№ 200
гр. С., 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500150 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260136 от 31.12.2021 г., постановено по гр. д. №
595/2021 г. по описа на РС - Б., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК е признато
за установено по отношение на „ЧЕЗ Р.Б.” АД /с ново наименование
„Е.М.З.“ АД/, че ищецът В. ИЛ. ИЛ. от гр. Б. не дължи за консумирана
електрическа енергия сумата в размер на 3872,39 лева, посочена във
фактура № ********** от 09.03.2021 г. по констативен протокол №
1026396 от 04.03.2021 г. на „ЧЕЗ Р.Б.” АД, представляваща вземане за
коригирана, неточно измерена ел. енергия за периода от 04.12.2020 г.
до 04.03.2021 г. на обект на снабдяване – автосервиз, находящ се в гр.
Б., м. Б., с клиентски № 540005530475. На ищеца са присъдени
разноски в размер на 754,90 лева.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „ЧЕЗ Р.Б.” АД /с ново
наименование „Е.М.З.“ АД/, чрез юрк. Лора Топалова с доводи за
неправилност и противоречие с материалния закона на
първоинстанционното решение. Позовава се на разпоредбата на чл.
98а от ЗЕ, в която не се съдържа изискване, корекцията по реда на чл.
83, ал. 1, т. 6 да се извърши единствено и само от крайния снабдител.
1
Излага, че крайният доставчик доставя ел.енергия само на битови
клиенти, а стопанските потребители си избират търговец на ток, който
им го доставя и те нямат отношение с крайния доставчик.
Отношенията следва да се уреждат директно между оператора и
съответния клиент, без посредничеството на доставчика на ел.енергия.
Излага, че цялата постъпваща ел.енергия в разпределителната мрежа
се разпределя и пренася до крайните клиенти, което пренесено
количество се измерва от техните електромери. Разликата, която се
получава е в резултат на технологични, присъщи за дейността
разходи и от неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата
за измерване или промяна в схемата на свързване – т.нар.
„нетехнически загуби“. По този начин с издаването на фактурата по
реда на ПИКЕЕ и след заплащането й от потребителя
разпределителното дружество частично получава компенсация за
направените от него разходи във връзка със задължението му да
закупува ел.енергия за покриване на технологичния разход. Излага, че
не е налице противоречие между норми на ПИКЕЕ и ЗЕ, поради което
моли обжалваното решение да бъде отменено и предявения иск
отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна В. ИЛ. ИЛ.,
чрез адв. Х.Я. е депозирал отговор, в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Излага подробни съображения,
че дружеството няма право да продава ел.енергия, а само да
осъществява разпределение. По същество моли за отхвърляне на
въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски за производството.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното.
Предявен е за разглеждане от В. ИЛ. ИЛ. срещу „ЧЕЗ Р.Б.” АД
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на „ЧЕЗ Р.Б.” АД /с ново наименование
„Е.М.З.“ АД/, че ищецът В. ИЛ. ИЛ. от гр. Б. не дължи за консумирана
електрическа енергия сумата в размер на 3872,39 лева, посочена във
фактура № ********** от 09.03.2021 г. по констативен протокол №
1026396 от 04.03.2021 г. на „ЧЕЗ Р.Б.” АД, представляваща вземане за
2
коригирана, неточно измерена ел. енергия за периода от 04.12.2020 г.
до 04.03.2021 г. на обект на снабдяване – автосервиз, находящ се в гр.
Б., м. Б., с клиентски № 540005530475.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава
на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно
извършване на корекции в сметките за потребена електрическа
енергия от ищеца, съдът следва да прецени налице ли е такова право,
респективно възникнали ли са предпоставките за неговото
упражняване.
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк. дело № 1/2013 г на ОСГТК на
ВКС.
За да уважи иска РС-Б. е приел, че ответникът не разполага с
право да извърши корекция на сметка, поради което спорната сума не
се дължи.
Настоящият състав намира, че решението на РС-Б. е правилно.
Ответното дружество не е материално-правно легитимирано за
процесното вземане за корекция.
Съгласно нормата на чл. 92 ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006
г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) страни по сделките с
електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа
енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител;
краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на
електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия;
доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група;
оператор на борсов пазар на електрическа енергия. Понятието "краен
клиент" е определено в § 1, т. 27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване, а понятието "клиент" – в § 1, т.
3
27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент на
едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително
предприятие за природен газ, което купува природен газ.
Съгласно разпоредбата на чл. 88 от Закона за енергетиката
разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на
електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на
обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на
електрическа енергия за съответната територия. Според чл. 25, ал. 1, т.
1 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно
регулиране води публични регистри за издаваните лицензии, в които
се вписват всички лицензианти, издадените лицензии и други
обстоятелства. Дейността по разпределение на електрическа енергия
или природен газ подлежи на лицензиране (чл. 39, ал. 1, т. 3 от Закона
за енергетиката). Видно от публично достъпните данни в регистъра на
лицензиите на КЕВР (ред 249), както и от представената към отговора
на исковата молба лиценция, "ЧЕЗ Р.Б." АД притежава лицензия за
разпределение на електрическа енергия на територията на
административни област – С., С., Б., П., К., М., В., В., П. за срок от 35
години. Доколкото дейността по разпределение на електрическа
енергия подлежи на лицензия, преценката дали притежава техническа
възможност (т. е. дали е собственик на съоръженията, чрез които се
извършва тази дейност) се преценяват при издаването й от КЕВР. В
разпоредбата на чл. 89 от Закона за енергетиката е предвидено, че за
лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната
мрежа, операторът на електроразпределителната мрежа, каквото е
"ЧЕЗ Р.Б." АД осигурява разпределение на електрическата енергия,
постъпваща в електроразпределителната мрежа; непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия;
управление на електроразпределителната мрежа; поддържане на 6
електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на
спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания;
разширяване, реконструкция и модернизация на
електроразпределителната мрежа и на спомагателните мрежи,
съобразено с изискванията за опазване на околната среда, енергийна
ефективност и ефективно използване на енергията; измерване на
електрическата енергия в електроразпределителната мрежа; други
услуги, свързани с лицензионната дейност. Във връзка с
осъществяваната дейност по разпределение на електрическа енергия
4
се сключват сделки, по които страна е електроразпределителното
дружество при спазване на разпоредбите на Раздел V от Закона за
енергетиката и Правила за търговия с електрическа енергия (чл. 91, ал.
3 от Закона за енергетиката). Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия предмет на договорите договори за
достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа (чл. 11, ал. 3) е предоставянето на
услугите "достъп до електроразпределителната мрежа" и "пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа", като
тези договори се сключват между оператора на
електроразпределителна мрежа, от една страна, и крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителната мрежа при общи
условия. По делото не се установява в съдържанието на
правоотношението между страните да е включено правото на
ответното дружеството да извърши преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия – чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката, и при спазване на приетите Правила за
измерване на електрическа енергия (ДВ, бр. 35/2019 г.) и чл. 25 от
действащите към момента на проверката общи условия за ползване на
електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Р.Б." АД.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката електрическата
енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за
търговско измерване – собственост на оператора на
електропреносната мрежа, оператора на съответната
електроразпределителна или затворена електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, като в
правомощията на електроразпределителното дружество е включено и
измерване на електрическата енергия в електроразпределителната
мрежа (чл. 89 от ЗЕ). В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката е делегирано на КЕВР да приеме правила за измерване
на електрическата енергия, като в Раздел ІХ от тях е уреден редът и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа
извършва проверки на измервателните уреди за съответствие с
изискванията на правилата, при извършването на които се съставя
констативен протокол (чл. 49, ал. 1). При съставянето на констативния
протокол са спазени правилата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, което се
установява и от събраните по делото доказателства. От приетата по
5
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
преизчислението на електрическата енергия е извършено при спазване
на нормативните изисквания и чл. 50 от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 56, ал. 1
от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества електрическа
енергия по реда на този раздел операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена
мощност) и за "задължения към обществото", като преизчислените
количества електрическа енергия по ал. 1 се фактурират по
действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена
на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи,
определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на
съответния мрежови оператор (ал. 3). В ал. 2 е предвидено, че
ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа
дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа.
Въз основа на анализ на нормативната уредба и съдържанието на
договорните отношения между страните настоящият съдебен състав
намира, че сумата, представляваща преизчисление на количествата
електрическа енергия по смисъла на чл. 50 от ПИКЕЕ, чл. 25 от
действащите общи условия на дружеството, при които е сключен
договорът с ищеца, както и разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4, чл. 98а,
ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката, следва да бъде заплатена на
крайния снабдител на електрическа енергия, доколкото неизмерване,
неправилно и/ или неточно измерване на електрическа енергия води
до неплащане на цена на доставена електрическа енергия, която е
предмет на договора между крайния снабдител и крайния потребител,
а не на договора за пренос и достъп до електроразпределителната
мрежа. Налице е противоречие между разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т.
6 от Закона за енергетиката и приетата от КЕВР разпоредба на чл. 56
от ПИКЕЕ, като с оглед чл. 15 от ЗНА съдът е длъжен да приложи
разпоредбата на закона, а не на подзаконовия акт, които й
противоречи.
Не съществува и задължение на ползвателя на
електроразпределителната мрежа да възстановява технологични
разходи, присъщи за технологичния процес на производство, пренос,
разпределение и съхранение на електрическа енергия по смисъла на т.
6
64 от ДР на Закона за енергетиката. Това е така доколкото Законът за
енергетиката и актовете за прилагането му предвиждат друг
компенсаторен механизъм, по който разпределителното дружество да
покрива тези разходи, но не и чрез заплащане на суми от ползвателите
на разпределителната мрежа. Изрично в съдържанието на договорите,
сключени при публично обявени общи условия, е включено правото
на корекция на сметката за доставена електрическа енергия да бъде
заплатена на крайния снабдител, а отношенията между
електроразпределителното дружество и крайния снабдител се уреждат
с договор между тях (чл. 98 в от ЗЕ). Следователно предявените
искове се явяват основателни, тъй като между ищеца и ответника не е
възникнало правоотношение, в съдържанието на което е включено
правото на "ЧЕЗ Р.Б." АД да получи сумите, дължими за доставена
електрическа енергия, представляващи преизчисление поради
неотчитането й от средство за търговско измерване.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските:
Жабоподателят е релевирал възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника по жалба адвокатско възнаграждение, което
следва да се разгледа.
Минималното адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 501,00 лева за цена на иска
от 3872,39 лева. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено от претендираните 700,00 лева до посочения минимален
размер. При това положение дружеството следва да бъде осъдено да
заплати разноски на ответника по жалба в размер на 501,00 лева за
въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260136 от 31.12.2021 г.,
постановено по гр. д. № 595/2021 г. по описа на РС - Б..
7
ОСЪЖДА „Е.М.З.“ АД /предишно наименование "ЧЕЗ Р.Б." АД
/ с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н М., бул.
Ц.Ш. № 159 да заплати на В. ИЛ. ИЛ. с ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к.
„В.Л.“, бл. 1, вх. А, ет. 2 сторени разноски за въззивното производство
в размер на 501, 00 лв. /петстотин и един/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8