Определение по дело №1349/2018 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 2659
Дата: 11 октомври 2019 г.
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20181620101349
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

11. 10. 2019 год.,  гр. Лом

 

           Ломският районен съд, І граждански състав, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1349 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове от В.Т.Н., ЕГН **********,***, срещу ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, гр. София, за неоснователно обогатяване.

Иска се  да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 2 284,62 лв., постъпила от ищцата по изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ, от които на ответника са преведени 2 042,50 лв., както и 284,90 лв. – такси за съдебното изпълнение, ведно със законната лихва за забава от 26.01.2018 год. до окончателното изплащане.

Иска се също да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените от нея разноски по изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ за адвокатско възнаграждение в размер на 406 лв.

Претендират се и направените по делото разноски.

           Исковете са допустими – налице е интерес от търсената с тях защита;

Процесуална легитимация на страните – исковете са предявени от и срещу надлежна страна;

           Писмени доказателства, представени с исковата молба:

1.     Решение № 347/13.11.2017 год., по гр.д. № 2335/2016 год. на ЛРС,

2.     Удостоверение изх. № 708/23.01.2018 год., за размера на дълга по изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ

3.     Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 08.10.2010 год. по ч.гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин,

4.     Изпълнителен лист от 13.10.2010 год., по ч.гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин,

5.     ПДИ от 04.05.2011 год., по изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ,

6.     Покана за плащане, изходяща от ищцата и отправена до ответника,

7.     Обратна разписка,

8.     ПДИ, изходяща от ищцата и адресирана до ответника, ведно с известие за доставяне,

9.     Удостоверение от 27.02.2018 год., по изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ

10.  Постановление за прекратяване на изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ,

11.  Копия от договори за правна защита и съдействие.

Доказателствени искания, направени от ищеца:

1.     По преценка на съда да бъде изискано и приложено копие от изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. 

Ответникът, чрез пълномощника си ю.к. Б. Мишина на първо място прави отвод на местна подсъдност, с искане делото да бъде изпратено за разглеждане на СРС, тъй като в гр. София е адресът на регистрация  на дружеството. Позовава се на разпоредбата на чл. 108, вр. 105 ГПК.

На второ място, ответникът счита исковата молба за нередовна, поради противоречие между обстоятелствената част и заявеното искане, касаещо размерът на претендираната сума.

По същество – оспорва исковете като неоснователни, като счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, тъй като претендираната сума е събрана преди влизане в сила на съдебното решение.

Алтернативно – в случай, че съдът уважи иска за сумата от  2 284,79 лв., прави възражение за прихващане със сумата за главница в размер на 6 395,16 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин.

Възразяват срещу претендирания от ищцата адвокатски хонорар поради недоказаност.

Възразяват прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищцата.

Претендират разноски.

Не възразяват делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.

           Писмени доказателства, представени с отговора на  исковата молба:

1.     Справка от електронния търговски регистър за ответното дружество.

Доказателствени искания, направени с отговора на ответника: няма

След като провери редовността и допустимостта на предявения иск, и като  намира същият за редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 157 от ГПК следва да приеме и допусне приложените към ИМ и отговора на ответника писмени доказателства. Видно от доказателствата по делото, на ищцата са издадени, от СРС исканите съдебни удостоверения и тя ги е получила. Връчен и са и писменият отговор на ответника с приложенията.

По направения с отговора на ответника отвод на местна подсъдност:

Възражението за неподсъдност е направено в срока по чл. 119, ал. 3 ГПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, като съображенията поради които следва да бъде оставено без уважение са следните:

В конкретния случай подсъдността следва да се определи по реда на чл. 113 ГПК, тъй като ищцата има качеството на потребител на финансови услуги по см. § 13, т. 1 и т. 12 от ПЗР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Предявените от нея искове се основават на твърдението, че сумите са събрани тъй като е била поръчител по договор за потребителски кредит, но след като вземането е било погасено по давност. Исковете са предявени пред РС Видин при действието на чл. 113 ГПК преди редакцията, публ. ДВ, бл. 65/2018 год., в сила от 07.08.2018 год., като ищцата е упражнила правото си на избор. При сега действащата редакция на разпоредбата, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния – т.е, дори при отпадане възможността за изборна подсъдност е сезиран компетентният съд.

За това, възражението на ответника следва да се остави без уважение.

Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 157 от ГПК, във вр. с чл.129 във вр. чл.128 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за местна неподсъдност на делото пред Районен съд Лом и изпращането му на Софийски районен съд, по подсъдност, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

ПРИЕМА исковата молба от В.Т.Н., ЕГН **********,***, срещу ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, гр. София, за неоснователно обогатяване.

ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба:

1.     Решение № 347/13.11.2017 год., по гр.д. № 2335/2016 год. на ЛРС,

2.     Удостоверение изх. № 708/23.01.2018 год., за размера на дълга по изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ

3.     Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 08.10.2010 год. по ч.гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин,

4.     Изпълнителен лист от 13.10.2010 год., по ч.гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин,

5.     ПДИ от 04.05.2011 год., по изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ,

6.     Покана за плащане, изходяща от ищцата и отправена до ответника,

7.     Обратна разписка,

8.     ПДИ, изходяща от ищцата и адресирана до ответника, ведно с известие за доставяне,

9.     Удостоверение от 27.02.2018 год., по изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ

10.  Постановление за прекратяване на изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ,

11.  Копия от договори за правна защита и съдействие.

 

ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ копие от изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ

 

ПРИЕМА ПИСМЕНИЯТ ОТГОВОР на ответника.

 

ПРИЕМА писмените доказателства, представени с отговора на ответника:

1.     Справка от електронния търговски регистър за ответното дружество.

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 26.11.2019 г. от 10,30  часа, за която дата да бъдат призовани страните.

 

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

 

Наведените от ищцата фактически твърдения сочат на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съединен с искове по чл. 49 ЗЗД

 

В исковата молба се излагат твърдения, че на 17.04.2007 год. между ответника и третото лице Ирина Стефанова Цветкова е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 8 000 лв., по който договор ищцата е била поръчител.

Ответникът подал заявление по чл. 417 ГПК пред РС Видин срещу кредитополучателя и ищцата като поръчител и на 08.10.2010 год., по гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1978-РЗ и Изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Ирина Стефанова Цветкова /кредитополучател/ и ищцата В.Т.Н., /като поръчител/, за посочените в Заповедта суми /6395,16 лв. главница, 537,26 лв. договорна лихва за периода 05.11.2009 – 10.06.2010 год. и 77,85 лв. – наказателна лихва за периода 05.11.2009 – 10.06.2010 год., ведно със законната лихва върху главницата от 01.10.2010 год. до окончателното издължаване. Присъдени били и разноските по заповедното производство.

На 18.10.2010 год. издаденият изпълнителен лист бил получен от ответника и по негова молба от 19.04.2011 год. било образувано изп.д. № 399/2011 год. при ЧСИ В. Томова, с р-н на действие ОС Видин.

По изпълнителното дело от ищцата са постъпили 2327,40 лв., от които на ответника са били преведени 2042,50 лв., а 248,90 лв. били такси за съдебно изпълнение. Отделно от това, ищцата била принудена да прави разноски, заплащайки различни такси.

С Решение № 347/13.11.2017 год., по гр.д. № 2335/2016 год. на ЛРС, били уважени исковете на ищцата срещу ответника с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, като съдът  признал за установено, че сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1978-РЗ по гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин не се дължат, поради погасяването им по давност.

След влизането в сила на съдебното решение /03.01.2018 год./, изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ било прекратено по отношение на ищцата.

На 25.01.2018 год. ищцата изпратила на ответника покана за доброволно изпълнение, като поискала в 14-дневен срок от получаването да й възстанови всички внесени от нея суми по изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ, намалени със сумата от 32,78 лв., която тя самата е била осъдена да заплати като разноски по гр.д. № 2335/2016 год. на ЛРС – поради заявено от ищцата прихващане.

Посочената сума – 2284,62 лв. следвало да бъде заплатена по посочена от ищцата банкова сметка.

***.01.2018 год., но той не отговорил по никакъв начин.

Твърди се, че получената от ищеца сума – в размер на 2042,50 лв. е било напълно неоснователно, тъй като е било отпаднало основанието за вземането му поради изтекла давност.

Твърди се, че също така неоснователно, поради виновното поведение на ответника, ищцата е заплатила по изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ сумата от 284,90 лв. – такси за съдебно изпълнение, а също така е била принудена да прави разходи в изпълнителното производство.

Иска се:  да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 2 284,62 лв., постъпила от ищцата по изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ, от които на ответника са преведени 2 042,50 лв. и 284,90 лв. – такси за съдебното изпълнение, ведно със законната лихва за забава от 26.01.2018 год. до окончателното изплащане.

Иска се също да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените от нея разноски по изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ за адвокатско възнаграждение в размер на 406 лв.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. 

Ответникът, чрез пълномощника си ю.к. Б. Мишина на първо място прави отвод на местна подсъдност, с искане делото да бъде изпратено за разглеждане на СРС, тъй като в гр. София е адресът на регистрация  на дружеството. Позовава се на разпоредбата на чл. 108, вр. 105 ГПК.

На второ място, ответникът счита исковата молба за нередовна, поради противоречие между обстоятелствената част и заявеното искане, касаещо размерът на претендираната сума.

По същество – оспорва исковете като неоснователни, като счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, тъй като претендираната сума е събрана преди влизане в сила на съдебното решение.

Алтернативно – в случай, че съдът уважи иска за сумата от  2 284,79 лв., прави възражение за прихващане със сумата за главница в размер на 6 395,16 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин.

Възразява срещу претендирания от ищцата адвокатски хонорар поради недоказаност.

Възразява прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищцата.

Претендира разноски.

Не възразява делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.

 

Предвид изложените в исковата молба и в отговора на ответника твърдения, съдът приема, че между страните не се спори, че изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Томова, р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ, по което ищцата е била солидарен длъжник е прекратено по отношение на нея поради погасяване на задължението й по давност.

Спорно е дължи ли ответникът претендираната  от ищцата сума.

Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза обстоятелства.

С иск по  чл. 55, ал. 1, предл. 3 - то ЗЗД разполагат лицата, които твърдят, че са престирали с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено.

За да е налице третият фактически състави на неоснователното обогатяване, в тежест на ищеца е да установи, че е престирал с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие е отпаднало с обратна сила.

Поради характера на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то  от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за задържане на полученото.

 

За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1/ възлагане на друго лице – изпълнител извършването на определена работа, 2/ осъществен фактически състав по чл. 49 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи/ деяние, вреда – имуществена и/ или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената  му  работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея.

Подлежащите на установяване по делото факти подлежат на доказване от ищцата.

Доказателствената тежест за установяване основателността на възражението за прихващане със сумите по Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1978-РЗ по гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин е върху ответника.

 

Съдът УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие зазапочване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията си със спогодба.

 

              На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие,страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
 

Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и изпълнение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта, в която е оставено без уважение възражението на ответника за неподсъдност на делото пред ЛРС може да се обжалва с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението на страната.

 

 

Р. СЪДИЯ: