Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2021 г.,
гр.Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в публично
заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм.дело № 2395 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на Х.Д.Ч.,
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. Д. против Заповед №
365з-6624/15.10.2020 година на директора на Областна дирекция – Варна на
Министерство на вътрешните работи, с която на младши инспектор Х.Д.Ч. – старши
полицай в група „Общинска полиция“ по ДЩ на сектор „Охрана на обществения ред и
териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна, е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от
датата на връчване на заповедта. Със заповедта се предупреждава служителят, че
при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1 от Закона за
МВР в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по - тежко
дисциплинарно наказание.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на издадената заповед, поради допуснати при постановяването
ѝ процесуални нарушения,
както и такива на материалния закон, с оглед на което се отправя искане за
нейната отмяна. Подробно са описани фактите относно заявителския материал, по
повод на който е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя като
с това оспорва възприетата от дисциплинарно наказващия орган фактическа обстановка. Релевират се
доводи за допуснати съществени нарушения в дисциплинарното производство –
посоченият като единствено доказателство в заповедта 1 бр. магнитен носител CD-R, съдържащ записи от
охранителните видеокамери не е иззет и приложен към преписката по
законоустановения начин. Не е посочено конкретното нарушение извършено от
жалбоподателя предвид неиздаването на заповед за полагане на извънреден труд.
Счита, че и второто наказание е недопустимо наложено за неизпълнение на общи
длъжностни задължения, а не за конкретно нарушение. Сочи, че не е проведен
инструктаж съгласно чл. 50-53 от Инструкция №8121з-929 от 02.12.2014г. и не са
поставени конкретни задачи, като не са положени и подписи за инструктаж.
Твърди, че лек автомобил „******“ с рег. №********, обозначен с надпис
„Полиция“ не е следвало да се намира на обозначеното място. По изложените в
жалбата съображения се отправя искане за отмяна на оспорената заповед с
присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, като по съществото
на спора моли процесната заповед да бъде отменена, като издадена при съществени
нарушения на административно процесуалните правила, на материалния закон и при
несъобразяване с целта на закона. В писмени бележки излага подробни
съображения, както и за липса на форма на процесната заповед, поради изването й
без необходимите за това реквизити.
Ответната страна –
Директор на ОД на МВР – Варна, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Моли съда да я отхвърли и да постанови решение, с което да потвърди
процесната заповед като правилна и законосъобразна с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт, съгласно установената с чл.211 ЗМВР правна
възможност за обжалване по реда на АПК на заповедите за налагане на
дисциплинарни наказания на служителите в системата на МВР. Заповедта е връчена
на жалбоподателя на 19.10.2020г., видно от саморъчно отразяване на датата на
пети лист от акта. Жалбата срещу административния акт е депозирана на
29.10.2020 г., т.е. оспорването е в законоустановения срок. В този смисъл
жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения
срок, като е налице правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №365з-6624/15.10.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна, на жалбоподателя младши
инспектор Х.Д.Ч.- старши полицай в група „Общинска полиция“ по ДЩ на сектор
„Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Варна, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за
срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта на
основание чл.194, ал.1, ал.2, т.1, предл. първо и т.2; чл. 197, ал.1, т.3; чл.
200, ал.1, т.11, предл. първо; чл. 197, ал.3, т.2, чл. 204, т.3 и чл. 206,
ал.1, ал.2, ал.3 и ал. 4 от Закона за МВР. Наказанието е наложено за това, че за времето
от 01.25 часа на 24.05.2020г. до 05.35 часа на 25.05.2020г. младши инспектор Х.Ч. е бил в
личния си лек автомобил марка „******“ с рег. №*******, паркиран зад служебен
автомобил „*******“ с рег. №*******, при което не е осъществявал чрез видимо
присъствие служебни задължения, изразяващи се в следното: В 04.16 часа на
25.05.2020г. покрай него преминал л.а. „********“ с рег. №********, който спрял
на около 50 метра от него, осветявайки с фаровете служебния автомобил. От лекия
автомобил „*********“ слезли три лица, от които едното започнало да снима с
мобилния си телефон, а другото лице, застанало до задния ляв калник на
полицейския автомобил и започнало да „уринира“ върху него от задния ляв калник
до предния и обратно. В 04.19 часа лицата се качили в автомобила и се отправили
в посока бул. „Княз Борис I“. За времето на извършване на горното младши инспектор Ч.
не е излязъл от автомобила си и не предприел никакви действия и проверка спрямо
трите лица. Извършеното било записано на един брой магнитен носител CD-R, съдържащ записи от
охранителни видеокамери, монтирани в център за съвременно изкуство, намиращ се
в м-ст „******“, непосредствено срещу мястото на инцидента. При прегледа на
видеозаписите от комисията е съставен протокол рег. №365р-40986/30.07.2020г.
Аргументите на полицейския служител да не извърши незабавно никакви действия
спрямо трите лица била преценката за липса на нарушаване на обществения ред и
липса на извършване на непристойни действия от тях. Младши инспектор Ч. твърди,
че лицата „говориха на нормален тон и стояха непосредствено до шофьорската
врата на автомобила ми“, като след краткия им престой са си тръгнали, без да са
извършили нещо нередно, което да обуслови извършването на полицейска
проверка.
Дисциплинарно
наказващият орган установил, че съгласно разпоредбите на чл. 56, ал.1 от
Инструкция №8121з-929 от 02.12.2014г. за патрулно постовата дейност младши
инспектор Ч. е следвало да осъществява при изпълнение на ППД, превенция на
нарушенията чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и
навременна комуникация с гражданите с цел съдействие и реагиране при
необходимост, което той не е сторил. Горното е квалифицирано като нарушение на
служебната дисциплина съставомерно по чл. 194, ал.2, т.1, пр.1 от ЗМВР –
неизпълнение на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
актове, съставомерно по чл. 200, ал.1, т.11, пр. първо от ЗМВР-неизпълнение на
служебни задължения. На второ място дисциплинарно наказващият орган установил,
че младши инспектор Ч. не е осъществил задължението си да извършва и дейност по
охрана на обществения ред и предотвратяване на правонарушения, което задължение
му е вменено в специфична длъжностна характеристика рег.
№365р-29721/28.07.2016г. за длъжността „полицай-старши полицай в група
„Общинска полиция“ по ДЩ на ОДМВР-Варна към сектор „Охрана на обществения ред и
териториална полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Варна. Горното
било квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина съставомерно по чл.
194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, съставомерно по
чл. 200, ал.1, т.11, пр. първо от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения.
От доказателствата по делото е видно, че
дисциплинарното производство е започнало въз основа на Заповед №
3653-4160/10.07.2020 г./л. 6 и 7 от преписката/ на Директора на ОД на МВР-Варна, с която е разпоредено да се извърши
проверка на фактите и обстоятелствата, изнесени в регистрирана справка с рег.
№365р-29479/04.06.2020г. от ст. инспектор В. Н. – началник на група „Общинска
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна. Със същата заповед е определен и съставът на комисията,
на която е възложено извършването на проверката. Същата е приключила със
съставяне на справка рег.№ 365р-45683/21.08.2020г. /л.1-5 от преписката/. Към
дисциплинарната преписка са приложени справка с peг. № 365р-29479/2020г
относно проверка на данни за извършени хулигански действия /л.8-10/, докладна
записка с №365р-27871/2020г. от инсп. К. М. -ПИ в група „Общинска полиция"
към сектор ООРТП при ОДМВР - Варна - /л.11/, докладна записка с peг. №365р-27872/20г./л.12/, докладна записка с peг. №365р-27873/20г. /л.13/,
сведение от Д.Д. с peг. №365000-19752/20г. /л.14/, сведение А. А. /л.15/, обяснение от Х.Ч. с peг. № 365р-27875/20г.
/л.16/, справка с peг. №365р-28009/20г. /л.21/, протокол за доброволно предаване
с peг. №365р-27876/20г. /л.22/,
покана за даване на писмени сведение до мл. инсп. Х.Ч. с peг. №365р-38659/20г.
/л.27-28/, протокол за доброволно предаване с peг. №365р-28230/20г. /л.31/,
1 бр. CD с
видеозаписи /л.32/, протокол за доброволно предаване с peг. №355p-28010/20г. /л.33/, 1 бр. CD с видеозаписи /л.34/,
месечен график за м. май с peг. № 365р-23236/20г. /л.37-38/, докладна записка с peг. № 365р-27871/20г.
/л.39/, докладна записка с peг. № 365р-27873/20г. /л.41/, сведение от Д.Д. с peг. № 365000-19752/20г.
/л.42/, обяснение от Х.Ч. с peг. № 365р-27875/20г. /л.44/, докладна записка с peг. № 365р-28012/20г.
/л.46/, докладна записка с peг. № 365р-28008/20г. /л.47/, докладна записка с peг. № 365р-28014/20г.
/л.48/, справка с peг. № 365р-28009/20г. /л.49/, ежедневна ведомост за
разстановка на силите и средствата за 24.05.20г на служителите от група
„Общинска полиция“ при ОДМВР – Варна /л.50/, информационна карта за дейността
на наряда за 24.05.20г. за смяна от 20:00ч до 08:00ч. на 25.05.2020г. /л.51/,
месечен график с peг. № 365р-23176/20г. /л.52/, постановление с УРИ ЗМ -
339120/20г. по описа на ОДМВР - Варна и № 8756/20г. по описа на РП - Варна
/л.54,55/, обяснение на Х.Ч. /л.56/, обяснения от Я. К., Ю. Х. и С.Т.
/л.58,59,60/, протокол за прегледани 2 бр. ДВД с peг. № 365р-40989/20г.
/л.62/, кадрова справка с peг. № 365р-39967/20г. на мл. инсп. Х.Ч. /л.64/, Формуляр за
изготвяне на длъжностна характеристика с peг. № 365р-29721/28.07.2016г.
/л.66, 67/, обяснение от Х.Ч. с УРИ 365р-39821/2020г.
/л.69,70/.
Установени са фактите,
свързани с изнесеното в справка с рег. №365р-29479/04.06.2020г. изготвена от
ст. инспектор В. Н..
Дисциплинарно
наказващият орган – Директора на ОД на МВР-Варна, се е запознал с резултатите
от проверката, като е намерил за безспорно доказано извършването на
дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, пр. първо и т.2 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал.1, т.11, пр. първо от ЗМВР, и издал процесната
заповед. На служителя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от
6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Като правни
основания за издаване на заповедта са посочени още чл.197, ал.1, т. 3, чл. 197,
ал.3, т.2, чл. 204, т.3, чл. 206, ал.1, ал.2, ал.3 и ал. 4 от ЗМВР.
В хода на съдебното
производство с писмо с.д. № 16090/22.12.2020 година от район „Приморски“, Община – Варна бяха приети заверени вярно с
оригинала копия от: Решение от възпитателно дело № 12/2020 година по описа на
МК БППМН при район „Приморски“, Община – Варна спрямо непълнолетния С.Ю.Т. за
хулигански действия, извършени на 25.05.2020 година и прокурорска преписка №
8759/2020 година по описа на Районна прокуратура – Варна. В хода на съдебното
дирене бяха представени и указание относно изпълнение на ППД участък №6 рег.
№365р-6766/30.01.2020 година на началник отдел „Охранителна полиция“; указание
относно изпълнение на ППД в участък № 13 рег. №365р-10913/14.02.2020 година на
началник отдел „Охранителна полиция“ и указание относно изпълнение на ППД в
участък № 14 рег. №365р-9219 от 11.02.2020 година.
По искане на
жалбоподателя бяха разпитани като свидетели инспекторите от група „Общинска
полиция“ И.Р.Д. и Р.И.С..
Свидетелят И.Р.Д. заяви,
че не е давал разпореждане по телефон на полицай Ч. и друг полицай за полагане
на извънреден труд, а само ги е информирал, че на 24.05.2020 г. през нощта са
на работа, с оглед полагане на извънреден труд понеже са компенсация. Работата
с оглед полагането на извънреден труд, се изразявала в ограничаване на достъпа
от „Приморски парк“ долу до алеята, тъй като няколко дни преди това, поради
зачестилите абитуриентски балове и невъзможността от разминаването им, алеята
била затворена и нямало свободно придвижване на автомобили по нея. Заповедите
за полагане на извънреден труд се издават от директора, а началникът на групата
му разпоредил да информира съответните полицаи за полагане на извънреден труд.
Свидетелят се запознал със заповедта за полагането на извънреден труд няколко
дни след издаването й. Не е давал разпореждане да се ползва служебния
автомобила „******“, тъй като нито един от двамата полицаи са нямали издадена
заповед за управление на служебния автомобил. Нямало е поставени видими КПП-та
и с оглед на това е бил поставен служебният автомобил на това място, за да
могат да влизат вътре полицаите, за да се хранят, респективно да се предпазят
от метеорологичните условия – студ или дъжд. Нямало е издадена заповед, с която
да е разпоредено да не се оставят служебните автомобили с включен двигател, а
по скоро като противопоказания не е трябвало да се оставят служебните
автомобили със запален двигател, тъй като имало много преразход на гориво и
Общината като собственик на служебните автомобили създавала проблеми.
Автомобилите нямат термостат и прегряват.
Свидетелят Р.И.С. заяви,
че на 24.05.2020 година е бил на работа, дневна смяна. Не е провеждал
инструктаж на служителите, които са били извънредно на работа и не се е
запознавал със заповедта на директора от 24.05.2020 година за полагане на
извънреден труд, във връзка с епидемиологичната обстановка на крайбрежната
алея. Запознал се със заповедта първия работен ден, защото 23, 24 и 25.05.2020
г. били официални празнични дни. Трябвало е да се спират евентуално
абитуриентите и по-скъпите коли, за да няма струпване долу на алеята, за да се
запази здравето на хората. Друг инспектор е дал разпореждане служебния
автомобил л.а. „******“ да се предостави на пешеходния патрул пред ресторант „*******“,
за да почиват в него.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите като обективни, непротиворечиви и съответстващи на
останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Жалбоподателят Х.Д.Ч. е
служител на МВР, на длъжност полицай-старши полицай в група „Общинска полиция“
по ДЩ на ОД на МВР-Варна към сектор „Охрана на обществения ред и териториална
полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна. Предвид това
съдът приема, че процесната заповед е издадена
от материално компетентен орган – Директора на ОД на МВР – Варна предвид
установеното с чл.204, т.4 от ЗМВР правомощие на служители на висши ръководни и ръководни
длъжности да
издават заповеди за налагане на наказания по чл. 197, ал.
1, т. 1-3 от ЗМВР, между които
попада и процесното дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Административният акт е издаден в писмена форма, подписан е от издателя – дисциплинарно
наказващия орган, съдържа посочените в чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити, включващи
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Оспореният акт е надлежно мотивиран, с посочването на
фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК. Дадено е ясно описание на нарушенията, обстоятелствата, при които са
извършени и разпоредбите, които са нарушени. Фактическите констатации в
заповедта се подкрепят от събраните в хода на дисциплинарното производство
доказателства. Обективираните в заповедта две отделни деяния, под
формата на бездействие, са недвусмислено описани от фактическа страна, по
начин, напълно достатъчен за жалбоподателя да разбере какви дисциплинарни
нарушения му е вменено да е извършил и непрепятстващи правото му на защита
срещу наложеното наказание.
Спазен е
срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една години от извършването му. В случая двумесечният срок е започнал да тече
от 21.08.2020 г.
- датата на постъпване на материалите от дисциплинарното производство при
дисциплинарнонаказващия орган, който преди изтичането му на 21.10.2020
г. е издал крайния за процедурата административен акт. Дисциплинарната
отговорност на служителя е ангажирана в рамките на едногодишния срок от
извършване на нарушенията.
На оспорващия е била предоставена и възможност
да участва в производството и да даде писмени обяснения, които са съобразени от
дисциплинарно наказващия орган при спазване реда по чл. 25
от Инструкция № 8121з-470.
Гореизложеното
обосновава извода, че производството по издаване на оспорвания индивидуален
административен акт е проведено при спазване на административнопроизводствените
правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК.
Настоящият съдебен
състав намира, че не са налице нарушения и на материалния закон.
В хода
на дисциплинарното производство е изяснена фактическата обстановка по случая.
