РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Девня, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20233120200048 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване
на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК *********, представлявано от инж. Цако
Михайлов Бънчев - изпълнителен директор, чрез проц. представител - ю. к.
Д.Ялъмов срещу Наказателно постановление №ПБЗН-ВНО-2-8/11.01.2023 г.,
издадено от Деректора на РД „ ПБЗН“ Варна , с което на въззивника за
нарушение по чл. 100 ал. 3 от Закона за защита при бедствия, на основание
чл. 94 ал.5 от Закона за защита от бедствия е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
Въззивникът счита обжалваното наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно, като постановено при нарушаване на
материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че при съставяне на
АУАН са нарушени императивни разпоредби от ЗАНН като чл. 34 ал. 1 и ал.
3 и чл. 40 от ЗАНН, като излага пространствени аргументи за това в жалбата.
Счита, че при издаването на наказателното постановление е нарушен и
материалния закон, в това число и чл. 28 от ЗАНН, който не е приложен от
административно - наказващия орган, както и че е санкциониран за деяние,
което не съставлява административно нарушение и което не е извършил. На
тези и други основания моли за цялостна отмяна на обжалвания акт.
Претендира разноски. В с.з. въззивникът, редовно призован не изпраща
1
представител.
Въззиваемата страна – Директора на РД „ПБЗН“, редовно призован,
изпраща представител който оспорва жалбата. Твърди, че констатациите на
наказващия орган относно извършването на нарушението и неговия автор са
правилни и обосновани и че при съставяне на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда, да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да
му бъдат присъдени разноските по делото. В условията на евентуалност - в
случай, че жалбата бъде уважена моли на въззивника да се присъди
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Контролиращата страна - РП - Варна, редовно призовани не
изпращат представител за участие в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.08.2022 свидетелката В. Й. С. – инспектор в РД „ПБЗН“ Варна
, в присъствието на двама свидетели извършила проверка на язовир „Брестак-
1“, находящ се в землището на с.Брестак, обл. Варна, стопанисван от ДПУСЯ
- София. При проверката се установило, че не е изпълнено предписание
дадено с Констативен протокол № КА- ПБЗН- ВНО-12-17/09.12.2021г. за
резултатите от проверка свързана с изпълнение на изготвения авариен план по
реда на чл. 35 ал.2 от Закона за защита от бедствия.Установило се , че планът
не е в съответствие с Приложение №2 към чл. 57 ал.2 от Наредба за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, а именно не са
били изготвени карти за уязвимите от заливане зони от първа висока степен
на потенциална опасност в предписаният срок до 31.05.2022г. Проверяващите
установили, че описаните в предписанието карти не са изготвени. Поради
това приели, че не е изпълнено предходно даденото предписание в КП, с
което въззивникът осъществил състава на нарушение по чл. 100 ал.3 от
Закона за защита от бедствия. За така установеното нарушение на 29.08.2022
г. бил съставен АУАН в присъствието на упълномощен представител на
ДПУСЯ, който го подписал с възражения. В законоустановения срок срещу
така съставения АУАН постъпили писмени възражения от нарушителя, които
били приети за неоснователни от административно - наказващия орган, който,
след като се запознал със съдържанието на съставения АУАН, възприел
описаната в него фактическа обстановка за доказана, а правната
квалификация на нарушението за правилна и издал атакуваното НП, с което
наложил на въззивника санкция в минимален размер.
Така описаната фактическа обстановка се приема за установена въз
2
основа на кредитираните от съда като безпристрастно дадени и резултат от
непосредствени лични възприятия показания на разпитаните свидетели, както
и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са
безпротиворечиви и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни
фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се
оспорва от въззивника, като възраженията му не касаят фактологията на
събитията, а процесуално - правната и материално - правна
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по
отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез
правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Директор на РД „ПБЗН“ Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира , че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за
издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано ясно и
точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички свързани с
нея законови нормативни актове, което е гарантирало правото на нарушителя
да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може адекватно да
организира защитата си по него. Акта е съставен в присъствието на
упълномощен представител на нарушител, при което въззивникът е бил
запознат своевременно със съставения му АУАН и е могъл да реализира
правото си на защита с подаване на възражение срещу съставения му акт, от
което право той не се е възползвал.
Досежно възражението за нарушаване на сроковете за съставяне
3
на А УАН и издаване на НП регламентирани в ЗАНН:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението
Цитираната разпоредба предвижда 2 хипотези, при които не следва да се
образува административно - наказателно производство, а ако такова е
образувано, то същото следва да се прекрати, тъй като се касае за
преклузивни срокове. Тези две хипотези са следните: 1. Нарушителят е
открит /известен е/ и не е съставен акт в течение на 3 месеца от
установяването му; 2. Изтекла е 1 година от извършване на нарушението.
Двете хипотези са посочени алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната
от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване, респ.
продължаване на административно-наказателно производство. Когато са
налице предпоставките за прилагане на 3 - месечния срок от узнаване на
нарушителя, се изключва прилагането на 1 -годишния срок от извършване на
нарушението. По смисъла на ЗАНН, откриване на нарушителя означава
установяване на ФЛ /ЮЛ/ - автор на деянието, осъществяващо състав на
административно нарушение. В настоящия случай компетентните контролни
органи в лицето на служители на РД „ПБЗН“ са установили, че има
извършено нарушение по чл.100 ал.3 от Закона за защита при бедствия
/неизпълнение на предписание в срок/ и кой е неговия автор на 03.08.2022 г.
Актът е съставен на 29.08.2022 г. - преди изтичане на 3 месечния срок,
визиран в ЗАНН, при което срока за съставянето му е спазен.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт:
Налице е влязло в сила задължително предписание, което не е било
изпълнено. Задължителното предписание има характер на принудителна
административна мярка и подлежи на самостоятелен съдебен контрол за
законосъобразност. Адресат на предписанието е ДПУСЯ, което е участвало в
производството по неговото издаване и е могла да го обжалва пред съд. Това
не е било сторено, нито процесното предписание е било отменено от РД
„ПБЗН“по молба на въззивника, нито пък срока му за изпълнение е бил
удължен, поради което то е влязло в сила и е следвало да бъде изпълнено
независимо от намеренията на собственика за извеждане на язовира от
експлоатация.
Правилно е било прието и че случаят не е маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Допуснатото нарушение не се отличава от останалите от този
вид, като следва да се има предвид, че с неговото допускане в съществена
степен се засягат обществените отношения, регулирани както от
4
европейското, така и от националното законодателство, свързани с
безопасността на водоемите на територията на страната. Нарушението е с
висока степен на обществена опасност, т. като води до необезпечаване на
безопасното ползване на язовира и до риск от аварийна ситуация. Поради
това съдът намира, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН и въззивникът е правилно санкциониран.
В случая имуществената санкция е наложена в минималния, размер,
предвиден в закона - 1 000 лева и липсва възможност за нейната промяна в
посока намаление.
По гореизложените съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора направеното искане на РД „ПБЗН“ за
присъждане на сторените в производството разноски се явява основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 д ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143 ал. 3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези
разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63д ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както
е в случая за РД „ПБЗН“Варна /, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/.
Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на
поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.
37 ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя възнаграждение в минималния законов размер на 100 /сто/
лева, която сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се
заплати от последния по сметка на РД „ПБЗН“ Варна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №ПБЗН-ВНО-2-
8/11.01.2023 г., издадено от Деректора на РД „ ПБЗН“ Варна , с което на
въззивника Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“
/ДПУСЯ/, ЕИК *********, представлявано от инж. Цако Михайлов Бънчев -
5
изпълнителен директор,за нарушение по чл. 100 ал. 3 от Закона за защита при
бедствия, на основание чл. 94 ал.5 от Закона за защита от бедствия е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1
000 лева.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“, ЕИК *********, представлявано от инж. Цако Михайлов Бънчев -
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, р - н
Средец, ул. „Княз Александър I“ №12 ДА ЗАПЛАТИ на РД „ПБЗН“ Варна ,
сума в размер на 100 лева /сто лв./, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 3 вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 37 ал. 1
от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Варна в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6