Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.
Ловеч, 08.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при
секретаря Антоанета Александрова като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 77/2018
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК) във връзка със Закона за
държавния служител (ЗДСл.)
Образувано е по жалба от Р.Б.М. *** чрез пълномощник срещу Заповед №
113/01.02.2018 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите (НАП), с която на М. като държавен служител, заемащ длъжността „Инспектор по приходите”
в сектор „Оперативни дейности” – В.Търново,
отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Фискален контрол” при Централно
управление на НАП е определено работно място гр. Плевен, ул. „Дойран” № 160,
считано от 01.02.2018 г.
В жалбата се твърди, че постановената заповед е незаконосъобразня, поради
нарушения на материалния закон и допуснати
съществени процесуални
нарушения, поради което се
иска нейната отмяна и присъждане на направените
разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката
чрез пълномощник поддържа жалбата. Излага доводи, че ответникът едностранно и без никакво правно основание е променил без съгласие на М. ***. Посочва, че посочените правни основания в обжалваната заповед не могат да обосноват нейната законосъобразност.
Ответникът по делото – Изпълнителният
директор на Националната агенция
по приходите в съдебно заседание
чрез пълномощник оспорва
жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана. Становището му е, че няма едностранно изменение на служебното правоотношение и затова
заповедта е правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представил е писмен
отговор на подадената жалба, в който излага становище, че жалбата е
допустима, но неоснователна.
Настоящият съдебен
състав намира жалбата за процесуално допустимо като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата
по делото се установява, че със Заповед № 168/18.05.2009 г. на Изпълнителния
директор на НАП Р.М. е назначена на
длъжност инспектор по приходите с работно място гр. Ловеч, ул.“Търговска“ № 24,
считано от 01.06.2009 г. до завръщане на титуляра на
длъжността.
Със Заповед №
41.45/29.03.2011 г. на Изпълнителния директор на НАП жалбоподателката
е преназначена на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново,
Дирекция „Събиране“, отдел „Управление на дългове“ с работно място гр. Ловеч,
ул. „Търговска“ № 43.
По делото е
представена обява от НАП за конкурентен подбор за набиране на държавни
служители от системата на НАП за заемане на длъжностите „инспектор по
приходите“, „старши инспектор по приходите“ и „главен инспектор по приходите“
за обезпечаване на дейността в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. За
територията на област Плевен и Ловеч за определени 2 бр. служители в мобилен
екип. В обявата е отразено, че обхватът на подбора е между държавните служители
от всички функции в системата на НАП, като предимство при кандидатстване е
мястото на територията на съответната административна област или в близост до
съответното ГКПП.
Представено
е и заявление от Р.М. № 6655/16.05.2014 г. до Началник на сектор „Оперативни
дейности“ при ТД на НАП В.Търново, с която тя изразява съгласието си да участва
в конкурентния подбор за заемане на длъжността „инспектор по приходите“ в
сектор „Оперативни дейности“ – В.Търново за територията на област Плевен и
Ловеч.
Със Заповед №
636/02.07.2014 г. на Изпълнителния директор на НАП Р.М. е предназначена от
длъжността публичен изпълнител в „ТД на НАП Велико Търново“, Дирекция
„Събиране“, отдел „Публични вземания“, Сектор „Обезпечаване и събиране на
публични вземания“ – ИРМ Ловеч, с място на работа гр. Ловеч, ул.“Търговска“ №
43 на длъжността Инспектор по приходите в Централно управление на НАП, Дирекция
„Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ – В.Търново с място на работа
гр. Ловеч, ул.“Търговска“ № 43, с работно място териториален обхват на ТД на
НАП Велико Търново.
По делото е
представено от Административния орган Решение № РМФ-50/10.04.2014 г. на
Управителния съвет на НАП, с който е одобрена организационно-управленската
структура на Териториални дирекции на НАП Бургас, Варна, Велико Търново и
Пловдив. В приложение № 6 е отразена структурата на ТД на НАП Велико Търново.
Приложени са още и
следните писмени материали: - график на смените за месец януари 2018 г., с-р
„ОД-В.Търново за „МЕ № 5“ – „Плевен-Ловеч-Враца-Монтана-Видин“; - график на
смените за месец януари 2018 г., с-р „ОД-В.Търново“ за ГКПП-Никопол – „Екип №
6“; - график на смените за месец декември 2017 г., с-р „ОД-В.Търново“ за „МЕ №
5“ – „Плевен-Ловеч-Враца-Монтана-Видин“; - график на смените за месец декември
2017 г., с-р“ОД-В.Търново“ за ГКПП-Никопол- „Екип № 6“; - график на смените за
месец ноември 2017 г., с-р „ОД-В.Търново“ за „МЕ № 5“ –
„Плевен-Ловеч-Враца-Монтана-Видин“; - график за смените за месец ноември 2017
г., с-р „ОД-В.Търново“ за ГКПП-Никопол – „Екип № 6“.
За изясняване на
делото от фактическа страна по искане на ответника е допуснат до разпит като
свидетел И.И.Д.
Същият работи в НАП, Главна дирекция „Финансов контрол“ като Главен инспектор
по приходите. Бил е началник сектор и ръководител на жалбоподателката
по време на издаване на обжалваната заповед, както и преди това. Според
показанията му Р.М. е изпълнявала задълженията си, като от гр. Ловеч е
пристигала в гр. Плевен, откъдето е започвал нейният трудов ден. Тя заедно с
друг колега правят екип от двама души и със служебен автомобил тръгват да
отработват служебни задачи на територията на ТД на НАП В.Търново, която е
съвкупност от областите Видин, Враца, Монтана, Плевен, Ловеч, Габрово и
В.Търново. След приключване на работния ден или на работната смяна се връщат в
гр. Плевен, оставят служебния автомобил и всеки се прибира в дома си. В гр.
Плевен са позиционирани екипите, там е офисът и от там тръгват да изпълняват
задачите си. Свидетелят не знае как жалбоподателката
е пътувала от Ловеч до Плевен. Преди обжалваната заповед работното й място се е
водило в гр. Ловеч.
Свидетелят
пояснява, че във връзка с преструктуриране на дирекцията като цяло е била
дадена възможност на настоящите служители на дирекцията по тяхно желание, ако
желаят да се преместят в друг град, където да работят. В тази връзка е трябвало
да се промени местоработата на тези, които са пожелали да се преместят от един
град в друг. Свидетелят твърди, че от отдела за човешки ресурси са попитали
дали има други такива и е било пояснено, че ако има, трябва да бъде издадена
нова заповед. Заповедите се издават от София. М. не е била съгласна и затова е
обжалвала заповедта. След издаване на заповедта не е имало промяна във
функциите, които са били изпълнявани, както и в териториалния обхват на
действие. Преди издаване на заповедта не са били издавани ежедневни заповеди за
командировки от Ловеч до Плевен. Според свидетеля жалбоподателката
е нямала право на командировъчни и е извършвала дейността си на цялата
територия на ТД Велико Търново според вътрешната организация на работа.
Няма основания да
не бъдат кредитирани показанията на свидетеля, независимо, че същият работи в
ТД на НАП В.Търново, тъй като те допринасят за изясняване на делото от
фактическа страна.
При тази фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган –
Изпълнителният директор на НАП в качеството му на орган по назначаване на
държавните служители. Заповедта е подписана със запетайка, но по делото е
представена Заповед № ЗЦУ-128/30.01.2018 г., с която Изпълнителният директор на
НАП е оправомощил М.К. – заместник изпълнителен
директор на НАП за периода от 31.01.2018 г. до 02.02.2018
г. да упражнява предвидените от закона
правомощия на изпълнителен директор на НАП.
Заповедта е
издадена в писмена форма, но в нарушение на изискванията за форма,
регламентирани в чл. 59 от АПК.
По силата на чл.59, ал.2 т. 4 от АПК,
административният акт трябва да бъде
мотивиран и задължително да съдържа не само правните, но и фактическите
основания за издаването му. В оспорената заповед не са посочени никакви
фактически основания.
В съдебната
практика се приема, че мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и
в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната
преписка към датата на издаване на акта. По делото няма изложени фактически
основания в нито един писмен материал, съставляващ административната преписка.
Фактическите
основания са описание на онези конкретни обстоятелства и факти, установени от
административния орган, които подведени под хипотезата на конкретна правна
норма са довели до правен извод за съществуването на конкретни права и
задължения по административното правоотношение. Това са фактите, въз
основа на които административния орган е приел, че следва да упражни
предоставената му компетентност.
В случая в издадената заповед е следвало да бъдат посочени конкретните
обстоятелства, въз основа на които е прието, че следва да бъде променено
работното място на жалбоподателката от гр. Ловеч в
гр. Плевен.
Липсата на мотиви
е достатъчно основание за отмяна на административния акт. На първо място това е
в противоречие с изискването за форма на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. На следващо място
засегнатата от административния акт страна е в невъзможност да организира
защитата си. Освен това за съдът е невъзможно да се запознае с фактите, на
които са основани правните изводи на административният орган, за да формира
своя извод за тяхната правилност при
преценката за съответствието на обжалвания административен акт с
материалния закон.
Административният
орган не е изложил съображения относно причината, поради която приема, че
следва да бъде променено работното място на жалбоподателката
и че са налице материално правните предпоставки за това.
Съдът счита, че актът е издаден и при
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Издаването на
обжалваната заповед е станало в резултат на производство, проведено без участие
на жалбоподателката, при неспазване на изискванията и
процедурните правила на чл.26 ал.1,
чл.34 ал.1 и ал.3, чл.35 от АПК.
Р.М. не е била
уведомена за започналото по инициатива на административният орган производство.
Няма данни да й е била предоставена възможност да участва в административното
производство, като вземе отношение по събраните от административния орган
доказателства, нито да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Не
е предоставена възможност на жалбоподателката да даде
обяснения или да направи възражения, които да бъдат обсъдени от
административният орган преди издаване на заповедта.
Обжалваната заповед
е издадена в несъответствие с материалноправните
разпоредби.
Като правни основания
са издаването й са посочени чл. 11, ал.3 от ЗДСл. във връзка с чл. 10, ал.1,
т.1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП).
Съгласно чл. 11, ал.3 от ЗДСл.,
в акта за назначаване могат
да се определят мястото и характера на работата, както и допълнителните условия, свързани със спецификата на длъжността. Тази разпоредба се намира в глава втора от ЗДСл, отнасяща се до възникване на служебното
правоотношение. В случая обаче има
промяна на работното място на жалбоподателката, а не назначаването й при възникване на
служебно правоотношение.
Според чл. 10, ал.1, т.1 от ЗНАП, Изпълнителният
директор на НАП организира, ръководи
и контролира цялостната дейност на агенцията. Според разпоредбата на чл. 83, ал.3 от ЗДСл, преместването
на държавния служител в друго населено място може да се извърши със съгласието на държавния служител, изразено в писмена форма. По делото липсват данни за съгласие и то писмено на жалбоподателката за преместване на работното й място от гр. Ловеч
в гр. Плевен.
С оглед изложеното
настоящият съдебен състав приема, че обжалваният административен акт е издаден,
без да е спазено изискването за форма, тъй като същият не съдържа мотиви и
фактически основания за издаването му, без да са налице материално-правните
предпоставки за издаването му, при съществени нарушения на административно-производствените
правила, поради лишаването на страната от възможност за участие в
производството. При това положение той е издаден и в несъответствие с целта на
закона.
Жалбата е
основателна. Оспорената заповед е незаконосъобразна, което налага отмяната й.
Твърденията и
възраженията на ответника, посочени в
писмения отговор и изразени в публично заседание са неоснователни, тъй като не
се подкрепят от доказателствата по делото.
По делото е направено искане за възстановяване на направените разноски от жалбоподателя,
което с оглед изхода на делото следва да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
113/01.02.2018 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите гр. София да заплати на Р.Б.М., ЕГН **********,*** сумата от 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение
съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 23.02.2018 г.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис
от него да се изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: