№ 260137 / 18.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….......трети наказателен състав в публично
заседание на 14 декември.......……..………….……………………………….
през две хиляди и двадесета година…..........….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Николинка Александрова...……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..……………………..............…....АН дело 1 444 по описа
за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0996-001859/ 22.06.2020г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Г.Д. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и глоба в размер 10.00 лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г.Д.Д., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност само в частта на наложеното наказание по чл.175 от ЗДвП. В съдебно заседание пълномощникът му взема становище, че наложеното наказание се явява прекалено тежко и моли съда да го намали. В останалата част НП не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателя на 10.05.2020г. в 11.48 часа в град Монтана на ул.Веренишка, като водач на лек автомобил - Алфа Ромео 156 с peг. № XXXX , лична собственост с посока на движение към ул.Патриарх Евтимий, като при проверка в местността Палеково се установило, че МПС е без предна регистрационна табела поставена на определеното място. Водачът не представил и СУ на МПС и контролен талон към него.
Деянията са квалифицирани като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:
Жалбоподателят не оспорва констатациите, а единствено оспорва размера на наложеното наказание по чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление в частта на наложеното наказание по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП не е обжалвано и е влязло в законна сила по смисъла на чл.64 от ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че Г.Д. е извършил посоченото административно нарушение.
Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП е императивна и предвижда, че „...По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места....”. Безспорно е установено, а не се спори и между страните, че управляваното от жалбоподателя МПС е регистриран по надлежния ред, но е без табели с регистрационен номер. Предвид на това правилно е квалифицирано деянието като нарушение, за което следва да основание чл.175 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП да се вмени на жалбоподателя административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.175 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП визира, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 1. управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието по чл.175 ал.1 от ЗДвП административнонаказващият е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.
Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно признание на вината и влошено здравословно състояние на близък роднина /баща/, което го е мотивирало да управлява МПС въпросната дата– арг. епикриза от МБАЛ-Монтана, л.27 от делото. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание към минималния размер би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер на на 200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.1 от ЗДвП, като намалява същото на глоба в размер на 80.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. Съдът съобрази и обстоятелството, че жалбоподателят е наказван административно, видно от справка за нарушител-арг.л.6-8 от делото.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 20-0996-001859/ 22.06.2020г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, в ЧАСТТА, с която на Г.Д. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 80.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
В останалата част НП е влязло в законна сила по смисъла на чл.64 от ЗАНН, тъй като не е обжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: