Присъда по дело №1570/2020 на Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 1570/**0**0 год.
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
Районен съд - гр.Пазарджик тъжба от А. М. Х. от село ****, обл.Пазарджик,
с която е повдигнал обвинение против подсъдимия И. Т. П. от същото село за
престъпление по чл. 130, ал.** във връзка с ал.1 от НК, а именно за това, че на
**9.07.**0**0 г. в с.****, обл. Пазарджик му е причинил лека телесна
повреда, представляваща болка и страдание, без разстройство на здравето.
В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с повереник –
адв.М.И. от ПАК, която поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение.
Пледира за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия, с
присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и с адв.Е.П. от ПАК,
чрез който пледира да бъде приложен института на реторсията.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият и св.Ф.С. живеели на съпружески начала. Двамата
стопанисвали заведение в центъра на село ****, което предлагало храна за
вкъщи. Частният тъжител бил техен редовен клиент. На **9.07.**0**0 г.
около обяд той се обадил на св.С. и й поръчал храна за вкъщи, която да бъде
готова в 18,30 часа. Малко след 17,00 часа св.С. позвънила на тъжителя и му
казала, че храната е готова и че може да дойда в заведението, за да я вземе.
Тъжителя я попитал защо храната е приготвена толкова рано. Това
подразнило св.С., която троснато отговорила на тъжителя, че ако иска да
взема храната, а ако иска да не я взема.
Тъжителят се облякъл и след около 15 минути отишъл в заведението.
Когато влязъл вътре, св.С. била зад бара. Тъжителят отново я попитал защо не
е спазила уговорения час за приготвяне на храната, като казал, че яде по час и
че не обича студена храна. Тогава св.С. взела храната, която била опаковала и
поставила на плота, прибрала я и на висок тон казала на тъжителя, че щом
има такива големи претенции, няма да яде. На свой ред тъжителя я обидил,
като й казал че е дебелана. Нарекъл я свиня. Отправил закана, че щял да ги
съсипе. Всичко това било чуто от св.П. и св.Т., които седели на маса пред
заведението и пиели кафе. Св.П. влязъл в заведението и казал на тъжителя да
напусне. Тогава тъжителят си тръгнал и се прибрал в дома си.
Разстроена от отношението на тъжителя, св.С. се обадила на подсъдимия
и плачейки му разказала за случилото се. Подсъдимият веднага дошъл в
1

заведението и след като св.С. отново му разказала за нанесените й от
тъжителя обиди, той се качил на автомобила си и отишъл пред дома му. След
като пристигнал, силно натиснал клаксона. Тъжителят излязъл, при което
подсъдимият с бързи крачки се насочил към него и замахвайки с дясната си
ръка, свита в юмрук му нанесъл удар в лицето. След това подсъдимият
продължил да нанася юмручни удари на тъжителя по лицето и горната част на
тялото. Тъжителят се отбранявал, но подсъдимият го нападал отново с още
по-силна агресия. Подсъдимият успял да събори тъжителя на земята и
започнал да го рита в лицето. Тъжителя успял да се изправи и се насочил към
входната врата, за да влезе в дома си. В момента, в който се обърнал с гръб,
подсъдимият му нанесъл още няколко юмручни удари в тила. Когато
тъжителя отворил вратата, се срещнал със св.Й. и св.Н. /неговата майка и
жената, с която живеел на съпружески начала/, които се запътили навън, след
като чули шум, провокиран от падането на тъжителя и удрянето му в
желязната входна врата. В това време подсъдимият и св.Т., който го
последвал от заведението със собствения си автомобил и безучастно
наблюдавал побоя, който подсъдимият нанесъл върху тъжителя, се качили в
автомобилите си и форсирайки същите се отдалечили. Преди това
подсъдимият на висок глас съобщил, че ще се завърнат. Св.Й. веднага
позвънила на тел.11** и съобщила за станалото. Изразила тревогата си, че
нападателят ще са върне. Въпреки това полицаите не дошли на място.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно
медицинска експертиза, която съдът цени като обективна и неоспорена от
страните, допълнена от разпита на вещото лице, се установява че
травматичните увреждания, причинени от подсъдимия на пострадалия
покриват медико биологичния признак болка и страдание.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите К.Й., М.Н., Д. Р. , Ф.С. и С. П. , отчасти от показанията на св.Т.
Т. , изцяло от заключението на съдебно медицинска експертиза, от записите
изпратени от РЦ 11** – Кърджали, приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прослушването им в съдебно заседание, както и от
видеозаписа, който съдът цени като веществено доказателство, приобщено
чрез възпроизвеждането му в съдебно заседание. Както подсъдимия, така и
тъжителя направиха изявление че всичко се е случило така, както се видя на
записа, свален от видеокамера, заснела местопрестъплението и то не за
целите на производството, а по причина че инкриминираната ситуация се е
развила в обхвата й, в непосредствена близост до кафе автомат, по повод
който била поставена.
Съдът не дава вяра на показанията на св.Т. в частта, в която твърди че
страните взаимно са си нанасяли удари и че пръв тъжителят е посегнал на
подсъдимия. Това се опровергава по категоричен начин от видеозаписа на
инкриминираното събитие, видно от което е агресията на подсъдимия,
неговото явно намерение за саморазправа, както и факта че тъжителя не му е
2

нанесъл никакви удари, а е предприел единствено опит за самоотбрана, с цел
да го отблъсне. Ето защо становището на адв.П. за приложение на института
на реторсията не наМ. опора в доказателствения материал по делото.
Деянието, извършено от подсъдимия не е и при т.нар. физиологичен афект,
предвид това че същият не е присъствал на място, когато тъжителят е обидил
св.С..
При така установената фактическа обстановка съдът наМ., че от
обективна и субективна страна, подсъдимият И.П. е осъществил престъпния
състав на чл.130, ал.** във връзка с ал.1 от НК, като на **9.07.**0**0 г. в
с.****, обл. Пазарджик е причинил на частния тъжител А.Х. лека телесна
повреда, представляваща болка и страдание, без разстройство на здравето.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето,
мястото и механизма на извършване се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от
състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.** от НК.
Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на
престъплението, което е осъществено от него. При реализирането на своята
проява е разбирал, че участва в изпълнението на престъплението и е искал да
настъпят престъпните последици – телесното увреждане на тъжителя.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК - относно индивидуализацията на същото.
Самият подсъдим е личност с не висока степен на обществена опасност,
доколкото не е осъждан и е относително положително охарактеризиран по
местоживеене. Задно с това следва да се посочи, че всяка личност се
охарактеризира със собствените си постъпки, а настоящата представлява явна
манифестация на чувство за безнаказаност и сочи на изключително нисък
праг на въздържаност на подсъдимия.В този смисъл са и показанията на св.Р.,
която установява, че си е тръгнала от заведението, за да не стане свидетел на
„нещо по-лошо”.
Конкретно извършеното деяние е с относително висока степен на
обществена опасност, предвид начина, времето и мястото, при които е било
извършено.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на
подсъдимия, в недостатъчното зачитане на установения правов ред и правото
на неприкосновеност на личността.
3

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и сравнително добрите
характеристични данни, доколкото мл. ПИ е отразил в характеристичната
справка, че не се ползва лошо име, както и че срещу същия няма сигнали или
оплаквания.
Отегчаващи обстоятелства са начина, времето и мястото, при които е
било извършено деянието – с явно манифестирано чувство за безнаказаност.
Съдът отчита и фактите, че за престъплението по чл.130, ал.** от НК се
предвижда като най-тежко наказание лишаване от свобода до шест месеца,
както и обстоятелствата, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от
общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени вреди.
Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени в
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Предвид това и на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът наМ., че на
подсъдимия И.П., след като бъде освободен от наказателна отговорност,
следва да бъде наложено административно наказание глоба в размер,
ориентиран към минимума, предвиден в закона, а именно от 1 **00 лева,
която следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Пазарджик.
При определяне размера на глобата, съдът съобрази освен наличните
индивидуализиращи отговорността обстоятелствата, съобразно относителната
им тежест, а така също и семейното, материалното положение и имотно
състояние на подсъдимия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати на
тъжителя направените по делото разноски в общ размер на 71** лева, от
които 550 лева - заплатен адвокатски хонорар, 1** лева – държавна такса и
150 лева – депозит за вещо лице.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	50
Дата:	16 септември 2021 г. (в сила от 2 октомври 2021 г.)
Съдия:	Ели Каменова

Дело:	20205220201570
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	28 октомври 2020 г.

Присъда по дело №1570/2020 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите