Решение по дело №7645/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ

към Решение от 31.08.2023г. по НAХД № 7645 от 2023г. по описа на 9-ти
състав на СРС, НО.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП)
против обвиняемия Ц. Н. Д. (с предишна фамилия С.), с ЕГН: **********
(и с установена по делото самоличност) за това, че на 10.03.2021г. в гр.С., в
ж.к. „М.“, в бл.*, ет.*, ап.*, около 23:00 часа е причинил на В.В.С. – негова
съпруга към посочената дата лека телесна повреда, изразяваща се в оток в
теменно-слепоочната област на главата, охлузване в областта на челото,
множество отоци и кръвонасядания в областта на лицето с лицева асиметрия,
оток, кръвонасядане и охлузване на долната устна, затруднено и болезнено
отваряне на устата, кръвонасядания и болезненост в областта на ларинкса,
усилваща се при преглъщане, кръвонасядания в областта на гръдния кош,
отоци и кръвонасядания по горните крайници, контузия с оток и
кръвонасядане, както и контузно-разкъсна рана на пети пръст на лявата ръка с
ограничени и болезнени движения, като деянието е извършено в условията
на домашно насилие – престъпление от общ характер по състава на
чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не се представлява и не
изпраща представител - прокурор.
Обвиняемият Ц. Н. Д., редовно уведомен, се явява лично в заседанието
пред съда. Представлява се от надлежен процесуален представител –
упълномощеният му защитник адвокат Б.Ц, който гарантира правото му на
защита. Защитникът на обвиняемия Д. инвокира доводи, от които съдът
следва да приеме, че спрямо подзащитния му са налице основания за
приложение на чл.78а, ал.1 от НК. Прави се искане съдът да наложи
минимално по размер административно наказание, което да е съобразено с
влошеното финансово състояние на обвиняемия Д..
Обвиняемият Д. поддържа изложеното от своя защитник. Заявява, че
следва да бъде освободен от наказателна отговорност. В правото си на
последна дума по чл.297, ал.1 от НПК обвиняемият Д. моли за налагане на
минимално по размер административно наказание. Изразява съжаление за
стореното.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
(Съдът е обвързан от рамките на възведените от фактическа и правна
страна твърдения на прокурора по повдигнатото обвинение по състава на
чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК. Съдът дължи произнасяне по фактите
1

и правото само в тези рамки. Съдът следва да съобразява единствено
предявените факти, съотносими към елементите от изпълнителното деяние на
посоченото престъпление. Съдът принципно не дължи произнасяне по други
факти, извън обвинението, но може да ги очертае в съдебния си акт при
излагането на фактическата обстановка по случая. От друга страна,
непредявените установени факти, които принципно сочат на данни за
евентуално наличие на квалифициращи обстоятелства към посоченото
престъпление, не водят до опорочаване на производството на
диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК. Същите могат да бъда
отчетени евентуално като отегчаващи вината обстоятелства при преценката
на обществената опасност на основното престъпление и личността на
извършителя, включително и при преценката за наличие на престъпна
упоритост, мотивите, подбудите за извършването на престъплението и други).
Обвиняемият Ц. Н. Д. (с предишна фамилия С) е роден на 06.06.1990г. в
гр.София, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование,
разведен (с две деца), безработен, с постоянен и настоящ адрес гр.София, ж.к.
„Х* С*“, блок *, ет.*, ап.*, ЕГН: **********.
Същият е с чисто съдебно минало. Обвиняемият Д. не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание към
10.03.2021г.и след тази дата до настоящият момент.
Обвиняемият Ц. Н. Д. сключил граждански брак с пострадалата В. С. С.
на 20.08.2020г. Обвиняемият Д. приел фамилията на съпругата си С..
Свидетелят С. работела в Д.. Тя по характер била емоционален човек.
Обвиняемият Д. се занимавал с източни бойни изкуства. Посещавал е бил
гр.Токио в Япония във връзка с тези бойни изкуства. След като обвиняемият
Д. и свидетелят С. сключили брак, отношенията помежду им били
хармонични (поне в първите месеци на брачната им връзка). Същите не са
имали конфликти. Проявявали са грижи и разбирателство един към друг.
Обвиняемият Д. и свидетеля С. се преместили заедно в жилище в гр.С., ж.к.
„М.“ ., бл., вх.., ет.., ап... Живеели съвместно на посочения адрес. С тях
заживял синът на свидетеля Свиленска (от неин предходен брак) на 7 (седем)
годишна възраст. Нейният син и обвиняемия Д. се разбирали първоначално
добре.
В началото на месец октомври 2020г. между обвиняемия Д. и
свидетелят С. възникнал битов конфликт, в резултат на който, той (Д.) хванал
пострадалата С. за лицето с ръката си, запушил устата й, притискайки я в
челюстта й, твърдейки, че тя му говорела на висок тон. Обвиняемият Д.
обиждал пострадалата С., че е „курва“. Заплашвал я, че ще я „унищожи“. В
този момент коляното на обвиняемия Д. било опряно със сила в лявото бедро
на пострадалата С. Чуло се изпукване. Последната изпитала много висока по
интензитет болка. Започнала да плаче. След инцидента на другия ден,
пострадалата Свиленска посетила МБАЛ „Токуда“ гр.С. за преглед и
извършването на рентгенографии. Била установена само вътрешна травма в
областта на таза на пострадалата С., поради притискането в лявото й бедро с
коляното на обвиняемия Д. от инцидента. На пострадалата С. били изписани
болкоуспокояващи.
2

На 28.10.2020г. бил проведен емоционален разговор между обвиняемия
Д. и сина на пострадалата С. пред магазин „Д.“ в гр.С. бул. „Ц. ш.“. На този
разговор пострадалата С. не е присъствала, доколкото ползвала тоалетна в
магазина в същия момент. След като пострадалата С. излязла от тоалетната на
търговския комплекс, видяла сина си разплакан. Попитала обвиняемият Д.
дали е отговорен за случката. Последният хванал пострадалата С. за ризата й
с ръката си, тъй като приемал, че нейния син се държал с него
„отвратително“. Скъсал две от копчетата на дрехата й. Свидетелят С. искала
да успокои обвиняемият Д. и му предложила да поговорят в жилището им.
След като се прибрали в дома им в гр.С., ж.к. „М.“ ., бл.., вх.., ет.., ап..,
обвиняемият Д. извикал пострадалата С. при него, за да поговорят. След това
той я хванал за гушата й, детето се изплашило и започнало да вика да пусне
майка му. Обвиняемият Д. бутал пострадалата С. с едната си ръка, а с другата
– бутал сина й. Детето в един момент изпищяло. Обвиняемият Д. започнал да
преустановява действията си. Конфликтът затихнал. Пострадалата С. решила
да си събере багажа, и заедно с детето си искала да напусне семейното им
жилище. Когато се отправила към вратата на жилището им, пострадалата С.
била спряна от обвиняемия Д.. Същият й препречил пътя и й взел ключовете.
Пострадалата С. се развикала. Казала, че ще извика полиция. Обвиняемият Д.
взел при себе си двата й телефона. След това, обвиняемият Д. хванал
пострадалата С. с ръката си отново за гушата й. Повалил я на земята.
Започнал да я влачи. Пострадалата С. викала и молела за помощ.
Обвиняемият Д. й казвал, че няма да я пусне. Пострадалата С., за да успокои
обстановката, казвала привидно на обвиняемия Д., че е премислила и нямала
да напусне жилището им. В един момент, пострадалата С. звъннала на свой
познат В. К. и го помолила да дойде до дома им, за да я вземе. Обвиняемият
Д. разбрал това, хванал пострадалата С. за гушата й и я стискал. След това я
умолявал да остане. Познатият на свидетеля С. - В. К. пристигнал на адреса и
помогнал на същата да напусне семейното им жилище. Тъй като и при нейния
познат В. К., пострадалата С. не се чувствала в безопасност, тя звъннала на
своя приятелка М. К.-Д., разказала й случилото се, след което с детето си се
придвижили до дома й с такси. Пострадалата С. и сина й били настанени от
приятелката й Д. в жилище в ж.к. „Д.“, гр.С..
Съгласно СМУ № 399.10/2020г. на д-р М. Г. от МУ-София от
29.10.2020г., спрямо пострадалата С. били установени следните травматични
увреждания – 1.). добре изразен оток и със силна палпаторна болка, на площ
около 5.5/5 см в областта по средата на брадичката и левия долночелюстен
ъгъл, около проекцията на долната челюст, обуславящ добре подчертана
асиметрия на лицето, съчетан с неравномерно по интензитет мораво
кръвонасядане; 2.). на същата локализация – две отделни кръгловати морави
кръвонасядания, с диаметър по около 1.5 см всяко, едното върху проекцията
на долната челюст, другото – на 2 см под него; 3.). подчертано изразен
ограничен оток, съчетан с мораво кръвонасядане на площ от 5/3 см. в
областта на дланната повърхност на лявата китка и по долния край на
предмишницата; 4.). две кръгловати морави кръвонасядания по гръбната
повърхност в основата на палеца на дясната ръка и върху първата дланна
3

кост с диаметър около 1.5 см; 5.). подобно кръвонасядане с овална форма и по
гръбната повърхност на лявата ръка, върху първата дланна кост с размер 2/1.5
см.
Установените травматични увреждания спрямо пострадалата С. са
получени в резултат от ударни и пристикащи въздействия с твърди тъпи
предмети, с ограничени контактуващи повърхности, каквито характеристики
могат да имат човешките ръце и пръсти. Травмите в областта на лицето на
пострадалата С. съответстват на захват и стискане с ръка, като палецът
съответства да поставен отдясно, а останалите пръсти отляво.Травмите по
горните крайници на пострадалата С. също могат да се получат при захват и
стискане с ръце по време и начин, както е съобщила в анамнезата си. СМУ
отразява заключението, че установените спрямо пострадалата С. травматични
увреди й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота
й.
След известно време, пострадалата С. се прибрала в семейното им
жилище в гр.С., ж.к. „М.“ ., бл.., вх.. ет.., ап.. Обвиняемият Д. не бил в
жилището към този момент. Той звънял постоянно на пострадалата С. по
телефон. Казвал й, че не се чувства добре и че е болен. Пострадалата С.
решила да положи грижи за обвиняемия Д., тъй като изглеждал зле. Съжалила
го. Двамата провели кратък разговор. Признали, че се обичат. Искали да си
дадат шанс. Отношенията им били стабилизирани. Това, обаче, продължило
само няколко месеца до месец февруари 2021г.
Обвиняемият Д. поискал от пострадалата С. да изтегли кредит в
значителен размер за погасяване на задълженията на Д. по друг кредит, а с
остатъка –да закупят собствено жилище. Пострадалата С. отказвала тези
предложения на обвиняемия Д..
На 21.02.2021г. възникнал конфликт между обвиняемият Д. и
пострадалата С. в дома им в гр.С., ж.к. „М.“ . бл.., вх.., ет.., ап.. във връзка с
парите в семейството. Обвиняемият Д. се приближил към пострадалата С.,
хванал я с ръката си за гушата й, стискал я. Започнал да я души. След това я
вдигнал с ръцете си и я хвърлил на пода в жилището им. Докато пострадалата
С. била хвърлена на пода, след това обвиняемият Д. я затиснал с коленете,
заставайки върху гърдите й (с цялата си тежест върху тялото й). Обвиняемият
Д. блъскал главата на пострадалата С. в пода – няколко пъти. Казвал й, че е
„курва“, както майка й и че ще я убие. Удрял й шамари и юмруци. Скубел я за
косата. Обвиняемият Д. душал пострадалата С.. Пострадалата С. се уплашила.
Тя с ръката си успяла да задере лицето на обвиняемия Д.. Ухапала го, за да я
пусне. Обвиняемият Д. изпуснал пострадалата С., тъй като тя се опитвала да
се измъкне. Последната успяла да се измъкне от тежестта на тялото му върху
нея. След това взела един нож от кухнята и го държала пред себе си. Искала
да се защити от обвиняемия Д.. Обвиняемият Д. се притеснил и започнал да
успокоява пострадалата С. Двамата провели разговор, за да се разберат.
Разбрали се. Пострадалата С. била взела решение да се раздели с обвиняемия
Д.. Не го съобщила веднага на същия. Пострадалата С. си извадила
медицинско след няколко дни. Изнесла багажа си. Искала да се разведе с
обвиняемия Д. по взаимно съгласие. Последният отказвал.
4

Обвиняемият Д. посетил лекар в съдебна медицина в МУ-София.
Спрямо него на 22.02.2021г. били установени съгласно СМУ № 51.02.2021г.
травматични увреждания (най-малко 3 (три) леки телесни повреди)– 1.).
кръвонасядания и охлузвания по лицето, челото и шията му, както и 2.).
кръвонасядания по гръдния му кош и горните крайници; 3.). охлузвания по
двете ръце, китките и предмишниците му. Според медицинското лице тези
травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи
предмети с ограничени контактуващи повърхности, каквито могат да имат и
части от човешкото тяло. Ивичестите находки по лицето и тялото на
обвиняемия Д., както и охлузванията му по ръцете, китките и предмишниците
имат типичен вид на динамични следи от действието на човешки нокти.
Конфигурацията на срещуположните овални контури от заграждащите се
централни кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош на
обвиняемия Д. сочи, че е от човешко съзъбие, получени при захапване.
Уврежданията на обвиняемия Д. са причинили на същия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му.
Съгласно СМУ № 52.02.2021г. на д-р А. Х. от МУ-София от
26.02.2021г., спрямо пострадалата С. били установени следните травматични
увреждания (най-малко 6 (шест) леки телесни повреди) – 1.). зеленикаво
кръвонасядане в областта на долния клепач на лявото око с размер 7/4 см; 2.).
кръвонасядане на лявата буза с диаметър 5 см; 3.). три зеленикаво-
жълтеникави кръгловати кръвонасядания с диаметри 3 см, 2 см и 3 см в
областта на долния ъгъл на долната челюст; 4.). четири зеленикаво-
жълтеникави кръвонасядания с диаметри от 1 см до 3 см по предната
повърхност на гръдния кош в горната му трета; 5.). зеленикаво-жълтеникаво
кръвонасядане по предната повърхност на дясната предмишница в долната й
трета с размер 6/4 см; 6.). по задната повърхност на лявата предмишница, в
горната й трета подобно кръвонасядане с размер 10/6 см. Установените
травматични увреждания спрямо пострадалата С. са получени по начина, по
който тя съобщила – от нанесен побой от съпруга й. Тези травматични
увреждания са й причинили болка и страдание.
На 05.03.2021г. пострадалата С.си направила тест за бременност.
Същият бил положителен. Това обстоятелство не го съобщила на обвиняемия
Д.. На 09.03.2021г. след медицински преглед било потвърдено, че
пострадалата С. е бременна в 3-4 гестационна седмица.
На 10.03.2021г. пострадалата С. се намирала в семейното жилище в
гр.С., в ж.к. „М.“, в бл.., ет.. ап... Часът бил около 23:00 часа. Обвиняемият Д.
позвънил на входната врата. Пострадалата С. отворила. В този момент
обвиняемият Д. държал котка в ръцете си. Пострадалата С. го спряла да влезе
в апартамента и попитала обвиняемия Д. дали носи парите за вноската за
обучение в размер на 600.00 лева, която обещал да заплати. Не получила
положителен отговор, че сумата е налична. Обвиняемият Д. влязъл в
жилището с котката. Пострадалата С. се развикала. Обвиняемият Д. пуснал
котката от ръцете си. Хванал пострадалата С. за гушата й с ръката си. Той я
притиснал към стената. Пострадалата С. ударила с ръка обвиняемия Д..
Същият не я пускал. Продължавал да я стиска за гушата й. Душал
5

пострадалата С. Обвиняемият Д. й казвал, че първо щял да я убие, и след това
– да си тръгне. Обвиняемият Д. знаел, че пострадалата С. е бременна (разбрал
за медицинския преглед на същата в периода 05.03.2021г. и 10.03.2021г.).
Обвиняемият Д. скубел пострадалата Д.а. Удрял я в главата. Същата му
казвала, че изпитва болка. Искала обвиняемия Д. да преустанови ударите си.
Пострадалата С. успявала да отвърне на обвиняемия Д., като го удряла.
Последният прехапал езика си. Синът на пострадалата С. се събудил от шума.
Видял случващото се. Детето започнало да трепери. Обвиняемият Д. казвал
на пострадалата С., че е неин съпруг и че няма къде да остави бременната си
жена. Обвиняемият Д. пуснал пострадалата С. Отишъл в спалнята на
жилището. Същият успял да бутне пострадалата на леглото и с краката си я
затиснал в областта на гърдите й. Душал отново същата. След това решил да я
пусне. Конфликтът се преустановил. Пострадалата С. искала обвиняемият Д.
да напусне жилището й. Същият отказал. Обвиняемият Д. заспал.
Пострадалата С. легнала при детето и, за да не го събуди, на сутринта подала
сигнал на телефон 112. На място пред жилището на обвиняемия Д. и
пострадалата С. пристигнали полицейски служители. На двамата били
съставени предупредителни протоколи по ЗМВР.
Обвиняемият Д. посетил лекар в съдебна медицина в УМБАЛ
„Александровска“ гр.София. Спрямо него на 11.03.2021г. били установени
съгласно СМУ № 132/2021г. травматични увреждания (най-малко 9 (девет)
леки телесни повреди) – 1.). охлузвания, кръвонасядания и отоци, получени
при удари с или върху твърди тъпи предмети и косото им въздействие; 2.).
кръвонасядане с позитивно негативен характер в лявата челно слепоочна
област, получено от предмет с ограничена контактуваща повърхност и
съответни по форма елементи; 3.). охлузване по устните, получени при
притискане от твърди тъпоръбести предмети с ограничена контактуваща
повърхност; множество удължени кръвонасядания по шията с характерен вид,
получени при тангенциално и притискащо въздействие на твърди тъпи
предмети и тъпоръбести предмети с ограничена контактуваща повърхност,
каквито са човешките нокти; 4.). кръвонасядания по гърба, получени при
удари с или върху твърди тъпи предмети; 5.). множество наслагващи се
кръвонасядания с характерен вид по предната повърхност на гръдния кош –
получени чрез тангенциално и изразено притискащо въздействие на твърди
тъпи и тъпоръбести предмети; 6.). ударно въздействие на твърди тъпи
предмети с ограничена контактуваща повърхност и близка по овална форма;
7.). въздействие на устни, съзъбие и език при притискане с наслгаващо се
повишаване на извъсъдовото налягане, даващи морфологична находка с
високо характерен вид; кръвонасядания с характерен негативен вид,
получени при ударно въздействие на предмет с ограничена общо
четириъгълна контактуваща повърхност и налични изпъкнали и вдлъбнати
елементи с добре дефинирани граници и малка площ; 8.). кръвонасядания с
характерен вид на дяната предмишница, получени от въздействието на
полутвърди тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност,
разположени един над друг по механизма на притискане (въздействие на
човешки пръсти); 9.). увреждане получени от въздействие на устни, език и
6

съзъбие по описания механизъм и множество наслагващи се кръвонасядания
и отоци по двете предмешници, китки и длани, получени при удари с или
върху твърди тъпи предмети. Описаните травматични увреждания спрямо
обвиняемия Д. са причинили на същия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота му.
Съгласно СМУ № 90.03/2021г. от 11.03.2021г. спрямо пострадалата С.
били установени в МУ-София следните травматични увреждания (най-малко
17 леки телесни повреди) – 1.). кръгловат болезнен оток в областта на лявата
теменно слепоочна област с диаметър около 3-4 см; 2.). ивичесто охлузване
горната лява челна област, непосредствено пред границата на косата – 1/0.2
см, покрито със засъхнала кръв, отзад напред и отляво надясно; 3.). сливащи
се и отделни морави кръвонасядания с обща площ от 11/10 см по цялата дясна
буза, десният долночелюстен ъгъл, десния ъгъл на устата, в дясно до
брадичката, с овални и неправилно форми, съчетани с по-ограничени
изразени отоци, на фона на общ дифузен оток – овалните кръвонасядания са
еднотипни, широки по около 1.5 м и дълги около 2.5 см, с дълъг размер
разположен хоризонтално, с набелязани по-светли централни части; 4.).
множество сливащи се отделни кръгловати и в неправилни форми морави
кръвонасядания на общ площ около 14/9 см в областта на лявата предушна
област, лявата скула, бузата, проекцията на долната челюст и до брадичката
отляво – кръгловатите са с диаметър 1.2-1.6 см, с набелязани по-светли
централни части, при добре изразен оток, обуславящ асиметрия на лицето; 5.).
оточност в дясната половина на долна устна на лицето; 6.). ограничено и
болезнено отваряне на устата на лицето; 7.). сливащи се белезникави
охлузвания по лигавица на долната устна в дясно на фона на общо петнисто
червеникаво кръвонасядане; 8.). между шест или седем еднотипни вертикално
разположени ивичести червеникаво морави кръвонасядания между 0.5 см до
0.9 см и между 3.5 см до 7.00 см, разположени по предната повърхност на
гръдния кош, върху гръдната кост, в горната й половина и областта на
дясната ключица; 9.). две подобни ивичести хоризонтално разположени
кръвонасядания по лявата странична повърхност на гръдния кош в областта
на 7-мо и 8-мо ребро, дълги около 6.00 мм и съответно по 6 см и 7 см.; 10.).
петнисти червеникави кръвонасядания по предната повърхност на шията,
върху проекцията на ларинкса и под него на около площ от 6/6 см с
палпаторна болка при ларинкса при преглъщане; 11.). дифузно петнисто
мораво кръвонасядане на площ 4/4 см по предната и по средата външно на
лявата предмишница; 12.). подобно кръвонасядане и в областта на лявата
лакътна изпъкналост с големина 3.5/2 см.; 13.). второ подобно кръвонасядане
и в областта на дланната повърхност в долната трета на дясната
предмишница.; 14.). оток и мораво кръвонасядане в областта на
проксималната междуфалангена става на петия пръст на ръката; 15.). рана с
неправилна форма, 3/2 мм, покрита със засъхнала кръв по гръбната
повърхност на пръста, непосредствено пред ставата; 16.). ограничения
движения и болезненост в ставата; 17.). цепковидна рана с площ от 1 см,
разположена на лявата длан, покрита със засъхнала кръв.
Според СМУ от 11.03.2021г. установените и описани травматични
7

увреждания на пострадалата С. се дължат в резултат на ударни, пристискащи
и триещи въздействия на твърди тъпи предмети, с ограничени контактуващи
повърхности, каквито характеристики могат да имат човешките ръце, пръсти,
нокти и други части на човешкото тяло. Овалните и кръгловати
кръвонасядания с по-светли централни части представляват типични статични
следи от притискащо въздействие на човешки пръсти, получени при захват и
стискане с ръце. Според медицинското лице, ивичестите кръвонасядания по
гръдния кош на пострадалата С. са получени от тангенциалното действие на
върховите части на човешки пръсти и нокти. Поредната рана на лявата длан
се е дължала на действието на режещ ръб. СМУ излага заключението, че
уврежданията на пострадалата С. отговарят да са получени по начина, по
който съобщила във връзка със събитието от 10.03.2021г. СМУ отразява
заключението, че установените спрямо пострадалата С. травматични увреди й
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота й.
На 12.03.2021г. пострадалата С. била разпита пред съдия.
СМЕ на вещото лице д-р Р.Х. излага заключението, че спрямо
пострадалата С. за събитието от 10.03.2021г. й били причинени оток в
теменно-слепоочната област на главата, охлузване в областта на челото,
множество отоци и кръвонасядания в областта на лицето с лицева асиметрия,
оток, кръвонасядане и охлузване на долната устна, затруднено и болезнено
отваряне на устата, кръвонасядания и болезненост в областта на ларинкса,
усилваща се при преглъщане, кръвонасядания в областта на гръдния кош,
отоци и кръвонасядания по горните крайници, контузия с оток и
кръвонасядане, както и контузно-разкъсна рана на пети пръст на лявата ръка с
ограничени и болезнени движения, както и минимална порезна рана на лявата
длан (тази травма била получена от режещ ръб). Останалите травматични
увреждания били получени в областта на главата, шията, гърдите и горните
крайници на пострадалата С. в резултат от действието на твърди тъпи
предмети, каквито са и човешките крайници. Травматичните увреждания на
пострадалата С. са й причинили временно разстройство на здравето й,
неопасно за живота.
С влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № .......... от 2022г. на СРС, ГО,
бракът между обвиняемият Д. и пострадалата С. бил прекратен.
II. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена и
доказана въз основа събраните по делото гласни доказателствени средства,
писмени доказателства и способите за доказване: 1). писмени – медицинска
документация, справки и други; 2). писмени доказателствени средства –
протоколи за разпити на свидетели; 3). гласни доказателствени средства –
показания на свидетели. 4). способи на доказване по чл.136 НПК – разпити на
лица, СМЕ. С оглед събраните по делото доказателства и доказателствени
средства в мотивите на постановеното съдебно решение не е необходимо
детайлно изброяване на доказателствените източници и частичното
пресъздаване на съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им
посочване от съда, а в това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и
оценка, които правната доктрина, законът и съдебната практика очертават
като задължение на съда във връзка със съдържанието на съдебния акт – в
8

този смисъл Ст.П. „Наказателен процес“, изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази
насока е Решение № 194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо
НО – „Делото Белнейски“. Съдебният състав намира, че събраните по
делото по реда и способите на доказване по НПК доказателства и
доказателствени средства и изпълнена съдебно-медицинска експертиза в
цялост обосновават възприетата от ръководно-решаващия орган на
наказателно производство фактическа обстановка. Доказателствата и
доказателствените средства всестранно, обективно и пълно се
взаимодопълват помежду си при изясняване на обективната истина,
кореспондирайки на установените факти и връзките между тях. Съдът не би
могъл да изследва, установи, изясни и обоснове фактите по делото и
съответстващата им настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно
и в съвкупност по реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с
принципите на наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК
всички събрани доказателства и доказателствени средства, както и
изпълнените експертизи.
Съдебният състав намира, че показанията на свидетелите В.В.С., Е. С.
Г., Б. Г. Д., В. Н.К., М. В. К. – Д., С. В. С, В.Л. С кореспондират по между си
във връзка с установяването на изложената фактическа обстановка. Съдът
възприе и кредитира събраните по делото гласни доказателствени средства от
показанията на свидетелите В.В.С., Е.С. Г., Б. Г. Д., В. Н. К., М.В. К. – Д., С.
В. С, В. Л. С, писмените доказателства – цялостната по делото медицинска
документация, данните от писмените доказателствени средства, изпълнената
СМЕ по отношение на пострадалото лице. Същите корелират помежду си и
преценени в съвкупност описват пълно и цялостно фактическата обстановка
по делото, по безспорен и несъмнен начин. Необходимо е да се изложи, че с
оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои
детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази
насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III
н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което
установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за
всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество
други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на
умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на
последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се
9

запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-
нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
Също така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички
факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма
изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване
да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели.
Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия
са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно
съдът да основе изводите си за осъждането на обвиняемия и само въз основа
на тях, а в настоящото наказателно производство те не са единственото
доказателствено средство – събрани са и писмени доказателства, и гласни
доказателствени средства. Изпълнена е СМЕ по писмени данни в ДП, която е
мотивирана, обоснована и професионално защитена пред ръководно-
решаващия орган на ДП. Налице е редовност и законосъобразност във
формата и съдържанието на извършените чрез процесуалния
инструментариум на НПК процесуално-следствени действия чрез способите
на доказване за събраните по делото доказателства и доказателствени
средства.
Съдът счита показанията на свидетелите В.В.С., Е. С. Г., Б. Г. Д., В. Н.
К. М. В.К. – Д., С. В. С, В. Л. С за добросъвестно дадени, логични и
хронологически, а също и за подкрепящи се от писмените доказателства и
доказателствените средства, както и от заключението на СМЕ. Показанията
на пострадалата С. са основен източник на доказателствени факти.
Показанията й са добросъвестни и обективни. Същите се подкрепят от
медицинските доказателства и съставените СМУ за инкриминираните прояви.
СМЕ потвърждава механизма на отделните видове увреди от събитието от
10.03.2021г. спрямо пострадалата Свиленска. Показанията на свидетелите К. и
К.-Д. подкрепят показанията на пострадалата С. Същата им е споделила,
включително и на своя брат С. В. С, за системното насилие, упражнявано
спрямо нея от страна на обвиняемия Д.. Според съда обективните находки от
медицинската документация, която обвиняемият Д. е представил в
наказателното производство за себе си, потвърждават изцяло показанията на
пострадалата С. В показанията си същата излага, че насилието спрямо нея в
отделните актове на дееца Д. ескалирали. Ставали все по-интензивни. Това е
видно и от приложените СМУ за пострадалата С., според които броят и вида
на травматичните й увреждания нараствали съответно към 10.03.2021г. и към
21.02.2021г., включително и от проявата от 28.10.2020г. Пострадалата Д.а се е
защитавала с ръце и с нокти в отделните актове на насилие спрямо нея във
връзка с възприетите от съда факти (описани в мотивите на настоящото
решение). Удряла е обвиняемия Д.. Одрасквала го е. Хапела го е, дори. Но
това е било извършено от нея в условията на неизбежна отбрана. Това е
обществено полезно действие, което е насърчавано от закона срещу
противоправно посегателство, което застрашава живота и здравето на
отделния човек и което противоправно посегателство е първо по време
спрямо нападнатото лице. Без значение, че противоправното посегателството
се упражнява от съпруг. Защитата по чл.12 от НК може да се насочи срещу
10

