Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 416/2020
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.С.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, в
качество на ЕТ „М. – С.
Д.”,
ЕИК ******, с адрес на управление: гр. ****,
ул. „****”
№ **,
ет. *,
ап. **,
срещу Решение № 2344/17.12.2019г. на ВРС, постановено по НАХД № 4760/2019г. по
описа на същия съд, с което е потвърдено НП № В - 0046946/04.09.2019 г. на
Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Търговище и Силистра към КЗП, с което на ЕТ „М. – С.
Д.“ е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер
на 500 лева, на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите, за нарушение
на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП.
С жалбата се поддържа, че решението на ВРС е незаконосъобразно
поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения.
Изтъква се, че в
нарушение на закона въззивният
съд е достигнал до заключението за наличие на неизпълнение от страна на търговеца ЕТ „М. – С. Д.” на административното задължение
да поддържа регистър на предявените рекламации приемайки, че същият е следвало
да бъде
наличен в проверявания
търговски обект към момента на проверката - 17.07.2019 година. Посочват се като неправилни и изводите
на същия съд, че ако представеният с възражението срещу АУАН регистър с дата 15.06.2018
г. действително е
съществувал преди датата на проверката, то не е имало обективна причина
въззивницата да не го представи при явяването си в офиса на КЗП или при т.нар.
„документална проверка”. Налагат
се твърдения, че законът не поставя изискване къде да се съхранява регистърът на
предявените рекламации, поради което това, че той е бил на адреса на
управление, а не в търговския обект - не съставлявал нарушение. Сочи се също в
касационната жалба, че в нарушение на материалния закон въззивният съд не е
съобразил наличието на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл сочи, че
дори да е било налице извършено противоправно деяние, същото представлява
маловажен случай, тъй като останалите изискуеми по Закона за туризма документи
и книжа са били налични в обекта и са били спазени изискванията на ЗЗП по
отношение на тях, както и предвид на това, че преди това не е било констатирано
друго подобно нарушение.
Ответникът в касационното производство – Комисия за
защита на потребителите, поддържа становище за неоснователността ѝ.
Участващият по
делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211,
ал. 1
от АПК.
Административният съд, като прецени доводите
на страните, фактите, които се установяват събраните по делото доказателства,
както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на С.С.Д., ЕГН **********, в качество
на ЕТ „М. – С.
Д.”,
ЕИК ******, гр. Варна
срещу Наказателно постановление № В - 0046946/04.09.2019 г., издадено
от Директора в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра, с което за нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, на основание чл. 222
от ЗЗП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Нарушението, според наказателното постановление, се състои в следното: При
проверката извършена на 17.07.2019г. в туристическия обект на служителите на
КЗП- РД- Варна не бил
представен
регистър за рекламации.
Установено е при проверката, че обектът работи и се обслужват клиенти. На
29.07.2019г. в офиса на КЗП
– РД -
Варна е бил представен
регистър за рекламации заведен с дата 29.07.2019г., същия е приет и описан в
ППД №К- 0120359/29.07.2019г.
- след датата на проверката 17.07.2019г.
Посочено е в наказателното постановление, че търговецът ЕТ
„М. – С.
Д."
не е изпълнил административното си задължение, да поддържа регистър на
предявените рекламации, като нарушението е било извършено на 17.07.2019г. в обект на ЕТ „М. – С. Д." – снек-бар „*******",
находящ се в гр. ******
к. к. „****"
№**.
Наказващият орган е посочил, че нарушението не представлява маловажен случай,
доколкото не се установени доказателства, че са налице смекчаващи
обстоятелства, а и нарушението с нищо не се различава от обикновените случаи от
същия вид. НП е издадено въз основа на съставен актът за установяване на
административното нарушение
АУАН 2019 №
К -
0046946/29.07.2019г..
ВРС е
приел,
че наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, както
и че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – съставени са в сроковете по чл. 34, ал. 1
и ал. 3 от ЗАНН, при съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на НП е съобразена нормата на чл. 57 от ЗАНН. Направен е
извод, че безспорно се установява по делото извършването от търговеца на
административното нарушение на разпоредбата на
чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. Въззивният
съд обсъдил и отхвърлил с мотивирани съображения всички възражения на настоящия касатор,
като на първо място посочил, че с оглед спецификата на осъществяваната
търговска дейност, задължението на търговеца
по смисъла чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е да съхранява
регистъра на рекламациите в търговския си обект, където потребителят да може
бързо и безпрепятствено да предяви своята рекламация, а не на адреса на
управление или на друго място. Позовавайки се на констатациите при проверката и
признанието
в хода на производството
пред наказващия орган и въззивното пред ВРС от едноличния
търговец, че в
обекта няма регистър за рекламации, които са възпроизведени
от свидетелите –
очевидци (в това
число и от съпруга на ЕТ), съдът преценил като недоказано възражението на
настоящия касатор в противния смисъл. Съдът приел също, че представеният в с възражението срещу
АУАН препис от регистър за рекламациите на ЕТ, с отбелязване, че е започнат на
15.06.2018 г, не доказва надлежното изпълнение на задължението на
дружеството по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП към момента на проверката - 17.07.2019г.
За да потвърди
наказателното постановление, въззивният съд приема, че в случая не следва да
прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като допуснатото нарушение не се
отличава по своята обществена опасност от останалите от този вид, за да се
приеме, че същата е явно незначителна. Взето е предвид и обстоятелството, че
регистърът за рекламации е бил заведен дванадесет дни след проверката.
Настоящата касационна инстанция намира решението на
районния съд за правилно като постановено при липса на касационните основания
по чл. 348 от НПК, респ. не са налице основания за отмяната му. Касационният
състав споделя изводите на районния съд, които се основават на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. ВРС е извършил
преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими
доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и ръководейки се от
закона е постановил правилен съдебен акт.
Касационната жалба е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо -
постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол,
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона
правомощия.
Наличието
на нарушение на процесуалните правила, като касационно основание за отмяна на
решението на ВРС е посочено от касатора бланкетно. При извършена от
административния съд служебна проверка, такива нарушения, допуснати от
административнонаказващия орган и от ВРС не се установиха.
Възприетата от ВРС
фактическа обстановка е съобразена със събраните в хода на административното
производство и в хода на съдебното обжалване доказателства. Към установените
факти съдът е приложил правилно материалния и процесуалния закон.
Не се споделят доводите на касатора, че въззивното
решение е постановено при неправилно тълкуване на закона, тъй като без значение от гледна точка на чл. 127, ал. 2 от
ЗЗП
е, къде се намира и съхранява регистърът за
рекламации.
Повдигнатото административнонаказателно обвинение е за бездействие по
предприемане на дължимо поведение по изпълнение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП.
Това означава, че се твърди
наличието на отрицателен
факт -
отсъствие на регистър за рекламации. Поради тази причина в тежест на нарушителя
е да докаже съществуването на такъв регистър.
Регистърът за рекламации има задължително съдържание:
дата и час на предаване на рекламацията; име и адрес на лицето, което е
предявило рекламацията; описание на естеството на рекламацията; опис на
приложените документи към нея; претенции на потребителя за начина на
удовлетворяване на рекламацията; подпис на търговеца или упълномощено лице;
подпис на потребителя. В случая регистърът е представен на АНО на дата 29.07.2019
г., т.е. след проверката. Тъй като касаторът
е едноличен търговец,
то личния му
адрес в гр. ****, гр. *****, р- н „******" ул. „******" № **, ет. *, ап. ** и с който е вписан в търговския
регистър е неотносим към мястото, където следва да се съхранява регистърът
за рекламации. Безспорно
е по делото, че мястото на упражняване на търговската дейност,
изразяваща се в туристически
услуги за ресторантьорство в обект снек-бар „*******" е в гр. ******* к. к. „*****" № ** и
следователно това е мястото, където трябва да се държи процесния регистър за
рекламации. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 127, ал. 3 ЗЗП, според
която при предявяване на рекламация, лицата задължително я описват в регистъра,
като на потребителя се издава съответен документ. В конкретния случай,
потребителите посещават и
получават туристическата услуга в снек-бар „*****",
находящ се в гр. ******
к. к. „*****"
№ **, а не адреса на търговеца, на който същият живее
и е вписан в търговския регистър. Поради това
становището на Касатора,
че регистърът би могъл да се съхранява в дома
на му, който се явява и негов адрес на управление, не се споделя от настоящата инстанция.
Касационната инстанция не споделя тезата на
жалбоподателя за маловажност на случая. Извършеното противоправно действие не се
отличава по своята степен на обществена опасност от останалите подобни административни нарушения. В настоящия случай е без значение
обстоятелството, че наложената санкция касае нарушение, което е установено за първи път, т.к. при наличие на повторност в
чл. 231 от ЗЗП е
предвидена санкция завишена
в двоен размер.
Бездействието на наказаното лице по изпълнение на
нормата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП
засяга значими обществени отношения по охрана правата на неограничен кръг от
лица като потребители на предоставяната услуга. Срочното упражняване на правото
на рекламация чрез надлежното й вписване в нарочен регистър гарантира
възможност за обезщетяване на потребителя при установени дефекти на стока или
услуга. Извършеното административно нарушение е формално и настъпването на
вреди от неговото реализиране не е съставомерен негов признак. Липсата на
такива вреди не може да обоснове незначителна обществена опасност на
бездействието по спазване на установения правов ред в страната.
При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което
касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът
намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна,
обезсилване или обявяване на нищожност.
Предвид
неоснователността на касационната жалба, следва да се остави в сила обжалването
решение на ВРС.
Във
връзка с отмяната на решението на ВРС и потвърждаване на наказателното
постановление за ответника възниква правото да му бъде присъдено претендираното
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
следва да бъде определен в средния по реда на чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ с
оглед фактическа и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 2344/17.12.2019г. на ВРС, постановено по НАХД № 4760/2019г. на Районен съд
Варна.
ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН **********, в качество на
ЕТ „М. – С. Д.”, ЕИК ******, с адрес на управление: гр. *****, ул. „******” № **,
ет. *, ап. ** да заплати на Комисията за защита на потребителите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.