РЕШЕНИЕ

           гр. София, ……04.2021г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на втори юли двехиляди и двадесета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                             СИМОНА УГЛЯРОВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 10807 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

  Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 20.05.2019г. по гр. дело № 55009/2017г. на Софийски районен съд, 118 състав, с което изцяло са отхвърлени предявените от дружеството - жалбоподател срещу Л.С.И. и И.П.И. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца по ½ от сумите: 354 39 лв., от която 49. 06 лв. за дялово разпределение за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. за имот с абонатен №******, лихва за забава в размер на 295. 32 лв. за периода 15.09.2015г. – 14.12.2016г., за които ввземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 75497/2016г. на СРС, 118 с-в и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ищец поддържа, че решението е неправилно и необосновано, поради постановяването му при нарушения на материалния закон. Твърди, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, в качеството им на носители на вещното право на собственост върху процесния имот. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове изцяло, с присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемите – ответници не са депозирали писмен отговор. В хода на устните прения оспорват жалбата като неоснователна. Поддържат, че е налице сключен писмен договор от собственика на имота с ищцовото дружество, поради което в случая съобразно указанията в ТР № 2/2017г. на ВКС, нямат качеството клиенти на топлинна енергия. Молят съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

 При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

 По същество жалбата е неоснователна.

 Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания за незаплатена топлинна енергия и мораторна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 75497/2016г. на СРС, 118 с-в.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците изрично са оспорили исковете по основание с твърдения, че процесният топлоснабден имот е дарен на дъщеря им М.И.И., която е подала заявление – декларация на 11.09.2012г. до ищцовото дружество и партидата от този момент е записана на нейно име. Сочат, че всички документи на топлинния счетоводител се издават също на нейно име и тя има качеството клиент на топлинна енергия, поради което те не са пасивно легитимирани по исковете.

С определението по чл. 146 ГПК на ищеца изрично е указана доказателствената тежест за установяване при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение между страните.

С обжалваното решение СРС е отхвърлил исковете, като е приел, че не е налице облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия, а клиент на топлинна енергия за процесния период е трето за спора лице, по силата на сключен писмен договор с топлофикационното дружество.

По делото е установено от представения нотариален акт № 174/92г. на нотариус М., че ответниците са дарили процесния недвижим имот на дъщеря си М.И., като са си запазили вещното право на ползване.

Със заявление – декларация от 11.09.2012г. М.И. е поискала откриване на партида на нейно име, като всички представени по делото документи от фирмата за дялово разпределение – справки, фактури и отчети, са издадени на нейно име.

За процесния период не е действала разпоредбата  на § 1, т.42 ДР на ЗЕ /обн. ДВ бр.107 от 2003 год./, противно на твърденията в жалбата, тъй като нормата е отменена с ДВ бр.54 от 2012г. в сила от 17.07.2012г. Независимо от изложеното, съгласно сега действащата норма на чл.153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ВКС, ОСГТК,  правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), като писмената форма на договора е форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на  новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Прието е в горецитиранато ТР, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди, но наличието на договорни отношения подлежи на доказване по общия исков ред, например чрез откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В случая по делото е налице такова доказване - представена е молба –декларация за откриване на партида от трето за спора лице, респ. за наличие на договорно отношение между него и ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за претендирания период. Предвид изложеното, възражението на ответниците за липса на пасивна материалноправна легитимация е основателно. При изрично указаната доказателствена тежест на ищеца, че следва да докаже пълно и главно наличието на облигационно правоотношение между страните и липса на ангажирани доказателства в тази връзка, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като приеме, че за процесния период ответниците не са пасивно материалноправно легитимирани по исковете, т.е. клиенти на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ в приложимата редакция.

Други оплаквания не са релевирани в жалбата.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,  решението на СРС следва да бъде потвърдено.  

С оглед изхода на спора, на въззиваемите следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски в размер на сумата 300 лв.  – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

   Така мотивиран, Софийски градски съд

 

 РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.05.2019г. по гр. дело № 55009/2017г. на Софийски районен съд, 118 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********да заплати на И.П.И., ЕГН ********** и Л.С. И. ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата общо 300 лв. – разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Т.С.” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.