Решение по дело №505/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от юриск. С., срещу решение № 107 от 23.01.2025 г., постановено по АНД № 3131 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-26 от 19.04.2024 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.60а, ал.3, вр. ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ (ред. ДВ, бр. 86 от 2023г.) е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева за нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 29 от 2012г.).

Жалбоподателят поддържа, че решението на Районен съд Пловдив е постановено в нарушение на процесуалните правила и е немотивирано. Счита, че не е налице повторност на твърдяното нарушение, тъй като има съществени разлики в материалните разпоредби на чл.91, ал.1 от Наредба № 6 (отм.) и чл.26, ал.3 от ЗЕВИ. В жалбата са изложени доводи за неяснота, кой от двата срока по чл.26, ла.3 от ЗЕВИ е нарушен. Несъгласие е изразено с възприетото от съда, че нарушението е извършено по седалище на дружеството, както и с изводите, че деянието не е маловажно. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране в писмени бележки, чрез процесуалния си представител юриск. К. оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД срещу Наказателно постановление № НП-26 от 19.04.2024 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.60а, ал.3, вр. ал.1 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от 2023г.) е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева за нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 29 от 2012г.). Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № Е-КРС-16 от 31.01.2024 г., съставен от главен експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергия“ в КЕВР. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

„Електроразпределение Юг” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, не е издало в срок до 14.11.2022г. становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) с мощност 10,9 kW, отговаряща на чл.24, т.1 от ЗЕВИ (ДВ, бр.29 от 2012г.), предвидена за изграждане в [УПИ], кв.41, [населено място], община Смолян.

В АУАН е посочено, че деянието е извършено в режим на повторност, тъй като председателят на КЕВР издал на „Електроразпределение Юг” ЕАД Наказателно постановление № НП-106 от 01.12.2021г., потвърдено с Решение № 189/19.10.2022г. на Административен съд – Сливен за нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ (ДВ, бр.29 от 2012г.).

Според съставения акт, като не е издало в срок до 14.11.2022г. становище, с което да определи условията за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане в [УПИ], кв.41, [населено място], община Смолян, на 15.11.2022г. „Електроразпределение Юг” ЕАД е нарушило чл.26, ал.3 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012г.), с което е осъществило състава на чл.60а ал.3 от ЗЕВИ (ДВ, бр.86 от 13.10.2023г.), който се явява по-благоприятен от чл.60а, ал.2 от ЗЕВИ (ДВ, бр.29 от 2012г.).

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 60а, ал. 3 от ЗЕВИ (редакция ДВ, бр.86 от 2023г.) е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 30 000 лева.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като при издаването им не са нарушени сроковете по чл.34 от ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е обсъдил приложимите материални разпоредби и е направил извод, че законът е правилно приложен. За неоснователно е приел възражението за мястото на нарушението. Установил е квалифициращият признак на нарушението, че същото е извършено при условията на повторност по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗЕВИ, като се е позовал на НП № НП-106 от 01.12.2021 г., потвърдено с Решение № 189/19.10.2022 г. на Административен съд – Сливен. В мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че предходното НП е било издадено срещу дружеството-жалбоподател за нарушение, квалифицирано като такова по чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредбата/, за което дружеството е санкционирано на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, но същото е обжалвано и с Решение № 180/21.04.2022 г., постановено по АНД № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен постановлението е било изменено с намаляване размера на наложената санкция съобразно чл. 60а от ЗЕВИ за нарушение на чл. 26, ал. 3 ЗЕВИ. Изрично районен съд е посочил, че макар и диспозитивът на решението на РС-Сливен да не е прецизен, то от същия е видно, че волята на РС-Сливен и тази на касационната инстанция сочи за преквалифициране на деянието, като изпълващо състава на нарушението на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ. Така е направен извод за идентичност на нарушението, за което е наказан дееца с обжалвания акт и предходния, обуславящ повторността. Съдът е изложил мотиви, че случаят не е маловажен по смисъла на ЗАНН.

Решението на Районен съд Пловдив е валидно и допустимо, но неправилно.

Законът за енергията от възобновяеми източници урежда обществените отношения, свързани с производството и потреблението на: 1. електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници; 2. биогаз и зелен водород; 3. енергия от възобновяеми източници в транспорта, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта. Изрично в чл.1, ал.2 от ЗЕВИ е посочено, че за неуредените в този закон въпроси се прилага Законът за енергетиката.

Нарушението е квалифицирано по чл.26, ал.3 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012г.), която разпоредба предвижда, че за обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 - в срок до 15 дни от постъпване на искането.

Обекти по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в приложимата редакция са с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. А чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ в приложимата редакция предвижда, че мястото на присъединяване на енергийните обекти по чл. 24, т. 1 съвпада с мястото, където е монтирано средството за търговско измерване на потребяваната електрическа енергия, в случаите, когато инсталираната мощност не надвишава предоставената мощност за присъединяване на сградата като обект на потребител.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е ясно, кой от двата срока по чл.26, ла.3 от ЗЕВИ е нарушен. И в АУАН и в НП е посочено, че на 13.10.2022г. е подадено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ с мощност 10,9 kW, отговаряща на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ (ДВ, бр.29 от 2012г.).

Съгласно чл. 60а, ал.2 от ЗЕВИ ( в редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), при повторно извършено нарушение имуществената санкция е в размер на 150 000 лв. Разпоредбата на чл.60а ал.3 от ЗЕВИ (в редакция ДВ, бр.86 от 13.10.2023г.) предвижда, че при повторно извършване на нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 30 000 до 3 000 000 лв. От изложеното следва, че чл.60а ал.3 от ЗЕВИ (в редакция ДВ, бр.86 от 13.10.2023г.) се явява по-благоприятен от чл.60а, ал.2 от ЗЕВИ (ДВ, бр.29 от 2012г.).

Настоящия съдебен състав споделя изводите на районен съд относно мястото на извършване на нарушението, посочено в наказателното постановление.

Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че не е налице повторност на твърдяното нарушение. В АУАН и НП е посочено, че председателят на КЕВР издал на „Електроразпределение Юг” ЕАД Наказателно постановление № НП-106 от 01.12.2021г., потвърдено с Решение № 189/19.10.2022 г. на Административен съд – Сливен. Наказателно постановление № НП-106 от 01.12.2021г. е издадено за нарушение по чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, за което „Електроразпределение Юг” ЕАД е санкционирано на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. Посоченото наказателно постановление е обжалвано и с Решение № 180/21.04.2022 г., постановено по АНД № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен е изменено, като намален размера на наложената санкция от 20 000 лева на 10 000 лева, съобразно чл.60а от ЗЕВИ за нарушение на чл. 26, ал.3 от ЗЕВИ.

Съгласно чл.91, ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. (в редакция ДВ, бр. 76 от 2019 г.), операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането. Разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ (в редакция ДВ, бр. 29 от 2012г.) предвижда, че за обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 - в срок до 15 дни от постъпване на искането.

Според § 1, т.14 от ДР на ЗЕВИ повторно е административно нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. "Нарушение от същия вид от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община от същия вид" е това нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, което осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав (по арг. от § 1, т.6 от ДР на ЗАНН). В случая нарушенията по чл.91, ал.1 от Наредба № 6 (отм.) и чл.26, ал.3 от ЗЕВИ не са идентични и определят различни срокове - в единия случай за изготвяне и предоставяне на писмено становище, а в другия случай само за предоставяне на писмено становище.

Неправилни са изводите на районен съд, че макар диспозитивът на решението на РС-Сливен да не е прецизен, то от същия е видно, че волята на РС-Сливен и тази на касационната инстанция сочи за преквалифициране на деянието, като изпълващо състава на нарушението на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ.

Само диспозитива на съдебният акт формира сила на присъдено нещо и обвързва с правния резултат страните в производството. Мотивите на съдебния акт представляват формираната воля на съда, а диспозитива - нейното външно изразяване. Следователно под съдебно решение следва да се разбира тази част от съдебния акт, с която съдът се произнася по съществото на спора въз основа на вече формираната си воля. С. по себе си мотивите на съдебния акт отразяват начина на формиране на волята на съда, поради което не се ползват със сила на присъдено нещо и не са задължителни за страните. Мотивите като част от съдебния акт нямат задължителна сила, докато диспозитива представлява изрично изразената воля. И след като със сила на пресъдено нещо разполага единствено диспозитива на решението, и видно от диспозитива на Решение № 180/21.04.2022 г., постановено по АНД № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен (публично достъпен на https://[Наименование]/) в него не се съдържа произнасяне досежно преквалификация на нарушението, а мотивите нямат задължителната сила на решението, то те не обвързват друг съдебен състав с изложеното в тях. Ето защо в случая не е налице повторност на нарушението.

Според Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС, в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Делото не следва да се връща за ново разглеждане на друг състав на същия съд, тъй като според настоящия съдебен състав са налице условия за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай се касае за административно нарушение, което от обективна страна се изразява в бездействие, при наличие на нормативно задължение за действие, а като допълнителен признак е указан строго определен срок за извършване на дължимото действие. Безспорно е установено, че е налице закъснение при издаване на становище за условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа, но закъснението е само с 3 дни. Това обосновава многократно по-ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение спрямо обикновените случаи от същия вид и мотивира квалифицирането му като маловажен случай.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че наказателно постановление НП-26 от 19.04.2024 г. издадено от председателя на КЕВР е незаконосъобразно. Районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 160 лева – по 80 лева за всяка инстанция.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 107 от 23.01.2025 г., постановено по АНД № 3131/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-26 от 19.04.2024 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.60а, ал.3, вр. ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ред. ДВ, бр.86 от 13.10.2023г.) е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева за нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 29 от 2012г.).

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.