№ 1
гр. Велико Търново, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20234001000190 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 76/ 16.06.2023г. по т. д. №2/2023 год. ОС- Плевен е
осъдил ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *********, да заплати на Л. П. Ц.,
ЕГН**********, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено
виновно от А. С. Г. на 09.02.2022г. на общински път L1125/ІІІ-118 в посока от
с.Староселци към с.Горна Митрополия- населени места в Област Плевен, при
управление на л .а. марка “Ауди“, модел „А4“ с рег.№ВР 91****, собственост
на С. А. Г., при сключена застраховка от собственика “Гражданска
отговорност“ с Полица BG/02/122000341624/26.01.2022г., издадена от ЗД
“Бул Инс“ АД, със срок на покритие от 27.01.2022г. до 26.01.2023г, сумата от
180 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2022г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 180 000
лева до 220 000 лева и за периода на лихвата от 09.02.2022г. до 30.08.2022г.
Присъдени са и разноски.
В законният срок срещу решението е подадена въззивна жалба от ЗД
„Бул Инс“ АД, чрез адв. Н. от АК- Габрово и насрещна въззивна жалба от Л.
Ц., чрез адв. М..
Във въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД се атакува постановеното от
първоинстанционния съд решение в осъдителната му част, с което на Л. П. Ц.
е определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
1
180 000 лв., ведно със съответната законна лихва и съдебни разноски, като
неправилно и необосновано. Излагат се съображения, че въпреки
родствената връзка баща- дъщеря между ищеца и починалата при ПТП,
между тях не е съществувала особена близост, дълбока и изключителна
връзка и не били доказани страдания над обичайните, надхвърлящи по
интензитет и продължителност нормалните и присъщи за смърт, мъка и тъга.
Показанията на разпитаните по делото свидетели не били ценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК. Неправилно първоинстанционния съд изцяло
отхвърлил наличието на съпричиняване от страна на починалата, въпреки, че
тя не са само е допринесла, но била основната причина за настъпване на
фаталния край- пътувала е без постановен обезпасителен колан, в
противоречние с императивните изисквания на ЗДвП, била със съпътстващи
заболявания, поради което следвало да се приеме съпричиняване 90 %. Съдът
не коментирал дали, ако пострадалата е била с поставен предпазен колан, би
получила уврежданията довели до летален край, не отчел, че е била със
затлъствяване 2-ра степен и при смъртта си, поставена на изкуствена
белодробна вентилация повече от 10 дни, е била инфектирана с ковид, която
инфекция е носила към момента на ПТП-то. Вещото лице разяснило, че
травмата, получена вследствие на удара и непоставения обезопасителен
колан, е спомогнала за развитието на инфекцията. Приетата по делото СМЕ
установила, че при липса на инфекция ковид и при поставен обезопасителен
колан, няма да настъпи „политравма" на гърдите и фаталния край е щял да
бъде избегнат. Съдът определил завишено обезщетение, несъобразено със
съдебната практика по аналогични случаи.
Претендирано е да се отмени решението в обжалваната му осъдителна
част и искът да бъде отхвърлен изцяло или отчасти, като неоснователен и
недоказан по размер. Претендират се разноски.
В насрещната въззивна жалба се атакува постановеното от
първоинстанционният съд решение в частта, в която предявеният от Л. П. Ц.
иск срещу ЗД "Бул инс" АД е отхвърлен за разликата над присъдените 180
000лв. до пълния претендиран размер от 220 000 лева и в частта за направени
разноски и адвокатско възнаграждение присъдено на ответната страна, като
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие
на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие на съдебната
практика при прилагане разпоредбите на чл.52 от ЗЗД. Излагат се
съображения, че при определяне размера на обезщетението съдът не
съобразил в достатъчна степен доказаните в процеса болки, страдания и
съпътстващи изключително негативни емоционални преживявания и
състояния, които ищецът претърпял и продължава да търпи в резултат от
смъртта на неговата дъщеря. Съдът не отчел конкретните обстоятелства:
годината на настъпване на ПТП; социално икономическите условия в
страната към момента на увреждане; размерът на минималната работна
заплата; лимитите на застрахователните покрития, действащи към 2022г.;
възрастта на ищеца към момента на настъпване на вредите. От събраните по
2
делото доказателства било установено, че през цялото време, в което И. Ц.а
се е борила за живота си, ищецът ежедневно посещавал болничното заведение
и всекидневно преживявал стрес от честите оперативни интервенции, но
същевременно очаквал Ц.а да се възстанови и да бъде отново при него.
Ежедневието му от нормално и спокойно се променило в ходене в болницата,
а след това с ежедневни посещения на гроба на И.. Вследствие на трагичния
инцидент той загубил най- ценното за един родител- своето дете. Момичето
имало прекрасни и топли отношения със своя баща, разбирали се и се
подкрепяли взаимно, били изградили връзка на добри приятели, тя била опора
и радост за него. Той изключително тежко преживявал нейната загуба и по
настоящем не я е преодолял. Съдът не отчел общоизвестния факт за публично
оповестяване на трагедията, не съобразил съдебната практика по други
аналогични случаи.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се
присъди пълният претендиран размер на обезщетение- т.е още 40 000лв.,
ведно със законната лихва от 30.08.2022г. до окончателното заплащане.
Претендира се адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38
ал.2 ЗА.
За да постанови съдебният си акт ОС- Плевен е установил механизма на
ПТП: На 09.02.2022г., около 07.30часа, И. Л. Ц., заедно с двама свои
приятели- В. М. и А. С. Г., пътували с лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А4“, с рег.№ ВР 91****, по общински път L1125/ІІІ-118 в посока от с.
Староселци към с. Горна Митрополия. Автомобилът бил управляван от А. Г.,
роден на 15.12.2003г. и придобил правоспособност за водач на МПС, считано
от 28.01.2022г., а двете момичета били пътници. В определен момент,
движейки се със скорост от 145.85км.ч. /при максимално разрешена скорост
за този път- 90 км.ч./, водачът А. Г. изгубил контрол върху автомобила, в
резултат на което последният преминал през крайпътната канавка и след
няколко последователни движения, предизвикани от скоростта и неравности
по банкета, се ударил в крайпътно дърво. От силата на удара автомобилът се
разбил на различни по големина части, като водачът и двете пътнички
изпаднали от него. Вследствие получените наранявания от пътно-
транспортното произшествие, А. Г. и В. М. починали на място. И. Ц.а била
открита в изключително тежко състояние, откарана от екип на ЦСМП до
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД- гр.Плевен, където въпреки
проведеното лечение, починала на 22.03.2022г.
С оглед заключението на съдебно- автотехническата експертиза,
първоинсатционният съд е приел, че вина за настъпването на ПТП има
водачът А. С. Г., който нарушил правилата за движение, по чл.5,ал.1,т.1 от
ЗДвП и чл.20,ал.1 от ЗДвП. Наказателното производство за произшествието е
прекратено поради смъртта на дееца А. Георгиев.
Прието е, че не е налице съпричиняване на вредоносня резултат от
страна на пострадалата И. Ц.а, по посочените от застрахователната компания
3
възражения: Обстоятелството дали пострадалата е била с предпазен колан
или не, е без значение за настъпване на увреждането, тъй като при удара
автомобилът се е разцепил на няколко части и пътуващите в него са
изпаднали навън, като дори при наличие на поставен предпазен колан
пострадалата би получила травматични увреждания; При приема на Ц.а е
отчетено затлъстяване 2 степен, което в конкретния случай няма отношение
към настъпилия фатален изход; Заболяването от Ковид 19 е повлияло в
незначителна степен състоянието на пострадалата, не е възможно да се изведе
категорична причинно- следствена връзка с настъпилата смърт.
Първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като е посочил, че съобразява следното: Претендира се
обезщетение за загуба на дете- нарушен е естествения ред на развитие и
смъртта на детето предхожда тази на родителя. От показанията на двете
свидетелки- Д.Ц.а и Б.Ц.а се установява, че връзката между баща и дъщеря е
била много силна, двамата постоянно са поддържали, както телефонна, така и
непосредствена жива връзка. След катастрофата бащата коренно се изменил-
смъртта на дъщеря му настъпила внезапно и преждевременно, което
причинило силна психо- травма, от показанията на свидетелите установяват
симптоми на пост-травматичен стрес, които не могат да бъдат овладени и
това влошава качеството на живот.
Освен гореизложеното съдът е посочил, че съобразява обществено-
икономическата и социална обстановка в страната, нивото на застрахователно
покритие към момента на инцидента и практиката на съдилищата по
аналогични казуси, за да определи обезщетение в размер на 180 000 лева.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид
доказателствата по делото и обсъди възраженията в жалбите, съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на
ответника, като застраховател на гражданската отговорност за лекият
автомобил, с които е причинено произшествието.
Механизмът на произшествието е установен от съдебно-
автотехническата експертиза и не се оспорва от страните по делото.
Елементите от правопораждащия фактически състав на вземането по
прекия иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, са налице.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът относно размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е
съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на вредоносният
резултат.
Починалата И. Ц.а е била на 23 години, по- голямото дете на 52-
годишният ищец, от първият му брак. Видно от данните по делото родителите
на пострадалата са се развели, когато е била в първи клас и тя е останала да
живее при майката, която е упражнявала родителските права и е полагала
4
непосредствените грижи за нея. Ищецът също е живеел в гр. Плевен, сключил
е втори брак и има второ дете. Като неин баща същият е сред лицата, които
съгласно ППВС 4/61, имат право да търсят обезщетение за неимуществени
вреди при причинена смърт, за репариране на действително претърпените
болки и страдания, които подлежат на пълно доказване по делото.
От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели- Д.
Ц.а- сестра на ищеца и Б. Ц.а- съпруга на ищеца, които следва да се ценят
съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК, се установява, че бащата и дъщеря му
са били в много добри отношения, поддържали са връзка, срещали са се. И.
била в добри отношения и с природеният си брат. След смъртта на дъщеря си
ищецът бил много променен, много нервен, вглъби се в себе си, всичко му
било безинтересно, станал раздразнителен, изнервен, почти не спял, не искал
да излиза- „само в къщи и на работа“ /св. Б. Ц.а/. Интересувал се от
състоянието на И., когато била в болницата ходел всеки ден, търсел сведения
за състоянието й.
Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Плевен, че ищецът и
починалата му дъщеря са били в много добри отношения, поддържали са
връзка, както по телефона, така и непосредствена и в резултат на внезапната и
преждевременна смърт на първото си дете Л. Ц. коренно се променил,
затворил се в себе си, изпитвал болка и страдание, както всеки родител при
загуба на дете.
Но не споделя изводите на първата инстанция, че здравословното
състояние на ищеца се е влошило- високо кръвно налягане, наднормено
тегло, именно във връзка и след смъртта на дъщеря му. По делото няма
доказателства от кога ищецът боледува от тези заболявания, кога са
диагностицирани, променило ли се е здравословното му състояние, за да се
направят изводи в тази насока. Не са налице и доказателства Л. Ц. да е
получил посттравматично стресово разстройство, както е приел ОС- Плевен.
Тези обстоятелства се установяват със съответните експертизи, а не със
свидетелски показания. По делото няма данни и не е доказано, да е налице
нарушение на психичното здраве на ищеца и съдът няма специалните знания,
както и разпитаните по делото свидетели, за да установи такова заболяване-
т.е. по делото не се установява разстройство, надхвърлящо
нормалнопсихологичните преживявания на скръб вследствие на настъпилата
смърт на И. Ц.а.
Предвид гореизложеното, като баща на починалата И. Ц.а, ищецът се
ползва с право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като поради
естеството на съществувала житейска връзка е логично да се предполага, че в
продължителен период от време търпи значителни по степен морални болки и
страдания от загубата й, но от събраните по делото доказателства не може да
направи извод за твърдяните от него изключителни по интензитет болки и
страдания, обосноваващи обезщетение в размера претендиран в исковата
молба.
5
Съобразявайки се с критериите за определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ от ППВС №4/1968г. и
във формираната практика на ВКС, настоящият състав намира, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 130 000
лв. Съдът отчита възрастта на пострадалата към датата на злополуката /23
години/, близките и топли отношения между бащата и дъщеря му, тежкото
понасяне на вестта за смъртта й, икономическите условия в страната към
месец февруари 2022г. и лимита на застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че предявеният иск за
обезщетение на неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на
сумата 130 000 лева, поради което решението на първата инстанция следва да
се отмени за разликата над тази сума до присъдената от 180 000 лева, ведно
със законната лихва от 30.08.2022г. и вместо него да се постанови друго, с
което да се отхвърли.
Неоснователно е възражението в насрещната въззивна жалба за
несъобразяване със сходни казуси, при който било присъдено по- голямо
обезщетение. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до емоционалния
живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания,
накърняват душевното спокойствие и равновесие, преживяването им за всеки
човек е индивидуално. Нормално е бащата на починалата да преживее тежко
смъртта й, да изпитва мъка, да изпадне в шок от внезапната й смърт при
такива трагични обстоятелства. Но липсва връзката, която е налице при
загубата на близък, с който ежедневно е живял, който лично е отглеждал,
формирал и възпитавал, който всеки ден е виждал. Това не означава, че между
тях е нямало обич и привързаност и бащата не е страдал заради смъртта на
едно от децата си, но степента на близост между тях е определяща за размера
на претендираното обезщетение, както липсата на доказателства за
твърдяното влошено здравословно състояние на ищеца и посттравматично
стресово разстройство, които да обосноват друг размер на обезщетение.
Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Плевен за
неоснователност и недоказаност на възражението за съпричиняване на
вредоносният резултат от страна на пострадалата:
Непоставеният предпазен колан от И. Ц.а, която е стояла на задната
седалка, не е съпричиняващ фактор, както са посочили вещите лица по двете
експертизи. Според данните по делото ПТП включва блъскане на лекия
автомобил в неподвижна преграда, при което той е напълно разрушен /видно
от огледния протокол и приложените фотоматериали/ при скорост на
превозното средство 145.85км.ч. При тези обстоятелства предпазният колан
не би могъл да предотврати тежки и смъртоносни увреждания на
пострадалото лице. При подобна скорост и механизъм на произшествието
коланът не може да изпълнява защитни функции и сам по себе си причинява
тежки травми. В случая лекият автомобил се е ударил със скорост 145.85км.ч.
в дърво, при което купето му се е разцепило на две части- задната част се
6
установява в покой, а предната част- в северна канавка, пътуващите са
изпаднали от него и както е посочило вещото лице Н. М. в с.з. на 17.05.2023г.
пред ОС- Плевен: „С или без колан вероятно изходът щеше да е такъв при
тази скорост и при този удар.“
Не е налице съпричиняване от страна на пострадалата и въз основа на
другите две посочени възражения от застрахователя- наднормено тегло и
заболяване Ковид 19. Както е посочило вещото лице д-р Н. М., причина за
настъпване на смъртта на И. Ц.а са травматичните увреждания, причинени
при ПТП и настъпилите причинно свързани с тях усложнения. На
инфекциозното заболяване може да се отдаде значение само като
неблагоприятен фон на травматичните заболявания, а обстоятелството, че при
приема на Ц.а е отчетено затлъстяване 2 степен, в конкретния случай няма
отношение към настъпилия фатален изход.
Разноски: С оглед изхода на делото възнаграждението на адв. М. за
първата инстанция следва да е в размер на сумата 7935,50 лева, изчислено
съобразно уважената и отхвърлената част от претенцията, а не в размера
определен от първата инстанция. За въззивното производство
възнаграждението по чл.38 ЗА на адв. М., за защита по жалбата на
застрахователната компания, е в размер на сумата 8532 лева, съобразно
материалният интерес.
Разноските дължими на застрахователната компания за първата
инстанция, съобразно изхода на делото, са в размер на 6 806 лева, включващи
адвокатско възнаграждение с ДДС и разноски за експертизи- т.е. с 4 007,82
лева повече от присъдените от ОС- Плевен /присъдени 2798.18 лева/, а за
втората инстанция следва да се присъдят разноски в размер на 6316,80 лева,
съобразно уважената част от жалбата- общо 10 324,62 лева.
ДТ върху уважената част от иска, която следва да заплати
застрахователната компания е в размер на 5 200 лева, а не определената от
ОС- Плевен- 7 200 лева.
Застрахователната компания следва да заплати по сметка на ОС-
Плевен разноски само в размер на 293,82 лева за внесените от съда суми за
експертизи, съобразно уважената част от иска, а не посочената от първата
инстанция сума 498 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 76/ 16.06.2023г. по т. д. №2/2023 год. на ОС-
Плевен в частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата
над 130 000 лева до размер на сумата 180 000 лева, ведно със законната лихва
от 30.08.2022г., в частта, в която е определено възнаграждение на адв. М. над
7
сумата 7 935,50 лева, в частта, в която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдена да заплати
ДТ над сумата 5 200 лева и разноски по сметка на ОС- Плевен над сумата
293,82 лева, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. П. Ц., ЕГН**********, от гр. Плевен,
**********, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД- София, ЕИК *********, иск за
неимуществени вреди над сумата 130 000 лева, до размер на присъдената
сума от 180 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
30.08.2022г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
Оставя в сила въззивното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Н.
А. М. от АК- Плевен адвокатско възнаграждение за въззивната в размер на
8532 лева.
ОСЪЖДА Л. П. Ц., ЕГН**********, да заплати на ЗД „Бул Инс“АД,
ЕИК *********, разноски в размер на сумата 10 324,62 лева.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8