Присъда по дело №21/2022 на Районен съд - Тополовград

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 6/12.07.2022 г. по НОХД № 21/2022 г.

Обвинението против подс.Е.К. е за това, че на 10.04.2021 г. в град Т.,
при условията на посредствено извършителство на Е.А.Д. от с.С., общ.К. и
чрез използването на моторно превозно средство – товарен автомобил марка
„****“ модел“*******“ с рег.№ **********, отнел чужда движима вещ от
владението на Щ.М.Д. от гр.Т., без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои – полуремарке марка „************“ с рег.№
*********** с рама № *********************, на стойност 6896,00 лв.,
собственост на „Мильо 2007“ЕООД, с управител Щ.М.Д. - престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, вр.с чл.194, ал.1 от НК.
В с.з. представителят на РП-Ямбол, ТО-Тополовград поддържа
обвинението срещу подсъдимия, като пледира, че то е доказано по безспорен
и несъмнен начин и се подкрепя от събрания доказателствен материал.
Поради това моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия
за виновен по обвинението и му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от три години.
В хода на производството по делото бе приет за съвместно разглеждане
предявения граждански иск от „Милю – 2007“ ЕООД - гр.Т. за сумата от
6896 лв., представляващи обезщетение за причинените на дружеството
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането до окончателно изплащане на сумата. Дружеството се
представлява в съдебно заседание от адв.П.М., който също пледира, че
подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен от субективна и
обективна страна. Моли съда да уважи предявеният граждански иск в пълния
му размер, както и направените разноски от дружеството за адвокатски
хонорар.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, заедно със защитника
си адв.К. от АК – Ямбол, не се признава за виновен, дава обяснение, че
ремаркето е било оставено на неговия собствен паркинг, без негово
разрешение, като преди това два пъти е разрешавал да го остави за малко, а
третият път пострадалия е оставил ремаркето и повече не го е виждал, не го е
питал дали може да остави там ремаркето, твърди че и бащата на пострадалия
не е ходил при него. Дава обяснение, че ремаркето му е пречело, няколко
пъти е трябвало да го мести във връзка с авария по тръбопровода и затова е
изхвърлил ремаркето, като не е имал уговорка със собственика да му плаща
наем, нито да го стопанисва. Защитникът му адв.К. пледира да бъде
постановена присъда, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.195 от НК. В пледоарията
си по същество развива и доводите си в тази насока.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата на страните, намира за установено следното от
1

фактическа и правна страна:
Св.Щ.Д. бил управител на „Милю - 2007“ ЕООД. Дружеството
притежавало полуремарке марка„************“ с рег.№ *********** с рама
№ *********************.докато се занимавал с транспортна дейност на два
пъти свидетелят Д. оставял полуремаркето на паркинг на ул.“************* в
Т., който бил собственост на „******** -2000“ ЕООД и се управлявал и
стопанисвал от подс.К.. И двата пъти Д. оставял полуремаркето за малко,
като не е плащал наем или такса. В началото на месец януари 2019 г. Д.
заминал за Великобритания, като полуремаркето останало паркирано на
паркинга, собственост на подсъдимия. Тъй като доста време полуремаркето
не било местено от мястото, където е било и същото е пречело на
подсъдимия, налагало се е да бъде местено във връзка с ремонт на
тръбопровода на града и подс.К. решил да го изхвърли, като за това
разговарял със свидетеля Г.Х., който тогава работил като шофьор на товарен
автомобил и извършвал международни превози. К. помолил Х. с неговия
влекач да закара полуремаркето до гр.Р. като му обяснил, че трябва да бъдат
сменени дъските, но Х. му отказал, тъй като камиона който управлявал не бил
негов и нямал право да се придвижва с него. Тогава К. го помолил да
разговаря с друг познат да свърши тази работа и през месец април 2021 г. Х.
се срещнал в гр.Пловдив със св.Е.Д., който управлявал камион марка“****“
модел „*******“ с рег.№ ********** Седнали да пият кафе и тогава св.Х.
споделил с него, че в Т. имало ремарке, което трябва да бъде закарано в
сервиз в Р., като му казал, че собственикът щял да плати 200 евро за услугата.
Д. се съгласил. На 09.04.2021 г. Х. се обадил на Д. и му казал, че се намира в
Т. и го попитал дали ще дойде с влекача, за да закачат полуремаркето. Д.
казал, че на следващият ден ще дойде, като се разбрали като наближи Т. да се
чуят по телефона. На 10.04.2021 г., след обяд св.Д., заедно със св.С.
пристигнал с влекача си от гр.С. в гр.Т. и около 17.00 часа, наближавайки Т.
Д. се обадил на Х. и същият му казал да влезе на паркинга на автогарата,
която се намира в началото на града, срещу бензиностанция „Петрол“, където
той щял да го чака. Там Х. посочил на Д. къде да спре, а именно до
полуремаркето, което е трябвало да вземат. Същото е било със зелен брезент
и поставена регистрационна табела. Пристигайки на мястото Д., С. и Х.
отишли да пият кафе за да почакат подс.К. и същият отишъл при тях, бил с
качулка на главата, поздравил ги, при което Х. му казал, че това са хората,
които ще придвижат ремаркето до Р.. Подс.К. влязъл в заведението, в един
момент на паркинга отишли полицаи, които влезли в заведението. През това
време св.Д. поискал да отидат и да закачат ремаркето, но Х. му отговорил да
изчакат полицаите да тръгнат, тъй като ремаркето не било минало преглед.
След като полицаите тръгнали, подсъдимият, заедно с тримата свидетели
закачили ремаркето, изпробвали спирачките и светлините, след това тръгнали
за Р., като подсъдимият, заедно с Х. карал собствения си автомобил
„***********“ с № ******** пред влекача, с който пътували св.Д. и С.. На
влизане в Р. са оставили ремаркето до един гараж, вляво от пътя, срещу
2

болницата и тогава подсъдимият дал на св.Д. сумата от 200 евро, откачили
полуремаркето и Д. и С. си тръгнали, а подс.К. и св.Х. тръгнали към Т..
На 22.04.2021 г. св.Д. – баща на Щ.Д., който минавал често покрай
автогарата за да наблюдава дали всичко е наред с оставеното от сина му
полуремарке, видял че същото липсва, потърсил К. и на следващия ден рано
сутринта се срещнал с подсъдимия и подсъдимият му отговорил, че не знае
нищо за ремаркето. Пред него се свързал със сина си Щ.Д., дали не е давал на
някого ремаркето да го ползва и след като разбрал, че същият не е разрешавал
на никого да взема ремаркето, дал телефона на подс.К., който разговарял със
св.Д. и на него К. казал, че не знае къде се намира. Тогава била уведомена
полицията.
Видно от показанията на свидетелите В. И К. се установява, че
ремаркето е било действително на паркинга, стои от години там и ремаркето е
било ръждясало, с паднали гуми и вратите отзад са били отворени. По време
на аварията на „В и К“ същото е пречело и се е налагало да бъде премествано,
за да не пречи на работниците.
От заключението на вещото лице по назначената по делото оценителна
експертиза е видно, че стойността на полуремаркето е 6896 лв.
От назначената по делото видеотехническа експертиза се установява,
че при изследване на видеофайлове, съдържащи се в представения за
изследване оптичен носител и видеозаписи от охранителни камери,
разположени в селата Г.м., С. и О.к. е извлечена информация за движението
на влекача и автомобила на подсъдимия, преминаващи на 10.04.2021 г. в
19.56 часа, 20.07 и 20.13 часа, и кадри отразяващи преминаването на
гореописаните автомобили покрай охранителните камери на Община Тунджа,
разположени на територията на село Г.м., село С. и село О.к..
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите, които съдът
кредитира, тъй като са обективни, безпротиворечиви и безпристрастни.
В подкрепа на така установената фактическа обстановка са и писмените
доказателства по делото, които съдът кредитира, тъй като са документи,
издадени в съответната форма и ред.
На основата на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Безспорно по делото се установи, че подс.Е.К. не е извършил
престъплението, в което е обвинен, а именно: чл.195, ал.1 т.4, вр.чл.194, ал.1
от НК, като съображенията на съда за това са следните:
От събраните по делото доказателства, както и от обстановката
отразена в обвинителния акт се установява, че подс.К. е собственик и
управител на „********“ ЕООД - Т. и в това си качество е стопанисвал
паркинга на бившата автогара. На този паркинг Щ.Д. е оставил два пъти
управляваното от него полуремарке за твърде кратък период от време, но през
3

декември 2018 г. св.Д. продал влекача и оставил на автогарата паркираното
полуремарке. През 2019 г. той е заминал за Великобритания, оставяйки
полуремаркето на автогарата, без да е водил каквито и да разговори,
уговорки, договори с Е.К. за колко време го оставя, срещу какво
възнаграждение, кой ще упражнява надзор над това превозно средство. Там
ремаркето престояло до 2021 г., т.е. повече от две години и половина и
самият Д. заявява, че не е имал уговорка с К. да пази и съхранява ремаркето.
По негови предположения, ако пречи на К., той е следвало да търси майка му,
баща му за да преместят полуремаркето. В тази насока са и показанията на
баща му М. Д., който казва, че минавал от време на време покрай автогарата,
за да види ремаркето. Престъплението кражба от обективна страна е с
изпълнително деяние, което винаги е действие и се изразява в отнемане на
вещта от владението на другиго. По делото се установи, че от декември 2018
г. до 10.04.2021 г. фактическата власт върху полуремаркето се е упражнявала
от подс.К. и той не би могъл да отнеме фактическата власт от самия себе си,
поради което съдът счита, че деянието кражба е несъставомерно от обективна
страна. От друга страна тази вещ в продължение на две години и четири
месеца никой не е проявявал интерес към нея, не я е стопанисвал и не е
полагал грижи за нея, и затова съдът приема, че се касае за вещ, която е
изоставена, изхвърлена от собственика. Такава вещ, според съдебната
практика не може да бъде предмет на престъплението „кражба“. От
субективно страна деянието също е несъставомерно, тъй като деецът е нямал
съзнание, че отнема чужда вещ от чуждо владение и той просто е извозил
една вещ, която вече е била изоставена от собственика й, до друго място,
където може да бъде съхранявана и ако собственикът й би упражнил грижата
на добрия стопанин и би могъл да прояви интерес и да си прибере ремаркето
от базата в Р., където същото е било оставено. Няма никакви доказателства за
това подсъдимия да е продал вещта, както е записано в обвинителния акт. При
липсата на тези елементи от състава на престъпление, за което е повдигнато
обвинение, съдът счита, че единственият изход от делото е да признае
подсъдимия за невиновен и да го оправдае по обвинението и гражданският
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

4

Номер на акта:	6
Дата:	12 юли 2022 г.
Съдия:	Иван Христов Христов

Дело:	20222320200021
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 април 2022 г.

Присъда по дело №21/2022 на Районен съд - Тополовград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите