Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./……...02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание, проведено на петнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова,
в.т.д. № 2004/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.258 ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба вх.№ 55387/ 29.07.2019г. на „Тера Гид“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна
9000, р-н „Приморски“, ул."Ален Мак -1“ № 4, представлявано от Управителя Г.
И. Г., срещу
решение №2753/19.06.2019г., постановено по гр.д. № 17275/2018г. на ВРС, с което
въззивникът е осъден да заплати на „Златия Агро“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Вълчедръм, ул. „Бенковски" №90, представлявано от Управителя К. Й. И.,
сумата от 1478,33 лева,
представляваща вземания по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в
Служба по вписвания гр. Кула, дв.вх. per. № 2769 от 12.12.2011 г., акт 188, том
5 - арендна вноска за стопанските
2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г., Договор за аренда на земеделска земя
вписан в Служба по вписвания гр. Кула, дв.вх. per. № 2805 от 14.12.2011 г., акт
224, том 5, - арендна вноска за стопанските 2014/2015 г., 2015/2016 г. и
2016/2017 г., Договор за аренда на земеделска земя вписан в Служба по вписвания
гр. Кула, дв.вх. per. № 2806 от 14.12.2011 г., акт 225, том 5, - арендна вноска
за стопанските 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017г. и Договор за аренда на земеделска земя вписан
в Служба по вписвания гр. Кула, дв.вх. per. № 1571 от 09.11.2010 г., акт 82,
том 3, - арендна вноска за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г., както и
сумата от 235,81 лв. /двеста
тридесет и пет лева и 81 стотинки/, представляваща общ размер на законната
лихва върху арендните вноски, считано от падежа на всяка вноска до датата на
завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба в съда – 20.07.2018г. до датата на
плащане на задълженията, на основание чл. 8 ал. 1 от Закона за арендата в
земеделието и чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата въззивникът поддържа, че решението е неправилно и необосновано.
При разглеждане на делото и постановяване на решението съдът е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила относно събирането и преценката
на доказателствата в тяхната съвкупност. Тези нарушения са довели до
формулиране на необосновани и незаконосъобразни изводи. Вещото лице по
допусната ССЕ е следвало да извърши проверка в счетоводството на ответника, но
такава не е направена. Посочват се данни на счетоводната кантора, която
обслужва ответното дружество.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна, в който поддържа, че решението е правилно, обосновано и
постановено при спазване на процесуалните правила. Изготвената в първата
инстанция ССЕ не е оспорена от ответника. Жалбата не отговаря на изискванията
на чл.260 от ГПК, тъй като не е посочено в какво се състои порочността на
решението.
За да се
произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по
гр.д. № 17275/2018г. на ВРС, е образувано по
предявени от „Златия Агро“ ЕООД против „Тера Гид“ ЕООД, ЕИК ********* обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 8 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1478,33 лева, представляваща вземания по Договор за аренда на
земеделска земя, вписан в Служба по вписвания гр. Кула, дв.вх. per. № 2769 от
12.12.2011 г., акт 188, том 5 - арендна
вноска за стопанските 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г., Договор за
аренда на земеделска земя вписан в Служба по вписвания гр. Кула, дв.вх. per. №
2805 от 14.12.2011 г., акт 224, том 5, - арендна вноска за стопанските
2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г., Договор за аренда на земеделска земя
вписан в Служба по вписвания гр. Кула, дв.вх. per. № 2806 от 14.12.2011 г., акт
225, том 5, - арендна вноска за стопанските 2014/2015 г., 2015/2016 г. и
2016/2017г. и Договор за аренда на
земеделска земя вписан в Служба по вписвания гр. Кула, дв.вх. per. № 1571 от
09.11.2010 г., акт 82, том 3 - арендна вноска за стопанските 2014/2015 г. и
2015/2016 г., както и сумата от 235,81
лв., представляваща общ размер на законната лихва върху арендните
вноски, считано от падежа на всяка вноска до датата на завеждане на исковата
молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 20.07.2018г. до датата на плащане на задълженията.
В исковата молбата се
твърди, че ищецът е придобил
собствеността върху арендуваните имоти след сключване на процесните договори за
аренда. Поддържа, че ответникът ползва арендуваните имоти на основание
вписаните договори за аренда за срок от 7 стопански години, считано от
01.10.2010 г., при арендно плащане в размер на 10 лв. на декар, платими в края
на съответната стопанска година. Въпреки отправените покани ответникът не е
изпълнил задължението за заплащане на дължимата рента за процесните периоди,
поради което претендира за осъждането му да изпълни реално задължението си,
ведно с обезщетение за забава.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете
като неоснователни поради липса на активна материална легитимация. Поддържа, че
ответното дружество е изплатило дължимите арендни вноски за
процесиите периоди на собствениците на процесните имоти, преди тези имоти да
бъдат придобити от ищеца и преди ответникът да получи уведомление за
прехвърляне на собствеността върху арендуваните имоти, вкл. и авансово. Поради
недължимостта на вземанията за главница са неоснователни и исковете за
присъждане на законна лихва.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата
и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на
така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение
на императивна правна норма.
По предявения иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 8,
ал. 1 от ЗАЗ в тежест на ищеца е да установи факта, че в качеството си
на приобретател на арендуваните имоти е встъпил в арендно правоотношение с
ответника, за което последният е надлежно уведомен, както и да обоснове
вземанията си по основание, размер и падеж, а в тежест на ответника е да
установи, че преди уведомяването е заплатил процесните аренднти вноски на
първоначалните арендодатели.
От събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства се налага безспорният извод, че ответникът като арендатор е страна по: Договор за аренда
на земеделска земя № 195 от 12.12.2011 г., Договор за аренда на земеделска земя
№ 159 от 14.12.2011 г., Договор за аренда на земеделска земя № 168 от
14.12.2011 г. и Договор за аренда на земеделска земя № 1771 от 09.11.2010 г., за
срок от 7 стопански години при арендно плащане в размер на 10 лв. на декар,
платими в края на съответната стопанска година. Всички договори са вписани в
Служба по вписванията при АВ. Не е спорно между страните, че ищецът се явява
правоприемник на арендуваните имоти по сила на сключени с арендодателите
договори за покупко-продажба, обективирани в НА
№№вх.рег.№
29 от 12.01.2015 г., акт № 2, том 1, вх.рег.№ 3006 от 02.12.2014 г., акт № 23,
том 10, вх.рег.№ 3005 от 02.12.2014 г., акт № 22, том 10, под вх.рег.№ 136 от
27.01.2014 г., акт №91, том 1 по вх.рег. на Служба
по вписвания гр. Кула.
Правата на ищеца като правоприемник на арендуваните
имоти са защитени от закона - така чл.17 от Закона за арендата в земеделието
/ЗАЗ/, възпроизведен в чл.17 от процесните договори за аренда Съгласно цитираната
разпоредба приобретателят на арендувания обект на договора замества
арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и
обектът на договора още да не е предаден. Заместването на арендодателя с
неговия преобретател настъпва по силата на закона от датата на прехвърлянето на
арендувания имот, в случай, че договорът е вписан, както е в настоящия случай.
В този случай, съгласно чл. 17 ал. 3 от ЗС, приобретателят е длъжен да уведоми
незабавно арендатора за настъпилото заместване. Липсата на своевременно надлежно уведомяване на
арендатора за правоприемството влече като санкция лишаване на правоприемника от
правото да иска изпълнение на задължение, което арендаторът е изпълнил към
предишния арендодател преди получаване на съобщението за заместването /чл.17
ал.3 предл.2 от ЗАЗ/.
В случая приобретателят е предприел действия по уведомяване на
арендатора за правоприемството с уведомителни писма от 24.08.2016г. и 21.11.2017г.,
получени лично от управителя на ответното дружество съответно на 07.09.2016г. и
11.12.2017г.
От друга страна по делото не се доказа да е
налице изпълнение на задълженията към предишния арендодател до получаване на
съобщението за заместването, нито към ищеца след уведомяването. Липсват представени писмени
доказателства за плащане в брой или по банков път. Изпълнението на писмен
договор подлежи на доказване с писмени доказателства по арг. от чл.164, ал.1,
т. 4 от ГПК, каквито ответникът не е представил. Единственото друго
доказателствено средство, годно да установи плащане, е счетоводна експертиза,
но ответникът е създал пречки по събирането му, като не е осигурил достъп до
счетоводството си на вещото лице, въпреки проявената от последното
настойчивост. Обективни причини за отказаното съдействие не се сочат нито в
първоинстанционното, нито във въззивното производство. Пропускът на ответника
да установи благоприятния за него факт на престиране в уговорения срок на дължимата
рента, обуславя извод, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение
от негова страна.
По изложените съображения съдът намира, че са налице
елементите от фактическия състав на чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и
ответникът следва да бъде осъден да изпълни реално задължението си за арендно
плащане.
Предмет на претенцията са единствено задълженията за рента,
възникнали след придобиване на арендуваните имоти от ищеца, когато е настъпило заместването по арендния договор
по смисъла на чл. 17 ал. 2 от ЗА. Размерът на дължимата рента се установява от
заключението на вещото лице както следва: по договор № 147 от
12.12.2011 г. – 72.20
лева за стопанската 2014/2015г. и 2015г. – 2016г., по 36.10 лв. годишно, по
договор № 2806 от 14.12.2011 г. – 508.20 лева за стопанската 2014/2015г., 2015г. –
2016г. и 2016г. – 2017г., по 169.40 лв. годишно, по договор № 159 от
14.12.2011 г. – 359.61
лева за стопанската 2014/2015г., 2015г. – 2016г. и 2016г. – 2017г., по 119.87
лева годишно и по договор № 195 от 09.11.2010 г. – 538.32 лева за
стопанската 2014/2015г., 2015г. – 2016г. и 2016г. – 2017г., по 179.44 лева
годишно. Налага се изводът, че претенцията за процесните периоди се явява
основателна в пълния предявен размер от общо 1478.33 лева.
Доколкото липсват
доказателства за заплащане на дължимата рента на уговорения падеж, се налага
извод за основателност и на предявения акцесорен иск с правно основание чл.86
от ЗЗД. Падежът на задължението е обвързан в чл.2 от договорите с края на
съответната стопанска година, която съгласно
дефиницията на чл.3, ал.2 от договорите обхваща периода от 01.10. на
текущата година до 01.10. на следващата година. Следователно падежът на
задълженията е както следва: за стопанската 2014/2015 г. – 01.10.2015г., за
2015/2016 г. - 01.10.2016г. и за 2016/2017г. -
01.10.2017г. Изчислена с програмен продукт „Изчислителни системи АПИС“,
мораторната лихва върху задълженията по години е както следва: върху главница
от 504,81лв., за периода 02.10.2015г. до 20.07.2018г. – 143,50лв., върху
главница от 504,81лв., за периода 02.10.2016г. до 20.07.2018г. – 92,12лв. и върху главница от 468,71лв. за
периода 02.10.2017г. до 20.07.2018г. – 38,02лв. или общо 273,64лв. С оглед
диспозитивното начало акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва следва
да бъде уважена до претендирания размер от 235,81 лева.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат в
полза на въззиваемия поради липса на отправеното искане и представени
доказателства в тази насока.
С оглед изложените
съображения, настоящият състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№2753/19.06.2019г., постановено по гр.д. № 17275/2018г. на ВРС.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.