностния праг по
чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗОП (отм.), за възложителя е било задължително да
приложи условията на посочената глава от закона.
За да потвърди наказателното
постановление, ДРС е приел фактическата обстановка за установена такава, каквато
е описана в АУАН и НП, на база събраните по делото писмени доказателства.
Отговорил е на всяко едно от оплакванията във въззивната жалба, като е
съобразил приложимите правни норми. Обсъдил е наложената санкция, като е отчел
измененията в нормативната разпоредба и е приел, че наложената по чл. 129, ал.
5 глоба по ЗОП (отм.) е по – благоприятната за дееца. Изложил е мотиви защо е
неприложима за конкретния случай нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Касационният състав напълно
споделя изводите на съда.
При приетите за установени
фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед на
ограничителните основания по чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 220 от АПК,
материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало
да бъде приложен. От извършената проверка на оспорения съдебен акт,
касационната инстанция не установи допуснати съществени процесуални нарушения
при постановяване на решението, които да съставляват касационно основание за
отмяната му. В мотивите си Районният съд е изложил подробни съображения защо
приема, че е налице административното нарушение, визирано в наказателното
постановление.
Неоснователно е оплакването,
свързано с извода на първоинстанционния съд, че производството е по реда на
ЗАНН, но по отношение на давността следва да се приложи ЗОП. Във въззивната
жалба К. се позовава на нормите на ЗАНН и твърди, че НП е издадено след
изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението. АУАН е издаден на
20.02.2018 г. за това, че за периода от 04.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в
дружеството са извършени доставки на строителни материали, общо в размер на 62
082.67 лева без ДДС, въз основа на фактури, издадени от различни местни доставчици,
без към 04.01.2016 г. (датата на първата фактура) и при наличие на условия за
това, управителят П.К. да е приложил процедурата по Глава Осма „а“ от ЗОП
(отм.) Нарушението е извършено на 04.01.2016
г. и е установено при проверка, за което е съставен констативен протокол от 13.02.2018
г., на която дата се счита, че е открит и извършителят. Касаторът претендира,
че неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН (макар и
изрично да не сочи, че на нея се позовава), която гласи, че
административнонаказателно производство не се образува, ако в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя не се състави АУАН или ако е изтекла една
година от извършването на нарушението. Тази норма, по силата на ЗНА и общия
принцип, че специалният закон дерогира общия, е приложима обаче, ако в
специален закон не е уредено друго. В случая е приложима нормата на чл. 261 от
ЗОП, както правилно е преценил ДРС. Съгласно нея, актовете за установяване на
нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна
финансова инспекция в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит от
органи на Агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, но не
по-късно от три години от извършването на нарушението. Наказателните
постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него
длъжностни лица, а установяването на нарушенията, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за
административните нарушения и наказания. В този смисъл, както НП, така и
съдебното решение, с което е потвърдено, са правилни и законосъобразни.
Относно искането на касатора
случаят да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
касационният съд прецени, че то е неоснователно. Както беше посочено, решаващият
съд е изложил обстойни мотиви защо нормата е неприложима в случая, които
напълно се споделят от настоящия състав. Неоснователно е и искането при условие
на евентуалност размерът на глобата да бъде намален, тъй като е наложен в
определения от законодателя минимален размер.
При така изложеното, настоящият
състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Добрич, І касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 185 от
16.05.2019 г., постановено по НАХД № 1006/ 2018 г. по описа на Районен съд -
Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: