Решение по дело №233/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „“ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление на дейността [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. Т. чрез адв. Б. Б., от АК-Перник против решение № 32 от 26.01.2024 г., постановено по АНД № 1217 г. по описа на Районен съд – Перник за 2023 година.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 14-2300014 от 07.06.2023 година, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. от КТ за нарушение по чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лева.

В жалбата са излагат доводи, че същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление. Иска и присъждане на сторените за двете съдебни инстанции разноски.

Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание, проведено на 24.04.2024 г. касационният жалбоподател, редовно призован, за представител изпраща адв. Б. Б., от АК-Перник. Поддържа касационната жалба на основанията посочени в нея. Пледира съдебното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление и да се присъдят сторените разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание, проведено на 24.04.2024 г. ответникът – изпълнителен директор на ИА“ГИТ“, редовно призован, за представител изпраща юк. А. М.. Оспорва жалбата и пледира решението на районен съд-Перник да остане в сила като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, проведено на 24.04.2024 г. представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор М. Л. дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението на районен съд – Перник да бъде отменено като незаконосъобразно.

Настоящият касационен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и на основание чл. 218 от АПК обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

В пределите на извършената служебно касационна проверка по чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

С наказателно постановление № 14-2300014 от 07.06.2023 година, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е ангажирана административно наказателната отговорност на „***“ЕООД, в качеството му на работодател за това, че не е изпълнил задължително за изпълнение предписание под № 1 на контролен орган дадено с Протокол от извършена проверка № ПР 2300282 от 05.01.2023 година, а именно: „в предприятието, в неговите поделения, обекти, на които се полага наемен труд, работодателят да държи на разположение на контролните орган документи свързани с разпределението на работното време и организацията на работа/поименни графици за работа, съгласно изискванията на чл. 403а, ал. 1 от КТ“.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 32 от 26.01.2024 г., постановено по АНД № 1217 по описа на съда за 2023 г. го е потвърдил.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият първоинстанционен състав, след извършена проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел, че съставеният Акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. След този извод е прието, че делото следва да се разгледа по същество. По същество е прието, че е необоснован формирания краен извод за осъществено нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и не е доказано по категоричен начин дружеството жалбоподател да не е изпълнило дадени предписания. При тези си изводи районният съд е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С диспозитива на решението си обаче, несъответно на изложените мотиви и неясно по какви съображения, районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление.

Решението е неправилно. При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно, за правилно приложение на материалния закон, се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите жалбата.

Настоящият състав установи, че в мотивите на проверяваното решение са изложени доводи водещи до отмяна на оспорваното наказателно постановление, но в диспозитива на съдебния акт наказателното постановление е изцяло потвърдено. Налице е пълно несъответствие и противоречие между формираната воля на съда, обективирана в мотивите на решението, и нейното изразяване в неговия диспозитив. Всяко съдебно решение съставлява комплекс от две безусловно необходими части - мотиви и диспозитив, които следва да са взаимносвързани. Мотивите са преценката на доказателствата, фактическите заключения и правните изводи, въз основа на които съдът стига до своето решение и които обосновават неговия краен извод, обективиран в диспозитива на съдебния акт. Противоречието между двете основни части на акт на съда винаги е процесуално нарушение от категорията на съществените, което касационната инстанция не може да отстрани. Наличното противоречие затруднява изводите относно волята на първоинстанционния съд, което неминуемо води до ограничаване процесуалните права на наказаното лице и правото му да знае какво е заключението на съда във връзка с вмененото му административно нарушение. Несъответствието прави невъзможна и преценката на касационната инстанция, относно законосъобразността на атакувания пред него съдебен акт. Това противоречие представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства възможността да се установи каква е била действителната воля на съда. Липсата на мотиви представлява съществено процесуално нарушение допуснато от районния съд, съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, доколкото препятства проверката на касационната инстанция, която не може да замести липсващите мотиви на районния съд със своите съображения, тъй като би лишила страните от двуинстанционното разглеждане на административнонаказателното дело. Горното е основание за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

С оглед на изложеното настоящия състав намира, че решението на районния съд е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила-касационно основание по чл. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК. Решението следва да бъде отменено, а делото - да се върне на районен съд – Перник за ново произнасяне от друг състав на съда.

Предвид изхода на спора, на касатора разноски не следва да се присъдят, независимо от направеното своевременно искане. По разноските следва да се произнесе, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК първоинстанционния съд, на когото се връща делото за ново разглеждане.

Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 32 от 26.01.2024 година, постановено по АНД № 1217 по описа на районен съд – Перник за 2023 година.

ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на районен съд - Перник.

Решението е окончателно.