Решение по дело №22/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 43, ал.4 от ЗПЗП вр. с чл.145 и сл. от АПК.

 

Жалбоподателят Ч. М. М. от [населено място] е оспорил уведомително писмо, изх.№02-040-6500/2525 от 28.04.2022 година на Заместника на ИД на ДФ „Земеделие“, с което по заявеното от него финансово подпомагане за 2021 година по схема преходна национална помощ за говеда ПНДЖ1 му е оторизирана сума от 6 756, 82 лева, прихваната изцяло в резултат на санкции, и му е отказана оторизацията на помощ от общо 15 057, 50 лева по схемата за обвързано подпомагане на млечни крави /СМлК/.

Жалбоподателят поддържа в жалбата си, че със заявление за подпомагане от 22.05.20217 година е кандидатствал за подпомагане по двете схеми, като впоследствие, със заявление от 11.10.2027 година е коригирал първото заявление и е оттеглил с декларация за частично оттегляне подпомагането за 20 броя животни. Поискана е отмяна на въпросното писмо, като е посочено, че наложените санкции /откази да се оторизират суми и прихващането на санкции за бъдещи периоди/ са неясни, без никаква конкретизация, недоказани, като от уведомителното писмо се разбира единствено, че са наложени санкции, без да се разбира в какво се състоят нарушенията. В открито заседание поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител и претендира разноски.

Ответникът по жалбата – заместник ИД на ДФЗ, чрез процесуалния си представител отрича основателността на жалбата. В представените по делото писмени бележки развива аргументи за този претендиран резултат. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като възразява срещу размера на претендираното от жалбоподателя възнаграждение за процесуално представителство.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице, засегнато от ефекта на оспореното уведомително писмо. Що се отнася до преклузивния срок за обжалване, съдът, още с разпореждането си по хода на делото указа на ответника, че следва да установи точната дата и начина на връчване на писмото. От протокола за връчване е видно, че писмото е връчено на 29.11.2022 година, като обаче датата на подаване на жалбата не може да се установи от съдържанието на представеното известие за доставяне, при което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

По същество жалбата е основателна по съображенията, изложени по-долу.

От фактическа страна, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и съвкупно преценени се установява следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е подал на 16.05.2018 година заявление за подпомагане с УИН 04/230518/78899, включително и по схемите СМлК и ПНДЖ1. Приложил е таблица на отглежданите животни, в която са декларирани общо 50 говеда, които се отглеждат за добиване на мляко. Представени са документи за реализация на продукция на основание чл.27а, ал.5 от Наредба №3 от 17.02.20215 година, удостоверение за регистрация за обработка и/или преработка и търговия на дребно с храни от животински произход.

Със заповед 354626 от 4.07.2018 година на Началника на РТИ във Велико Търново при РА е разпоредено служител на РА да извърши проверка на място, като е определено лицето, което да извърши проверката, началото и краят и. В резултата на тази проверка е изготвен доклад за проверката по схемите и мерките за животни. Проверката е завършила на 27.07.2018 година като за нейните резултати жалбоподателят е бил уведомен, видно от положения подпис върху доклада. Констатирани са 12 животни с нередност, видно от съдържанието на обобщената информация, съдържаща се във въпросният доклад. Според описаното в съответните му части нередностите представляват неидентифициране на съответното животно.

Както на страните, така и на съда е известно, че по заявлението за подпомагане на същия кандидат, подадено на 22.05.2017 година е издадено уведомително писмо №02-040-6500/5179 от 3.08.2022 година, с което е намалена оторизацията на претендираната помощ по схеми и мерки със сумата от 12 926 лева /оторизирани са 0 лв./ и му е наложена санкция за бъдещи периоди в размер от 12 279, 07 лева на основание чл.31 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 640/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие /отменен, в сила за периода/. Въпросното уведомително писмо е отменено с решение №137/13.07.2023 година, постановено по АД №, постановено по АД№21/2023 година по описа на АСВТ, оставено в сила с решение №3886 от 2.04.2024 година, постановено по АД №7598 от 2023 година по описа на ВАС.

Накрая следва да се отбележи, че със заповед от 2023 година, на основание на релевантните редакции на чл.20, т.1, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2, 3 и 4 от ЗПЗП, чл.11, ал.2 от УП на ДФЗ и решение на УС на ДФЗ на П. С., която към този момент е била Зам.ИД на фонда, е възложено да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл.1 от НАРЕДБА № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /точка първа от въпросната заповед - лист 241 от делото/.

С оглед на посоченото се налагат следните правни изводи:

Уведомителното писмо е валиден административен акт, издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му.

Както се установява от самото писмо, същото е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”. При издаването на това писмо издателят е действал въз основа на делегация, като е изрично овластен за това правомощие. Посочената възможност за делегиране на правомощието на заместника на ИД на ДФЗ да издава и подписва уведомителни писма по схеми и мерки за директни плащания произтича от разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, който в релевантната си редакция гласи следното: „Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.“.

Спазени са съществените административно-производствени правила при издаването на акта, с оглед констатираното досежно запознаването на кандидата с резултатите от направена проверка на място.

Що са касае до формата на акта предвид обстоятелството, че процесната заповед представлява подписан с КЕП документ, то следва да се констатира, че електронният подпис, с който е подписано писмото от ответника, отговаря на изискванията на ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/Е, при което изискването на чл.59, ал.2, т.8 от АПК.

Въпреки горното Съдът счита, че актът е формално незаконосъобразен – арг. от чл.146, т.2 във връзка с чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

Според последната разпоредба, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. Както е посочено в решение № 3886 от 2.04.2024 година, постановено по АД №7598 от 2023 година по описа на ВАС, нито ЗПЗП, нито разпоредбите на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания не отменят задължението на административния орган да мотивира надлежно акта си.

В процесният случай с акта е разпореден отказът за оторизиране на субсидия по схемата СМлК за референтната 2018 година в размер от 15 057, 50 лева, като е редуцирана исканата сума от 6894, 72 лв. по схемата ПНДЖ 1/говеда/ със сумата от 137, 90 лева, като е оторизирана сума от 6756, 82 лв., като тя е изцяло прихваната предвид съдържанието на Таблица 2 от писмото.

В мотивите, обусловили така разпореденото е посочено, че в резултат на извършени административни и/или проверки на място ДФ „Земеделие“ – РА определя размер на подпомагане по двете схеми според таблица 1.

В тази таблица е посочено, че по първата схема /ПНДЖ 1/ се оторизира сума от 6 756, 82 лева, като са налице намаления от 137, 90 лв. /посочени в колона 3/. Съответно, по втората схема е оторизирана сума от 0 лева, като намаленията са в разцмер на поисканата сума /15 057,50 лв.

В разшифровките под таблицата е посочено, че в колона 3 /намаления/ се отчитат намаленията на субсидията след извършени административни проверки спрямо данните на СИРЖ на БАБХ към референтната дата или период на задържане и/или след извършени проверки на място; намаления на субсидията поради недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно регистрирани новородени телета/приплоди, съгласно Наредба №3 от 17.02.2015 година; намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл.12 от Наредба №5 от 27.02.2009 година, и, наложена ставка на корекция, определена според чл.26 от Регламент /ЕС/ №1306/2013 и чл.8, параграф 1 от Регламент /ЕС/ №1307/2013. По отношение на колоната редукции е посочено, че там се отчитат намаленията за неспазване на три посочени заповеди на министъра на земеделието /кръстосано съотвествие/. Посочени са и ставките за схема, съобразно заповеди, които са налични на електронната страница на фонда.

По – нататък в писмото се съдържа таблица 2, която следва да показва извършените плащания, като в процесният случай е посочено, че става въпрос за две плащания, съответно от 30.10.2018 година и от 24.01.2019 година по схемата ПНДЖ1, и двете от по 3378, 41 лева, които не са изплатени ефективно, доколкото е посочено, че тези суми са прихванати.

В крайна сметка, в колоната, в която се отчита каква е изплатената сума, са посочени нулеви стойности.

В разшифровката под втората таблица, по отношение на съдържанието на колона 4 е посочено, че там се отразяват приспаднатите от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо платени оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от фонда.

От така формулираното и изразено съдържание на писмото не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат, и под кое точно материално правно основание тези обстоятелства са подведени/субсумирани.

Във въпросните разшифровки не се сочат конкретните факти, които биха се вписали в проявен фактически състав, обуславящ намалението на субсидията- Не става ясно какво е точното основание за намаляването на цялата субсидия по схемата СМлК, нито се отпраща към конкретен документ или друг акт, който да съдържа такива обстоятелства и да който да ги квалифицира от правна страна. Не се сочи коя от изписаните в разшифровката под таблица 1 алтернативни хипотези е налице и кои обстоятелства обуславят проявлението и.

Не става ясно от разшифровката на колона 4 към таблица 2 на какво основание са прихванати посочените в колоната суми, като няма и отправяне към конкретен акт, който да установява основанието и размера на дължимостта на вписаните във въпросната колона суми.

Наличието на описания по-горе доклад в случая не замества изискването за мотивиране на акта, доколкото от съдържанието на уведомителното писмо е видно, че в него не е извършено изрично позоваване на данните от въпросния доклад на РТИ - Велико Търново при РА, нито е налице изрично препращане към изводите, които са направени с него. В самият доклад пък извън посочването на забележките, според които определени животни не са идентифицирани, както и на посочването на броя на животните с нередност, не е вписано в какво се състои тази нередност, и коя императивна разпоредба, която задължава животните да бъдат идентифицирани по определен начин, не е спазена от бенефициера.

Вписването на правните норми на чл.18, т.1 - 8 и чл.35, т.3 и 4 от Наредба №3 от 17.02.2015 година за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания не променя извода на съда, доколкото осемте точки на чл.18 описват схемите за обвързано производство, по които се осъществява подпомагане, а чл.35, т.3 и 4 от тази наредба очертават две от преходните национални схеми за подпомагане, които не са обвързани с производство. Тези норми не дават параметри на правни задължения на бенефициера, неспазването на които да е скрепено с отказ да се оторизира исканото подпомагане или с налагането на редукции или санкции върху съответното подпомагане.

Както съдът вече посочи, уведомителното писмо не отпраща за констатирани факти и обстоятелства към друг акт, находящ се в административната преписка, нито се позовава на официален и/или друг документ, съдържащ релевантните за разпореденият правен резултат обстоятелства.

Следва за пълнота да се добави и, че едва в съдебно заседание съдът констатира, че с уведомително писмо №02-040-6500/5179 от 3.08.2022 година /отменено с посоченото по-горе влязло в сила съдебно решение/ са наложени санкции за бъдещ период в размер от 12 279, 70 лева, като с част от тази сума е прихваната оторизираната с настоящото писмо сума по схемата ПНДЖ1 в общ размер от 6756, 82 лв. С оглед отмяната на посоченото уведомително писмо от съда, извършеното с настоящото писмо прихващане е незаконосъобразно и лишено от основание, като в тази му част обжалваният акт е и материално правно незаконосъобразен.

Следва да се маркира за пълнота, че излагането на мотиви към акта едва в съдебната фаза на процеса заобикаля императивното изискване за установимост на фактите, релевантни към издаването на административния акт и подлежащи на доказване пред съда – чл.170, ал.1 от АПК. Единственото допълване на предмета на спора пред съда, което процесуалният закон позволява, е допълването с доказателства за нововъзникнали факти – чл.142, ал.2 от АПК.

Посоченото обуславя извод за недопустимост за създаване и допълване на формата на акта едва пред съда чрез посочване на фактическите и правните основания за издаването му и то тогава, когато предмет на спора е именно липсата на форма на акта и по – конкретно липсата на фактически и правни основания за издаването му. Обратното разбиране би обезсмислило разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.

Следва уведомителното писмо да бъде отменено, като на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане по схемите ПНДЖ1 и СМлК с УИН 04/230518/78899 за кампания 2018 година се изпрати на ответника за произнасяне чрез административен акт, в който в съответствие с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК да се посочат всички факти и обстоятелства и всички правни основания, проявлението на които обуславя допустимост или недопустимост на подпомагането на жалбоподателя по сочените схеми, както и обстоятелствата, които водят до евентуалното прилагане на прихващането на суми.

Жалбата е основателна.

При този изход на спора следва на жалбоподателят да се присъдят сторените от него разноски, които представляват ефективно заплатен адвокатски хонорар [рег. номер]. и държавна такса от 10 лв.

Възражението на ответника за прекомерност на разноските с оглед договореното и платено адвокатско възнаграждение е неоснователно.

С решение по дело C‑438/22 СЕС дава следното тълкуване на чл.101 от ДФЕС: Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Според чл.2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност /сега членове 101 и 102 от ДФЕС/ при всяко производство на национално или общностно равнище във връзка с прилагането на членове 81 и 82 от Договора тежестта на доказване на нарушение на член 81, параграф 1 или на член 82 от Договора се носи от страната или органа, който твърди наличието на нарушение. Предприятието или сдружението на предприятия, което ще се възползва от възможността по член 81, параграф 3 от Договора, носи тежестта на доказване, че условията на посочения параграф са изпълнени.

Посоченото означава, че в тежест на ответника по делото е да установи, че договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение [рег. номер]. е проява на съгласувана практика, която води или е довела до ограничаването или нарушаването на конкуренцията по повод на избора на процесуален представител от страна на Ч. М., който да се запознае със случая, да го проучи и да го представлява пред съд. По делото липсват доказателства, които да опровергават автономията на волята и свободата на договаряне, проявени от страните при сключване на представеният договор за правна защита и съдействие при определянето на размера на адвокатското възнаграждение, чиито размер се претендира да бъде редуциран. В този договор за правна защита липсва позоваване на разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нито са налице доказателства, че платения адвокатски хонорар е функция от прилагането на разпоредбите на този подзаконов нормативен акт.

 

Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба №3 от 17.02.2015 година за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2018 година изх.№02-040-6500/22525 от 28.04.2022 година на Заместника на ИД на ДФ „Земеделие“.

Изпраща преписката на ответника за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 04/230518/78899 от 17.05.2018 година по отношение на схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба №3 от 17.02.2015 година за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2018 година на заместника на ИД на ДФ „Земеделие“, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ за заплати на П. Й. П. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.6, разноски в размер [рег. номер].

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.