ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№670
Гр.Варна, 25.10.10.2019 г.
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на 25.10.2019 г., в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ:
Петя Петрова
Мария Маринова
Като разгледа докладваното от съдия П.
Петрова ч.гр.д. № 497
по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,
ал.1 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на Г.А.К., подадена чрез адв. П. П., против определение №2757/19.09.2019
г., постановено по гр.д. № 1148/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, в
ЧАСТТА, с която е върната исковата й
молба и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката е настоявала, че
определението на окръжния съд е неправилно като постановено в нарушение на
процесуалния закон и необосновано с изложени съображения за липсата на
предпоставките за прекратяване на производството поради неотстраняване на
недостатъците в исковата молба в срок, като е молила за отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице, редовна е и допустима, а
разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Исковата
молба, подадена от Г.А.К. против Р. Н. П. и В. А. П., предмет
на гр.д. № 1148/2019 г. по описа на ВОС, е била нередовна, поради което и
окръжният съд с три поредни определения е оставял същата без движение и е давал
указания на ищцата да отстрани недостатъците й в едноседмичен срок. В исковата
молба са се съдържали противоречия, предвид твърденията, че съпругът на Г.К. –
С. К.
е починал при изпълнение
на работа, извършвана по трудов договор с „РУ ВИ ЯН“ ООД и претенциите й за
солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му,
насочени срещу Р.
Н. П., в
качеството му на технически ръководител на строеж и като съдружник в „РУ ВИ ЯН“
ООД и срещу В.
П.като
управител и съдружник в „РУ ВИ ЯН“ ООД и при твърдения, че са причинили смъртта
на С. К., поради
немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност – строително монтажи
работи, представляващи източник на повишена опасност. В исковата молба, ищцата
е твърдяла, че срещу първия ответник Р. Н. П. е заведено
и наказателно дело, по което е предявен и приет за разглеждане заведения от нея
граждански иск за вредите от смъртта на съпруга й. Несъответствието между твъденията и петитума
не са били отстранени, въпреки дадените указания. По указанията с определение
1878 от 21.06.2019 г. ищцата е следвало да уточни дали основава исковете на
твърдението, че наследодателят й е бил в трудово правоотношение с „РУ ВИ ЯН“
ООД, като в този случай да представи доказателства, че злополуката е приета за
трудова и посочи съответния на уточнението ответник или поддържа исковете срещу
физическите лица, като в този случай обоснове допустимостта на иска срещу Р. П., предвид
предявения срещу него граждански иск в наказателното производство. В срока, с
молба от 08.07.2019 г., ищцата е посочила, че поддържа исковете си срещу
физическите лица за солидарното им осъждане, а предвид предявения граждански
иск в наказателното производство срещу Р.П.е заявила
искане за спиране на настоящото производство до приключване на наказателното
дело. Посочила е също така, че е приложила по делото документите за обявяване
съществуването на трудово правоотношение между „РУ ВИ ЯН“ ООД и С. К.. С тази
молба, указанията не са били изпълнени и нередовността на исковата молба не е
била поправена. С определение № 2246 от 29.07.2019 г., съдът отново е оставил
без движение исковата молба, като е дал указания на ищцата да уточни дали
основава на твърдението, че
наследодателят й е бил в трудово
правоотношение с „РУ ВИ ЯН“ ООД иск по чл.200 КТ, като в този случай представи
доказателства, че злополуката е приета
за трудова (разпореждане по чл.12 от Наредбата за установяван, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки) и посочи съответния на
уточнението ответник или поддържа исковете срещу физическите лица, като в този
случай обоснове допустимостта на иска
срещу Р.
Н. П., предвид
предявения срещу него граждански иск в наказателното производство (чл.126, ал.1 ГПК) и въобще отговорността на В. П. (тя не е
подсъдима) или предявява други искове. В молба от 12.08.2019 г., ищцата е
посочила отново, че починалият е бил в трудово правоотношение с „РУ ВИ ЯН“ ООД, удостоверено с приложените
документи за обявяване на съществуването му. Отново е заявила, че исковете са
насочени срещу ответникът Р. П. като
съдружник в „РУ ВИ ЯН“ ООД и изпълняващ функциите на технически ръководител на
строежа и подсъдим срещу когото бил предявен граждански иск в наказателното
производство и било поискано спиране на делото до приключването му, както и
солидарно срещу В.
П., в
качеството й на работодател – съдружник в „РУ ВИ ЯН“ ООД и управител в същото
търговско дружество към датата на увреждането. Отново е поискала спиране на
производството до приключване на наказателното дело. С тази молба отново не са
били поправени нередовностите на исковата молба чрез отстраняване на
несъответствието между обстоятелствата и петитума. Затова, с последващо
определение - № 2469/20.08.2019 г., съдът отново е оставил без движение
исковата молба, като е указал на ищцата в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да отстрани несъответствието между твърдението за сключен трудов
договор с ООД (иск по чл.200 КТ) и искането, предявено срещу физически лица
(иск по чл.45 ЗЗД, който не е обоснован срещу В. П., която не
е подсъдима), като в случай, че предявява иска по чл.200 КТ представи
разпореждане, че злополуката е приета за трудова по чл.12 от Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Заявяването,
че исковете са предявени срещу ответниците като съдружници не е твърдение на
обстоятелства, обосноваващи претенцията за заплащане на обезщетение за вреди от
смъртта на работника. Съобщението с указанията на съда, които са били ясни,
пълни и точни и с предупреждение за прекратяване на производството при
неотстраняване на недостатъците, е връчена на ищцата на 28.08.2019 г., като в
срока, на 04.09.2019 г. с подадена по пощата молба Г.К. е заявила единствено,
че поддържа исковите си претенции съгласно подадената искова молба и двете
уточнителни молби. Срокът за поправяне на нередовностите на исковата молба е
изтекъл на 04.09.2019 г., а те не са били отстранени, поради което следва да се
приложи разпоредбата на чл. 129, ал.3 ГПК - връщане на исковата молба. В този смисъл, като
е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, окръжният съд е
процедирал правилно, а определението му не страда от визираните в жалбата
пороци и следва да бъде потвърдено. Независимо от изложеното, претенция срещу Р. П. по чл. 45
от ЗЗД би била недопустима като по-късно заведена от идентичната такава,
предмет на гражданския му иск в наказателното производство.
С оглед изложените съображения,
Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№2757/19.09.2019 г., постановено по гр.д. № 1148/2019 г. по описа на Варненският
окръжен съд в ЧАСТТА, с която е върната исковата молба Г.А.К. и е прекратено
производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва
пред ВКС, с частна касационна жалба при условията на чл. 274,
ал.3 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: