№ 152
гр. Враца, 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20221400200136 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на А. Ц.
К., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения
остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за
изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на
осъдения.
Участието на осъдения в съдебното заседание е осигурено чрез
видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата си и моли
тя да бъде уважена.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава
становище за неоснователност на молбата с аргумент, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
1
А. Ц. К. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 7 месеца,
определено като общо на основание чл.23, ал.1 НК с определение от 18.11.2021 г., с
което е одобрено споразумение за решаване на делото по н.о.х.д. № 3/2021 г. по описа
на РС-Лом, за деяния по чл.343в, ал.2 и чл.345, ал.2 НК.
Лишеният от свобода К. е постъпил в Затвора-Враца за изтърпяване на
наказанието на 26.11.2021 г. На 16.12.2021 г. е пренастанен в ЗОЗТ "Бойчиновци". Към
датата на постановяване на настоящото определение-29.03.2022 г., той е изтърпял 4
месеца и 18 дни, от които 4 месеца и 3 дни фактически, а от работа 15 дни. Остатъкът
за изтърпяване е 2 месеца и 12 дни. От изложеното е видно, че фактически е изтърпял
повече от 1/2 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70,
ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за
постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства
за своето поправяне. Представените от затворническата администрация доклад за
оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна
промяна в нагласите и начина на мислене на осъдения К.. При първоначалната оценка е
регистриран среден риск от рецидив в размер на 51 точки. Като дефицитни зони са
очертани: криминално минало, отношение към правонарушението, начин на живот и
обкръжение и умения за мислене. За изтеклия период от изтърпяване на наказанието
рискът от рецидив не е ревизиран и е останал непроменен в границите на средния
диапазон. Рискът от вреди за лишените от свобода и за пенитенциарните служители е
нисък. Ниски стойности запазват и рискът от суицид и самонараняване. Рискът от
вреди за обществото остава среден, обусловен от криминалното минало на осъдения и
вида и спецификата на настоящите престъпления, едно от които е за идентично деяние
по транспорта, свързано с управление на МПС без съответно свидетелство.
В доклада е посочено е, че от 09.02.2022 г. К. полага доброволен труд по чл.80
от ЗИНЗС като хигиенист и се справя добре с възложените му задачи. Паралелно с
това успешно е приключил участието си в две образователни програми "Опознай
Родината", проведена за периода от 05.01.2022 г. до 28.01.2022 г. и "Арт ателие",
проведена за периода 02.02.2022 г.-25.02.2022 г. В момента е включен в образователна
програма "Избирам себе си", като редовно посещава груповите занятия. Не е наказван,
нито награждаван.
Според доклада с най-голяма нужда от корекционно въздействие остават зоните
"отношение към правонарушението" и "умения за мислене", тъй като осъденият
омаловажава деянието си, склонен е да действа импулсивно и при стереотипно
повтаряне на минал негативен опит, без да прогнозира последствията от действията си.
Залегнала е и констатацията, че К. е системен извършител на престъпления по
транспорта-управление на МПС без необходимото свидетелство, като рискът от вреди
2
е насочен към всички участници в движението и е свързан с опасността от
причиняване на ПТП и травматични увреждания.
Констатирано е, че не са постигнати в цялост заложените цели и договорените
дейности в плана на присъдата, поради което е предложено корекционната работа с
осъдения да продължи за постигане на трайна положителна промяна и изпълнение на
целите по чл.36 НК.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода
А.К. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене
на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно
предсрочно освобождаване.
Доводите в докладите, оценките и справките за индивидуалния план на
присъдата, предоставени от служителите на затворническата администрация, са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира
причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки
впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с
процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за
извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият А.К. не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от
рецидив и от вреди за обществото са непроменени в границите на среден, което на
фона на осъжданията му в миналото (включително за идентични деяния против
транспорта) сочи на извод за голяма вероятност от криминален рецидив и
причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна промяна на личността,
ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият омаловажава извършеното
от него, склонен е да повтаря едни и същи грешки и е с неустойчива нагласа за
промяна на досегашния си начин на живот. Участието в трудовия процес и в
образователни програми, както и примерното поведение, което демонстрира при
сегашния си престой в затвора навеждат на извод, че е налице известна положителна
тенденция в развитието му, но тези положителни прояви не са достатъчни за извод за
настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало
изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно
отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е
показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е
противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не осъзнава в необходимата степен
наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляване на утвърдения
престъпен модел на поведение (показател за което са престъпленията, за които е осъден
3
в условията на съвкупност, както и предишните му осъждания и пребиваване в
затвора), не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност.
Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при него
съществува риск от завръщане към стари общественоопасни модели на поведение при
излизане от средата на затвора. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение
на К. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото
напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на
живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият К. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за
поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. Ц. К., роден на *** в
гр.Монтана, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН
********** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната
част от наказанието от 7 месеца лишаване от свобода, наложено му като общо по
н.о.х.д. № 3/2021 г. по описа на РС-Лом, с остатък 2 месеца и 12 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4