Р Е Ш Е Н И Е
№260252
гр. Пловдив 19.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,
въззивно гражданско отделение, V-ти
състав, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на секретаря Петя Цонкова, като
разгледа докладваното от младши съдия Алексова въззивно гр.д. № 1100/2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и следващите от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 3256/ 27.03.2020 г. по описа на Районен
съд – гр. Карлово, подадена от Т.Г.Б., действаща чрез пълномощника си адв. С.П.
– К., против Решение № 62 от 02.03.2020 г., постановено по гр. дело № 232 по
описа на РС - Карлово за 2019 г., II - ри граждански
състав.
С атакуваното съдебно
решение първостепенният съд е отхвърлил като неоснователен, предявения от Т.Г.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: *** чрез
пълномощника ѝ адв. С.П.-К., против Р.З.Д., с ЕГН **********,***, иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцата сумата от 25 000 лв., частично дължима по издаден запис на заповед от
29.04.2013 г., за която сума е издадена Заповед № 804/15.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
постановена по ч. гр. дело № 1441/2018 г. по описа на Карловски районен съд.
Жалбоподателката е осъдена да заплати на Р.З.Д. и сумата от 1200,00 лева - разноски по делото.
В жалбата се излагат
подробни съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен
акт, като се иска отмяната му и постановяване на решение, с което да се уважи
предявеният иск. Аргументира се тезата за постановяване на атакуваното решение
при нарушение на материалния закон, а така също и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Конкретно – посочва се, че първоинстанционният
съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон – на разпоредбите на
чл. 146, ал. 1, т. 5, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Същият не бил разпределил в пълнота
доказателствената тежест на ищеца, като включително по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК не е указал на ищцовата страна, че с оглед възражението за изтекла давност,
в нейна тежест е да установи обстоятелства, довели до спирането или
прекъсването на предвидената в закона давност. Така се стигнало до
постановяването на решение при непълнота на доказателствата, при неизяснено от
фактическа страна дело и съдът стигнал до неправилния извод за основателност на
възражението за изтекла погасителна давност.
Претендира се
присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ал.
1 от ГПК въззиваемата страна - Р.З.Д., представляван от адвокат Щ.Ц. – пълномощник, представя отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, съответно
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
постановено. Взема подробно становище по доводите в жалбата, а твърденията за
допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила,
счита за неоснователни.
Пловдивският окръжен
съд, V-ти въззивен граждански състав, след преценка
на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и като взе предвид
доводите на страните, приема за установено следното:
Районен съд – гр.
Карлово е сезиран с искова молба с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415
от ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ, предявена от Т.Г.Б.
против Р.З.Д.. В производството пред районния съд ищцата твърди, че предоставила
на ответника сумата от 50 000 лв., за което бил издаден от него на 29.04.2013
г. Запис на заповед без протест и без предявяване, с който същият се задължил
неотменимо и безусловно да ѝ плати лично или на нейна заповед сумата от
50 000 лв., с падеж на плащане 31.12.2014 г. Предвид факта, че издателят на заповедта не ѝ платил
сумата на падежа, тя подала заявление по чл. 417, т. 9 от ГПК и със Заповед за
изпълнение № 47/23.02.2015 г., постановена по ч. гр. дело № 137/2015 г. по
описа на Карловски районен съд, I гр. състав, било разпоредено същият да ѝ
заплати сумата от 50 000 лв., дължима по издадения запис на заповед от
29.04.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 23.02.2015 г., до окончателното плащане, както и направените в
заповедното производство разноски. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК
постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед за изпълнение,
поради което и на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, ищцата предявила установителен
частичен иск срещу ответника, по който било образувано гр. дело № 562/2015 г.
по описа на Карловски районен съд. Посочва, че с влязло в сила на 19.06.2018 г.
Решение № 287/28.07.2016 г., постановено
по гр. дело № 562/2015 г. по описа на Карловски районен съд, трети граждански
състав, било признато за установено по отношение на ответника, че ѝ дължи
сумата от 25 000 лв. – частично дължима по издаден Запис на заповед от
29.04.2013 г., целият за сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 23.02.2015 г., до окончателното
изплащане, за която сума е издадена Заповед № 47/23.02.2015 г. за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 137/2015
г. по описа на Карловски районен съд, като са присъдени и разноските, направени
от ищцата в заповедното и в исковото производство. Посочва, че след влизане в
сила на съдебното решение, с Разпореждане № 5407/05.07.2018 г., постановено по
ч. гр. дело № 137/2015 г. по описа на Карловски районен съд, първи граждански
състав, влязло в сила на 31.07.2018 г., била обезсилена частично издадената по
същото Заповед № 47/23.02.2015 г. за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и издаденият във връзка с това изпълнителен лист от
23.02.2015 г., в частта относно разпореждането длъжникът Р.З.Д. да ѝ
заплати сума в размер на 25 000 лв., представляваща дължима главница. За тази
сума жалбоподателката твърди, че подала заявление по чл. 417 от ГПК, по което
била издадена Заповед № 804/15.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело №
1441/2018 г. по описа на Карловски районен съд, II гр. състав, с която било
разпоредено Р.З.Д. да ѝ заплати сумата от 25 000 лв., представляваща
задължение по запис на заповед, издаден на 29.04.2013 г., сумата от 500.00 лв.
– за платена държавна такса, и сумата от 870.00 лв. – за адвокатско
възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило от длъжника
възражение по чл. 414 от ГПК. Със съобщение от 23.01.2019 г. по ч. гр. дело №
1441/2019 г. на РС Карлово, втори граждански състав, получено от ищцата на
25.01.2019 г., съдът ѝ указал на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за
възможността да предяви иск за вземането.
Ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Позовава
се на твърдението, че погасителната давност за непредявената част от вземането
е изтекла. Твърди, че кредиторът
по своя преценка се е отказал да действа, да търси защита на част от своето
вземане, поради което при наличието на принципа на погасителната давност, бездействащият
кредитор се санкционира и за него давността тече. Алтернативно твърди, че Записът
на заповед е издаден с обезпечителна функция, с цел да обезпечи бъдещ заем и в
тази хипотеза следвало да се установи каузалното правоотношение и неговото
съдържание, за което от ищцата нямало представени доказателства. Твърди още, че
било налице разминаване в обстоятелствата, от които се твърди да произтича
вземането, посочени от заявителя в подаденото заявление по чл.417,
впоследствие, отразени в заповедта за изпълнение и тези, наведени в исковата
молба и уточненията към нея.
В хода на
производството пред първа инстанция са представени и приети писмени
доказателства и от двете страни. Разпитани са свидетели и от ищцовата, и от
ответната страна.
За да
постанови Решението си, районният съд е приел за установено, че процесният
Запис на заповед за сумата от 50 000 лв. е издаден на 29.04.2013 г. и е с падеж
на 31.12.2014 г., като давностният срок по Записа на заповед на общо основание
изтича на 31.12.2017 г., но същият е прекъснат на 23.02.2015 г., когато е
подадено заявление от поемателя Т.Б. по реда на чл.417 ГПК. Образувано е ч. гр.
д. №137/2015 г. и е издадена Заповед №47/23.02.2015 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата от 50 000 лева.
Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист от 23.02.2015 г..
Изтъква се,
че след направено възражение от длъжника по ч. гр. д. №137/2015 г. Р.Д., на
08.06.2015 г. кредиторът Т.Г. Б. е
предявила установителен иск по чл. 422 ГПК против Р.З.Д. за сумата от
25 000 лева, частично дължима по издадения Запис на заповед от 29.04.2013
г., за която сума е издадена Заповед №47/23.02.2015 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д.
№137/2015 г. по описа на РС Карлово. Искът е бил уважен, като постановеното по
гр. д. № 562/2015 г.по описа на РС Карлово решение, е влязло в законна сила на
19.06.2018 г.
Посочено
е, че с Разпореждане от 05.07.2018 г. по ч. гр. д. №137/2015 г. съдът е
обезсилил частично издадената Заповед №47/23.02.2015 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата над
25 000 лева, които не са били предмет на иска по гр. д. № 562/2015 г. по
описа на РС Карлово.
Районният съд е приел в мотивите си, че падежът
по Записа на заповед е 31.12.2014 г., а давностният срок е прекъснат на
23.02.2015 г., когато е подадено заявление от поемателя Т.Б. по реда на чл.417 ГПК. Аргументира, че от дата 23.02.2015 г. до 12.10.2018 г. – датата на
подаване на заявлението по ч. гр. д. №1441/2018 г., е изминал период от време
по-дълъг от три години, като по делото не е установено той да е бил спиран или
прекъсван. Районният съд се е позовал на разясненията, дадени в мотивите по
т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, съгласно които изпълнителните действия,
прекъсващи давността са: налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н.; а
действията, с които давността не се прекъсва са: образуването на изпълнителното
дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки,
изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото
състояние на длъжника и др. Изтъква се, че първото извършено от ищцата Т.Б.
действие, което е да прекъснало давността за сумата от 25 000 лева е на
12.10.2018 г. – подаване на заявлението по
ч. гр. д. №1441/2018 г., като това действие е предприето след като е
изтекъл тригодишният давностен срок за вземането, който според първоинстанционния
съд е изтекъл на 23.02.2018 г., като предприетите след тази дата действия на
ищцата нямат значение на прекъсващи давността. Посочено е още, че предявеният
частичен иск и образуваното гр. д. № 562/2015 г. по описа на РС Карлово, нито
спира, нито прекъсва погасителната давност за останалата част от цялото вземане,
което е и предмет на настоящото дело, като е цитирана и съдебна практика по
въпроса.
Пловдивският окръжен съд, V-ти
граждански състав, въззивна инстанция, на основание чл. 269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По
останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Първото
основно възражение на жалбоподателя се отнася до това, че при постановяване на
Решението си първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалния закон, по-конкретно на разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5, ал. 2
и ал. 3 от ГПК, тъй като съдът не е разпределил правилно доказателствената
тежест между страните. На основание чл. 266, ал. 3, вр. чл. 146 от ГПК,
настоящият състав допусна доказателственото искане за изискване и прилагане на
изпълнително дело № 105/2015 г. по описа на ДСИ – Районен съд, гр. Карлово към
настоящото дело и отстрани този пропуск. В приложеното изп. д. се съдържат
действия, които са прекъснали давността по отношение на вземането, предмет на
правния спор. Този факт засяга и второто основно възражение на жалбоподателя, а
именно, че давностният срок по отношение на сумата от 25 000 лв., е
изтекъл.
Настоящият
състав констатира, че е налице изпълнително действие, което е прекъснало
давността, а именно – запорно съобщение при ДСИ при Районен съд – гр. Карлово от
дата 07.05.2015 г. Съгласно т. 10 от ТР № 2/2013 гр.София на ОСГТК, прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Предвид това, въззивният съд не
споделя възгледите на районния съд, касаещи датата, на която е изтекла
давността за вземането. Районният съд е приел, че давността е изтекла на 23.02.2018
г. Съгласно чл. 531, ал.1 във вр. чл.537 от ТЗ, исковете по записа на заповед
срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа и в случая, когато
кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 10 от ГПК,
но не е предприел действия по принудително изпълнение на сумата по записа в
продължение на 3 години от уважаване на молбата му. Настоящият състав прие, че
последното действие, годно да прекъсне давността, е запорното съобщение от 07.05.2015
г., следователно, давността е изтекла на 07.05.2018 г., а датата, на която е
подадено заявлението по ч. гр. д. №1441/2018 г., е 12.10.2018 г. Независимо от
това, първоинстанционното решение се явява правилно и като такова, същото
следва да бъде потвърдено.
Въведено е
и още едно възражение от жалбоподателя, а именно, че предявяването на частичен
иск, както е сторил той на 08.06.2015 г., въз основа на което е образувано
гр.д. № 562/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово, спира/прекъсва
давността за останалата част от вземането. Настоящият състав намира и това възражение за
неоснователно. Съгласно т. 1 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, спиране и
прекъсване на срока на погасителната давност се проявява само относно иска, с
който съдът е сезиран и по който трябва да се произнесе с решението. Силата на
пресъдено нещо /СПН/ на влязлото в сила съдебно решение се разпростира само
спрямо субективната и обективна рамка на диспозитива на решението, постановено
по съществото на спора. За разликата над предявената част от вземането
давността не спира и не прекъсва.
Предвид
всичко гореизложено, настоящата инстанция счита, че решението на районния съд
следва да се приеме за правилно, поради което същото ще бъде потвърдено.
По разноските:
По делото
е представен Договор за правна защита и съдействие № 24283/30.06.2020 г., от
който е видно, че Р.Д. е заплатил на адв. Щ. Щ. адвокатско възнаграждение в
размер на 1000.00 лв., платени в брой. С оглед направеното искане на
въззиваемата страна и предвид неоснователността на въззивната жалба, в тежест
на жалбоподателя и в полза на въззиваемата страна ще се присъди сумата от
1000.00 лв., направени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 62/02.03.2020 г. на Районен съд – гр. Карлово, II-ри граждански състав, постановено по гр.д. № 232/2019
г.
ОСЪЖДА Т.Г.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Р.З.Д., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева за направени разноски за
адвокатско възнаграждение по въззивно гр.д. № 1100/2020 г. по описа на Окръжен
съд – гр. Пловдив, V-ти граждански състав.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: