Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, … юни 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на седми март
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева
т.д. № 754 по описа за 2016 г. на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 422, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Ф.Л.“ ЕАД, с ЕИК ********,
срещу „Р.Е.“ ООД с ЕИК ********, Н.Д.К., ЕГН **********, Д.К.К., ЕГН **********
и Р.Р. Н., ЕГН **********, в която се твърди, че по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК, въз основа на подадено заявление и приложен към него менителничен ефект,
се е сдобил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
посочените ответници в качеството им на длъжници за сумата от 70 517,19 евро. Твърди,
че в срока за възражение, регламентиран с нормата на чл. 414 от ГПК е постъпило
възражение от длъжниците, което е обосновало у ищеца интерес от предявяване на
установителната претенция по отношение на всеки един от тях за съществуване на
вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение, което твърди ищецът
е сторено от него в преклузивният срок по чл. 415. Моли съда да уважи
предявения иск по отношение на ответниците, като ги осъди да му заплатят
70 517,19 евро, вземане за главница по запис на заповед, ведно със
законната лихва от 21.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумите и
разноските по делото и тези, направени в заповедното производство.
В срока за отговор такъв постъпва от ответника Р.Н.. Отговорът
съдържа оспорване на твърдение относно настъпилата изискуемост на вземането на
поемателя по ценната книга. Твърди, че поради неспазена процедура по чл. 47 от ГПК не може да се приеме, че е настъпил падежът, уговорен между страните, със
съществуването, на който се свърза изискуемостта на вземането. Второто
възражение, което прави, е свързано с твърдяната от него обезпечителна функция
на записа на заповед, касателно каузална връзка между ищеца и първия ответник,
като твърди, че договор за заем липсва, тъй като парите не са предадени на
заемополучателя. Оспорва и възможността страната да се възползва от особените
правила на заповедното производство, поради уговорената арбитражна клауза.
Твърди, че се позовава на възражения на издателя на ценната книга, поради
недобросъвестност и злоупотреба от страна на поемателя. Твърди, че заемната
сделката е привидна.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
основателността на сторените възражения твърди, че извлича вземането си от
абстрактната сделка и обективираните върху нея обезпечителни такива. Твърди, че
записът на заповед е надлежно предявен за плащане с нотариална и вземането по
него е изискуемо. Не спори, че ценната книга има обезпечителна функция и наличие
на договорна връзка между страните носеща характеристиките за договор за заем,
но твърди, че е изрядна страна по каузалното правоотношение. Описва подробно
постигнатото съгласие между страните, касателно заемната сделка. Твърди, че по
тази заемна сделка заемополучателят е неизправната страна.
В допълнителния отговор на исковата молба с оглед
въведените допълнения в допълнителната искова молба ответникът твърди, че
ищецът е посочил сума различна от посочената в ценната книга, като вземане
произтичащо от каузалното правоотношение, оспорва да има задължение в подобен
размер, оспорва представените доказателства, свързА.с изпълнение на заемната
сделка от страна на ищеца. Прави възражение за нищожност на заемния договор
поради привидност.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 28.05.2013 г. „Р.Е.“ ООД, подписано от Н.Д.К. в
качеството ѝ на негов представител, е издала запис на заповед в гр. София,
с която се задължава да заплати на ищеца, при предявяване без протест и
разноски, сумата от 70 517.19 евро. Предявяването на ценната книга е
определено със срок – до 20.03.2016 г. Като поръчители на лицевата страна на
записа на заповед са положили подписите си Н.Д.К. – с лично качество, Д.К.К. и
Рехджам Н..
На 11.09.2012 г. ищецът и ответникът „Р.Е.“ ООД са
сключили договор, по силата на който първият предоставя на втория паричен заем
в размер на 25 000 евро, който следва да бъде върнат съгласно погасителен план
на 36 равни месечни вноски в размер на 291,67 лв. всяка в периода 20.10.2012
г.-20.09.2015 г. Уговорена е годишна лихва в размер на 14 %, изчислявана на
база 365/365 дни в годината. Заемополучателят дължи и заплащането на еднократна
такса в размер на 1 % от отпусната сума. При просрочие на погасителна вноска
или при обявяване на предсрочна изискуемост ответникът дължи за всеки ден
забава наказателна лихва в размер на 0,027 % върху просрочените суми.
Предвидено е, че за обезпечаване на вземанията по заема заемополучателят се задължава да издаде в полза на кредитора
си запис на заповед в размер на 35 000 евро, както и да осигури валирането
на ценната книга от останалите ответници по делото. При непогасяването на която
и да е вноска по заема или неизпълнение на което и да задължение по договора от
страна на „Р.Е.“ ООД заемодателят има право да обяви заема за предсрочно
изискуем, а при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски
предсрочната изискуемост настъпва, без да е необходимо каквото и да
волеизявление на страните. Към договора е приложен и подписан от страните по
него погасителен план.
Видно от представеното извлечение от банкова сметка *** ***.09.2012 г. същият е направил превод
по сметка на „Р.Е.“ ООД на сумата от 48 895,75 лв.
На 28.05.2013 г. ищецът и ответникът са сключили анекс
към процесния договор за заем, с който са увеличили размера на заемната сума с
28 121,05 евро, като е приет и нов погасителен план, съгласно който длъжникът
следва да върне предоставените му парични средства на 28 равни месечни вноски в
размер на 619,75 евро всяка в периода 20.06.2013 г.-20.09.2015 г.
С платежно нареждане, заверено от „И.“ АД на
28.05.2013 г., ищецът е превел по банковата сметка на „Р.Е.“ ООД сумата от
55 000 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че
нотариус Р.Д.с рег. № 274, е удостоверил връчването на 10.08.2015 г. на
нотариални покА.от ищеца до ответниците, с които последните са уведомени за
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за заем в
размер на 147 540,78 лв., както и че им предявява запис на заповед от
28.05.2013 г.
На 18.08.2015 г. в кантората си в гр. София нотариус Р.Д.с
рег. № 274 е съставил протоколи с рег. № 25738-том 7-акт. № 139, рег. №
25736-том 7-акт. № 137, рег. № 25729-том 7-акт. № 134, рег. № 25737-том 7-акт. №
138, в които е констатирал, че ищецът, чрез нотариални покани, е дал на „Р.Е.“
ООД 7-дневен срок, в който да изпълни задължението си връщане на заемните суми
по договор от 11.09.2012 г., а на този ответник и останалите е предявил и запис
на заповед от 28.05.2013 г. с искане сумите по него да бъдат заплатени в същия
срок. Ищецът е направил изявление, че до датата на съставяне на протокола
дължимите суми не са преведени.
На 21.08.2015 г. ищецът е
подал заявление в СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
ответниците в настоящото производство за сумата от 70 517,19 евро,
произтичащи от запис на заповед от 28.05.2013 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното ѝ изплащане, както и за
разноските в производството.
На 31.08.2015 г. СРС, II ГО, 87 с-в,
по гр.д. № 50222/2015 г. е разпоредил издаването на заповед за изпълнение
съгласно искането на заявителя и е постановил незабавното ѝ изпълнение.
Видно от представената покана за доброволно изпълнение
на 16.10.2015 г. ЧСИ Н.М.е връчил процесната заповед за изпълнение на ответника
„Р.Е.“ ООД във връзка с образуваното при него изп. дело № 9083/2015 г.
Видно от представената покана за доброволно изпълнение
на 20.11.2015 г. ЧСИ Н.М.е удостоверил връчването при отказ на процесната
заповед за изпълнение на ответника Р.Р. Н. във връзка с образуваното при него
изп. дело № 9083/2015 г.
На 26.10.2015 г. ответниците „Р.Е.“ ООД, Н.Д.К. и Р.Р. Н. са подали в заповедния съд възражения по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.
Видно от представената покана за доброволно изпълнение
на 13.10.2017 г. ЧСИ Н.М.е връчил процесната заповед за изпълнение ***
ответника Н.Д.К. във връзка с образуваното при него изп. дело № 9083/2015 г.
От заключението на вещото лице А.Т. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема и не е оспорено
от страните, се установява, че общият размер на главницата по договор за банков
кредит К20, изменен с Анекс № 1, е 53.121,05 евро с левова равностойност 103.895,75 лв.
От експертизата се установява, че сумата
от 48.895,75 лв. /словом: четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет
0,75/, представляваща левовата равностойност на сумата от 25.000,00 евро
/словом: двадесет и пет хиляди/ е постъпила по банковата сметка BG93IORT73711003683200
на „Р.Е.“ при „И.“ АД на 11.09.2012 г. Сумата от 55.000,00 лв., представляваща
левовата равностойност на сумата от 28.121,05 евро е постъпила по посочената
банкова сметка на „Р. Е.“ на 28.05.2013 г.
Според вещото лице не са установени
плащания по главницата. Размерът на дължимата главница е 53.121,05 евро с
левова равностойност 103.895,75 лв. Размерът на дължимата възнаградителна лихва
за периода от 11.09.2012 г. до 23.08.2015 г. е 19.294,47 с левова равностойност
- 37.736,84 лв. Не са установени и плащания на лихви.
Съгласно заключението размерът на
неустойката, изчислена върху просрочените месечни вноски и просрочената
главница за периода от датата на падежирането на всяка една от сумите до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е 2.458,11
евро с левова равностойност 4.807,65 лв.
Вещото лице е дало заключение, че главницата
по отпуснатия кредит е осчетоводена в регистрите на „Р. Е.“ ЕООД по сметка 1521
„Получени дългосрочни заеми“ като задължение към „Ф.л.“ ЕАД. Издадените от „Ф.Л.“
ЕАД фактури за начислените лихви са осчетоводени в регистрите на „Р.Е.“ ООД
като задължение за плащане. Отразени са в дневниците за покупки и
справките-декларации по ЗДДС.
От експертизата не се установяват погасявания след издаване на заповедта
за изпълнение.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на предявените установителни искове.
Настоящият състав на съда прави извод,
че предявените положителни установителни искове са процесуално допустими, тъй
като са налице предпоставките за това - за установяване съществуването на вземане е необходимо кумулативното
осъществяване на следните предпоставки: 1/ издадена за него заповед за
изпълнение, която по-късно да не е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт; 2/
възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение в законоустановения
преклузивен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК и 3/ искът да е предявен в преклузивния
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Посочените предпоставки са еднакви
независимо от вида на издадената заповед за изпълнение - по чл. 410 ГПК или по
чл. 417 ГПК.
Този извод на съда касае само процесуалните връзки между ищеца и
ответниците „Р.Е.“ ООД, Н.Д.К. и Р.Р. Н..
По отношение на ответника Д.
Костадинова К. претенцията се явява процесуално недопустима и това е така, тъй
като тази страна не е подала възражение по чл.414 ГПк, което да обуслови
интерес от предявяване на положителния установителен иск у ищец, поради което в
тази част производството следва да бъде
прекратено.
По основателността на предявените допустими искове.
Спорът е дали е налице изискуемо вземане към датата на подаване на
заявлението въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК и какъв е неговия размер.
По искуемостта на вземането на ищеца.
Настоящият състав на
съда намира, че подаденото възражение от ответника Н. е процесуално допустимо.
Същото касае
изискуемостта на съдебно заявеното вземане в заповедното производство и това е
така, тъй като отговорността на авалиста може да бъде ангажирана само при
наличие на изискуемо вземане, възникнало с авала върху запис на заповед, чийто
падеж на предявяване и настъпил.Липсата на изискуемост касателно издателя на
ценната книга възпрепятства поемателя по сделката да дири изпълнение и от
менителничния поръчител.Когато предявяването на записа на заповед представлява
не само необходимо съдействие от кредитора за изпълнение на задължението, но и
условие за настъпване на изискуемостта на вземането, доколкото падежът е
поставен в зависимост от предявяването на ефекта/, така и разрешение, дадено в
определение №45 от 13.01.2014 г. по ч.т.д.№2880/2013 г. на ВКС, ТК/,
изискуемостта на вземането по запис на заповед, издаден на предявяване,
настъпва с предявяването му на издателя, което е необходимо условие за
възникване изискуемостта на задължението и за авалиста.
Правопораждащият ЮФ, касателно
вземането, чието съществуване се установява в настоящия процес, е ценна книга –
запис на заповед, чийто падеж е на предявяване. Когато записът на заповед има падеж на предявяване той трябва да бъде предявен на издателя и това е необходимото условие за
настъпване изискуемостта на вземането. При направено искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед, чийто падеж е на прядявяване,
проверката на съда в заповедното производство обхваща и дали вземането е
станало изискуемо. В този случай, паричното вземане възниква с подписването на
документа, чрез който издателят отлага изпълнението докато ценната книга му
бъде предявена за плащане, т.е. вземането по записа на заповед с падеж на предявяване1 става изискуемо само след като издателят бъде уведомен кога и кому следва да плати. Предявяването на записа на заповед може да бъде извършено
и установено по различни начини: лично чрез представяне на записа на заповед на
издателя; издателят може да приеме записа на заповед за плащане, като напише
върху него, че е приет или друга равнозначна дума; издателят може да плати
веднага при предявяване и да поиска от поемателя или
джиратаря да му предаде записа на заповед и да отбележи върху него, че е
платен; отказът на издателя да удостовери, че записът на заповед му е предявен
и да постави дата на предявяването, както и укриването на същия могат да бъдат
удостоверени чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед
"без протест", "без разноски" или друг равнозначен израз,
тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана.
Кому следва да бъде предявена
ценната книга.Без съмнение на издателя и – в настоящия случай на ответника „Р.Е.“
ООД, ЕИК ********.
За установяване на факта на
предявяването ищецът се позовава на нотариална покана от 23.07.2015г., с която
освен покана за плащане на задълженията, произтичащи от договора за заем, ищецът твърди, че е предявил
и записа на заповед, издаден на
28.05.2013г.Нотариалната покана е връчена на адреса и седалищена на
управление на ответника - издател, вписан в ТР, а именно гр.София, ул.“*********,
с процедура по чл.47 ГПК.
При избрания от поемателя начин на предявяване с нотариална покана, съгласно чл. 50 ЗННД, при връчването от нотариуса, следва да се спазват правилата за връчване на съобщения и книжа по чл. 37 - чл. 58 ГПК. За търговец, съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК, мястото на връчване е неговото
седалище и адрес на управление, последният
посочен в регистъра адрес. Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК връчването на съобщения
на търговци става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или
работник, който е съгласен да ги приеме. В представената нотариална покана до издателя на
ценната книга е отбелязано
единствено, че никой не „отваря“ ап.53,
не е намерен представител на дружеството, който да получи поканата, поради
което на 27.07.2015г. е залепена уведомление на основание чл.47, ал.1 ГПК за
депозирана натораилна покана в нотариалата кантора.След изтичане на
законоустанования срок за получаване на книжата и неявяване на представител на
дружеството или упълномощен представител, поканата се счита връчена на
основание чл.47, ал.5 ГПК, на 10.08.2015г.
Съгласно чл. 50 ЗННД при връчването от нотариуса, респективно от натоварен от
него служител, на нотариални покА.се спазват правилата на чл. 37 - чл. 58 ГПК.
Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е
длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има
достъп до пощенската кутия, следва да пусне уведомление и в нея. Смисълът на
залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да узнае,
че е бил търсен на адреса, за да му бъдат връчени документи и да се яви на
указаното в уведомлението място в двуседмичен срок, за да получи съответните
книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата,
с неговото
изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК не поставя изискване ответникът да не е напуснал адреса, а е
достатъчно същият да не може да бъде намерен на адреса и да не се намери лице,
което е съгласно да получи съобщението.
В настоящия случай
нотариусът не е удостоверил колко пъти е извършено посещение на вписания в ТР
адрес / именно в тази връзка са доводите на ответника/, като освен това не е
удостоверил и къде точно е залепил уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК, каквато
тегоба му налага законът.Единственото което е удостоверил е това, че на посочаната
дата е залепено уведомление, поради това, че ап.53 „не се отваря“.
По
виждане на състава нотариалната покана не може да се приеме за редовно връчена
на издателя на ценната книга „Р.Е.“ ООД, ЕИК********, поради неспазена
процедура по чл.47, ал.1 ГПК.
Събразно
задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК с
Определение №398-2014 на първо Г.О на ВКС, касационната инстнация приема
следното: „ За ЮЛ и търговци,
тъй като връчването е в канцеларията на лице-служител, което се съгласи да
получи книжата и се предполага, че такова лице винаги има през работно време, а ако
променят адреса си, са длъжни да впишат веднага промяната, не е предвиден
месечен срок, в който да се посещава адреса на регистрация на тези лица. Затова
чл. 50, ал. 4 ГПК постановява, че ако
връчителят
не намери достъп до канцеларията, или не намери служител, който да е съгласен
да получи книжата, залепя уведомление по чл.47, ал.1 ГПК“.Едновременно
с това следва да бъде цитирано и Определение
№ 47 от 17.01.2011 г. на ВКС по т.д. № 719/2010 г., II ТО, което изчерпателно третира въпроса за приложението на
императивната норма на чл.47 във връзка с чл.50 ГПК, по следния начин: „ По изрично разпореждане на закона /чл. 50, ал. 4 ГПК/ връчването чрез
залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, когато
връчителят не намери достъп до канцеларията им или не намери някой, който е
съгласен да получи съобщението. Доколкото прилагането на този начин е допустимо
само при наличието на точно определени предпоставки, за да бъде извършена
преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени
конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване.“В контекст
на изложеното настоящият състав на съда приема, че изискването на закона не е
изпълнено, тъй като в извършеното удостоверяване от нотариуса не се сочи, освен
„неотваряне на ап.53“, друга причина, наложила връчването по този начин, което
лишава от възможността да се извърши преценка дали по отношение на адресата са
били налице предпоставките на закона за връчване по чл.47 ГПК и съответно
редовността на връчването.Касационната инстанция, в цитираното по- горе
определение, изрично сочи, че „…доколкото
адресат на връчването в случая е търговско дружество, предпоставките за
връчване чрез залепване на уведомление не са общите предпоставки по чл. 47, ал.
1 ГПК, а тези, посочени в специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК - да не е
намерен достъп до канцеларията на търговеца или да не е намерен някой, който е
съгласен да получи съобщението“. Следователно,
"неотварянето
на ап.53" на адреса /при това
неизвестно колко опити за намирането му са направени от страна на връчителя/ не
е основание за връчване по реда на чл. 47 ГПК. Оттук и изводът, че не е налице
надлежно връчване на нотариалната покана и съответно - предявяване на процесния
запис на заповед с последица определяне падежа и настъпване на изискуемостта на
вземането по него.
Но дори и да
се приеме, че предпоставките на закона за приложение на нормата на чл.47, ал.1 ГПК да са били налице, то съдът намира, че следва да бъде
изрично подчертано, че нотариусът не е удостоверил къде точно е залепил
уведомлението.Този факт е относим към редовността на връчването на
нотариалната покана, защото законодателят, макар и неизчерпателно, е посочил
местата на залепване на уведомление и това е наложено от необходимостта същото
да достигне до знанието на адресата на книжата / на входна врата или на
пощенската кутия, а когато не е осигурин достъп до тях- на входната врата или
на видно място около нея/.Всички места, които са упомените в разпоредбата на
чл.47, ал.1 ГПК, са такива, които са видни за адресата на уведомлението и
спазването на тази част от разпоредбата има за цел уведомлението да достигне до
адресата, защото ако то е сложено на място, различно от посочените, не може да
се приеме, че то е достигнало до адресата и това да доведе до приложение на
фикцията на редовното връчване. Фикцията е необоримо,
правомерно и съзнателно предположение за факт, извършено противно на доказаните
досега факти по конкретен случай. В резултат на това правно-техническо средство
настъпват правните последици на факта, който всъщност не е настъпил. Т.е., за да
се приеме настъпване на фикционните последици по чл.47, ал.5 ГПК, следва
връчителят на книжата да е удостоверил фактите, които му разпорежда
законодателят точно и изчерпателно.Разпоредбата на чл.47 ГПК е създадена, за да гарантира надлежното уведомяване на страните, както и за
предотвратяване на недобросъвестно поведение каквото е отказът за получаване
или укриването на получателя на книжата.Това поражда необходимост от точното и
изпълнение и удостоверяване на процедурата, което да доведе до приложение на
фикцията по чл.47, ал.5 ГПК.В този смисъл, при извършеното от нотариуса
удостоверяване, чиято вярност не се оспорва от ответника, следва да се приеме,
че не е налице надлежно връчване на нотариалната покана на издателя на
менителничния ефект и съответно - предявяване на процесния запис на заповед с
последица определяне падежа и настъпване на изискуемостта на вземането по
него.Изискуемостта на вземането, определена чрез нормата на чл.487 във връзка с
чл.486, ал.1,т.1 ТЗ, във връзка с чл.537 ТЗ, не е настъпила и неправилно
заповедният съд е снабдил настоящия ищец със заповед за незабавно изпълнение.
В този
смисъл възражението на ответника Н. освен допустимо, се явява и основателно.
Предмет на иска по чл.422 във
връзка с чл.415 и чл.124 ГПК е
ограничен до съществуване на вземането на заявеното основание и в предявения в
заповедното производство размер, но и съобразно с оспорването на това вземане
от длъжника с възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Нормата на чл.422 ГПК регламентира, че искът за установяване съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.Т.е. в рамките на настоящето
производство съдът е ограничен и проверява съществуването на вземането, в
рамките на съдебно заявеното от страната инициирала заповедното производство и
в рамките на сторените в срока по чл.414,
ал.2 ГПК, възражения, респективно тези по реда на чл.423 от същия закон.
При извод на съда за ненастъпила изискуемост на вземането, произтичащо
от процесния запис на заповед, предявените искове в производството по чл.422
във връзка с чл.415 и чл.124 ГПК, се явяват неоснователни и поради това, второто възражение на ответника, касателно
размера на тези вземания не следва да бъде разгледан.
По разноските.
Страните са направили искане за присъждане на разноски и са представили
списък на сторени такива, съгласно нормата на чл.80 ГПК.
Разноските следва да бъдат присъдени,
съобразно нормата на чл.78, ал.3 ГПК.
Ответниците претендират разноски, представляващи д.т. от 15 лв по
ч.гр.д.№16853/2015г. по описа на СГС и адвокатско възнаграждениуе по същото
дело в размер на 1 800лв. По този въпрос е налице произнасяне от въззивния
състав, което не подлежи на пререшаване независимо от това, че тези разноски са
направени в заповедното производство.Непререшаемостта съдът извежда от нормата
на чл.81 ГПК, разпореждаща, че при постановяване на акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.Във
въззивното производство по жалба на ответниците, намираща основанието си в
разпоредбата на чл.419 ГПК, съдът е достигнал до извод, че тази жалба е
неоснователна, тъй като е налице настъпила изискуемост на
вземането.Притовоположният извод на настоящия състав на съда не води до
пререшаемост на извода за разноски.Касае се до две различни производства, макар
и свързА.със заповедното, поради което не съществува процесуална възможност,
исковият съд да се произнесе отново за дължимостта на разноските, които страите
са направили в заповедното производство, по реда на обжалване.Съгласно т.12 на ТР № 4/13 г. съдът следва да се произнесе по
разноските в заповедното производство, ако такива са
претендирА.от ищеца.Разноските в заповедното са такива, които страната е
направила в самото заповедно производство по издаване на заповедта за
изпълнение, а не направени по реда на инстационния контрол.Ето защо
претендираните държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение по
цитираното частно изпълнително дело, не следва да се присъждатна ответниците.
В предмета на това произнасяне попада
искането за присъждане на адвокатско възнагражение в размер на сумата от
3 840лв от ответника „Р.Е.“ ООД, ЕИК ********; в размер на 1 500лв, платено от Н.К.; в размер на
3 200лв, платено от Р.Н., които са упълномощили адв.С.Н. да ги
представлява пред съда в настоящето производство.Доказан е факт на заплащане на
тези суми, тъй катов договорите заправна помощ е отбелязано, че те са платени в
брой и в тази част документите имат характер на разписка, удостоверяваща
извършеното плащане.Следователно реалността на тези разходи е удостоверена.Няма
възражение за прекомерност, сторено на основание чл.78, ал.5 ГПК, от другата
страна впроцесуалната връзка, поради което искането за заплащане на адвокатско
възнаграждение от посочените ответници следва да бъде уважено и ищецът бъде
осйъден да заплати на всеки от ответниците претендираните суми, представляващи
адвокатско възнаграждение.
При изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.253 ГПк,
определението от открито съдебно заседание от 07.03.2017г., с което е даден ход
по същество на спора, в частта а предявения по реда на чл.422 във връзка с
чл.415 и чл.124 ГПК иск от „Ф.Л.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.В.Б., срещу Д.К.К., ЕГН **********
***.
ПРЕКРАТЯВА произвдството по т.д.№754/2016г. по описа на СГС, ТО, 6-6
състав, в частта на предявения от „Ф.Л.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.В.Б., срещу Д.К.К.,
ЕГН ********** ***, пораде неговата недопустимост.
ОТХВЪРЛЯ предявените, на основание чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124 ГПК от „Ф.Л.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв.В.Б., срещу „Р. Е.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес а
управление ***; Н. Д.К., ЕГН ********** *** и Р.Р. Н., ЕГН ********** ***, за
установяване, че ищецът, в качество на поемател, има вземане срещу ответниците,
в качеството им на платци, в размер на 70 517,19 евро/ седемдесет хиляди
петстотин и седемнадесет евро и 19 евроцента/ евро, неизплатено изискуемо парично вземане по запис на заповед
от 28.05.2013г., платим на предявяване, ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от 21.08.2015 година до окончателното и плащане, за която ищецът
се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№50222/2015г. по описа на СРС, поради неоснователност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Ф.Л.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ответниците разноски по
настоящето дело, както следва: 1/ на „Р.
Е.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес а управление *** в размер на
3 840лв; 2/. на Н. Д.К., ЕГН **********
*** в размер на 1 500лв и на Р.Р. Н.,
ЕГН ********** *** в размер на 3 200лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването
му на страните, а в прекратителната му част, имаща характер на определение – в
1-седмичен срок, с частна жалба, пресъщия въззивен съд.
СЪДИЯ: