№ 270
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500293 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 16/14.02.2022 г., постановено по гр.д. № 323/2021 г.
по описа на РС-Етрополе е признато за установено, на осн. чл. 422, ал.
1 ГПК, съществуване на вземания на „А. з.с. н. в.“ ЕАД по отношение
на Г. О. П. от гр. Е., за сумите както следва: 1000, 00 /хиляда/ лева
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.06.2021 г. до окончателното издължаване.
Отхвърлен като неоснователен е предявения иск за сумите 294, 06
лева – възнаградителна лихва за периода от 23.06.2014 г. до 28.06.2018
г. и 193, 16 лева лихва /обезщетение/ за забава за периода от
01.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които
сума е издадена Заповед № 115 от 01.06.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 207/2021 г. по описа
на ЕтРС. С постановеното решение на страните са присъдени
разноски съобразно уважената/отхвърлена част.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство „А. з.с. н. в.“ ЕАД в
частта, в която е отхвърлен предявения иск, с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, срещу Г. О. П. за сумите от 294,06 лева –
1
възнаградителна лихва за периода от 23.06.2014 г. до 28.06.2018 г. и
193,16 лева – лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена Заповед №
115 от 01.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 207/2021 година по описа на ЕтРС. Излага доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на решението, постановено в
противоречие с материалния и процесуален закон. Посочва, че
първоинстанционният съд не е изложил мотиви за отхвърляне на
претенциите за договорна лихва и лихва за забава, което само по себе
си представлява основание за отмяна на решението. По същество
моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, Г. О. П., чрез адв. А. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска „А.
з.с. н. в.“ ЕАД, в законоустановения срок, поради което същата се
явява допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Ищецът „А. з.с. н. в.“ ЕАД е предявил срещу Г. О. П., иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване, че ответникът му дължи вземанията, за които е
издадена заповед № 115 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 01.06.2021 г. по ч. гр.д. № 207/2021 г. по описа на РС-
Етрополе, както следва: сума от 1000,00 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит, сключен на 23.06.2014
г. между „У. Б.“ АД и Г. О. П., като впоследствие вземането е
прехвърлено в полза на „А. з.с. н. в.“ ЕАД; 294,06 лева-
представляващи възнаградителна лихва за периода от 23.06.2014 г. до
28.06.2018 г.; 193,16 лв. –обезщетение за забава за периода от
01.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски по делото.
В постъпилият отговор от ответника Г. О. П., чрез адв. А., се
2
излага становище за неоснователност и недоказаност на исковете.
Посочва, че ответникът не бил уведомен за извършената цесия нито за
предсрочната изискуемост на задължението.
Установява се следната фактическа обстановка от значение за
спора:
От приложеното ч.гр.д. № 207/2021 г. по описа на РС-Етрополе
се установява, че на осн. чл. 410 от ГПК на 01.06.2021 г. е
разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед №
115/01.06.2021 г. за претендираните суми.
От договор за банков потребителски кредит, усвояван чрез
овърдрафт от 23.06.2014 г., сключен между „У. Б.“ АД и Г. О. П.
/кредитополучател/ се установява, че банката е предоставила кредит
на ответника, в размер от 1000, 00 лева, със срок на погасяване до
23.05.2015 г.
С рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от 01.07.2019 г., „У. Б.“ АД прехвърля на „А. з. с. н.в.“ ООД свои
ликвидни изискуеми вземания, индивидуализирани в Приложение №
1 от 01.07.2019 г. От приложението се установява, че е прехвърлено
вземането спрямо Г. О. П. в общ размер на 1294,06 лева.
От приложеното уведомително писмо, се установява, че Г. О. П.
е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания.
Приетата по делото е съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, която дава заключение, че непогасената
главница е в размер 1000, 00 лева; дължимата договорна лихва за
процесния период е в размер на 294,06 лева; лихвата за забава за
периода 01.07.2019 г. до 01.06.2021 г. е в размер на 160, 55 лева.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
Софийският окръжен съд не споделя изводите на РС-Етрополе,
че претендираните суми за договорна лихва и лихва за забава не се
дължат, поради неравноправност на клаузите на договора за
потребителски кредит.
Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя
и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като са изброени изчерпателно различни хипотези на
неравноправие. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
3
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално,
като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.13а, т.9
от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./ Според чл.3 от Директивата
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Действително страните са свободни при сключването на сделки, но
ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите
нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено
свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното
развитие на обществените отношения.
Конкретно при възмездните сделки накърняването на добрите
нрави е налице при нарушаване на изискванията за еквивалентност на
престациите. Целта е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Договорната лихва е възнаграждението (печалбата) на кредитора
за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити
потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на
финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез
определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил
същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР, и
е определил максимален размер на последния. Преценката за
противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът
на договорната лихва, ведно с другите разходи, надвишава
фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. Съгласно чл.
19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
В случая, годишния лихвен процент е 12,95 %, а ГПР 19,95% и
не надвишава пет пъти размера на законната лихва.
Кредитополучателят ответник е дал съгласието си с уговорения
размер на договорната лихва. В договора ясно е записано как се
4
формира размера на лихвите /т. 11 от договора/, а освен това, от
заключението по ССчЕ се установи, че ГЛП към датата на сключване
на договора е в размер на 12,95 % и за процесния период възлиза в
размер на 294,06 лева. Ето защо, претенцията се явява основателна и
следва да се уважи. Решението на първоинстанционния съд в тази част
следва да се отмени.
Жалбоподателят е заявил самостоятелна претенция за мораторна
лихва за период, предшестващ депозирането на заявлението (от
01.07.2019 г. датата на настъпване на изискуемостта на вземането до
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда). Присъждането на
законната лихва върху главния дълг е последица от уважаването на
главното искане (иск). Съдът кредитира заключението на ССчЕ,
според което дължимата законна лихва е в размер на 160,55 лева. За
периода от 12.03.2020 г. до 14.07.2020 г. лихва не се начислява,
предвид разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, според която до два
месеца след отмяната на извънредното положение при забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по
договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с
изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато
вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети
лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не
може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може
да бъде развален поради неизпълнение.
По изложените съображения, решението на РС-Етрополе в тази
част следва да бъде частично отменено и постановено друго, с което
предявения иск уважен за сумата от 160,55 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта относно присъдените на Г. О. П. разноски.
По разноските:
С оглед изхода на делото Г. О. П. следва да бъде осъден да
заплати на „А. з.с. н. в.“ ЕАД разноски в размер на 179, 75 лева за
въззивното производство.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 16/14.02.2022 г., постановено по гр.д. №
5
323/2021 г. по описа на РС-Етрополе, в частта, в която е отхвърлен
предявения иск от „А. з.с. н. в.“ ЕАД срещу на Г. О. П. от гр. Е. за
признаване за установено, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, съществуване на
вземания на „А. з.с. н. в.“ ЕАД за сумите 294, 06 лева –
възнаградителна лихва за периода от 23.06.2014 г. до 28.06.2018 г. и
160, 55 лева лихва /обезщетение/ за забава за периода от 01.07.2019 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, за които сума е издадена
Заповед № 115 от 01.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 207/2021 г. по описа на ЕтРС, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, съществуване на вземания на „А. з.с. н. в.“ ЕАД, ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № .., офис
сграда Л., ет. ., офис . срещу на Г. О. П. с ЕГН: ********** от гр. Е. за
сумите 294, 06 лева – възнаградителна лихва за периода от 23.06.2014
г. до 28.06.2018 г. и 160, 55 лева лихва /обезщетение/ за забава за
периода от 01.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
01.06.2021 г., за които сума е издадена Заповед № 115 от 01.06.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
207/2021 г. по описа на ЕтРС.
ОТМЕНЯ решение № 16/14.02.2022 г., постановено по гр.д. №
323/2021 г. по описа на РС-Етрополе, в частта, в която „А. з.с. н. в.“
ЕАД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р
П. Д.“ № .., офис сграда Л., ет. ., офис . е осъдена да заплати на Г. О.
П. с ЕГН: ********** от гр. Е. разноски в размер на 99,92 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16/14.02.2022 г., постановено по
гр.д. № 323/2021 г. по описа на РС-Етрополе, в частта, в която е
отхвърлен предявения иск от „А. з.с. н. в.“ ЕАД срещу Г. О. П. от гр.
Е. за признаване за установено, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземания на „А. з.с. н. в.“ ЕАД за горницата над 160,
55 лева до претендирания размер от 193,16 лева /обезщетение/ за
забава за периода от 01.07.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, за които сума е издадена Заповед № 115 от
01.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 207/2021 г. по описа на ЕтРС.
ОСЪЖДА Г. О. П. с ЕГН: ********** от гр. Е., ул. „О.“ № . да
6
заплати на „А. з.с. н. в.“ ЕАД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № .., офис сграда Л., ет. ., офис .,
представлявано от Ю. Ю., разноски за въззивното производство в
размер на 179, 75 лв. /сто седемдесет и девет лева и седемдесет и пет
стотинки/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7