Решение по дело №2087/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1695
Дата: 17 ноември 2020 г.
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20207050702087
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

             /         .11.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

 

ЧЛЕНОВЕ : 1. Таня Димитрова

 

2. Стоян Колев

 

при секретаря Мая Вълева и при участието на прокурора И., като разгледа докладваното от съдия Милачков к. адм. д. № 2087 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба от ТД на НАП-Варна, чрез процесуален представител юриск.Д.П., срещу Решение № 1208/11.08.2020г. по АНД № 2792/2020 г. на Районен съд–Варна, с което се ОТМЕНЯ НП № 515161- F544690/03.06.2020г. на директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Врана, с което на „Б.С.И.“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.178 от ЗДДС.

Наведени са доводи за нарушение на материалния закон. Жалбоподателя счита, че съдът правилно е установил, че АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила. Твърди, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради това, че извършеното нарушение по чл.96 ал.1 от ЗДДС е формално, а не резултатно и не е необходимо да се изследва степента на обществена опасност. Наказанието е наложено в предвидения минимум, с оглед на което не следва да се обсъждат и факти, които смекчават вината. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване  на наказателното постановление.

 Ответната страна – „Б.С.И.“ ЕООД, чрез процесуален представител оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК в срока за касационно оспорване по чл. 211 ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата  е неоснователна.

Наведените доводи в жалбата представляват касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1  НПК, приложим по препращане от чл. 63  ЗАНН.

С обжалваното решение Районен съд – Варна  е отменил наказателно постановление № 515161- F544690/03.06.2020г. на директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Врана, с което на „Б.С.И.“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.178 от ЗДДС.

За да постанови този акт Районният съд е възприел следната фактическата обстановка. На 14.04.2020г. от представител на „Б.С.И.” ЕООД било подадено в ТД на НАП- Варна заявление за регистрация по ЗДДС, тъй като възникнали основания за това.

Въз основа на така постъпилата декларация била разпоредена проверка и било констатирано горното.

Тъй като срокът за подаване на заявление за регистрация  не бил спазен, данъчен служител – св. Стоянова, намерила, че е осъществен състав на административно нарушение.

    На 29.04.2020 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение в съдържанието на който подробно били описани обстоятелства на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на пълномощник на дружеството.

    Конкретни възражения по акта не били направени към съставянето му, а постъпили впоследствие по преписката.

    На 03.06.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел установената от проверяващите фактическа обстановка; посочил е правна квалификация на деянието, идентична с посочената в АУАН и е определил административно наказание, съобразно текста на чл.178 от ЗДДС.

За да отмени наказателното постановление, въззивния съд е приел, че нарушението е извършено и доказано, но са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Постановеното решение е правилно.

Настоящият състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, че деянието представлява маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Преценката на административния орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се извършва по законосъобразност и попада в обхвата на съдебен контрол – в този смисъл е ТР №1/12.12.2007 г. по тълк.нак. дело №1/2005 г. на НК на ВКС. Вярно е, че извършването на конкретното нарушение е формално и се осъществява чрез бездействие. За да е налице изпълнение на състава на чл.96 ал.1 от ЗДДС не се изисква настъпил вредоносен резултат. По делото е безспорно установено обаче, че наказаното лице е пропуснало срока само със 7 дни. Подало е декларацията по собствена инициатива. По никакъв начин фиска не е бил ощетен. Следва да се отбележи и обстоятелството, че декларацията е подадена в 14 дневния срок, след като лицето е установило достигане на изискуемият се за регистрация по ЗДДС оборот. Правилно въззивната инстанция е констатирала, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият оран не го е приложил. Това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона.

Не се споделят възраженията на касатора, че всяко едно формално нарушение следва да бъде наказано, макар и с минимално предвидената в закона санкция. Наказването на нарушителя не трябва да се превръща в самоцел. Наказанието следва да е справедливо и да осъществи както генералната, така и индивидуалната превенция. Тоест да превъзпита и предупреди нарушителя. Каква би била превенцията за дружеството, ако то бъде наказано само защото е закъсняло със 7 дни, умишлено или не, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Не на последно място следва да се отбележи и обстоятелството, че забавянето е станало точно в първите дни след обявяване на извънредното положение в страната и минималното забавяне е оправдано.

Предвид горните  съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение не страда от сочените с касационната жалба пороци. Оспореното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК вр. чл. 63 от ЗАНН,  Административен съд – Варна, Трето отделение,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1208/11.08.2020г. по АНД № 2792/2020 г. на Районен съд–Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                               2.