РЕШЕНИЕ
№ 853
гр. Бургас , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20202120104696 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***”, ***, ***, представляван от Д.Д., подадена чрез
пълномощник – юк. Н. М., с която се иска от съда да постанови решение, с което да да
приеме за установено, че ответникът К. Х. С., ЕГН **********, адрес в ***, дължи на ищеца
следните суми: сумата от 357,64 лева, представляваща главница по договор за кредит,
сумата от 21,15 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода 20.06.2018 г. – 20.05.2020 г., ведно със законната лихва, начиная от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №*** г. по ч.гр.д.№***/2020 г. на БРС.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит за
потребителски паричен кредит №***/02.09.2015 г., по силата на който на ответника е
отпуснат заем в размер на 3000 лева за срок от 36 месеца. Твърди се, че ответникът е
преустановил плащането на вноските по кредита, като е погасил 31 месечни вноски.
Поради липса на доказателства за обявена предсрочна изискуемост на вземането,
ищецът при условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумите по заповедта.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба, вх.
1
№***/***.2021 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна, чрез назначения от съда особен
представител – адв.М.Б., депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете като неоснователни по основание и размер с агрумент, че представените от ищеца
писмени доказателства не потвърждават изнесените в исковата молба факти.
В съдебно заседание отговорът се поддържа от назначения от съда особен
представител-адв.М.Б..
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е по чл.422 от ГПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Приет като доказателство по делото е Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***
от 02.09.2015 г., от съдържанието на който е видно, че е сключен между страните по делото.
В тази връзка, от справката в ТР и приложените към исковата молба писмени доказателства,
става ясно, че кредиторът по договора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прекратен
чрез вливане в ищцовото дружество, което развива дейността си в Република България чрез
своя клон – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, поради което и като
универсален правоприемник е носител на всички права и задължения по процесния договор
за кредит.
Според съдържанието на приетия като доказателство договор, на ответникът е бил
предоставен кредит за потребителски цели в размер на 3000,00 лева. Като обща стойност на
плащанията е посочена сумата от 5661,36 лева. Страните са договорили изплащането на
кредита да е на вноски - 36 на брой, всяка от които в размер на 157,26 лева. ГПР е договорен
в размер на 45,79 %, а лихвения процент в размер на 36,32 %. В договора е инкорпориран
погасителен план от съдържанието, на който е видно, че първата дължима вноска е с
падежна дата 20.10.2015 г., а последната падежна дата е на 20.09.2018 г. Според договора,
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000 лева, а задълженията по нея да възникнат само след
активирането й. В тази връзка, договорено е още договорът да е безсрочен, а всяка
трансакция с кредитната карта, чрез въвеждане на ПИН, да представлява усвояване по него.
Според чл.16 от договора, за ползването на кредитния лимит, кредитополучателят се
задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредита, както и такси за
ползване на картата, като техният размер ще бъде визиран в приложението по т.21 от
договора, а според чл.19 от същия, кредиторът може да преразглежда техните стойности
всеки месец. Договорено между страните е и това платежният документ да бъде връчен на
кредитополучателя ведно с документ-приложение, който е неразделна част от договора и
съдържа всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на
картата, както и правото на кредитора да я блокира при неплащане на една или повече
2
месечни погасителни вноски, а в случай, че не последва престиране на дължимото в
рамките на два месеца от последното плащане, да се приложи разпоредбата на чл.5 от
договора, според която при забава, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Според чл.28 от договора, с
подписването му кредитополучателят е потвърдил, че е запознат, разбира и приема
условията на договора.
По делото е приложено ч.гр.д.№***/2020 г. по описа на РС-Бургас, образувано на ***
г. по заявление на ищеца в настоящето производство, по което съдът е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №*** г., с която е разпоредил
длъжникът – ответник в настоящето производство да заплати на кредитора сумата от 357,64
лева – главница и 21,15 лева – мораторна лихва за периода 20.06.2018 г. – 20.05.2020 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
Ищецът признава с исковата молба, че към 20.05.2018 г. са погасени 31 месечни
вноски.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че от общо начислените по кредита суми са платени 5403,74 лева, с които са
погасени главница в размер на 2642,36 лева, възнаградителни лихви в размер на 2056,56
лева, застраховки – 604,80 лева, разноски събиране – 12,00 лева и мораторни лихви – 88,02
лева, като към датата на заявлението остават неплатени суми, както следва: главница в
размер на 357,64 лева и мораторна лихва в размер на 21,15 лева.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:
При условията на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание вр.чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.
№***/2020 г. по описа на БРС Заповед №*** г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се
произнесе по него е настоящия съд.
Настоящият иск е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от
ГПК, което го прави допустим, като за ищеца в настоящето производство съществува правен
интерес от установяване на вземанията за главница и лихви със сила на присъдено нещо по
отношение на длъжника К.С..
По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване,
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по което ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в негова пола
изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на
соченото основание, както и твърденията относно размера на дължимата от ответника сума
и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а така също и забавата на ответника да
3
изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител не оспорва
съществуването на облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на
сключения помежду им, на 02.09.2015 г. Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***.
Договорът е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, на шрифт не по-
малък от 12, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен
ресурс, общ размер на плащанията, ГПР. От заключението на в.л.Т.Д. по изготвената от нея
съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че на 03.09.2015 г. кредиторът е превел по
сметка на длъжника сумата от 2760,53 лева, поради което и съдът приема, че е изправна
страна по облигационното отношение.
По делото няма данни ответникът да е бил уведомен за обявена от кредитора
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит в момент, предхождащ датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно приетото с ТР
№8 от 02.04.2019 г., постановено по т.д.№***/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният по
реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид на това следва да бъдат присъдени вноските с настъпил падеж към
приключване на съдебното дирене в настоящето производство.
Видно от приложения към договора погасителен план падежът на последната
погасителна вноска е фиксиран за дата 20.09.2018 г., което е повече от една година преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.06.2020 г., от което следва, че за
изискуемостта на дълга е ирелевантно обявяването на предсрочната изискуемост, тъй като е
настъпила общата такава. Доколкото в настоящия случай е настъпил падежът на цялото
задължение, то същото е изцяло изискуемо.
Ответникът не ангажира доказателства за извършени плащания след последното
такова от 09.05.2019 г., поради което и претенция на ищеца за остатъка над платените суми е
изцяло основателна, а с оглед заключението на вещото лице и доказана по размер, поради
което като такава следва да се уважи, ведно акцесорната претенция за законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 01.06.2020
г. до окончателното й изплащане, както и за законната лихва за забава за периода от
20.06.2018 г. до 20.05.2020 г., в заявения от ищеца размер от 21,15 лева, който с оглед
заключението на вещото лице, съдът намира за доказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените в
настоящото производство разноски, които възлизат на сумата от 525,00 лева, от която 75,00
4
лева – заплатена държавна такса, 150,00 лева – възнаграждение за особен представител,
100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 200,00 лева – възнаграждение за вещо лице.
Съгласно дадените в т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
указания, молбата на ищеца за присъждане и на направените в заповедното производство
разноски в общ размер на 75,00 лева, също се явява основателна.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът К. Х. С.,
ЕГН **********, адрес в ***, дължи на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в ***”, ***, ***, представляван от Д.Д., сумата от 357,64 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***
от 02.09.2015 г., и сумата от 21,15 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода 20.06.2018 г. – 20.05.2020 г., ведно със законната лихва, начиная от
подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №***/02.06.2020 г. по ч.гр.д.№***/2020 г. на БРС.
ОСЪЖДА К. Х. С., ЕГН **********, адрес в ***, да заплати на ищеца БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон
България“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***”, ***, ***, представляван от
Д.Д., сумата от 525,00 лева (петстотин двадесет и пет лева), представляваща направени в
исковото производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 75,00 лева (седемдесет и
пет лева), представляваща направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала: СТ
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
5