М  О  Т  И  В  И   НОХД № 1631/2016 г.: 

 

 

Обвинението е срещу  П.А.М. *** за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че:

10.12.2013 г. в гр. Плевен при управление на МПС – лек автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с *** нарушил правилата за движение, а именно:

Чл.  5, ал. 1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

Чл.  5, ал. 3 от ЗДвП: На водача на пътно превозно средство е забранено:

т. 1 -  да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;

Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението;

и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на стойност 2 170 лева на автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с ***, собственост на М.В. ***.

В съдебно заседание подсъдимият М. не  се явява  лично. Делото се гледа при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК.

Защитникът на подсъдимия адв. В. изразява становище, че подзащитният му следва да бъде оправдан, тъй като не са налице  значителни имуществени вреди и визираното в ОА обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК е несъставомерно.

По делото е предявен граждански иск от М.В.В. срещу подсъдимия П.А.М. за сумата от 2180 лева, представляващи претърпени имуществени вреди.

Искът е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и М.В.В.  е конституиран  като граждански ищец  в наказателното производство.

Представителят на Районна прокуратура - Плевен счита,  че обвинението е доказано и моли съда за осъдителна присъда. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с три години изпитателен срок, както и на основание чл. 343г от НК да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

        Съдът като се съобрази със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе становището на страните, намира установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П.А.М. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, не работи, осъждан, ЕГН **********

М.В. *** притежава лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с ***. В края на м. ноември 2013 г. М.В. постигнал устна договорка с подсъдимия П.А.М., по силата на която В. му предоставил за временно ползване притежавания от него лек автомобил с цел извършване на таксиметрови услуги. Въпреки рисковия характер на въпросната транспортна дейност собственика на автомобила не сключил застраховка „Автокаско“.

Късно вечерта на 09.12.2013 г., въпреки, че бил на работа подсъдимият П.М. употребил алкохол. Малко след полунощ,  около 01.00 ч. на 10.12.2013 г., подсъдимият М. привел в движение ползвания от него лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с *** и се отправил в посока жк. Дружба, като се движел по бул. България, в район, където е ситуирано обръщало за тролейбуси, пътя прави плавна крива – завой надясно. Приближавайки този район, в близост до бл.313 в жк. Дружба,  подсъдимият М., под влияние на употребения от него алкохол не съобразил това обстоятелство и не намалил скоростта на движение. Осъзнал в последния момент, че скоростта му на движение не е съобразена с кривата на пътя. Прекалено рязко завъртял волана на дясно, вследствие на което напуснал пътното платно и се качил изцяло на десния тротоар. Въпреки натиснатата от него спирачка не успял да спре навреме, автомобилът продължил движението си напред и надясно, до момента в който последвал сблъсък между предната част на автомобила и метален стълб за контактната  тролейбусна мрежа. Вследствие на удара по управлявания от подсъдимия М. автомобил настъпили значителни повреди и деформации най-вече в предната му част – били повредени предна броня, преден капак, декоративна решетка, фарове, радиатори, вентилатори, отворила се въздушната възглавница за водача на автомобила. Неизвестно лице, живеещо в близост до настъпилото ПТП, подало сигнал в дежурното 01 РУ – Плевен. На място бил изпратен екип в състав свидетелите К.Ч.П. и П.И.К. ***. Двамата заварили извън автомобила  подсъдимия М., който обяснил на полицаите описания по-горе механизъм на настъпилото пътно-транспортно произшествие. Тъй като, водачът лъхал на алкохол служителите на реда го тествали с техническо средство, което отчело положителна проба – 1,48 промила. За станалото ПТП бил съставен АУАН и бил издаден талон за медицинско изследване на М..

От заключението по назначената и изготвена съдебно-автотехническа експертиза е видно, че преди настъпилото ПТП по автомобила не са съществували технически неизправности, които да се явяват предпоставка за същото. От заключението, също така е видно, че в нарушение на закона, водачът на автомобила е напуснал границите на пътното платно и въпреки възникналата опасност не е могъл да спре в границите на същото. Качването на автомобила на тротоара е свързано с неконтролирано завъртане на волана от страна на водача, което се явява пряка и непосредствена причина за настъпилия съставомерен резултат – значителни щети и повреди по моторното превозно средство.

От заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на щетата по автомобил „Ситроен Берлинго“ с *** е в размер на 2 170 лева.

От заключението по назначената съдебно-стокова експертиза се установява, че размерът на минималната работна заплата към датата на деянието 10.12.2013 г. е 310.00 лева, съгласно МПС № 250/11.10.2012 г.

Размерът на 14 броя МРЗ е 4340.00 лева.

Пазарната стойност на лек автомобил марка  „Ситроен“, модел „Берлинго“ с *** към момента на извършване на деянието 10.12.2013 г. е в размер на 7560.00 лева.

Пазарната стойност на лек автомобил марка  „Ситроен“, модел „Берлинго“ с *** към момента на извършване на ремонта 12.01.2015 г. е в размер на 7220.00 лева.

Четвъртата задача: Каква е стойността на вредата към момента на изготвяне на заключението от ВЛ или към момента на извършения ремонт?

Стойността на вредата е изготвена към момента на извършване на деянието – 10.12.2013 г. и е в размер на 2170.00 лева.

От гореизложеното съдът приема, че липсва състав на престъплението по чл. 343, ал.1 б.”а” от НК, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като не са налице значителни материални щети. За да е съставомерно това деяние то щетите следва да са значителни. Съгласно тълкувателен акт (Постановление № 1 от 1983 г. на Пленума на ВС), който частично е изгубил приложимост, респ. обвързваща сила, по конкретно - в своята т. 2, б. "б".Съгласно Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Р. Н. /Вж. и "Бюлетин на ВКС", бр. 2/2008 г./ „Конституцията на Република България (КРБ) от 1991 г. узакони пазарните отношения. В тази връзка, бяха установени равенството на отделните форми на собственост (чл. 17 КРБ) и свободната стопанска инициатива като основа на икономиката (чл. 19 КРБ). Повече от очевидно е, че понятия като "държавни цени на дребно" и "цени за ремонт в държавен сервиз", които се използват в т. 2, б. "б" на ПВС № 1 от 1983 г., нямат никакъв реален смисъл в новите икономически условия, при които централизираното държавно регулиране на съответните цени вече е отпаднало. По силата на непосредственото действие на Конституцията от 1991 г. (вж. нейния чл. 5, ал. 2, във връзка с § 3, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби) всички закони, които са несъвместими с нея, се считат отменени и неприложими ех lege, а с още по-голяма сила това важи за актовете по тяхното тълкуване и прилагане. Аналогично, на основата на такъв принципен подход известен период от време преди постановяването на Тълкувателно решение № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС в условията на засилени инфлационни процеси съдебната практика не прилагаше критериите за минимален размер на квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери", установени в трайната практика отпреди 1990 г. Несъмнено констатацията за неприложимост на т. 2, б. "б" на Постановление № 1/1983 г. на Пленума на ВС не дава отговор на възникналия в конкретния случай въпрос дали установената равностойност на имуществените вреди, причинени от деянието съответства на законовия критерий за значителност. Според настоящия съдебен състав на ВКС, след като става дума за парична оценка, подходът следва да бъде сходен, аналогичен на възприетия по т. 1 на Тълкувателно решение № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС. Следователно, по принцип, като измерител пак трябва да се използва размерът на установената минимална работна заплата за страната към момента на извършване на деянието.

Следващият естествен въпрос е колко броя минимални работни заплати са съответни на минималната парична равностойност на понятието, визирано в чл. 343, ал. 1, б. "а" НК. Макар и да е възприел нов измерител, съставът на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС, постановил Тълкувателно решение № 1/98 г., изрично се е придържал към старото съотношение 1:2 между "големи размери" и "особено големи размери", установено в съдебната практика отпреди 1990 г. От тази гледна точка логично е да не се допуска отклонение и от предишните пропорции между от една страна - минималните размери, съответни на горепосочените две понятия, и от друга - минималния размер, съответен на понятието "значителни имуществени вреди". При такъв тълкувателен подход, след съобразяване на обвързващите предписания по т. 1 на Тълкувателно решение № 1/98 г. на ОСНК на ВКС, на вредите по смисъла на обективния признак по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК би отговаряла равностойността на 1/5 от 70, респ. 1/10 от 140 минимални работни заплати, или обобщено - 14 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието.”

        Настоящият състав изцяло споделя мотивите изложени по–горе от ВКС на РБ и като взе в предвид, че към момента на деянието минималната заплата е била 310 лв. направи следните изводи:

В случая имуществената вреда е в размер на 2 170.00 лв., докато по време на деянието 14 работни заплати по 310 лв. са се равнявали на 4 340.00 лв. Следователно, вредите не са "значителни" по смисъла на приложената норма от Особената част на Наказателния кодекс, поради което от обективна страна липсва съставомерност на деянието и  подсъдимят - оправдан  на това основание.

По изложените съображения съдът прие, че подсъдимият М. не е осъществил състава на вмененото му престъпление и призна същия за невиновен да е извършил престъплението по чл. 343, ал. 1, б. ”а”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

 

 

       

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

        Гражданският иск е с  правно основание  чл. 45 ЗЗД и е свързан със задължението на причинителя на вредата да репарира виновно причинените на пострадалия вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта. Действително, подсъдимият е оправдан поради обстоятелството, че деянието не представлява престъпление. Но основанието на гражданския иск в наказателния процес не е престъплението, а деянието, в същия см. и ППВС № 9/1961 г. Затова и съдът при оправдаване на подсъдимия е длъжен да се произнесе по гражданския иск, арг. от чл. 307 НПК, респ. да го уважи за причинените вреди, ако са налице условията на гражданската отговорност. В настоящия случай тези условия - по чл. 45 ЗЗД са налице - налице е деяние, от което за произтекли вреди и което е виновно причинено. Формата на вината за гражданското право е без значение в случая.  Ето защо съдът счита, че подсъдимият П.А.М. следва да бъде осъден да заплати сумата от 2170 лева, представляваща размера на причинената имуществена вреда в резултат на деянието, като за разликата до 2180 лева гр. иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

        Подсъдимият следва да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК държавна такса, съобразно уважения граждански иск в размер на 86.80 лева по сметка на ПлРС.

Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: