Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр. Нови пазар, 12.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар в съд в публичното си заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Галина Николова
СЕКРЕТАР: Диана Славова
като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 124 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Б.М.Б. *** твърди, че не е доволен от издаденото от Началника на РУ Нови пазар НП № 20-0307-000169/12.03.2020 г., с което му е наложена глоба по чл. 175, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят не оспорва, че на посочената в акта и в НП дата е управлявал посоченото МПС, но твърди, че не е знаел и не би могъл да знае, че МПС-то не е регистрирано по установения от закона ред.
Жалбоподателят сочи, че НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
На 05.10.2019 г. около 14,35ч. в гр. Нови пазар, по ул. „***“, жалбодателят управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на фирма „***“ ЕООД, като регистрацията на МПС е служебно прекратена и управляваното от водача МПС не е преминало ГТП.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Иззети са като доказателство контролен талон № 5286444.
Жалбоподателят е подписал акта, като е посочил, че няма възражения.
Относно установеното нарушение по 140, ал.1, т.1 от ЗДвП е била сезирана НПРП относно престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. С постановление от 12.02.2020 г. на НПРП е прекратено образуваното на ДП по преписката, а същата е върната на административния орган за произнасяне с ЗАНН.
Въз основа на този акт наказващият орган е издал Наказателно постановление № 0307-000169/12.03.2020 г. на Началника на РУ Нови пазар, с което само за нарушение на чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП е наложена глоба от 200лв.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 06.04.2020 г.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са издадени в съответствие със закона.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС със срок на валидност до 24.03.2021 г. за категориите В АМ.
Описаното в АУАН и НП МПС „***“ с рег. № *** е собственост на фирма „***“ ЕООД с ЕИК ***.
На 05.10.2019 г. жалбопоадтелят помолил своя познат, собственика на фирма „***“ ЕООД с ЕИК ***, св. Г.Г., да му услужи с посочения лек автомобил за да го ползва. Около 14,35ч. в гр. Нови пазар, по ул. „***“, жалбодателят управлявал лекия автомобил „***“ с рег. № ***, когато бил спрян за проверка от служителите на РУ Нови пазар, св. Т.М. и П.П., които след като извършили проверка на документите на водача и на МПС-то, установили чрез служебна справка, че автомобилът е служебно спрян от движение. Самият водач не знаел за това и бил изненадан от установеното.
По делото е приложена справка на л.15, от която се установява, че на 17.06.2019 г. регистрацията на МПС-то е била служебно прекратена, поради непререгистрирането му, поради неспазване на срока по чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
Описаната в акта и в НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, както и от показанията на св. Георгиев, собственик на МПС-то, който сочи, че след като закупил автомобила през 2019 г. го дал за ремонт и след това е пропуснал срока за нейното пререгистриране.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото установява, че водачът е управлявал МПС след служебно прекратена регистрация, извършена съгласно чл. 143, ал.15 от ЗДвП за това, че в двумесечен срок от придобиването на МПС-то, собственикът му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Това е следствие на изискванията на чл. 140, ал.1, предл.1-во от ЗДвП, допускащ по пътищата, отворени за обществено ползване да се движат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, както и от разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Неспазването на срока за пререгистрация по чл. 145, ал.2 от ЗДвП и изтичането на срока по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП води до служебно прекратяване на регистрацията на МПС-то, което го прави такова без надлежна регистрация по смисъла на чл. 140, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП. Самото прекратяване на регистрацията се извършва по чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В последният случай, съгл. чл. 18б, ал.1, т. 10 от наредбата прекратяването се на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. За разлика от повечето посочени хипотези на служебно прекратяване на регистрацията, за тази по т.10 или по чл. 143, ал.15 от ЗДвП не се предвижда уведомяване на собственика. Това е и законово издържано, доколкото задълженията по прехвърляне на собствеността върху МПС и сроковете за пререгистрацията са посочени в самия закон - чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Самата наредба не предвижда, съгласно чл. 18-21 от нея, при служебно прекратяване на регистрацията в посочената хипотеза отнемане на регистрационните табели, така както такава мярка се предвижда в останалите случаи. Законът също не предвижда налагането на принудителна административна мярка – сваляне на регистрационните табели, както и не предвижда уведомяване на собственика на МПС-то за това, подобно на посочените в чл. 18б, ал. 2 от Наредбата случаи. Следователно несобственик, ползвател на служебно спряно МПС, поради несвоевременното му пререгистриране от собственика му в МВР, няма как да узнае, че МПС-то е със спряна регистрация. Няма външни видими белези на такава, т.к не се отнемат регистрационните табели. Видно от отбелязването в информационната система, на справката на л. 10 е посочено единствено служебното спиране на регистрацията, направено на 17.06.2019 г., което е отбелязано от отдел на Пътна полиция при РДВР Шумен и номерата на регистрационните табели с посочените номера са обявени за невалидни. Освен липсата на каквито и да е външни белези за прекратената регистрация на МПС-то, при предаването на автомобила от собственикът му, последният, т.к също не знаел за това, не е уведомил жалбопоадтеля.
Сред вменените в задължение на водачите на МПС дейности и изисквания, посочени в чл. 100 и следв.от ЗДвП не фигурира такова за предварително информиране от собственика на МПС-то за евентуалното му служебно спиране от движение. Нещо повече, разпоредбата на чл. 100, ал.3 от ЗДвП сочи, че водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. Следователно стикер се залепва на МПС с редовна регистрация. По делото не се установява липсата на стикер за застраховка „ГО“, такова нарушение не е констатирано от проверяващите и няма съставен акт по КЗ. Следователно, водачите на МПС, които не са собственици на същото, не биха могли да узнаят, освен при добросъвестно предадена от собственика на вещта информация за наличието на служебно прекратена регистрация на МПС-то. За тези водачи няма задължение по закон или друг нормативен акт да се информират предварително за прекратяването на регистрацията на МПС-тата по служебен път, а такова задължение както се установи не съществува дори и за самите контролни органи. Последните в хипотезата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП и чл. 18, т.2 вр. чл. 18б, ал.1, т. 10 от Наредбата не уведомяват собствениците за служебното прекратяване на регистрацията на МПС-то.
От това следва, че водача не е знаел и не би могъл да знае за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС-то, л.а ***“ с рег. № *** е собственост на фирма „***“ ЕООД с ЕИК ***.
Съгласно чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се предвижда административно наказание за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
За да се наложи предвидената в ЗДвП санкция, е необходимо на общо основание извършеното от жалбоподателя нарушение да е извършено умишлено или непредпазливо, съгл. чл. 7, ал.1 от ЗАНН, а ако е непредпазливо, то да е изрично предвидена санкция за това, съгл. ал.2. Доколкото по силата на чл. 11 от ЗАНН относно вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността на извършителя се прилагат разпоредбите на НК, то приложение намира чл. 11 от НК. В настоящия случай се установи, че водачът на МПС-то, настоящ жалбоподател, поради това че не е собственик на МПС-то, не е знаел за служебно спряната регистрация, а същия и не е бил длъжен да се информира за такава преди да приеме да управлява МПС-то. Липсата на задължение за предварително информиране от страна на водача на МПС, посочено в чл. 100 и следв. от ЗДвП, както и на контролните органи съгл. чл. 18б от Наредбата, води до извода, че извършеното от него нарушение на чл. 140, ал.1, предл.1-во от ЗДвП не е извършено от него нито умишлено, нито непредпазливо. Изискуемата по закон форма навината е пряк умисъл, който в случая отсъства. Ако самият жалбоподател беше и собственик на автомобила, то отговорността му би била безспорна, но в случая жалбоподателят е само ползвател на вещта, като водач на МПС-то.
От това съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил деянието от субективна страна и не може да му се налага санкцията по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, т.к той няма вина за настъпилите последици – нито е собственик, който да знае последиците от неизпълнение на задължението по чл. 143, ал.15 от ЗДвП, нито е контролен орган по чл. 18б от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., който е извършил отбелязване в автоматизираната информационна система.
Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло. В този смисъл са Решение № 237 от 30.12.2019 г. на АдмС - Кърджали по к. а. н. д. № 217/2019 г., Решение № 718 от 31.10.2019 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 903/2019 г. и др.
Относно разноските, съгл. чл. 63,
ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи следното:
По делото е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита от жалбоподателя на адв. Кр.Донева от АК. Договореното между страните възнаграждение е в размер на 200лв.
Съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
От така посоченото, съдът намира, че с оглед
направения извод за незаконосъобразност на издаденото НП и приетото от съда
решение по чл. 63, ал.1 от ЗАНН за отмяната му, то искането на жалбоподателя е
основателно и законосъобразно и следва да се уважи. Определянето на
конкретния размер на възнаграждението е по реда на чл. 18, ал.2 от Наредба №
1/2004 г. - по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията.
Съгласно чл. 63, ал.4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Искане от насрещната страна, РДВР Шумен, за прекомерност на възнаграждението, съгласно посоченото в съпроводителното писмо, л. 1 от делото, е направено, поради което съдът следва да изчисли и да присъди минимално предвиденото в чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г. , след изменението на Наредбата с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г. , в сила от 15.05.2020 г., при интерес до 1000 лв. се предвижда минимално възнаграждение в размер на 100 лв. до датата на изменението на наредбата възнаграждението е било 300лв. Съгласно приложения договор за правна помощ, същия е от дата 01.06.2020 г., когато в сила е била промяната в наредбата.
Следователно и с оглед на направеното от въззиваемата страна възражение искането за разноски е основателно само до размера на сумата от 100лв. и следва да се отхвърли за разликата до 200лв.
Искане за разноски от страна на въззиваемата страна също е направено, но с
оглед на разпоредбата на чл. чл. 143, ал.1 от АПК такова не следва да се присъжда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 20-0307-000169/12.03.2020 г., г. на Началника на РУ Нови пазар, с което на Б.М.Б. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл.175, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 200лв. (двеста лева) и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, РУ Нови пазар към ОДМВР Шумен, ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.Б. с ЕГН ********** ***, сумата от 100лв. (сто лева), разноски по делото за адвокатски хонорар, като отхвърля искането за разликата до 200лв..
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен съдия:………………………..
Галина Николова