Установени са по ясен и категоричен начин фактите и обстоятелствата, имащи
отношение към извършените от Ч. две дисциплинарни нарушения. Събраните по делото
доказателства ясно и категорично установяват, че за времето от 08.00
часа 24.05.2020г. до 08.00 часа на 25.05.2020г., мл. инспектор Х.Ч. е бил
назначен в наряд като пеши патрул заедно с мл. инспектор А. В. на участък У** м*
и * с указано място „ресторант „****". От информационната карта за
дейността на наряда се вижда, че същият е имал конкретна задача „Осъществяване
на пропускателен режим". От снетите сведения и прегледани видеозаписи се
вижда, че същият на място е отишъл с личния си автомобил марка „****"
модел „******"с peг. №********. Малко по-късно след започване на смяната
техни колеги от група „Общинска полиция“ на място са им предоставили служебен
автомобил „***** ******" с peг. № ********. Мл. инсп. Ч. и мл. инсп. В. са били с
конкретна поставена задача - осъществяване на пропускателен режим към Алея
Първа с цел недопускане струпването на хора и спазване на наложените
противоепидемични мерки. От предоставените видео записи се установява, че за
времето от 01.25ч. до 06.00ч. през цялата нощ преминават свободно автомобили от
и към Алея Първа, както и пешеходци без те да бъдат спирани. На указаното място
не се вижда служителите да упражняват контролно–пропускателен режим към
Алея Първа, което фактически е трябвало да изпълняват. На записите за времето
от 01.25ч. до 05.35ч. на 25.05.20г. не се виждат униформени служители. На
камерите униформен служител се вижда едва в 05.35ч. Относно метеорологичните
условия за посоченото време на видео записите е видно, че навън не вали дъжд,
асфалта е сух и няма локви по него. Съдът намира възраженията на жалбоподателя
относно липсата на доказателства за приобщаването на свалените видеозаписи за
защитна теза. Видно от Протоколи за доброволно предаване от 26.05.2020г. /л. 33
от преписката/ и 27.05.2020г. /л. 31 от преписката/ същите са изготвени на
основание чл. 106, чл. 107 и чл. 113 от НПК и представляват годно
доказателствено средство.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава и от преписката по възпитателно дело №12/2020г. по
описа на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните
и непълнолетните-гр. Варна, район „Приморски“, образувана срещу С.Ю.Т., въз
основа на която на непълнолетното лице е наложена възпитателна мярка
„предупреждение“ по чл. 13, ал.1, т.1 от ЗБППМН. В тази връзка неоснователни са
възраженията, направени с писмената защита на процесуалния представител на
оспорващия, че действията на трите лица около служебното МПС не представляват
противоправно деяние, поради което Районна Прокуратура-Варна е отказала да
образува наказателно производство. Напротив в Постановлението от 06.07.2020г.
районният прокурор изрично е посочил, че С.Ю.Т. формално е осъществил състава
на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, но тъй като е непълнолетен
производството следва да се прекрати и материалите по преписката да се изпратят
на Председателя на местната комисия за борба с противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните-гр. *****, район „******“ за налагане на
възпитателна мярка.
Настоящата съдебен
състав не споделя доводите за допуснато процесуално нарушение поради неспазване
на чл. 50-53 от Инструкция №8121з-929 от 02.12.2014г. за патрулно-постова
дейност. В конкретния случай, като част от наряд в участък за обслужване У-**, М-* и *, ресторант „*****“,
на жалбоподателят е бил проведен инструктаж, за което същият в
съответствие с чл. 54 от инструкцията, е подписана информационната карта за дейността на
наряда /л.
86 от делото/. Този факт съответства и на дадените показания от
свидетеля Р.И.С., който заяви, че е подписал ежедневната ведомост за
инструктаж. В картата е посочена и конкретната задача, която
служителите на наряда е следвало да изпълняват във връзка с изпълнение на
служебни си задължения по извършването на ППД. Съпоставяйки събраните по делото
доказателства – докладна записка УРИ 365р-27871/26.05.2020г., данните по
изготвената справка № 365р-45683/21.08.2020 г., попълнената информационна карта на наряда, преписката по
възпитателно дело №12/2020г. по описа на МКБППМН-гр. *****, район „******“,
записите - 1 бр. CD-R и 1 бр. DVD-R от охранителните камери на центъра за съвременно изкуство и др. се
налага извода, че за посочения в заповедта период от време - от 20.00 часа 24.05.2020г.
до 08.00 часа на 25.05.2020г., жалбоподателят не е изпълнил служебните
си задължения, такива каквито са му вменени, а именно да охранява обществения ред
като не допуска струпване на хора на крайбрежна алея и спазване на противоепидемичните
мерки, въведени със заповед на министъра на здравеопазването. За
посочения времеви интервал в информационната карта липсва каквото и да е
отразяване за извършени конкретни действия по проверка на лица, МПС и други
обекти,
като жалбоподателят не е ползвал и почивка, както и нямал здравословни
проблеми.
Аргумент
за неизпълнение на служебните задължения, описани в заповедта е и факта, че за периода от
01:25ч. до 05:35ч. на видеозаписите от охранителните камери не се виждат
полицейски служители, които да осъществяват контролно-пропускателен режим към
Алея Първа. От камера 22 и от файл 20_200525041700_0200.n3r на камера 20
се вижда, че в 04:16ч. на 25.05.20г. от алея Първа в посока бул. „Княз Борис
I" покрай паркираните автомобили преминава лек автомобил. В 04:17ч. три
лица се насочват към паркираните три автомобила, като са следвани от лек
автомобил „******". Видно от записите, е че л.а „*******“ е с peг. №*******.
Същият осветява с фаровете патрулния автомобил и другите два цивилни
автомобила, като спира в непосредствена близост до шофьорската врата на л.а „****".
Спирайки, между него и полицейския автомобил се намират трите лица. Едното от
тях се вижда, че снима с телефон, другото уринира върху полицейския автомобил
от заден ляв калник до преден ляв калник и обратно, а третото лице се дърпа в
страни и не се вижда на камерата. След извършеното деяние, лицата се качват в
л.а „******" след което в 04:19ч. потеглят в посока кръговото кръстовище
на бул. „Княз Борис I". Не се вижда движение от страна на полицейските
служители.
На записите за
периода от 01:25ч. до 05:35ч. униформен служител се вижда едва в 05:35ч. От
записите на видеокамерите е видно, че навън не вали дъжд, асфалта е сух и не се
виждат локви по него, което влиза в противоречие с обяснението на
жалбоподателя, че почти през цялата смяна е валяло дъжд. Същевременно за
интервала от време на предоставените видео записи от 01:25ч до 06:00ч. на
25.05.20г. е видно, че често преминават свободно автомобили от и към Алея
Първа, както и на лица придвижвайки се пеша, като същите не са спирани от
полицейски служители.
Нормата
на чл. 56, ал. 1 от Инструкция №8121з-929 от 02.12.2014г. за патрулно постовата дейност вменява
конкретно задължение на нарядите да изпълняват ППД чрез видимо присъствие в
обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел
съдействие и реагиране при необходимост. Не са наведени
доводи за наличие на нормативноустановените изключения - неблагоприятни
метеорологични условия. Действията, с които служителят е осъществил
нарушението, са
описани ясно и конкретно, а поведението е подведено под съответстващите правни
норми, вменяващи конкретно задължение за противно поведение. В случая дори да
се приемат твърденията на жалбоподателя, че е влязъл в личния си автомобил да се стопли, този
факт сам по себе си също свидетелства за неизпълнение на описаните в заповедта
задължения. Последните са налагали активни действия от страна на патрулиращия
служител,
изпълняващ дейност като пеши патрул, а не престой от 4.10ч. в личния автомобил.
Служителят
е следвало да осъществява „видимо присъствие“. Съобразно тълковния речник на
бълг. език ВЍДИМ, -а, -о, мн. -и, означава
„Който може да се
възприеме със зрението, може да се види“, „Ясно изразен; ясен, очевиден.“ В случая полицейския
служител не е осъществил „видимо присъствие“, видно от снетите видеозаписи,
подкрепени и от сведението на Д.И.Д., че полицейските служители, които са се
намирали в собствените си автомобили не са реагирали по никакъв начин на хулиганската
постъпка на непълнолетните лица. В същата насока са и показанията на С. Т., че
когато спрели до полицейската кола, видял паркираните две цивилни коли зад нея,
но не видял в близост хора и решил да уринира на задна лява гума на полицейския
автомобил и тъй като било тъмно другото момче е светнало със светкавицата на
телефона си. Тезата на жалбоподателя за това, че не е видял нищо нередно и
затова не е извършил проверка се опровергава от събраните писмени и гласни
доказателствени средства. Горното влиза в противоречие с обясненията, дадени пред комисията /л. 77 от
преп./, където жалбоподателят твърди, че е имал пряка видимост към служебния
автомобил, но не е предприел никакви действия, защото не е видял някой да
извършва съмнителни действия. В обясненията дадени пред комисията /л. 69гр. от
преписката/ жалбоподателят потвърждава, че двете момчета от л.а. „******“ са
стояли непосредствено до шофьорската врата на личния му автомобил, като
въпреки, че колегата му се е обадил с въпрос дали познава лицата, той обяснил
че няма нищо нередно и затова не ги е проверил. Пряката видимост и пуснатата
светкавица на телефона не биха могли да осуетят възможността на жалбоподателя
да види извършеното хулиганско деяние. Доказателства, оборващи изводите на органа,
не се представят и не се релевират доводи в тази насока.
Установените по делото
обстоятелства, съпоставени с анализа на посочените разпоредби сочи, че
жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения да вземе мерки за
отстраняването на извършването на престъпления и други
нарушения на обществения ред, по арг. от чл. 66, ал.1 от ЗМВР, вр. чл. 56, ал.1
от Инструкция №8121з-929 от 02.12.2014г. за патрулно постовата дейност, че при изпълнение на ППД нарядите осъществяват
превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие в обслужваната територия
за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел съдействие и реагиране при
необходимост. Едновременно с това жалбоподателят не е изпълнил и основни
длъжностни задължения от „специфична длъжностна характеристика на длъжността
„полицай - старши полицай" в група „Общинска полиция" по ДЩ на ОДМВР
- Варна към сектор ООРТП в отдел ОП при ОДМВР - Варна с peг. №365р-29721/28.07.16г.,
а имено да работи по охрана на
обществения ред и изпълнение на основните и специфични дейности на група „Общинска
полиция“ по: превенция на правонарушенията, опазване на обществения ред на
територията на общината, което се явява дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР /неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители/ и чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР
/неизпълнение на служебните задължения/, за което на основание чл. 200, ал.1,
т. 11 от ЗМВР /неизпълнение на служебни задължения или на заповеди/, е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание".
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че Заповед №365з-3236/27.05.2020г. незаконосъобразно е издадена
след полагането на извънреден труд, а не преди това. В разпоредбата на чл. 18,
ал.1 от Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, е предвидено, че държавните служители изпълняват служебните си задължения
извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън
редовното работно време, издадена от ръководителя по чл. 11 или оправомощено от
него длъжностно лице с ръководни функции. А според чл. 20 в случаите, когато поради неотложност
полагането на труд извън редовното работно време е разпоредено устно, заповедта
по чл. 18 и 19 се издава в първия
работен ден, следващ деня, в който е положен трудът. По изключение срокът за
издаване на заповедта може да бъде удължен, но не повече от 5 работни дни от
деня на полагане на труда. Жалбоподателят не оспорва факта, че му е издадена
устна заповед за полагане на извънреден труд като пеши патрул /обяснения л. 77
от преписката/.
Ирелевантно за
настоящото производство е факта, къде според пътните листи се е намирал
служебния автомобил „*****“. Както всички събрани доказателства така и самият
жалбоподател не отрича, че служебният автомобил е бил предоставен, за да го
използват с цел почивка и хранене. В тази връзка действията на жалбоподателя
относно ползването на личния му автомобил, след като служебния такъв му е
предоставен именно, за да почива в него биха били нелогични, освен ако липсата
на записващи устройства в личния автомобил не е била предпоставка за
поведението му. Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелни изтъкнатите
причини за неползването на служебния автомобил предвид необходимостта от
недопускане на преразход на гориво. Жалбоподателят е изпълнявал функции като
пеши патрул, а служебният автомобил му е предоставен единствено и само за
почивка и хранене, а не като място, от където се осъществяват функциите на
патрула. Съобразно тълковния речник на българския език ПЀШИ -а -о, мн. -и, прил. означава който се движи, придвижва пеш, пеша;
пешеходен; който става, извършва се пеш. Следователно като пеши патрул мястото на
жалбоподателя е било извън автомобила, и само по изключение в него, а събраните
доказателства установяват точно обратното от 12 часовата смяна на патрула
повече от една трета полицаите са били в колите си, което само по себе си
значи, че извършеното от наряда движение не може да задоволи изискванията,
поставени във връзка с възложените задачи.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя свързани с неопределеност на извършеното
нарушение. В случая, визираното в заповедта нарушение е
неизпълнение на служебните задължения, произтичащи от възложените на
жалбоподателя задачи с
проведен инструктаж съобразно ежедневната ведомост за 24.05.2020г.,
нормативно уреден в чл. 54
от Инструкция
№8121з-929 от 02.12.2014г. за ППД. Като част от пеши патрул, дейността на
жалбоподателя се регламентира от посочената инструкция, предвиждаща възлагане
на конкретни задължения, които следва да бъдат изпълнени, респективно при
тяхното неизпълнение се формира нарушението - неизпълнение на служебните
задължения, както е посочено в заповедта. Отделно,
в представената типова длъжностна характеристика на служител-полицай-старши полицай в група
"Общинска
полиция" по ДЩ на ОДМВР-Варна към сектор „Охрана на обществения ред и териториална
полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Варна, с
която жалбоподателят е
запознат срещу подпис-протокол от 14.03.2018г. /л. 34а от преписката/, детайлно са определени неговите
професионални задължения и е посочено, че следва да познава нормативната
уредба, дейността и функциите на полицията, структурата и задачите на органите
на МВР и на другите държавни органи. Следователно, като част от действащото
право, служителят е бил длъжен да се съобрази със съответната инструкция при
изпълнение на своите служебни задължения.
На
последно място актът е съобразен и с
целта на закона, доколкото с въздигането в дисциплинарно нарушение на
служебните задължения се цели служителите на МВР да изпълняват своите
задължения съвестно и отговорно. Целта на дисциплинарното наказание е да
въздейства поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, както по отношение на жалбоподателя, така и по
отношение на останалите
служители.
Съдът намира, че при определяне на наказанието дисциплинарнонаказващият орган е спазил и правилото на чл. 197, ал. 3, т.
2 от ЗМВР, че на държавен служител, който е извършил две едновременно
установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определели
наказание за всяко, може да наложи едно общо наказание за максимално
предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са
предвидени еднакви по вид наказания. Съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното наказание
"порицание" се налага за срок от шест месеца до една година. В случая
в съответствие с правилото на чл. 197, ал. 3, т. 2 на жалбоподателя е наложено
едно общо наказание "порицание" за срок от шест месеца, който е минимално предвидения от закона срок. Съдът намира, че дисциплинарнонаказващият орган е съобразил и изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР
при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. От кадровата справка на
жалбоподателя е видно, че по време на тригодишния срок на службата си, е награждаван два пъти и не са му налагани дисциплинарни наказания.
Твърденията на жалбоподателя за неправилна правна
квалификация на извършените две дисциплинарни нарушения са неоснователни.
Правилно и законосъобразно е прието от дисциплинарнонаказващият орган, че двете нарушения представляват нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр.1 и т. 2 от ЗМВР.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че дисциплинарният орган законосъобразно, на основание
на събраните доказателства, е приел че поведението на полицейския служител в
конкретния случая представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194,
ал. 2, т. 1, пр.1 и
т. 2 от ЗМВР, поради което
правилно е било наложено и дисциплинарното наказание по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Оспорената
заповед, като издадена от компетентен орган в съответната форма, при спазване
процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването й и при
съобразяване с целта на закона се явява законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода от спора и своевременното искане за присъждане на разноски от
процесуалния представител на ответника, както и предвид обстоятелството, че в
двете проведени съдебни заседания ответната страна е представлявана от
юрисконсулт, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на
направените от ответната страна разноски по делото. В случая съдът намира, че в
полза на ОДМВР-гр. Варна следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100. 00 лева, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
На
основание чл. 211 от ЗМВР решението не подлежи на касационно
оспорване.
Водим от гореизложените
съображения и на основание чл.172 ал.2 предл.последно АПК, настоящият състав на
Варненски административен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д.Ч., ЕГН ********** ***
против Заповед № 365з-6624/15.10.2020 година на директора на Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Варна.
ОСЪЖДА Х.Д.Ч., ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: