О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
гр. София, 03.09.2020г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III - ти състав, в закрито заседание на трети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Врачева
въззивно наказателно частно дело номер 432 по
описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 8
от НПК и е образувано по повод
депозирана жалба от защитника на обв. Р.
Т. Х. - обвиняем по ДП 143/2019 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр. № 867/2019 г.
на СП, с която обжалва определение на СНС от 14.07.2020 година,
с което е потвърдено постановление за частично прекратяване на досъдебното
производство от 29.05.2020 г. на прокуроро от СП.
В депозираната жалба, адв. В.С.Д. от САК, защитник на
обв. Х., излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт, които се изразяват в следното:
В
постановлението за частично прекратяване,
наблюдаващия прокурор не е изложил подробни мотиви, а
бланкетно е посочил само и единствено, че събраните доказателства не покриват изискуемия интензитет за привличане
към наказателна отоворност на обвиняемия Х..
Прокуратурата нeотрича липсата на престъпна деятелност, а само и единствено, че липсват събрани
доказателства, макар и да е проведено
седеммесечно разследване.
Защитата твърди, че прокурора и СНС
се позовават само и единствено на съждения и умозаключения на свидетели: Ст. Ив.
и М. Ив. - съпрузи; З. З. - свидетел с тайна самоличност № 498, поискал сам от
прокуратурата да изяви самоличността си и я оповестил, свидетелите Ю. А. и
Ст. Йо., но тези свидетили, видно от
протоколите им за разпит, не говорят да са ставали преки и
непосредствени свидетели, за предаване на суми пари между обвиняемите Т. И. М. и Р.Г.Х.,
както и между Т. И. М. и обв.
Н. Т. Б., а във всички свои показания
твърдят, че така били чували,
мислели така, градът така говорел.
Според защитата твърденията на свидетелите, че обвиняемите лица са се познавали
е логично, в град с живущи около 5000 жители, както и от факта, че съпругата на обв. Р. Т. е стопанисвала кафене „
В. С.“, посещавано от много хора.
Защитата излага и съображения, че в мотивите на
първоинстанционното определение са налице противоречия, тъй като при анализ на
доказателствата поотделно, СНС е приел, че горепосочените свидетели нямат лични
възприятия, а от друга страна при съвкупната преценка на доказателствения
материал е направил извод за недоказаност на обвинението.
Адвокат В.С.Д. от САК, защитник на обв. Х. прави искане до въззивната
инстанция да измени първоинстанционния съдебен акт, в частта относно правното
основание като вместо по недоказаност досъдебното производство спрямо Х. да се
прекрати поради липса на престъпление, а именно на
основание чл.243 ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 предл. първо НПК.
Съдът
обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и прие следното:
С обжалваното определение на СНС от 14.07.2020 година по
ЧНД № 1648/2020 година, СНС е потвърдил изцяло
постановление СП по досъдебно производство №143/2019 г. по описа на ГДБОП, пр.
пр. № 867/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура, водено срещу Н. Т.
Б., с ЕГН**********, Р. Т. Х., с ЕГН********** и Т. И. М., с ЕГН**********, за
престъпление по чл. 321, ал.3,
т.2, вр. с ал.2 НК, по отношение на всеки един от тримата обвиняеми, както и е
прекратила частично наказателното производство по досъдебното производство
водено срещу Н. Т. Б., с ЕГН**********, по чл.213а ал.2,т.5, пр.2, вр. ал.1 НК,
единствено в частта относно квалифициращото обстоятелство, че Н. Б. е действал
по поръчение на организирана престъпна група.
Жалбата
е подадена в законния срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Правилно и законосъобразно СНС е посочил в мотивите на
определението си, че не е необходимо да се
връчва постановление за частично
прекратяване на досъдебното производство на
пострадалите от престъплението по чл. 213а от НК, за което е обвинен Н. Б. – З.
С. и М.
Й., тъй като производството е прекратено само десежно квалифициращото
обстоятелство, че обвиняемият Н. Б. е действал в изпълнение на решението на
ОПГ, доколкото в случая не е прекратено производството за деяние или
извършител, т.е. според т. 2 на ТР 2/7.10.2002 г. по т.д. 2/2002 г. на ВКС,
ОСНК, е налице изменение на обвинението, което дори не изисква прекратителен
диспозитив, а може да се направи чрез повдигане на ново обвинение, в което не е
включен този квалифициращ признак.
В хода на разследване на досъдебното
производство на обв. Н.
Т. Б., ЕГН ********** е обвинен в извършване
на следните престъпления:
1.От неустановена дата
през пролетта на 2013 г. до 08.11.2019г. на територията на гр.Павликени,
обл.Велико Търново и страната, участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в
страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, с участници: Н. Т. Б., ЕГН **********, Р.Г.Х.,
ЕГН **********, Т. И. М., ЕГН **********, като групата е създадена с користна
цел и с цел извършване на престъпления по чл.252 от НК - престъпление по
чл.321, ал. 3,т.2, вр. ал. 2 НК.
2. В периода от
неустановена дата през месец януари 2014г. до 08.11.2019 г. на територията на
гр. Павликени, обл. Велико Търново, като извършител, в съучастие с Т. И. М.,
ЕГН ********** - помагач /улеснил извършването на престъплението, като
предоставил на Н. Т. Б. парични суми за предоставяне на кредити/ без съответно
разрешение, изискуемо по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции,
извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗКИ, за които
се изисква такова разрешение, като предоставял кредити в български лева на
различни физически лица срещу задължение да бъдат върнати получените в заем
суми, ведно с договорена лихва, както следва:
1.1 На
неустановена дата през месец януари 2014 г. в гр.Павликени, предоставил на Ст.
П. Ив., ЕГН:********** кредит в размер на 400,00/ четиристотин / лева, с
договорена лихва 100 /сто/ лева за един месец, като общия размер на изплатената
от И. лихва е в размер на 6 400 /шест хиляди и четиристотин / лева.
1.2 На
неустановена дата през пролетта на 2014г. в гр.Павликени, предоставил на М. Д.
Й., ЕГН ********** кредит в размер на 300,00 / триста / лева с договорена лихва
в размер на 30% за месец, като общия размер на изплатената от Й. лихва е в
размер на 270 /двеста и седемдесет / лева.
1.3 На
неустановена дата през пролетта на 2014г. в гр.Павликени, предоставил на М. Д.
Й., ЕГН ********** кредит в размер на 1500,00 / хиляда и петстотин / лева с
договорена лихва в размер на 30% за месец, като общия размер на изплатената от
Й. лихва е в размер на 1950 /хиляда деветстотин и петдесет / лева,
1.4 На
неустановена дата през месец август 2017 г. в гр.Павликени, предоставил на Ц. Р.
Р., ЕГН ********** кредит в размер на 100,00/ сто/ лева, с договорена лихва 30%
за месец, като общия размер на изплатената от Р. лихва е в размер на 190 /сто и
деветдесет / лева,
1.5 На
неустановена дата през месец април - май 2018 г. в гр. Павликени, предоставил
на М. Д. Й., ЕГН ********** кредит в размер на 800,00 / осемстотин / лева с
договорена лихва в размер на 30% за месец, като общия размер на изплатената от
Й. лихва е в размер на 200 /двеста/ лева,
1.6 На
неустановена дата през месец август 2018 г. в гр.Павликени, предоставил на Ц. Р.
Р., ЕГН ********** кредит в размер на 100,00/ сто/ лева, с договорена лихва 30%
за месец, като общия размер на изплатената от Р. лихва е в размер на 15
/петнадесет / лева,
1.7 На
неустановена дата в периода от месец юли до месец август 2019 г. в
гр.Павликени, предоставил на М. Ст. Г., ЕГН ********** кредит в размер на
500,00/ петстотин/ лева, с договорена лихва общо 100 лева, като Г. не е платил
лихва и не е възстановил сумата по главницата.
1.8 На
неустановена дата през лятото 2019 г. в гр.Павликени, предоставил на И. Д. П.,
ЕГН ********** кредит в размер на 200,00/ двеста/ лева, с договорена лихва 30%
за месец, като общия размер на изплатената от П. лихва е в размер на 60
/шестдесет/ лева,
като
общият размер на раздадените кредити е в размер на 3 900 /три хиляди и
деветстотин / лева, а полученият неправомерен доход е в размер на 9 085 / девет
хиляди и осемдесет и пет лева/ - престъпление по чл. 252, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 НК.
3.На неустановена дата в
края на месец септември 2018г. в къща, находяща се в гр. Павликени, ул.“Г.“ е
отнел чужди движими вещи - сумата от 480 лева от владението на другиго – П. Р.
Р., ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила - нанесъл му множество удари в областта на бъбреците с отвертки и с
коляно го удрял в крака - престъпление по чл.198, ал.1 НК.
4.На 28.04.2019г. в гр.
Павликени, с цел да принуди М. Д. Й., ЕГН ********** да се разпореди с вещ - да
му даде сумата от 1000 лева, заплашил жената, с която живее на семейни начала З.
И. С., ЕГН ********** с увреждане на имущество, като я попитал „дали знае, как
една кола е изгоряла в центъра на Павликени и че това може да се случи и с
нейната кола“, като деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2,т.8 действащо
в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител и
участници описани в пункт първи от диспозитива на обвинението - престъпление по
чл.213а ал.2,т.5, пр.2, вр. ал.1 НК.
5.На 08.11.2019 г. в
къща, находяща се на адрес в гр.Павликени, ул. „А. А. – М.“ № ****, вх.***
държал боеприпаси за огнестрелно оръжие, както следва:
- 10 ( десет ) броя
патрони калибър 12 мм, тип „ПКК“ /патрони снарядени с каучуков куршум/,
предназначени за стрелба с гладкоцевни оръжия калибър 12 мм.,
- 7 ( седем ) броя
патрони калибър 12 мм, тип „ПКС“ /патрони снарядени с каучукови сачми/,
предназначени за стрелба с гладкоцевни оръжия калибър 12 мм., като същите
представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ, без да
има за това надлежно разрешение по чл. 50 ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, съгласно който:
„Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на
Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и
културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата
могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на
фойерверки от категория 1, чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или
замяна след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на
ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ
на МВР по местонахождение на обекта за съхранение.” и чл. 50 ал. 3 от ЗОБВВПИ,
съгласно, който: „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след
получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР
или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице.”, както и по чл. 56 ал. 2 от ЗОБВВПИ, съгласно който: „Лицето
по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява
и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на
фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните
дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно
лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за
съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.” -престъпление по чл.
339, ал.1 НК.
Обв.Р.Г.Х.,
ЕГН ********** е обвинен в следните престъпления:
1.От неустановена дата
през пролетта на 2013 г. до 08.11.2019г. на територията на гр.Павликени,
обл.Велико Търново и страната, участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в
страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, с участници:Н. Т. Б., ЕГН **********,Р.Г.Х., ЕГН **********,Т.
И. М., ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел и с цел
извършване на престъпления по чл.252 от НК - престъпление по чл.321, ал. 3,т.2,
вр. ал. 2 НК.
2.За това, че в периода от
неустановена дата в края на месец декември 2015г. до 13.01.2016г. в гр.
Павликени, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у С. П.
И., ЕГН:********** заблуждение, че като обезпечение за паричен кредит в размер
на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, който му е предоставен от обв. Х.,
трябва да прехвърли собственото си жилище - недвижим имот, находящ се в гр.
Павликени, общ. Павликени, област Велико Търново, на бул. „К. Д. – К.“ № ***, а
именно апартамент № ***, находящ се на *** /***/ етаж, вход „**“ в жилищна
сграда - блок № ***, построен върху държавна земя в урегулиран поземлен имот №
I „За блоково жил. строителство“ в квартал 65 /шестдесет и пет/ по подробния
устройствен план на гр. Павликени, със застроена площ от 53.87 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение № 12, със застроена площ от 3.44 км.м., на
името на М. Д. Х., ЕГН ********** - майка на обв. Х., като след погасяване на
кредита жилището ще бъде върнато на И., с което причинил на И. имотна вреда в
размер на 20 780 /двадесет хиляди седемстотин и осемдесет/ лева - престъпление
по чл.209, ал.1 НК.
3.В периода от
неустановена дата през пролетта на 201 Зг. до 08.11.2019 г. на територията на
гр. Павликени, обл. Велико Търново, като извършител, в съучастие с Т. И. М.,
ЕГН ********** - помагач /улеснил извършването на престъплението, като
предоставил на Р.Г.Х. парични суми за предоставяне на кредити/ без съответно
разрешение, изискуемо по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции,
извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗКИ, за които
се изисква такова разрешение, като предоставял кредити в български лева на
различни физически лица срещу задължение да бъдат върнати получените в заем
суми, ведно с договорена лихва, както следва:
1.1.На неустановена дата
през пролетта на 2013 г. в гр.Павликени, предоставил на И. Х. К., ЕГН **********
кредит в размер на 1200,00/ хиляда и двеста / лева, с договорена лихва в размер
на 30 % за месец, като общия размер на изплатената от К. лихва е в размер на 6
800 /шест хиляди и осемстотин / лева,
1.2.На неустановена дата
през месец декември 2015г. в гр.Павликени, предоставил на Ст. П. И., ЕГН:**********
кредит в размер на 3 500,00 / три хиляди и петстотин / лева с договорена лихва
в размер на 10% за месец, като общия размер на изплатената от И. лихва е в
размер на 10 250 /десет хиляди двеста и петдесет / лева,
1.3.На неустановена дата
през месец април 2017г. в гр.Павликени, предоставил на Ю. В. А., ЕГН **********
кредит в размер на 500,00 / петстотин / лева с договорена лихва в размер на 30%
за месец, като общия размер на изплатената от А. лихва е в размер на 300
/триста / лева, като общият размер на раздадените кредити е в размер на 5 200
/пет хиляди и двеста / лева, а полученият неправомерен доход е в размер на 17
350 / седемнадесет хиляди триста и
петдесет лева/ -
престъпление по
чл. 252, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.
Обв.Т. И. М., ЕГН ********** е обвинен в
извършване на следите престъпления:
1.От неустановена дата през пролетта
на 2013 г. до 08.11.2019г. на територията на гр.Павликени, обл.Велико Търново и
страната, участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно
сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, с участници:Н. Т. Б., ЕГН **********,Р.Г.Х., ЕГН **********,Тр. И. М., ЕГН **********, като групата е
създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.252 от НК -
престъпление по чл.321, ал. 3,т.2, вр. ал. 2 НК.
2.В периода от неустановена дата през
месец януари 2014г. до 08.11.2019 г. на територията на гр. Павликени, обл.
Велико Търново, като помагач /умишлено улеснил извършването на престъплението,
като предоставил на Н. Т. Б. парични суми за предоставяне на кредити/, в съучастие с Н. Т. Б., ЕГН ********** - извършител, без
съответно разрешение, изискуемо по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните
институции, извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал.1 от
ЗКИ, за които се изисква такова разрешение, като предоставял кредити в
български лева на различни физически лица срещу задължение да бъдат върнати
получените в заем суми, ведно с договорена лихва, както следва:
1.1. На неустановена дата през месец
януари 2014 г. в гр.Павликени, предоставил на Ст. П. И., ЕГН:********** кредит в размер на
400,00/ четиристотин / лева, с договорена лихва 100 /сто/ лева за един месец,
като общия размер на изплатената от И. лихва е в размер на 6 400 /шест
хиляди и четиристотин / лева.
1.2. На неустановена дата през пролетта на
2014г. в гр.Павликени, предоставил на М. Д. Й., ЕГН ********** кредит в размер на
300,00 / триста / лева с договорена лихва в размер на 30% за месец, като общия
размер на изплатената от Й. лихва е в размер на 270 /двеста и седемдесет / лева,
1.3. На неустановена дата през пролетта на
2014г. в гр.Павликени, предоставил на М. Д. Й., ЕГН ********** кредит в размер на
1500,00 / хиляда и петстотин / лева с договорена лихва в размер на 30% за
месец, като общия размер на изплатената от Й. лихва е в размер на 1950 /хиляда
деветстотин и петдесет / лева,
1.4.
На
неустановена дата през месец август 2017 г. в гр.Павликени, предоставил на Ц. Р. Р., ЕГН ********** кредит в размер на
100,00/ сто/ лева, с договорена лихва 30% за месец, като общия размер на
изплатената от Радев лихва е в размер на 190 /сто и деветдесет / лева,
1.5. На неустановена дата през месец април
- май 2018 г. в гр. Павликени, предоставил на М. Д. Й., ЕГН ********** кредит в размер на
800,00 / осемстотин / лева с договорена лихва в размер на 30% за месец, като
общия размер на изплатената от Й. лихва е в размер на 200 /двеста/ лева,
1.6.
На
неустановена дата през месец август 2018 г. в гр.Павликени, предоставил на Ц. Р. Р., ЕГН ********** кредит в размер на
100,00/ сто/ лева, с договорена лихва 30% за месец, като общия размер на
изплатената от Р. лихва е в размер на 15 /петнадесет / лева,
1.7.
На неустановена дата в периода от месец юли до
месец август 2019 г. в гр.Павликени, предоставил на М. С. Г., ЕГН ********** кредит в размер на
500,00/ петстотин/ лева, с договорена лихва общо 100 лева, като Георгиев не е
платил лихва и не е възстановил сумата по главницата
1.8.
На
неустановена дата през лятото 2019 г. в гр.Павликени, предоставил на И. Д. П., ЕГН ********** кредит в размер на
200,00/ двеста/ лева, с договорена лихва 30% за месец, като общия размер на
изплатената от П. лихва е в размер на 60 /шестдесет/ лева, като общият размер на
раздадените кредити е в размер на 3 900 /три хиляди и деветстотин / лева, а
полученият неправомерен доход е в размер на 9 085 / девет хиляди и осемдесет и
пет лева/ - престъпление по чл. 252, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 НК.
3.В периода от неустановена дата
през пролетта на 2013г. до 08.11.2019 г. на територията на гр. Павликени, обл.
Велико Търново, като помагач /умишлено улеснил извършването на престъплението,
като предоставил на Р.Г.Х. парични суми за предоставяне на кредити/, в
съучастие с Р.Г.Х., ЕГН ********** - извършител, без съответно разрешение,
изискуемо по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции, извършвал по
занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗКИ, за които се изисква
такова разрешение, като предоставял кредити в български лева на различни
физически лица срещу задължение да бъдат върнати получените в заем суми, ведно
с договорена лихва, както следва:
a.
На
неустановена дата през пролетта на 2013 г. в гр.Павликени, предоставил на И. Х. К., ЕГН ********** кредит в размер на
1200.00/ хиляда и двеста / лева, с договорена лихва в размер на 30 % за месец,
като общия размер на изплатената от К. лихва е в размер на 6 800 /шест
хиляди и осемстотин / лева,
b.
На
неустановена дата през месец декември 2015г. в гр.Павликени, предоставил на С. П. И., ЕГН:********** кредит в размер на 3
500,00 / три хиляди и петстотин / лева с договорена лихва в размер на 10% за
месец, като общия размер на изплатената от И. лихва е в размер на 10 250 /десет
хиляди двеста и петдесет / лева,
c.
На
неустановена дата през месец април 2017г. в гр.Павликени, предоставил на Ю. В. А., ЕГН ********** кредит в размер на
500,00 / петстотин / лева с договорена лихва в размер на 30% за месец, като
общия размер на изплатената от А. лихва е в размер на 300 /триста / лева, като общият размер на раздадените
кредити е в размер на 5 200 /пет хиляди и двеста / лева, а полученият неправомерен
доход е в размер на 17 350 / седемнадесет хиляди триста и петдесет лева/ -
престъпление по чл. 252, ал.1. вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 НК.
Предмет на въззивна проверка е
определение от 14.07.2020 година по НЧД №1648/20 година. Въззивният състав, проверявайки
законосъобразността и правилността на атакувания съден акт, съобразно с приложените по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и с
оглед становищата на страните, счита определението за правилно и законосъобразно, а жалбата депозирана
от защитата за неоснователна.
Въззивният
състав намира, че в изнесената в мотивите на определението фактология, в която са описани извършените процесуално-следствени
действия на досъдебното производство, заключенията на назначените и приети
съдебни експертизи, съдържа
верни обстоятелства, за които по делото изобщо не се спори, и установяващият ги
доказателствен материал е действително еднопосочен и непротиворечив. В този аспект, следва да се посочи, че първоинстанционния
съд е изнесъл в мотивите си фактическа обстановка, базирайки се на доказателствени
източници, които ги е обсъдил в тяхната цялост и правилно е преценил, че не е
необходимо събирането на нови доказателства за сформиране на правните изводи.
Правилно и законосъобразно е прието, че изложените от прокурора съображения се
подкрепят от доказателствата, събрани в досъдебното производство и са
обосновани.
Въззивният състав освен, че има
задължението да провери първоинстанционния съдебен акт, но и по свой почин
следва да изследва събраните доказателства и да направи преценка за наличие на
законово основание за прекратяване на досъдебното производство.
В хода на разследването е разпитан
пред орган на досъдебното производство и по реда на 223 от НПК, пред съдия,
пострадалия С. П. И.. Според твърденията му същият е
вземал многократно пари назаем срещу лихва от обв. Р.Х.. Свидетелят е заявил,
че знае, че той работи с обв.Т. М. с прякор „М.“ и че паричните средства са предоставени от обв. М., както и че работи с Н. Б. - по прякор „Б.“.Знаел и че някои от хората
прехвърляли имотите си на посочени от тях лица, като обезпечение. Свидетелят твърди,
че през декември 2015 г. е взел заем от Х. - 3500 лв., с уговорка за 10 % лихва
месечно, срещу което му е прехвърлил собствеността на апартамента си с
нотариалния акт. Обв. Х. го завел пред нотариус да подпише някакви документи за
това, че ще му върне парите, като св. И. ги подписал, без да ги чете. Две
години всеки месец плащал по 350 лв., а от януари 2018 г. по негово искане -по
500 лв. месечно. През май 2018 г. спрял да плаща, след което обв. Р.Х. му
казал, че е изгорял - че е загубил апартамента си. Последствие, лицето на което
била прехвърлена собствеността на апартамента е св. А. А. и същият му предложил да си купи
обратно апартамента. Св. И. всеки месец плащал на св. А. А. наем по 300 лв. за да живее в
апартамента. Заплашвал го с насилие и че ще го изгони. За обв. Т. М. и Н. Б. заявява, че постоянно стояли в
кафенето на обв. Р.Х., както и че те също давали заеми на различни хора. Заявил
е в разпита си пред съдия, че доколкото знае, обв.Р.Х. работи с обв.Т. М..
В хода на разследването е разпитан в
качеството на свидетел лицето св. Л. В. П. - полицай ГДБОП, който по същество
разказва съдържанието на СРС, експлоатирани по делото, които са му станали
известни по време на прилагането им.
Правилен и законосъобразен е
подходът на СНС към анализ на показанията на св. Л. В. П.. С оглед разпоредбата на чл. 117 и чл. 118 от НПК, свидетел може да бъде лице, което е възприело факти и обстоятелства от
обективната истина и лице, което има способността правилно да ги възпроизвежда.
Показанията на свидетеля Л. В.П. относно каква е била получената информация в службата му,
какви действия са били предприети от него и колегите му и участието му при
извършените претърсвания и изземвания в домовете на обвиняемите лица са
достоверни и са в пълна корелация с останалия доказателствен материал, а и
самият свидетел има лични възприятия за тези факти. Правилно СНС в мотивите си
е обявил, че показанията на св. Л. В. П. в частта им,
в която се възпроизвежда съдържанието на ВДС по повод експлоатацията на СРС не
следва да бъдат ценени, тъй като същите представляват производно доказателство,
а по делото са приложени и надлежно приобщени първичните такива за които е
налице законосъобразно дадено разрешение и съдът може да ползва. Частите от показанията на свидетеля съдържащи твърдения за осъществени деяния от
обвиняемите, смисъла на комуникацията на записаните телефонни разговори между
лицата, правилно са игнорирани от съда, не защото са
недобросъвестни, а защото първо – отразяват косвено възприятие на факти, и второ – защото представляват по същността
си излагане на предварителни полицейски хипотези за случилото се, съставени
преди събирането на другите доказателствени източници, които хипотези имат само
вероятен характер и не могат да претендират за обективна истинност. Всяко едно
доказателство се събира и проверява в хода на съдебното следствие. Компетентен
да анализира доказателства е само съда и то в момент когато са събрани и проверени
всички доказателства, след съпоставката им с целия доказателствен обем.
В хода на разследването са извършени
процесуално-следствени действия за събиране на доказателства- претърсвания и
изземвания. Видно от приложените протоколи се установява, че от жилище на св. А. А., настоящ собственик на жилището на
св. С. И., са иззети три нотариални акта за имота -с купувачи С. Х., А. А. и Б. А.. От жилище на обв.Т. М. са иззети различни видове монети. От
жилище на обв. Н. Б. - пари и телефони. От жилище на П. Р. В.- телефони. От жилище на обв.Р.Х.-
телефони и тефтер.
Св. З. С.а в хода на разпита й е заявила, че
живее на семейни начала с М. Й., по прякор „Б.“; Й. няколко пъти е взимал заеми от обв.Н. Б., с лихва - 30%, без да се подписват
документи; за плащанията също не са се съставяли документи. При неизпълнение на
вноските св. Й. е получавал заплахи от обв. Б.. Св. З. С. е заявила, че знаела, че обв. Р.Х.
се занимава с лихварство, но неуточнява никакви подробности за това. В разпита
си пред орган на ДП е заявила, че не знае дали обв. Б. и обв.Х. работят заедно.
Разпитана в качеството на свидетел П. С. дава показания за това, че е
живяла на семейни начала с обв. Р.Х., но не й е известно да са близки и да имат
отношения във връзка с незаконна лихварска дейност с обв. Т. М. и обв. Н. Б.. Св. С. посочва различни случаи,
които са й били известни за дадени пари назаем срещу лихва на лица с имена С., В. по прякор „Д.“ и приятелката му – Д., М., М. Й. от обв. Б..
Св. Ц. Р., в показанията си е заявил, че е взимал пари от обв.Н. Б. с 30 % лихва на месец и в момент
когато имали проблеми с брат си – св. П. В. с връщането на заемите били
заплашвани от обв. Б..
Брат му - св. П. Р., в показанията си потвърждава
показанията на Ц. Р. за заплахите от страна на обв.Н. Б., но и двамата свидетели не уличават
обв. Т. М. и обв. Р.Х. в осъществяване на съвместна противоправна дейност с обв. Б.. В хода на разследването при
извършване на процесуално-следствени действия разпознаване, св. Ц. Р. и св. П. Р. са разпознали обв. Н. Б..
Св. П. Д. е дал показания за това, че е платил
2100 лв. на обв. Н. Б., по искане на св.М. Й., който е бил негов работник и е потвърдил, че му дължи тази сума, след
което е платил 900 лв. на лица с имена П. В. и А. И. - по същата причина. Св. П. Д. в своите показания твърди, че не
знае за връзка между тримата обвиняемите Н. Б., Т. М. и Р.Х..
В показанията си св.М. Г. е заявил, че е взимал пари назаем от
обв.Н. Б. и не му ги е върнал според уговорката, с лихва. Не е дал никакви данни за
другите обвиняеми и за евентуални връзки между тримата.
В протокола за разпит на св. П. В. се съдържат данни, че обв.Н. Б. е искал от него да му заплати 10 000
лв. за да не извършва действия, увреждащи имуществото му. Знаел, че обв. Б. давал пари срещу лихва, но не му
било известно нищо за отношенията му с обвиняемите Т. М. и Р.Х..
Като свидетел е разпитан А. А.. В разпита му се съдържат данни, че
на името на неговата приятелка – св.С. Х., е било прехвърлено жилището на св.
С. И.. Твърди, че той е платил цената на
апартамента на обв. Х.. Жилището било продадено от обв. Р.Х. и на него платил
парите - около 16 000 лв.
От показанията на свидетел с тайна
самоличност и идентификационен № 498 се установява, че дейността на тримата
обвиняеми е свързана - ръководител бил обв.Т. М., на дребните длъжници парите се
давали от обв.Р.Х. и от обв.Н. Б., по прякор „Б.“. Когато някой не можел да си върне заема - заплашвали, взимали жилища
на длъжниците. Св. с тайна самоличност и идентификационен № 498 дава пример с
апартамента на св. С. И..
Свидетеля И. К. в хода на разпита му е заявил, че е
взимал пари назаем от обв.Р.Х. срещу месечна лихва и е бил заплашван от него,
тъй като не е успял да ги върне.
Свидетелят И. П. в показанията си е посочил, че
взимал пари назаем от обв.Н. Б. срещу месечна лихва 30 % и му ги е връщал. Не били подписвани документи
за заемите.
Свидетелят И. К. в показанията си е посочил, че взимал пари назаем от обв.Р.Х.
срещу месечна лихва Имал проблеми с връщане на сумите и бил заплашван от обв.Х..
Искал от него да му прехвърли апартамента си, но той отказал.
В протокола за разпит на св. А. С. е посочено, че е взимал пари назаем
от обв. Н. Б. срещу месечина лихва между 10 и 30 % и му ги е върнал. След време обв. Б. започнал да го търси с твърдения, че
му дължи още 300 лв., което той отрекъл. Притеснявал семейството му.
Посочените по- горе свидетели И. К., И. П., А. С. в показанията си твърдят, че не са
им известни факти и обстоятелства за наличие на съвместна дейност на
обвиняемите лица Н. Б.,Т. М. и Р.Х..
Свидетелят Г. Г. е заявил в показанията си, че е
взимал пари назаем от обв.Н. Б. срещу месечна лихва между 10 и 30 % през 2007 - 2008 г. и му ги е
върнал. След време обв. Б. започнал да го търси с твърдения, че му дължи още пари, упражнявал
му тормоз като му повреждал автомобилите.
Свидетелката К. Н. е заявила, че е оказала правна помощ
в сделката по прехвърляне на апартамента на св. С. И., купувач била майката на обв.Р.Х.. Св.
Н. била помолена
да направи проект за нотариалния акт от обв.Р.Х., с когото са приятели. По
твърдение на св. Н., св.С. И. се явил пред нотариуса.
Според свидетелката М. И., тя е била омъжена за св. С. И.. Разбрала е от него, че е взел
назаем пари назаем от обв. Р.Х. и е загубил апартамента си. Твърди, че целият
град знае, че обв. Р.Х. взима пари от обв.Т. М., за да ги дава назаем. Твърди, че
знае от св.С. И., че е взимал пари назаем и от обв.Н. Б., за което му е плащал всеки месец
лихва.
Св. Д. Д. е дала показания, че е взимала пари
назаем от обв.Н. Бо. и му ги е връщала без лихва. Не е дала показания за останалите обвиняеми
и за отношенията между тримата.
Св. Л. С. е дал показания, че е взел пари от
лице на име П. през 1991 г.- 1500 лв., след което не успял да му ги върне. Обв. Т. М. го е накарал да му прехвърли къщата
си в гр.Павликени. Св. С. разбрал от П., че парите всъщност са били на обв. М.. Не е дал показания за останалите
обвиняеми и за отношенията между тримата.
При повторния разпит на св. М. Й., същият твърди, че знае кое е лицето
Т. М. прякор „М.“, знаел, че дава заеми на по-заможни
хора, но той лично е взимал заеми от обв. Р.Х.. Заявил е също, че е търсил
съдействие от обв.Х., когато е имал проблеми с обв. Н. Б., но обв. Х. му заявил, че не може да
му помогне.
Според показанията на св. Ю. А., св. С. И. е взимал пари от обв.Р.Х. и е
загубил апартамента си, заради този заем. Твърди, че св.И. е заявявал пред него, че мислил, че
жилището е само гаранция за парите. Заявил е, че е взимал лично заеми от обв. Р.Х.,
с лихва от 10-30 %. Твърди, че парите обв.Н. Б. и обв.Р.Х. ги взимат от обв.Т. М., който е тартора на тримата, а
другите двама ги раздават.
Свидетелят З. З. също е дал е показания, в които е
заявил, че обв.Т. М. е лихвар, който разполага с големи суми пари, които вече не дава лично,
а чрез обв.Р.Х. и обв.Н. Б.. Съответно те се разправяли с длъжниците. Ако някой не можел да си върне
заема, те го притискали като принуждавали хора да прехвърлят имотите си на
посочени от тях лица. Св. З. изрично е посочил в разпита си, че тази информация я имал от
св. С. И. и други познати, които пострадали от тях.
Св. С. Й. твърди, че според разказаното му от приятелите му - свидетелите С. И. и Ю. А., същите взели заеми от обв.Р.Х., с
лихва върху сумите. Св. И. загубил апартамента си, заради този заем както и че обв. Б. и обв. Х. работили за обв.Т. М., който осигурява парите.
В хода на разследването е назначена
съдебно- оценителна експертиза от което заключение е видно, че стойността на апартамента на св. И. е 20 780 лв. към момента на
деянието.
Видно от заключението на компютърно-техническа експертиза на иззетите телефони е, че в мобилните
телефони не съдържа съществена информация за отношенията между тримата
обвиняеми. Безспорно установен факт с разпитите на свидетелите е, че те се
познават и общуват по между си, както и че обв.Т. М. и обв.Н. Б. често ходили в заведението на обв.Р.Х.,
но по-детайлна информация за характера на взаимоотношенията им не могат да се
извлекат от кореспонденцията, която е описана в експертизата. Не се установяват
факти за взаимоотношенията между обвиняемите и от приложените ВДС от
експлоатираните СРС. В тях няма данни за съвместна дейност на тримата
обвиняеми, както и не са от значение показанията на св. Б. М., св.Т. Н., св.Б. М. и св.Д. Д. Свидетелите разказват как са
продали доброволно земите си на обв. Т. М.
Приетата от въззивния състав
фактическа обстановка не се различава съществено от описаната в мотивите към
първоинстанционния съдебен акт. Тя само детайлизира някои от правно значимите
обстоятелства, но не отразява друго, различно виждане на въззивния съд за
развитието на събитията и за достоверността и убедителността на
доказателствените средства, чрез които са установени тези обстоятелства.
Възприетите от първия
съд фактически положения
са изяснени в
необходимата степен и
достатъчна
пълнота.Установени са по
несъмнен начин всички
обстоятелства, значими за правилното
решаване на делото. Фактическите констатации
на първия съд
са правилно изведени, при
липса на съществени
нарушения на процесуалните
правила, като при оценката
на наличните доказателствени материали
не са били
допуснати логически грешки. Съдът, в съответствие
с изискванията на закона
е обсъдил доказателствените материали
по делото, изложил е подробни
мотиви за това, кои от
тях възприема и кои
не и по
какви причини, поради което
е приел, че постановлението на
наблюдаващия прокурор е правилно и законосъобразно.
Въззивният състав изцяло се
солидаризира с първоинстанционния съд, че в хода на
разследването не са събрани достатъчно като обем и качество доказателства в
подкрепа на обвинението, че тримата обвиняеми са действали като участници в
организирана престъпна група/ОПГ/, както и че обв. Н. Б. е извършил престъплението по чл.
213а от НК в изпълнение на решението на ОПГ. Правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че за наличието на ОПГ е необходимо наличие на
доказателства за конкретни действия на обвиняемите лица, които действия да са
насочени към осъществяването на целите за които е сформирата ОПГ. Правилни са изводите
на СНС, че такива факти не могат да бъдат извлечени от субективните разсъждения
на свидетелите или на техни показания, че така се говорело в града или на
показания, които се основават на преразкази и слухове, тъй като наказателна отговорност за вменяваната
престъпна дейност квалифицирана по чл. 321, ал.3,т.2, вр. с ал.2 НК, а за обв.
Б. и по чл. 213а,
ал.2,т.5, пр.2, вр. с ал.1 НК, може да бъде основана единствено и само на
показания на свидетели, които сами са възприели факти и обстоятелства от обективната
истина и които лица имат способността правилно да ги възпроизвеждат.
Правилно СНС не е уважил искането на
защита за изменение на постановлението за частично прекратяване на наблюдаващия
прокурор в частта относно правното основание за прекратяване на досъдебното
производство, а именно вместо по недоказаност да е поради липса на
престъпление.
Досъдебното производство се прекратява
поради липса на престъпление, когато липсва от субективна и обективна страна
елемент от деянието на обвиняемото лице, съотносимо спрямо престъпление от общ
характер. В настоящия случай не могат да се пренебрегнат показанията на
свидетел с тайна самоличност и идентификационен №498, които показания косвено
се подкрепят от показанията на свидетелите С. И., М. И., Ю. А., З. З. и С. Й., макар тези показания на свидетели
да са твърде общи и да не очертават с
необходимата за нуждите на наказателното производство конкретика и детайлност
характеристиките на престъпна дейност по чл. 321 от НК. При наличие на оскъдни
доказателства, правното основание за прекратяване на досъдебното производство е
поради недоказаност на обвинението.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 243, ал.8 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СНС от
14.07.2020 година по ЧНД № 1648/2020 година, с което е потвърдено изцяло
постановление за частично прекратяване на досъдебното производство от СП
от 29.05.2020 г. по
досъдебно производство №143/2019 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 867/2019 г. по
описа на Специализираната прокуратура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.