Решение по дело №637/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 11.05.2022 г.

 

     В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година, в следния състав 

                                                        

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 637 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по искове с правно основание чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът “Е.А.” ЕАД, ЕИК ********, твърди, че на 26.10.2017 г. между него като лизингодател и “О Д.К.” ООД като лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг на лек автомобил с марка Ленд Ровър Рейндж Ровър с номер на рама: SALWA2KF4EA353257.

Твърди, че между него и ответника “З.а.д.А.” АД, ЕИК ЕИК********, е сключен договор за застраховка “Каско” и “Злополука”, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 0306Х0367947, с който е застрахован процесния автомобил, със срок на покритие от 15.03.2018 г. до 14.03.2019 г., клауза “Пълно каско” съгласно общите условия на застрахователя. Твърди, че е платил изцяло дължимата застрахователна премия.

Твърди, че за времето от 18,30 часа на 29.04.2018 г. до 12,20 часа на 30.04.2018 г. автомобилът е бил противозаконно отнет от неизвестно лице от мястото, на което е бил паркиран – гр. София, ул. “********. Твърди, че водачът О. Е.Т. е сигнализирал своевременно компетентните органи на МВР, както и застрахователя ответник. Твърди, че настъпилото застрахователно събитие е покрит риск по застраховката.

Твърди, че при застрахователя е образувана преписка по щета № 10018030112260. Твърди, че на застрахователя са предадени ключовете и изискуемите документи, както и че е прекратена регистрацията на автомобила. Твърди, че всички необходими документи са предадени на застрахователя на 02.07.2018 г.

Твърди, че независимо от това ответното дружество не е платило застрахователното обезщетение за откраднатия автомобил. Твърди, че с писмо с изх. № 100-609/05.02.2021 г. ответното дружество отказва плащането на обезщетение с аргумент, че не бил представен краен акт на досъдебното производство и застрахователят не можел да бъде сигурен, че лекият автомобил е именно противозаконно отнет.

Твърди, че поради неплащането на обезщетението в срок от 15 дни след представянето на всички доказателства съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 405 от КЗ, то на 17.07.2018 г. застрахователят е изпаднал в забава и след тази дата дължи лихва върху застрахователното обезщетение.

Ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 82 300 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка “Каско” и “Злополука”, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 0306Х0367947, сключен между ответника като застраховател и ищеца като застрахован, за настъпило за времето от 18,30 часа на 29.04.2018 г. до 12,20 часа на 30.04.2018 г. застрахователно събитие (противозаконно отнемане на цялото МПС) със застрахованото МПС с марка Ленд Ровър Рейндж Ровър, с рег. № *******с номер на рама: SALWA2KF4EA353257, сумата от 22 701,09 лева, представляваща законната лихва върху претендираната главница от 82 300 лева за периода от 18.07.2018 г. до 05.04.2021 г., и законната лихва върху претендираната главница за периода от 09.04.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът “ЗАД А.” АД представя отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е налице покрит риск по договора за застраховка. Сочи, че е налице изключение от покритието. Сочи, че е налице неизпълнение на уговорени в договора задължения от страна на застрахования.

Не оспорва, че е образувана горепосочената преписка по щета, по която е отказано плащане на застрахователно обезщетение.

Твърди, че лекият автомобил е бил оставен отключен и/или без да е задействана алармената система. Твърдя, че единият ключ за застрахованото МПС е бил оставен в автомобила или извън него, без необходимия контрол, което е довело до настъпване на събитието. Твърди, че при подаване на уведомлението-декларация за щета на 30.04.2018 г. пред застрахователя е представен само един ключ, а вторият ключ е представен едва на 02.07.2018 г., т.е. три месеца след настъпване на събитието. Твърди, че това е изключение от предоставяното по договора покритие съгласно т.16.14.2., т. 16.14.3. и т. 16.14.4. от Общите условия на застрахователя.

Твърди, че е налице изключен риск по т. 14.8. от Общите условия на застрахователя, тъй като пред застрахователя са представени недостоверни данни относно застрахованото МПС и настъпилото събитие.

Сочи, че застрахованият е длъжен да представи документите и сигнално-охранителната техника в срока по т. 58.2.2. от Общите условия, т.е. в срок до 24 часа от узнаване за настъпване на събитието. Сочи, че вторият ключ от застрахованото МПС и свидетелството за регистрация на МПС – част I са представени на 02.07.2018 г., т.е. след уговорения в договора срок.

Сочи, че вторият ключ от застрахованото МПС и свидетелството за регистрация на МПС – част I са били оставени в лекия автомобил към момента на настъпване на процесното събитие или извън него без необходимия надзор, което представлява основание застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че неизпълнението на всяко от тези задължения е предвидено като основание за отказ или намаляване размера на застрахователното обезщетение съгласно т. 50.9. от Общите условия.

Сочи, че неизпълнението на горепосочените задължения води до отказ или намаляване на размера на застрахователното обезщетение съгласно т. 61 от Общите условия.

Оспорва твърдението на ищеца, че са представени всички необходими документи. Сочи, че от страна на застрахования не са представени второ, актуално удостоверение от съответното РУ на МВР, че застрахованото МПС не е намерено, както и краен акт, с който е приключило образуваното във връзка с твърдяното събитие досъдебно производство. Сочи, че поради това е налице право на застрахователя да откаже или намали застрахователното обезщетение съгласно т. 59.6.6. от Общите условия.

Оспорва предявените искове и по размер. Сочи, че претендираното обезщетение е завишено и не отговаря на претърпените вреди. Сочи, че при определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид действителния размер на претърпените вреди – действителната стойност на застрахованото МПС към датата на установяване настъпването на застрахователното събитие – в случая 30.04.2018 г. При условията на евентуалност твърди, че е налице подзастраховане.

При условията на евентуалност, ако искът е основателен, прави възражение за съпричиняване за намаляване на обезщетението поне наполовина, поради неизпълнението на посочените задължения от страна на застрахования, съгласно уговореното в т. 50.9 и т. 61 от Общите условия.

Оспорва искането за присъждане на лихва, поради неоснователността на главния иск, както и поради това, че не е налице забава на застрахователя, доколкото не са представени всички изискуеми документи от страна на застрахования, посочени по-горе. Оспорва началния момент, от който се претендира лихвата. Оспорва лихва да се дължи за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. съгласно чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, тъй като страните са частноправни субекти.

Ответникът претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако се претендира такова.

В дадения срок не е депозирана от ищеца допълнителна искова молба.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:       

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца като застрахован и ответника като застраховател е сключен договор за застраховка “Каско”, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 0306Х0367947/12.03.2018 г. за автомобил марка Ленд Ровър Рейндж Ровър Спорт, с номер на рама: SALWA2KF4EA353257, с рег. № *******със срок на покритие от 15.03.2018 г. до 14.03.2019 г., клауза “Пълно каско” съгласно общите условия на застрахователя и застрахователна сума в размер на 82 300 лева. Представени са от ищеца доказателства за плащането на вноските по застрахователната премия.

Представен е и договор от 26.10.2017 г. за финансов лизинг на процесния автомобил, сключен между “Е.А.” ЕАД, като лизингодател, “О Д.К.” ООД, като лизингополучател, и О.Л.Т. и А.Б.А., като солидарни длъжници.

Представени са от ответника Общите условия на застрахователя за застраховка на моторни превозни средства (“Каско”).

Съгласно т. 14.8. от Общите условия, не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или застрахователното събитие.

Съгласно т. 16.14. от Общите условия, не се покрива претенция по рисковете “Злоумишлени действия на трети лица” и изброени в клауза “К” и клауза “А”: когато застрахованото МПС е било незатворено и/или незаключено и/или с невключена или неизправна сигнално-охранителна система и/или допълнително монтирана система или устройство за защита (т. 16.14.2.); когато ключовете за МПС и/или дистанционното управление на сигнално-охранителната система и/или свидетелството за регистрация на МПС - част І и/или част ІІ и/или документите за собственост на МПС са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол извън МПС (т. 16.14.3.); когато някои от ключовете за МПС и/или свидетелството за регистрация на МПС - част І и/или част ІІ, документите за собственост на МПС са отнети и/или изгубени преди настъпването на застрахователното събитие, но застрахованият или ползващото МПС лице не са уведомили писмено застрахователя за това, най-късно в тридневен срок от установяване на отнемането или изгубването им (т. 16.14.4.).

Съгласно т. 61 от Общите условия, при неизпълнение на задължения от страна на застрахования застрахователят може да намали или откаже изплащане на обезщетение.

Не се спори между страните и се установява от представените от ответника писмени доказателства, че застрахователят е уведомен на 30.04.2018 г. за настъпилото събитие – противозаконно отнемане на МПС в гр. София, ул. “********, както и че при застрахователя е образувана преписка по щета.

Представени са от страните приемо-предавателни протоколи/съпроводително писмо по ликвидационната преписка по щета за предадени документи и ключове, в това число и два броя ключове, част I и част II на свидетелството за регистрация за процесното МПС. Представени са доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС на 19.03.2019 г.

Представени от ответника документи по щетата, включително предложение – декларация за сключване на застраховка “Каско” и сведение от О.Т. от 30.04.2018 г.

Представени са от ищеца удостоверение от 18.08.2018 г. от СДВР, 6 РУ, издадено на О. Е.Т. в уверение на това, че на 30.04.2018 г. е заявил в управлението относно противозаконно отнет лек автомобил с рег. № *******

Представено е и писмо от СРП от 05.11.2020 г. по пр.пр. № 19522/2018 г., че разследването по делото към момента не е приключило и е назначена ДНК експертиза на вещо лице от НИК-МВР, чието заключение към момента не е изготвено.

От приетото по делото писмо на СРП от 08.11.2021 г. по пр.пр. № 19522/2018 г. е видно, че разследването по делото не приключило, като срокът му е продължен до 28.12.2021 г., извършителят на престъплението до момента не е разкрит, не е намерен и инкриминираният автомобил, а само части от него.

Представено е и писмо на СРП от 26.01.2022 г. по пр.пр. № 19522/2018 г., че с постановление от 25.01.2022 г. наказателното производство по делото е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, като извършителят на престъплението до момента не е разкрит, не е намерен и инкриминираният автомобил, а само части от него. Представено е и постановлението за спиране на наказателното производство.

Представено е от ответника писмо с изх. № 100-4573/25.08.2018 г., изпратено от застрахователя до ищеца, че към момента не са представени документ от съответното РУ на МВР за настъпване и регистриране на събитието, удостоверение от съответното поделение на МВР, че МПС не е намерено и документи за собственост, поради което е невъзможно безспорното установяване на застрахователното събитие и определяне дали е налице покрит риск, и е отказано плащане на застрахователно обезщетение по преписката.

По делото е представено от ищеца писмо с изх. № 100-609/05.02.2021 г., изпратено от ответника застраховател до ищеца, в което във връзка с молба за преразглеждане на преписката по щета застрахователят уведомява, че образуваното досъдебно производство не е приключило и не е безспорно установено настъпването на покрит по полицата риск, като с оглед на това е необходимо да се представи краен акт на образуваното досъдебно производство.

Съдът не кредитира представените от страните протоколи за разпит на свидетел в досъдебното производство, доколкото показанията на свидетелите не са събрани в настоящото производство по предвидения в ГПК ред.

По делото е изслушано, оспорено от ответника в частта по задача 2 и прието заключение на автотехническата експертиза на вещо лице С.В.. Вещото лице дава заключение за техническите характеристики и нивото на оборудване на лек автомобил “Ланд Ровер Рейндж Ровер Спорт” с рег. № *******

Вещото лице дава заключение, че действителната (средната пазарна) стойност на процесния лек автомобил, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие, е 94 056 лева.

Вещото лице дава заключение, че действителната стойност на процесния лек автомобил, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие, след овехтяване на застрахователната сума, за периода на експлоатация, е 81 203 лева.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение на автотехническата експертиза на вещо лице С.В., съгласно което действителната стойност на процесния лек автомобил, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие, след овехтяване на цена в ново състояние – съгласно каталог “Schwacke”, издание 01/2015, за периода на експлоатация, е 76 851 лева.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието второ допълнително заключение на автотехническата експертиза на вещо лице С.В., съгласно което стойността на фабрично нови (оригинални) детайли на лекия автомобил с рег. № *******описани в писмо от “Мото Пфое” ЕООД до 06 РУ – СДВР, е 846,09 лева с ДДС.

При разпита свидетелят П.П.казва, че Т. от “О Д.К.” ООД, с който са бивши колеги, му е дошъл на гости в гр. София, ул. “********. Казва, че вечерта паркирали колата “Рейндж Роувър” до дома му и се прибрали, а на сутринта установили, че колата я нямало. Казва, че след това Т. звъннал на застрахователя. Казва, че това се е случило през пролетта на 2017 или 2018 г.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 386, ал. 1 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ, касаещи имущественото застраховане, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 работни дни от представяне на доказателствата по чл. 106 от КЗ. Застрахователно обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, и не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). 3астрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор. 

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно отношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на събитието; настъпване на застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния договор в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

По делото се установява, че е налице валидно сключен застрахователен договор между ответника застраховател “З.а.д.А.” АД и ищеца “Е.А.” ЕАД, описан по-горе и действащ към момента на настъпване на застрахователното събитие – за времето от 18,30 часа на 29.04.2018 г. до 12,20 часа на 30.04.2018 г.

Съгласно сключения застрахователен договор и общите условия по застраховката, противозаконното отнемане на МПС е покрит риск по процесната полица.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесното застраховано МПС е заявено за откраднато пред органите на МВР, както и пред застрахователя. Видно от удостоверенията, издадени от СДВР, 6 РУ, и при липса на данни за друго, процесното МПС не е намерено, поради което следва да се приеме, че е настъпило застрахователното събитие, а възражението на ответника в противния смисъл се явява неоснователно.

Не се спори между страните и се установява от събраните писмени доказателства, че застрахователят е уведомен своевременно  за настъпилото застрахователно събитие (на 30.04.2018 г.). Във връзка с предявеното искане за заплащане на обезщетение по договора за застраховка и с оглед преценката на обстоятелствата около настъпването на застрахователното събитие са предоставени на ответника застраховател изискани от последния документи и ключове.

С писмо с изх. № 100-4573/25.08.2018 г. и писмо с изх. № 100-609/05.02.2021 г., изпратени от ответника до ищеца, застрахователят “ЗАДА.” АД отказва да заплати застрахователно обезщетение по щетата, като се сочи, че не е представен краен акт на досъдебното производство и застрахователят не можел да бъде сигурен, че лекият автомобил е именно противозаконно отнет.

Ответникът, на който е разпределена доказателствената тежест за това, не посочи и не представи доказателства относно възражението, че лекият автомобил е бил оставен отключен и/или без да е задействана алармената система. Поради това същото остава недоказано и поради това неоснователно.

Неоснователно е и възражението на ответника, че ключът за застрахованото МПС е бил оставен в автомобила или извън него, без необходимия контрол, което е довело до настъпване на събитието. Видно от приемо-предавателните протоколи към преписката по щета и съпроводително писмо, на застрахователя са предоставени и двата ключа от процесното МПС. Поради това се опровергава възражението на ответника, че ключ е бил оставен в автомобила или извън контрол при настъпване на застрахователното събитие и не е налице соченото от ответника изключение от предоставяното по застраховката покритие съгласно т. 16.14.2., т. 16.14.3. и т. 16.14.4. от Общите условия на застрахователя.

Обстоятелството, че вторият ключ е предаден на застрахователя със забава – на 02.07.2018 г., не може да е способствало настъпване на застрахователното събитие, доколкото събитието е настъпило преди образуването на преписката по щета.

Неоснователно е възражението на ответника, че неизпълнението на горепосочените задължения води до отказ или намаляване на размера на застрахователното обезщетение съгласно т. 61 от Общите условия. Неоснователно е и възражението на ответника, че в непредставянето на второ актуално удостоверение от съответното РУ на МВР, че застрахованото МПС не е намерено, както и на краен акт за приключване на досъдебното производство са основания за отказ или намаляване на застрахователното обезщетение съгласно т. 59.6.6. от Общите условия.

Правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение е уредено в нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото (така по чл. 211 от КЗ (отм.) в Решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, Т. К., І Т. О., която практика съответства на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ).

Следователно правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение е обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, с увеличаване размера или обхвата на вредите. Самото неизпълнение от страна на застрахования на установеното задължение по общите условия да предостави документ или втория ключ в кратък срок не са основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение по щетата. Не се установява от ответника, който носи доказателствената тежест да установи изключението за отговорността му да заплати обезщетението, че неизпълнението на това задължение на застрахования е значително с оглед интереса на застрахователя и именно то е довело до възникване на застрахователното събитие. Нещо повече, самото непредставяне на документи по преписката, които касаят данни от досъдебното производство е обстоятелство, последващо настъпилото застрахователно събитие, поради което не е би могло да е довело до възникването на процесното събитие. Поради това соченото неизпълнение не може да бъде в причинно-следствена връзка с настъпилото събитие, а и не е съществено и значително с оглед интереса на застрахователя. Предвид процесуалното бездействие на ответното дружество за установяване наличието на предпоставките за освобождаването му от отговорност и с оглед неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да се приемат за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. С оглед на това не се доказа по делото твърдяното от ответника правоизключващо възражение и същото се явява неоснователно.

В допълнение, следва да се посочи, че не се установява от ответника и необходимостта да се изисква второ “актуално” удостоверение от съответното РУ на МВР. Не се обосновава и причината да се представи краен акт по досъдебното производство, както и по какъв начин същият се съотнася към настъпилото застрахователно събитие.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че настъпилото застрахователно събитие от случаен характер е възникнало по времето на действие на валидно сключен застрахователен договор между “Е.А.” ЕАД и ответното дружество застраховател и представлява покрит риск по застрахователния договор.

По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид предвиденото в разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. По отношение на имуществетото застраховане нормата на чл. 400, ал. 1 от КЗ определя, че за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. С оглед на това съдът не кредитира заключението на вещото лице в алтернативните варианти относно определената стойност на процесното МПС след овехтяване на застрахователната сума или след овехтяване на цена в ново състояние – съгласно каталог “Schwacke”, издание 01/2015, тъй като същите не отговарят на изискването за определяне на действителна застрахователна стойност по чл. 400, ал. 1 от КЗ.

Съдът кредитира заключението на съдебната автотехническа експертиза в частта за определената действителната стойност на процесното МПС в размер на 94 056 лева към датата на настъпване на застрахователното събитие.

По заявеното от ответника при условията на евентуалност възражение за наличието на подзастраховане, съдът намира, че същото е основателно. В случая застрахователната сума от 82 300 лева е по-малка от действителната стойност на застрахованото МПС. С оглед на това и на основание чл. 389, ал. 1 от КЗ отговорността на застрахователя е да обезщети пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума по процесната застрахователна полица. Претендираната сума от 82 300 лева не надвишава застрахователната сума по процесната полица.

Съдът намира, че по изложените по-горе съображения по делото не се събраха доказателства, които да обосновават възражението на ответника за съпричиняване, поради което да бъде намалено обезщетението и същото се явява неоснователно.

Доколкото по делото са представени доказателства за предоставяне от застрахования на нотариално заверено пълномощно в полза на застрахователното дружество и нотариално заверена декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК, то и да са налице открити части от процесното МПС, същите би следвало да се върнат на застрахователното дружество, а не на застрахования, поради коте не се дължи намаляване на застрахователното обезщетение с тяхната стойност.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за сумата от 82 300 лева е основателен следва да бъде уважен.

 

Поради уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху присъдената главница от 82 300 лева за периода от 09.04.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане.

Ищецът претендира и сумата от 22 701,09 лева, представляваща законната лихва върху претендираната главница от 82 300 лева за периода от 18.07.2018 г. до 05.04.2021г.

В случая съдът намира, че след предаването на документи и втория ключ от процесното МПС на 02.07.2018 г., от тази дата е започнал да тече срокът от 15 работни дни, през който не се дължи лихва за забава по аргумент от разпоредбата на чл. 409 вр. с чл. 405, ал. 1 вр. с чл. 108, ал. 1 от КЗ. С оглед на това застрахователят е изпаднал в забава след изтичането на същия, т.е. считано от 24.07.2018 г., а не както се претендира от ищеца от 18.07.2018 г.

Ответникът е направил възражение, че съгласно чл. 6 от ЗМДВИПОРНС за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., не се дължи лихва между частноправни субекти, каквито са страните по делото, което е основателно. За периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. лихва за забава на задължения на частноправни субекти не се дължи поради мерките по време на извънредното положение, съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС (в редакцията обн. - ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.). След изменението на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС (изм. и доп. – ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.) се ограничават субектите, които могат да се възползват от предвиденото законово облекчение, като застрахователите не попадат в лимитативно посочените лица. Поради това след 09.04.2020 г. следва да се приеме, че по процесното вземане се начислява лихва за забава.

С оглед на горното и като отчита измененията на чл. 6 от горецитирания закон, съдът на основание чл. 162 от ГПК изчислява с калкулатор, достъпен в интернет, размера на законната лихва върху присъдената главница от 82 300 лева за периода от 24.07.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 05.04.2021 г. Същата за тези периоди възлиза в общ размер на 21 948,42 лева, в който размер акцесорната претенция е основателна и следва да бъде уважена, а за горницата над 21 948,42 лева до предявения размер от 22 701,09 лева и за периодите от 18.07.2018 г. до 23.07.2018 г. вкл. и от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл. акцесорната претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 9 080,04 лева, от които 4 200,04 лева – държавна такса, 600 лева – депозит на вещо лице и 4 280 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 3 630,04 лева. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че възражението на ответника е основателно и уговореното от ищеца възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер от 3 630,04 лева, което да бъде взето при изчисляването на разноските по делото.

С оглед на изхода на спора и съобразявайки горното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер от 8 369,38 лева, съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски по делото за депозит за вещо лице – 500 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева. Предвид направеното искане и доколкото ответникът е представляван в настоящото производство от юрисконсулт, както и при съобразяване на правната и фактическа сложност и материалния интерес по делото, съдът определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед изхода на спора и съобразявайки горното, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 5,76 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК с молба от 08.03.2021 г. ищецът “Е.А.” ЕАД е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: *** “У.Б.” АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “ЗАДА.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Е.А.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** – сграда **********, на основание чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 82 300 лева (осемдесет и две хиляди и триста лева), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско” и “Злополука”, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 0306Х0367947/12.03.2018 г., сключен между “ЗАДА.” АД като застраховател и “Е.А.” ЕАД като застрахован, за настъпило за времето от 18,30 часа на 29.04.2018 г. до 12,20 часа на 30.04.2018 г. застрахователно събитие (противозаконно отнемане на цялото МПС) за застрахованото МПС с марка Ленд Ровър Рейндж Ровър Спорт, с рег. № *******с номер на рама: SALWA2KF4EA353257, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 82 300 лева за периода от 09.04.2021 г. до окончателното й плащане, и сума в размер на 21 948,42 лева (двадесет и една хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки), представляваща законната лихва върху присъдената главница от 82 300 лева за периода от 24.07.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 05.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 21 948,42 лева до предявения размер от 22 701,09 лева и за периодите от 18.07.2018 г. до 23.07.2018 г. вкл. и от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “ЗАДА.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Е.А.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** – сграда **********, сума в размер на 8 369,38 лева (осем хиляди триста шестдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Е.А.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** – сграда **********, да заплати на “ЗАДА.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 5,76 лева (пет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “О Д.К.” ООД, ЕИК *******и А.Б.А., ЕГН **********, в качеството им на трети лица помагачи на страната на ищеца “Е.А.” ЕАД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :