Р Е
Ш Е Н
И Е
№……../ 22.02.2021 г., град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас.
състав в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
При участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ и
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА к. адм. д. №
4/2021 г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с
чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Х.К.Х. ***, подадена чрез адв. Д. М. – ДАК срещу
Решение №260052/23.11.2020 г., постановено по нахд №723/2020 г. по описа на
Районен съд Добрич. В жалбата се излагат съображения единствено за приложението
на чл.34 от ЗАНН и 82, ал.1, б“а“ от ЗАНН и в тази връзка се релевират доводи,
че е изтекла погасителната давност, както за издаване на фиша, така и за
изпълнение на наказанието. Моли се да се отмени решението на районния съд и
потвърдения с него електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът, чрез своя
процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
Ответникът по касацията не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна и че
решението на съда следва да бъде потвърдено.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима.
Съдът като провери данните по делото във връзка с
оплакванията в касационната жалба, намира същата за неоснователна по следните съображения:
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.12.2017 г. в в 11,24 часа в гр. Добрич, по бул.
„25-ти септември“ в посока Център до РД „АА“ е установено и заснето с
автоматизирано техническо средства № TFR1-M
518 товарен автомобил „Волво ХЦ 60“ с рег. №СВ 29 00 КК, който се е движил със
скорост 81 км/час, при разрешена такава в населено място 50 км/час. Във фиша е
посочено за нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 40 лв. на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 4 от ЗДвП. На 19.06.2020 г. на жалбоподателя бил връчен електронния фиш за
налагане на глоба..
При така установената фактическа обстановка районният съд
е приел, че не са допуснати съществени нарушения при издаването на електронния
фиш, който е издаден от компетентния административнонаказващ орган и не е
нарушено правото на защита на наказаното лице; правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1 т. 4
от ЗДвП. Изложил е подробни мотиви за приложението на чл.82
от НК и чл.81 от ЗАНН. При тези изводи първоинстанционният съд е потвърдил процесния
електронен фиш за налагане на глоба.
Съдът извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални
закон и констатира, че РС Добрич е постановил правилно и законосъобразно
решение.
Относно
изложените доводи в касационната жалба за приложението на чл.34 от ЗАНН, настоящият
състав намира следното: Видно от писмо с изх. №851000-8247/06.08.2020 г. на
Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР, електронен фиш серия К №1878025 е съставен
на 02.01.2018 г., а нарушението е извършено на 10.12.2017 г., т.е. спазен е
срока по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г.
постановено по т. д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия
на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който
титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го
осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си
право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание,
като се погасява наказателната отговорност, и то на свой ред прави
наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно
решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Погасяването на наказателното преследване е уредено в
глава девета от НК. В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност,
при която административно-наказателното преследване се изключва, независимо че
електронния фиш, с който е наложено наказанието, не е влязъл в сила, т. е.
липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК. Настоящият
състав счита, че следва да разгледа приложимостта на тази разпоредба, с оглед
изричното препращане визирано в чл. 11 от ЗАНН, към уредбата на
обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност,
ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или
продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос
с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните
органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от
съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя
абсолютна погасителна давност се следи, само когато се установи, че не е
изтекла давността по съответния текст на чл. 80, ал. 1 от НК.
В конкретния случай, деянието е извършено на 10.12.2017 г. Чл. 81, ал. 1 и
2 от НК сочат, че давността спира и се прекъсва с всяко действие предприето срещу
лицето. Давността е прекъсната с издаването на ЕФ, което е последното
осъществено действие от АНО по наказателно преследване. Електронния фиш е
връчен на касатора на 19.06.2020 г. – две години и половина след извършване на нарушението, т.е. към този момент не е изтекъл срока по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Давността спира по чл. 81, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, когато преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с
влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл докато тече разглеждането на спора
относно законосъобразността на ЕФ давност не тече.
Независимо от това колко пъти и за какъв период от време
е спирана и прекъсвана, съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН
преследването на административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок,
който с 1/2 надвишава предвиденият 3-годишен такъв по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
(редакция към момента на извършване на нарушението и на издаване на електронния
фиш). Следователно, във всички случаи отговорността по чл. 6 от ЗАНН давностно
се погасява 4 години и шест месеца след извършване на деянието по чл. 2, ал. 1
от ЗАНН.
Дори да се приеме, както твърди ответника по касацията че
в ЗАНН въпроса за давността е уреден чрез сроковете указани в разпоредбите на
чл. 34, то няма текст в ЗАНН който да урежда изключването на
административно-наказателното преследване поради изтичането на абсолютната
давност. Поради това както бе посочено по-горе следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член - в
случая чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, а именно три години. Нормата на чл. 81, ал. 3
от НК не препраща към нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което и
предвидения в ЗАНН срок не може да се приложи при определяне на абсолютната
погасителна давност. Срокът по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК, считано от датата на извършване на нарушенията не е изтекъл към момента на
връчване на електронния фиш, не е изтекъл и към настоящия момент, поради което
не са налице основания за прилагане на правилата за абсолютната погасителна
давност.
Чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, който сочи касатора касае тъй
наречената изпълнителна давност, която има отношение към изпълнение на влезли в
сила актове за налагане на административни наказания. Както е посочено в чл.
82, ал. 2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който
е наложено наказанието. Процесният ЕФ не е влязъл в сила, тъй като не е бил
връчен на ответника по касацията, а подадената жалба е реализирала суспензивния
си ефект по чл. 64 от ЗАНН до произнасянето на съда.
Електронният фиш съдържа необходимите за изясняване на
фактическата обстановка реквизити, както и задължителните реквизити посочени в ЗДвП,
съобразно нормата на чл. 189, ал. 4 изр. второ от този закон. Видно от
съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези реквизити са налице,
следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен и на
законовите изисквания за форма.
С оглед гореизложеното по делото не се установява да са
нарушени правилата за установяване на нарушения на ЗДвП с автоматизирано
техническо средство, както и за издаване на ЕФ.
При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира,
че процесният ЕФ е издаден при спазване на всички съществени процесуални
правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложеното наказание е
адекватно и съответно по вид и размер на степента и тежестта на извършеното
нарушение.
С оглед изложеното съдът намира касационната жалба за
неоснователна.
Обжалваното решението на районния съд следва да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд Добрич, І кас. състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260052 от 23.11.2020 г., постановено по НАХД № 723/2020 г. на Районен съд - Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.