Решение по дело №2157/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Съдът е сезиран с жалба, подадена от М. И. А., гражданка на Украйна, с настоящ адрес в община Несебър, к.к.“Слънчев бряг“, хотел „Стар клаб“, ет.3, ап.304, против Заповед № ЗСПД/Д-А-П/5313 от 17.10.2024г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Поморие, с която е отказана еднократна помощ за дете – ученик, записан в осми клас, за детето Д. П. К..

Жалбоподателката М. А. оспорва заповедта като незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Възразява, че правната норма на чл.5, т.3 от ЗСПД, на която се позовава административният орган, не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила, съдържащи се в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001г., както и противоречи на чл.2 и чл.27 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана и представляваща част от вътрешното право. Иска се отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния орган с указания за ново произнасяне по подаденото заявление-декларация.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Ответникът – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Поморие се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, депозирал е писмен отговор, видно от който поддържа становището за правилно приложен материален закон, както и се позовава на сключения между България и Украйна договор за социално подпомагане, в чийто обхват не са включени семейните помощи за деца.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателката М. А. е гражданка на Украйна, по отношение на която е предоставена временна закрила, видно от издадената регистрационна карта на чужденец. Подала е заявление-декларация вх.№ 5313/14.10.2024г. до Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл.10б от ЗСПД, за нейното дете Д. К. - записан ученик в осми клас в Професионална гимназия по туризъм „Иван Вазов“, к.к.“Слънчев бряг“.

В процеса на разглеждане на заявлението е извършен предварителен контрол за законосъобразност на заявлението, за което е изготвен нарочен лист. Становището на длъжностното лице, разгледало заявлението, видно от отбелязването в него, е, че няма сключена спогодба с Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

По подаденото заявление е постановена процесната Заповед № ЗСПД/Д-А-П/5313/17.10.2024г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Поморие, издадена на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД, във връзка с чл.10б, ал.5 и ал.6 от ЗСПД, с която, на основание чл.3, т.5 от ЗСПД и поради липса на сключена спогодба между България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца, на М. А. е отказано отпускането на еднократна помощ за детето Д. К..

Заповедта е незаконосъобразна.

Кръгът от лицата, с право на семейни помощи за деца, е очертан в нормата на чл.3 от ЗСПД. Видно от неговата точка 5, право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Жалбоподателката, като гражданка на Украйна, е чужденец с предоставена временна закрила, следователно има право на социално подпомагане на основание чл.39, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, съгласно който чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане по арг. от Решение № 3 от 27.06.2013г. по к. д. № 7/2013г. и Решение № 2 от 2006г. по к. д. № 9 от 2005г. на Конституционния съд на Република България, следва да се приеме, че лицата-чужди граждани, с предоставена закрила по реда на ЗУБ, имат право на социални помощи за деца по ЗСПД като форма на социално подпомагане, респ. посочената норма от ЗЧРБ следва да се приеме като хипотеза на предвидено в друг закон съобразно посочената т.5 на чл.3 от ЗСПД.

Нормативното ограничение на чл.3, т.5 от ЗСПД не съответства и на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г., като видно от т.45 от нейния преамбюл - с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а от ПЗР на Закона за убежището и бежанците.

Съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. В случая не е спорно между страните, че детето Д. К. е записан в осми клас за учебната 2024/2025г. в Професионална гимназия по туризъм „Иван Вазов“, к.к. „Слънчев бряг“, съответно не е настанен за отглеждане извън семейството, поради което по отношение на него са налице установените в нормата предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ, поради което заповедта за отказ, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

Предвид естеството на спора, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Разноски не се присъждат, тъй като не са поискани.

На основание изложеното и чл.172, ал.2, чл.173, ал.2, чл.174 от АПК и чл.10, ал.6 от ЗСПД, Бургаският административен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А-П/5313 от 17.10.2024г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Поморие.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Поморие за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-П/5313/14.10.2024г., подадено от М. И. А., съгласно мотивите на настоящето решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила.

Решението е окончателно.