всеки човек. Не са налице доказателства в наказателното производство, че
пострадалата С. първа по време е насилвала, удряла и/или нападала, а още
повече – да е тормозела, обвиняемият Д., така, както той твърди, че е било
сторено спрямо него в анамнезите си на приложените СМУ и в обясненията
си. Съдът кредитира частично обясненията на обвиняемия Д., в частта, в
която същият самопризнава сторените посегателства спрямо пострадалата С.
В тази част самопризнанието му не е изолирано. В останалата им част,
обясненията на обвиняемия Д. са нелогични и недостоверни. Цели да се
представи в благоприятна светлина, с оглед желанието му да снижи
интензитета на наказателната репресия спрямо него. Същият отдава тежест
само на действията на пострадалата С., без да отчита своите, представляващи
по естество престъпление. Нищо неоправдава агресията му спрямо
пострадалата С. Оправдано е същата да се защитава с всички възможни
средства, тъй като са били застрашени физическата и психическата й
неприкосновеност. Пострадалата С. се е защитавала по свой начин и с оглед
възможностите си на жена. Същата няма задължение да търпи нарастващото
физическо и психическо насилие спрямо нея от страна на обвиняемия Д. в
отделните доказани по делото актове на упражненото системно насилие.
Освен това, обвиняемият Д. има интерес към бойните спортове, както сочи в
обясненията си. Същият е спортувал бойни изкуства, физически е по-силен и
надмощен спрямо пострадалата С. Обвиняемият Д. признава в обясненията
си, че е удрял системно пострадалата С. и че я насилвал. Това негово
изявление кореспондира на останалия по делото кредитиран доказателствен
материал, още повече, че свидетелите Г. и Д. като служители на МВР
потвърждават изцяло показанията на пострадалата С. за нанесения й побой от
обвиняемия Д. за деянието от 10.03.2021г. Обвиняемият Д., обаче, в
обясненията си утвърждава тази своя агресия, основавайки се на
провокиращото нападение на пострадалата С.. Тези изводи на обвиняемия Д.
са неправилни, абсурдни и лишени от каквато и да е житейска логика. Нищо
не бонифицира насилието спрямо беззащитните жени, каквато по природа са
представителите на женското съсловие в обществото. Съдът кредитира
изцяло показанията на пострадалата С. от всичките й разпити от
наказателното производство в досъдебната му фаза, включително и от
разпита й пред съдия по чл.223 от НПК. Същите са детайлни,
последователни, логични, пълни, точни, достоверни, истинни, хармонични,
непротиворечиви, единни, еднопосочни, корелиращи си, взаимодопълващи се
и изясняващи в пълнота обективната истина по делото. Съдът счита, че
показанията на свидетеля С. са и добросъвестни. Съдът не установява данни и
доказателства, същата да преиначава възприятията си. Не им придава друго
съдържание каквото те нямат. Липсват противоречия в показания й в ДП, като
този факт и предвид единната доказателствена съвкупност според съда,
независимо от оспорващите обяснения на обвиняемия Д., са предопределили
решението на съда в съдебната фаза на процеса да не се ползва от принципите
на непосредствеността с оглед чл.378, ал.2 от НПК. Пострадалата С.
последователно излага преки възприятия за отношенията си с обвиняемия Д.,
както и за настъпилите инкриминирани събития. Тези възприятия намират
11

доказателствена опора в СМЕ и писмената медицинска документация по
делото. Показанията на пострадалата С. носят пряка доказателствена
информация за събитията в периода от датата на сключване на гражданския й
брак с обвиняемия Д. на 20.08.2020г. до 10.03.2021г. Налице са, дори
доказателства, според които противоправното нападение и насилие спрямо
пострадалата С. не се ограничават само с установените такива от случаите в
настоящото наказателно производство, които да са единствените извършени
от обвиняемия Д. спрямо нея. В заключение, съдът не установява
принципиално наличие на друг противоречив доказателствен материал или
други съществени противоречия, извън обсъдените при анализа на
доказателствата по делото. По безспорен, несъмнен и еднопосочен начин
съдът приема за доказано извършеното от обвиняемия Д. деяние, за което
деецът в следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание по чл.78а, ал.1 НК.
III. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съд намира, че обвиняемият Ц. Н. Д. е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.5а вр. чл.130,
ал.1 от НК, за това че на 10.03.2021г. в гр.С., в ж.к. „М.“, в бл.., ет.. ап..,
около 23:00 часа е причинил на В.В.С. – негова съпруга към посочената дата
лека телесна повреда, изразяваща се в оток в теменно-слепоочната област на
главата, охлузване в областта на челото, множество отоци и кръвонасядания в
областта на лицето с лицева асиметрия, оток, кръвонасядане и охлузване на
долната устна, затруднено и болезнено отваряне на устата, кръвонасядания и
болезненост в областта на ларинкса, усилваща се при преглъщане,
кръвонасядания в областта на гръдния кош, отоци и кръвонасядания по
горните крайници, контузия с оток и кръвонасядане, както и контузно-
разкъсна рана на пети пръст на лявата ръка с ограничени и болезнени
движения, като деянието е извършено в условията на домашно насилие.
Решаващата инстанция на СРС приема, че се доказват всички елементи
от обективната и субективната страна на престъплението по чл. 131, ал.1,
т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК. Леката телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК от
10.03.2021г. е извършена при квалифицирания признак по чл.131, ал.1, т.5а
НК – в условията на домашно насилие (прилага се материалният закон към
датата на деянието, ако е по-благоприятен за дееца на основание чл.2, ал.2 от
НК, доколкото от месец август 2023г. е отпаднало законово изискване за
системност на проявите на домашното насилие с изменението на т.31 от чл.93
от НК, в противен случай по новите правила на материалния закон трите
прояви на обвиняемия Д. би следвало да се считат за три отделни
престъпления, а не като едно такова, извършено в условията на системност).
При т.нар. системност, съгласно императива на чл.93, т.31 от НК (законово
изискване, действало към датата на престъплението от 10.03.2021г.), според
който престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е
предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или
психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е
осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от
12

което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо
съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно
домакинство.
Домашното насилие не е легално дефинирано в международното право.
Понятието системност е разгледано в ТР № 3 от 15.02.1971г. на ОСНК на
ВКС, според което при системно извършване на престъпление се изискват
най-малко три деяния и между тях следва да има устойчивост и трайност,
като не е необходимо всичките деяния да са извършени при една и съща
обстановка и всяко последващо да е продължение на предшестващото.
Според Европейският институт за равенство между половете (ЕИРП)
домашното насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психологическо
и/или икономическо насилие (включително и кибернасилие), проявявано в
рамките на семейна среда или домашна единица, независимо от биологичните
и/или правни връзки или между бивши или настоящи съпрузи или партньори,
независимо дали извършителят споделя и/или е споделял същото жилище на
жертвата.
Настоящата инстанция на СРС приема, че към деянието от 10.03.2021 г.
се включват и доказаните според съда, и деянията на обвиняемия Д. от
21.02.2021г. и 28.10.2020г. Налице са повтарящи се и екскалиращи актове на
домашно насилие спрямо пострадалата Свиленска. Обвиняемият Ц. Н. Д.
реално се е показал чрез престъплението си с включените към него три
деяния по чл. 131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК в “надмощно“ положение
„contra legem” спрямо пострадалата В.В.С. 1.). при незачитане на нормите на
принципа на телесната неприкосновеност, живот и здраве, съществуващи за
всяка човешка личност, независимо от произхода й, в национален и
международноправен мащаб и регламентирани като върховна ценност от
конституционен ранг във всяка правова и демократична държава – обект на
нормирана закрила и защита, 2.). в нарушение на принципа за неприлагане на
изтезаващи и унизяващи методи на тормоз или нападение, причиняващи
физическо и/или психическо издевателство, над който и да е човек и личност,
от който и да е човек и личност, особено спрямо лицата от женски пол, 3.).
при несъобразяване на принципа на равнопоставеност на хората, независимо
от произхода им, ценностите им и мирогледа им на живот, които дадености
не нарушават закона по никакъв начин, 4.). при накърняване на висшите
конституционни принципи за защита на всяка жена и жената-майка от
всякакъв вид насилие, издевателство, дискриминация или надмощно
положение, които й нанасят вреди, поради накърнимата й цялост във всякакъв
аспект, водеща до дефинирането на принадлежността на всяко лице от
женски пол към представителите на една от особено уязвимите категории
лица в обществото (наред с тези на децата, възрастните хора и
душевноболните лица), както и 5.). при погазване на принципа на
позитивното право, обичайте и добрите нрави споровете между хора да се
съотнасят по законният метод на жалбата само пред компетентните в
държавата органи – съд, прокуратура и полиция. Между престъплението на
обвиняемия Д. и причинения резултат на накърнените обществени отношения
по чл. 131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК е налице причинна връзка на
13

доказан каузалитет, която се извежда от показанията на свидетелите, от
събраните по делото доказателства, доказателствени средства и експертиза,
поставени в основата на възприетата фактическа обстановка за
обстоятелствата предмет на производството по чл.102 от НПК. Въз основа на
цялостна преценка на доказателствата по делото, личността на обвиняемия Д.
обществената опасност на извършеното престъпление, с оглед на преценката
на подбудите и мотивите на субекта на престъплението, както и
съобразявайки се обществената опасност на личността на дееца, правилно и
законосъобразно случаят е квалифициран от СРП по състава на чл. 131, ал.1,
т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено в
условията на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като същият е разбирал
свойството и значението на постъпките си, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и последиците от него, но въпреки това го е извършил,
при положение, че е имал психическата годност да се въздържи от това.
последици. За да определи формата на вината, съдът обсъди не само
субективното отношение на дееца, но всички налични обективни признаци,
съпътстващи извършването на деянието.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като преценката на ръководно-решаващият орган за
приложението на посочения институт е за законосъобразност в условията на
обвързана компетентност, при което тази преценка не се явява да е такава по
целесъобразност – обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години, а от
извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди. Чрез
престъплението по чл. 131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК деецът Д. е
проявил своите волеви и личностни качества, и с оглед на това, когато е
висока степента на обществена опасност на деянието, предпоставя се висока
да е и обществената опасност на неговия извършител. Съществуват простъпки
и деяния, които извършени от лица с чисто съдебно минало, притежават
изключително висока степен на обществена опасност и са по-укорими от
обществото в сравнение с деяния и простъпки извършени от лица с утежнено
съдебно минало и множество осъждания, които по своите характеристики са с
по-ниска степен на обществена опасност, но са по-малко укорими от
обществото. В такива случаи, наказанието за подобен тип деяния, извършени
от лица с чисто съдебно минало при висока степен на обществена опасност на
деянието, следва да бъде съответно и справедливо в корелация с целите на
специалната и генерална превенция в условията на наложено наказание по
чл.37 от НК или при налагане на административно наказание по чл.78а от НК
в предвидените предели за изпълване целите на административното
наказание по чл.12 от ЗАНН. Настоящият случай се явява да е такъв.
Обвиняемият Д. в самото престъпление е проявил изключително висока
степен на обществена опасност, а целите на наказанието могат да бъдат
постигнати по този начин – чрез налагане на административно наказание. В
14

тази насока, съдът се позова на цялостната преценка на доказателствата по
делото, на личността на обществената опасност на дееца, на степента на
обществена опасност на извършеното престъпление от същия вид и при
същите последици, които са високи, както и с оглед на преценката на
подбудите и мотивите на обвиняемия Д.. При индивидуализация размера на
административното наказание съдът не отчете и не установи наличие на
смекчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващи вината обстоятелства
са престъпна фактическа последователност, упоритост и арогантност в
извършените инкриминирани действия, резултирали в извършеното
престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК ;
продължителността на разнородните по вид физически действия на
физическото насилие от тяхното начало спрямо свидетеля С. прераснали в
продължителен период от време от около шест месеца във физически побой,
психически тормоз, унижаване, издевателстване, погазване и т.н.; липсата на
морално-волеви задръжки да не напада, удря и бие лице от женски пол и да не
упражнява физически и психически тормоз спрямо него, която е негова
съпруга; притесненията за живота и здравето на пострадалата С., които е
изпитвала, в резултат на системното физическо и психическо насилие спрямо
нея; насилието, упражнявано спрямо нея, докато е била бременна и което
обстоятелство обвиняемият Д. е знаел към 10.03.2021г.; отказът на дееца да се
повлиява от молбите на пострадалата С. и нейния седем годишен син да
преустановява насилието спрямо майка му, като само случайността и
активната защита на пострадалата С. в условията на неизбежна отбрана, която
принципно не е успявала да отблъсне противоправното нападение спрямо нея
във всеки от установените актове на домашно насилие спрямо нея, е довело
до опазване на личността й от по-тежко посегателство (дори и спрямо живота
й), каквато възможност да извърши според съда обвиняемият Д. е имал,
доколкото същият е по-силен физически, тренира бойни спортове и предвид
зачестилите случаи в днешното съвремие на проявяваното от мъже брутално
домашно насилие, водещи до загуба на живот за пострадалите жени
(съпруги, майки, деца). Причини за деянието на дееца Д. са изключително
ниско правосъзнание, липсваща правна култура, брутална безцеремонност в
действията му, липсата на човешко разбиране и достойно отношение към на
мъж към жена, желание да се покаже превъзходство, подставеност, сила,
надмощие спрямо незащитена и физически слаба жена, която не може да
оказва никаква съпротива, а още повече защитно или нападателно отношение,
включително и в присъствие на седемгодишното й дете. Лицето се
освобождава от наказателна отговорност, именно чрез налагането на
административно наказание, което е глоба. Глобата като административно
наказание се определя в съответствие с целите на административното
наказание по ЗАНН. В чл.78а от НК законодателят е предвидил предели на
административното наказание от 1000.00 до 5000.00 лева, като в тези предели
следва да бъде определено и наказанието на обвиняемия Д.. Съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено в предел близък към максимума
предвиден в закона, а именно глоба от 4000.00 (четири хиляди) лева. Съдът
определи този размер на административното наказание „парична глоба“, тъй
15

като същото е съответно на изключително високата тежест на обществената
опасност на извършеното престъпление и високата степен на обществена
опасност на неговия извършител. Чрез този размер на наложената парична
глоба ефективно ще се постигнат целите на административното наказание.
Съдът отдава чрез него примат за постигането на личен предупредителен
ефект спрямо обвиняемият Д., същият да се въздържа от каквито и да е било
прояви на домашно насилие спрямо пострадалата С. Съдът би приложил и
друг по-тежък наказуем материален закон спрямо обвиняемия Д., ако
законодателят бе уредил своевременно в НК и съответно наказание, което да
отчита, че постигането на целите на чл.36 от НК за престъплението по чл.131,
ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК не може да се постигне с административно
наказание при първо осъждане. Необходимо е тежестта на наказателната
репресия за престъпленията по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК да бъде
съответна и пропорционална на тяхната значителна тежест и висока степен на
обществена опасност. Наличието на парични задължения към трети лица, под
формата на присъдени издръжки, които обвиняемият Д. е осъден да заплаща
на свои низходящи родственици, включително и на пострадалата С. по силата
на бракоразводното съдебно решение, както и наличието на кредитни
задължения към банкова институция са основният фактор, съдът да не
наложи на обвиняемия Д. по-високият размер на паричната глоба по чл.78а,
ал.1 от НК в максималния й размер от 5000.00 лева. Напротив, тези
юридически факти е следвало и следва да възпират обвиняемия Д. от
извършване на противоправни деяния и престъпления, за да не накърни сам
своя личен и имуществен статус. Обвиняемият Д. е сам причина да се намира
в затруднено финансово положение. Но тези обстоятелства, доколкото
липсата на парични средства към даден момент може да е временна, не
предопределят снижаването на интензитета на държавната репресия спрямо
него чрез наложеното му административно наказание в размер на 4000.00
лева. Така определено и в тези предели индивидуализирано, посоченото
наказание ще спомогне според решаващата инстанция на СРС за постигане на
целите на административно наказание по смисъла на ЗАНН, тъй като се явява
да е отговарящо на конкретната обществена опасност на извършеното от
лицето престъпление и неговата личност. Чрез него ще отчете, че за такъв
подобен тип престъпления е недопустимо наказателното преследване и
превенция на закона да са изцяло за сметка на оневиняването или
оправдаването на лицата, субекти на такива деяния. Т.е. все пак наказание
трябва да има с оглед принципа на наказуемостта на престъпленията, дори
това наказание да е по правната си природа административно такова, а в
случая е глоба в размер на 4000.00 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът следва да осъди обвиняемия Д.
да заплати направените по делото в съдебното производство в полза на СДВР
за сумата от 127.80 лева, тъй като същият е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, ведно със сумата от пет лева за служебно
издаден изпълнителен лист.
При горните мотиви, съдът постанови своето решение.

16

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.К..
17

Номер на акта:	4100
Дата:	31 август 2023 г. (в сила от 16 септември 2023 г.)
Съдия:	Велизар Стоянов Костадинов

Дело:	20231110207645
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 юни 2023 г.

Решение по дело №7645/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите