Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 215
гр. Пловдив, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V
състав в открито съдебно заседание на
двадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя Цонкова,
като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно гражданско
дело № 1525 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5919/ 22.05.2019
г. по описа на РС- Карлово от Р.И.П., действаща чрез пълномощника си адв. М.Г.
против решение № 166 от 03.05.2019 г. по описа на РС – Карлово, постановено по гр.
дело № 1962/2017 г., II - ри граждански състав с което е отхвърлен,
като неоснователен и недоказан предявения от Р.И.П., чрез нейната майка Ц. С. Н.,
представлявана от адв. Г. иск за признаване за установено по отношение на С.Н.Н.,
И.Д.Т., Я. А.Я. и Д.Л.Я., че тя е
собственик на ПИ с идентификатор 68080.84.* по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, в
местността „Яков гьол“ с площ 4300 кв.м., Трайно предназначение на територията:
земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, Стар идентификатор: няма, Номер по
предходен план: 084090, при съседи: 68080.84.*, 68080.84.*, 68080.84.*
68080.84.*, както и да отмени по реда на
чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 11, том I, peг. № 359 дело № 11/2016 год.
на Нотариус П. И., гр. Карлово с peг. № 655 на НК и нотариален акт № 156 том IV
peг. № 6574 дело № 755/2016 год. на Нотариус Т. Р., peг. № 517 на НК.
С обжалваното решение Р.И.П. е осъдена да заплати на Я.
А.Я. сумата от 716.00 лв. - разноски по делото, а на Д.Л.Я. сумата от 500 лв. -
също разноски по делото.
В жалбата се посочва, че първоинстанционния съдебен
акт се обжалва като неправилен, противоречащ на доказателствата по делото и незаконосъобразен.
Формулирано е искане атакуваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено
друго, с което да бъде уважена исковата претенция. Претендират се направените
за двете съдебни инстанции разноски. Излагат се подробни съображения относно
обстоятелството, че според жалбоподателката от доказателствата по делото по
безспорен начин се установява, че е допусната грешка - технически пропуск в
изписването на номера на процесния имот в договора за доброволна делба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от адв. Н.Б. - особен представител на И.Д.Т.. В същия са
изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като първоинстанционният
съд правилно е приел, с оглед на събраните по делото доказателства, че действително
е невъзможно да се установи волята на страните към момента на изповядването на
договора за доброволна делба от 23.07.2007 г. Поддържа се становище, че в
случай, че е налице непълнота или грешка в процесния договор за доброволна
делба, то същата подлежи на отстраняване по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК. Предвид
изложеното иска се атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
В законоустановения срок е постъпил отговор и от адв. С.П.
– К. – пълномощник на Я.А.Я. и Д.Л.Я., в който се излагат подробни съображения
за неоснователност на въззивната жалба, респективно за правилност, законосъобразност
и обоснованост на постановеното от първоинстанционния съд решение. Предвид
изложеното, моли се за постановяване на решение, с което въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, респективно атакуваното решение да бъде потвърдено
като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Не е постъпил отговор от особения представител на
въззиваемия С.Н.Н..
Настоящият съдебен
състав на Пловдивски окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която притежава активна
процесуална легитимация да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни
основания намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правна квалификация чл.
124 ал.1 ГПК. Предявена е и претенция по чл. 537 ал. 2 ГПК. Предмет на
положителния установителен иск за собственост е правото на собственост на
ищцата върху спорния недвижим имот. Търсената от страната защита се изразява в
това да бъде установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците,
че ищцата е собственик на процесния имот
на заявеното от нея придобивно основание.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа
обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези
фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е контролиращата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без за това да са наведени нарочни възражения от
страна на въззивника или въззиваемия.
В настоящия случай спор по фактите не се констатира, а
и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че през 2007 година между наследниците на Н. М. Н.,
бивш жител ***, Пловдивска област, починал
през 1973 г., бил сключен Договор за доброволна делба на съсобствени
недвижими земеделски имоти, вписан в СВ – град Карлово с вх. рег. № 3138/
23.07.2007 г., том VI, акт № 12. Видно от съдържанието
на посочения договор Н. М. Н., ЕГН **********
– баща на първия ответник – С.Н.Н., получил в дял и станал собственик на общо
осем подробно описани имоти. В т. 5 от неговия дял втори фигурира имот със
следното описание: „Нива от 4301 /четири хиляди триста и един / кв. м.,
шеста категория, находяща се в землището на гр. С., Пловдивска обл., местността
„Яков Гьол“, съставляваща имот № 084090
нива на Р.И.П.,*** нива на Л. Л. Ч., № 000066 полски път на Община Сопот“.
Определеният в горецитирания договор дял четвърти бил
предоставен на ищцата – жалбоподател в настоящото производство – Р.И.П. ЕГН **********. Същият включва три отделни недвижими имота,
сред които и описания в т. 3 на дял четвърти имот, а именно: „Нива от 4301
/четири хиляди триста и един/ кв. м., шеста категория, находяща се в землището
на град С., Пловдивска област, в местността „Яков гьол“, съставляваща имот № 084090 /осемдесет и четири хиляди и деветдесет/
по плана на града, при съседи: № 084055
нива на М. М. Б., № 000094 местен път община Сопот, № 084089 нива на Н. М. Н.;***.“
Към настоящия момент имотът съставлява Поземлен имот с
идентификатор 68080.84.** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 – 8
/11.03.2011 год. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с адрес на поземления имот:
град С., п.к. **, местност „Яков гьол“, с площ 4300 кв. м.; трайно предназначение
на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Нива; стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 084090,
при съседи 68080.84.*, 68080.84.*, 68080.84.*, 68080.84.*.
Като безспорно по делото е установено, че след смъртта
на съделителя Н. М. Н. на 25.05.2008 г., първият ответник и негов единствен
наследник С.Н.Н. ЕГН ********** продал гореописания недвижим имот с
идентификатор 68080.84.90 на втория ответник – И.Д.Т. ЕГН **********, който договор бил оформен с нотариален акт №
11, том I, рег. № 359, дело № 11 от 02.03.2016 г. по описа на Нотариус П. И., рег.№ 655 на НК, РС-
Карлово, вписан в СВ под дв. вх. № 640, вх. рег. № 638, акт № 43, том 3, дело №
436/ 02.03.2016 г.
Впоследствие, на 29.08.2016г.,
ответникът Т. продал процесния имот на Я.
А.Я. ЕГН ********** , като договорът бил оформен с нотариален акт № 156,
том IV, рег. № 6574, дело № 755 от 29.08.2016 г., по описа
на Нотариус Т. Р., рег. № 517 на НК, РС- Карлово, вписан в СВ под дв. вх. №
3212, вх. рег. № 3212, акт № 192, том 12, дело № 2368/16 г. Имотът бил придобит
от Я. Я. в режим на съпружеска имуществена общност с ответницата Д. Л. Я. ЕГН **********.
В аспект на гореизложеното, спорът в настоящото
производство се е концентрирал около въпросът за това каква е била
действителната воля на съделителите при сключването на договора за доброволна
делба от 23.07.2007 г. Конкретно дали намерението им е било спорният недвижим
имот № 084090, понастоящем съставляващ Поземлен имот № 68080.84.* да бъде
поставен в дял на Н. Н. или е налице технически пропуск в описанието на вещта в
т. 5 на дял втори от договора.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че дори и да е допусната техническа грешка при
съставянето на договора за доброволна делба, то нямало как да се установи по
категоричен начин, че имот № 084089 по плана на град Сопот е бил този, който
съделителите са се договорили да бъде поставен в дял и да стане индивидуална
собственост на Н. Н.. Районният съдия е изложил съображения, че от събраните по
делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че волята на
съделителите е била в т. 5 на дял втори от договора да бъде упоменат имот,
различен от посочения имот с № 084090.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на
предходната съдебна инстанция. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗС доброволната
делба на движими вещи на стойност над 50 лева, както и на недвижими имоти
трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи. Такъв е и
процесният договор.
По своята правна същност доброволната делба е договор,
съдържанието на който се определя от съсобствениците съделители, като има за
цел да прекрати съсобствеността и идеалните части на всеки от съсобствениците
се превърнат в отделно право на собственост и съответно всеки от тях да може да
получи своя дял в натура, ако това е възможно. При извършването на доброволната
делба трябва да бъдат спазени всички императивни изисквания на закона, в нея
освен че трябва да вземат участие всички съделители, тъй като в противен случай
тази делба ще бъде нищожна, тя трябва да се извърши по начин всеки от
съделителите да получи реален дял в натура, съобразно правата му в
съсобствеността, възможно е да се уговори между тях един да получи целия имот,
а останалите – паричната равностойност на припадащата им се част. Но при всички
случаи на изпълнение на целите при прекратяване на съсобствеността чрез делба,
всеки от съделителите получава своя дял в натура или в парично уравнение на
равностойността му. Изложеното означава, че при съставянето на договора волята
на съделителите следва да бъде ясно, недвусмислено изразена, съответно коректно
и прецизно обективирана в клаузите на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, б. „в“ от ПВ отм. /в редакцията му от ДВ, бр. 63 от 2014 г / подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на поземления имот, площта и/или застроената площ и границите. Сходен е текста на цитирината разпоредба и в актуалната му редакция, действаща към настоящия момент, според която подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите.
Следователно недвижимите
имоти се индивидуализират чрез тяхното местонахождението, вид, номер, площ и
граници. Когато някои от тези индивидуализиращи белези не са описани или са
посочени погрешно в нотариалния акт, но
останалите белези в своята съвкупност позволяват в достатъчна степен имотът да
бъде индивидуализиран, е налице непълнота или грешка, която подлежи на
поправка по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК, ако грешката е
открита в хода на производството по издаване на нотариалния акт, а ако е
забелязана след извършването му – чрез издаване на нотариален акт за поправка,
в който следва по недвусмислен начин да е отразено какво точно се поправя – кои
думи, изрази или цифри се добавят, премахват или се заменят с други. При
съставянето на акт за поправка участие следва да вземат всички съсобственици,
участвали при изповядването на съответния договор, в настоящия случай – договор
за делба.
В съдебната практика
безпротиворечиво се приема, че от изброените по - горе индивидуализиращи белези
с основно значение са
местоположението и границите на недвижимия имот. Площта, вида и
предназначението на имота са несъществени белези, които нямат самостоятелно
значение за неговата индивидуализация /в този смисъл решение № 429 от 28.10.2010 г. по гр.д. № 579/2010 г. на
ВКС, ІV г.о., решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр.д. № 408/2011 г. на ВКС, І г.о., решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г.о. и
др./. При сега действащата система на вписване на актовете, включително на тези
по чл. 4, б. „г“
ПВ –
по партида на собственика /чл. 36 ПВ/, номерът на имота по действащ за
територията подробен устройствен план, кадастрална карта, КВС или план за
земеразделяне, не е съществен
идентификационен белег.
В настоящия случай,
от внимателния прочит на процесния
договор за доброволна делба, както и от събраните писмени доказателства,
включително тези в хода на въззивното производство / Преписка по нот. дело №
785/2007 г. по описа на Нотариус С. Р., рег. № 099, РС- Карлово/ се установява
по еднозначен и категоричен начин, че при описание на имот № 5, включен в дял
втори е допусната техническа грешка, изразяваща се в непълнота на описанието на
имота. В цитираната по – горе нотариална преписка, с оглед изповядването на
процесния договор за доброволна делба, са представени и приложени скица -
проект за делба № Ф01479/14.03.2006 г. на имот с № 084054 в землището на град
Сопот; скица – проект за делба № Ф01481/14.03.2006 г. на имот № 084090 в
землището на град Сопот и скица – проект за делба № Ф01480/14.03.2006 г. на имот № 084089 в землището на град Сопот. И
трите скици, към момента на изповядване на процесния договор за доброволна делба
– 23.07.2007 г. са били актуални, обстоятелство, което се установява от
удостовереното презаверяване на същите от 26.01.2007 г. , извършено от
съответното длъжностно лице към Общинска служба „Земеделие и гори“ – Карлово.
От скица - проект за делба № Ф01479/14.03.2006 г. на
имот с № 084054, се установява, че от същия е проектирано оформянето на два
отделни самостоятелни имота, съответно с № № 084089 и 084090, като вторият от
тях, съгласно проекта за делба следва да се предостави в собственост на Р.И.П.. Както вече беше
посочено, в т. 3 на дял четвърти от договора за делба фигурира описанието на
процесния имот в пълнота, чрез посочване на всички съществени и несъществени
индивидуализиращи белези на имота, като същия е описан по данните, съдържащи се
в скицата – проект за делба, включително в границите е посочен имотът на Н. Н.
– нива № 084089. Наличието на техническа грешка се установява и от внимателния
прочит на описанието на имот в т. 5 в дял четвърти, при което в пълнота са
описани границите на имота и местонахождението на същия като очевидно е пропуснат номерът на самия имот 084089. Прави впечатление, че като съседен имот е отбелязан имот № 084053 – нива
на Л. Л. Ч., който е граничен единствено
на имот № 084089 – собственост на наследодателя на първия ответник С.Н. Н..
В аспект на горното, действителната воля на страните
се извлича по безспорен начин от съдържанието на процесния договор за
доброволна делба, като в дял на Н. Н. е бил предоставен имот № 084089,
понастоящем с идентификатор № 68080.84.*, а в дял на Р.И.П. – имот № 084090, с
идентификатор към момента № 68080.84*.
Предвид релевираното с отговора на въззивната жалба
възражение от страна на адв. П. – К. –
пълномощник на Я. Я. и Д.Я. следва да се акцентира, че отразяването на Н. Н.
като собственик на имот № 084090 в Кадастралните регистри км КККР на гр. Сопот
не представлява доказателство за притежанието на правото на собственост,
доколкото кадастралната карта има
информативно значение, поради което факта на отразяване на даден имот в
същата, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права. В
този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана включително в Определение №
464/26.11.2010 г. постановено по ч. гр. дело №
455 по описа за 2010 г. , II г.о.
Настоящият съдебен състав не споделя и доводите на адв. П. – К. за изтекла
в полза на въззиваемите – Я. Я. и Д.Я. придобивна давност. Същата се
установявала от разпитаните в хода на пъроинстанционното производство
свидетели, които били установили наличието на давностно владение повече от 10
години.
Придобиването на
един недвижим имот по давност е оригинерно придобивно основание, което
предполага осъществяване на фактическа власт върху имота в определен от закона
срок, с намерението да се свои вещта като своя. Владението е легално дефинирано
в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването
на фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при
правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС
(отм.). Въпреки това правната теория и
съдебната практика са последователни, че владението
трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така
посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените
по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода
за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява
владение.
За да е
постоянно владението, е нужно то да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява други лица да владеят имота. Постоянният характер
на владението не изисква фактическата власт да се упражнява във всеки един
момент от времето. Тя може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота,
стига при тези посещения извършваните действия да са от такъв характер, че да
обективират субективното намерение на владелеца. Обективният признак на
владението изисква упражняването на непосредствена власт върху вещта, тъй като
само по този начин се отблъсква владението на собственика. В посочения смисъл е
постановената по реда на чл.290 ГПК и задължителна за съдилищата съдебна
практика, обективирана в решение № 68/02.08.2013 г., гр.д. № 603/2012 г., I г.о., ВКС и др.
Основен принцип в правото е, че никой не
може да прехвърли повече права, отколкото той самият притежава. Следователно,
след като се установи, че съделителят Н. М. Н. не е придобил собствеността
върху процесния недвижим имот № 084090, няма как и първият ответник С.Н. да е
придобил собствеността върху описаната вещ по пътя на наследяването, съответно
да прехвърли това право върху праводателят на Я. Я. и Д.Я. – И.Т..
Отделно
от това, от събраните в хода на първоинстанционното производство гласни
доказателства /св. Г. С. и С. Л./ се установява, че от момента на закупуването
на спорния имот /2016 г./ ответниците – въззиваеми Я. са го засадили с розови
насаждения, като на никой от двамата свидетели не му е известно някой да е
предявявал претенции за спорния имот. От
показанията на свидетелите се установява, че посочените действия – засаждане с
розови насаждения и обработката им са продължили по – малко от пет години – колкото е краткият давностен срок по чл.
79, ал. 2 ЗС.
В тежест на въззиваемите Я. е било да докажат при условията на пълно и главно
доказване упражняването на фактическата власт върху имота в предвидения от
закона срок, както и че са владели вещта на правно основание, годно да ги
направи собственици.
От доказателствата по делото не се установява
и фактическата власт да е упражнявана за
срок, повече от пет години. Действително показанията на свидетелите,
доведени от ищцата – Ц. и Я. съдържат противоречия и неясноти относно точното
местонахождение на имота, но в хода на производството пред предходната
инстанция са събрани писмени доказателства / прокурорска преписка, служебна
бележка изх. № 4/21.01.2019 г.
Кооперация „ Добрила- д“ град Сопот/, които опровергават твърдението за
доказаност на осъществен фактически състав на придобивна давност, поради което
не би могло да се приеме за основателно заявеното оригинерно придобивно
основание.
Всичко гореизложено налага
отмяна на атакувания съдебен акт в частта с която е искът по чл. 124 ГПК е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Вместо това следва да бъде признато
за установено по отношение на ответниците, че ищцата Р.И.П. е собственик на основание Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими земеделски имоти рег. № 8804
/23.07.2007 г., акт № 42, том V, дело № 785 по
описа на Нотариус С. Р., рег. № 099 на НК, РС- Карлово, вписан в СВ – град
Карлово с вх. рег. № 3138/ 23.07.2007 г., том VI, акт № 12 на
Поземлен имот с идентификатор 68080.84.90
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18
– 8 /11.03.2011 год. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с адрес на поземления имот:
град С., п.к. **, местност „Яков гьол“, с площ 4300 кв. м.; трайно
предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Нива; стар
идентификатор: няма, номер по предходен
план: 084090, при съседи 68080.84.*, 68080.84.*, 68080.84.*, 68080.84.*.
По отношение на искането с правно основание чл. 537,
ал. 2 ГПК за отмяна нотариален акт № 11, том I, рег. № 359, дело № 11 от 02.03.2016 г. по описа на
Нотариус П. И., рег.№ 655 на НК, РС- Карлово, вписан в СВ под дв. вх. № 640,
вх. рег. № 638, акт № 43, том 3, дело № 436/ 02.03.2016 г. и нотариален акт №
156, том IV, рег. № 6574, дело № 755 от
29.08.2016 г., по описа на Нотариус Т. Р., рег. № 517 на НК, РС- Карлово,
вписан в СВ под дв. вх. № 3212, вх. рег. № 3212, акт № 192, том 12, дело №
2368/16 г., правилно предходната съдебна инстанция се е позовала на
постановките на ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. дел № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС,
според което на отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК подлежат само констативни
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим
имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или
прекратява вещно право върху недвижим имот, поради което в тази му част
атакуваното съдебно решение ще бъде потвърдено.
По разноските
При този изход на
спора, в полза на жалбоподателката
следва да се присъдят направените разноски – както в настоящото, така и в
първоинстанционното производство. Според задължителните указания в ТР № 6 от 06.11.2013
г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат тогава, когато страната го е заплатила и е доказала реалното му
заплащане на процесуалния си представител, в зависимост от уговорения в
договора за правна помощ и съдействие начин на плащане – в брой или по банков
път. Заплащането се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия
договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за
извършен банков превод.
В настоящия случай, пред въззивната
инстанция е представен списък по чл. 80 ГПК от адв. Г., с който се претендира
общо сумата от 1450,00 лева, включващ претенция в размер на 600,00 лева –
възнаграждения за особените представители; адвокатски хонорар в размер на
400,00 лева; държавна такса в размер на 50,00 лева и адвокатски хонорар в
размер на 400,00 лева.
Платеното
от жалбоподателката възнаграждение за особените представители на С.Н. и И.Т. за първа съдебна инстанция в размер на 600
лв. следва да бъде възмездено от въззиваемите, съгласно разясненията в т. 6
от ТР № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС. По делото са
налични и доказателства за заплатена държавна такса за образуване на
първоинстанционното производство в размер на 50,00 лева, поради което посочената сума също следва да бъде
присъдена в полза на жалбоподателката.
Относно
претендирания адвокатски хонорар следва да се отбележи, че пред настоящата
инстанция е представен единствено договор за
правна защита и съдействие от 02.10.2019г., ведно с пълномощно за
представителство пред настоящата инстанция /л.31/ видно от които
жалбоподателката е заплатила в брой сумата от 600,00 лева. Доколкото в списъка
по чл. 80 ГПК , депозиран от адв. Г.
фигурира претенция за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 400,00
лева за всяка една инстанция, то искането следва да бъде уважено за сумата от 400,00 лева за представителство пред
въззвината инстанция. Що се отнася до претенцията за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за представителство пред първа инстанция, същата не
следва да бъде уважена, доколкото за заплащането ѝ липсват доказателства
по делото.
С оглед изложеното, в полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1050,00 лева.
Така мотивиран,
Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 166 от 03.05.2019 г. по описа на РС –
Карлово, постановено по гр. дело № 1962/2017 г., II - ри граждански
състав, в частта с която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от Р.И.П.,
ЕГН: ********** ***, комплекс „Сарая“, бл.**, чрез нейната майка Ц. С. Н., ЕГН:
**********, представлявани от пълномощника адв. Г. иск за признаване на
установено по отношение на С.Н.Н., ЕГН: ********** ***, И.Д.Т., ЕГН: **********
***, Я. А.Я., ЕГН: ********** *** и Д.Л.Я., ЕГН: ********** ***, че тя е
собственик на ПИ с идентификатор 68080.84.* по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, в
местността „Яков гьол“ с площ 4300 кв.м., Трайно предназначение на територията:
земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, Стар идентификатор: няма, Номер по
предходен план: 084090, при съседи: 68080.84.*, 68080.84.*, 68080.84.*,
68080.84.*, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.Н., ЕГН: **********,
И.Д.Т., ЕГН: **********, Я* А.Я., ЕГН: ********** и Д.Л.Я., ЕГН: **********, че Р.И.П., ЕГН: **********, е
собственик на основание Договор за
доброволна делба на съсобствени недвижими земеделски имоти рег. № 8804
/23.07.2007 г., акт № 42, том V, дело № 785 по
описа на Нотариус С. Р., рег. № 099 на НК, РС- Карлово, вписан в СВ – град
Карлово с вх. рег. № 3138/ 23.07.2007 г., том VI, акт № 12 на Поземлен имот с идентификатор 68080.84.* по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 – 8 /11.03.2011 год. на
Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР; с адрес на поземления имот: град С*, п.к. ***,
местност „Яков гьол“, с площ 4300 кв. м.; трайно предназначение на територията:
Земеделска; начин на трайно ползване: Нива; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 084090, при
съседи 68080.84.*, 68080.84.*, 68080.84.*, 68080.84.*.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166
от 03.05.2019 г. по описа на РС – Карлово, постановено по гр. дело № 1962/2017
г., II
-
ри граждански състав, в частта с която е отхвърлено
като неоснователно искането с правно
основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна нотариален акт № 11, том I, рег. № 359, дело № 11 от 02.03.2016 г. по описа на
Нотариус П. И., рег.№ 655 на НК, РС- Карлово, вписан в СВ под дв. вх. № 640,
вх. рег. № 638, акт № 43, том 3, дело № 436/ 02.03.2016 г. и нотариален акт №
156, том IV, рег. № 6574, дело № 755 от 29.08.2016
г., по описа на Нотариус Т. Р., рег. № 517 на НК, РС- Карлово, вписан в СВ под
дв. вх. № 3212, вх. рег. № 3212, акт № 192, том 12, дело № 2368/16 г.
ОСЪЖДА Яни А.Я., ЕГН: ********** и Д.Л.Я.,
ЕГН: ********** да заплатят на Р.И.П.,
ЕГН: ********** общо сумата от 1050,00 лв. (хиляда и петдесет лева) – съдебно- деловодни разноски за двете
инстанции.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд на Република България, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.