№ 1715
гр. Варна, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100502325 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260944/1.06.2021 г., депозирана от “Енерго -
Про Продажби“ АД, чрез процесуален представител адв. Х.И., срещу Решение № 260042 от
5.05.2021 г., постановено по гр. д. № 481/2020 г. по описа на Районен съд[1]- Провадия, с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че В. АТ. ДЖ. дължи на “Енерго - Про Продажби“ АД сумата
от 2 695,74 лева, представляваща незаплатена консумирана електрическа енергия, за която е
издадена фактура № ********** от 9.07.2019 г. за периода от 6.04.2018 г. до 5.04.2019 г., за
обект на потребление, находящ се в село Габърница, община Ветрино, област Варна, с
клиентски № ********** и абонатен № **********, както и сумата от 161 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 19.07.2019 г. до 19.02.2020
г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението – 9.03.2020 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
250/2020 г. по описа на Районен съд – Провадия.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Жалбоподателят оспорва извода на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 50
ПИКЕЕ по отношение на показанията в скритите регистри, като същевременно твърди, че
не е извършена едностранна корекция на начисленото количество електроенергия, а е
начислена сума, представляваща стойност на реално доставена и потребена такава. Твърди,
че точното количество на неотчетената електрическа енергия е установено след прочитане
на регистър 1.8.3, което е потвърдено и от проведената по делото СТИ. Счита, че
потребителят е поставен в по-благоприятно положение, тъй като ел. енергията по скрития
регистър е значително по-ниска от тази за електроенергия по дневна и нощна тарифа. Сочи,
1
че в хода на първоинстанционното производство безспорно е установено, че отчитането на
консумация в скрития регистър е следствие на неправомерно софтуерно вмешателство в
СТИ, което цели отклоняване на потребената от абоната електрическа енергия в
невизуализиран регистър, поради което последният дължи заплащане на стойността на
същата по общите правила на договора за продажба. Моли за отмяна на решението и
присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, депозиран от В. АТ. ДЖ., чрез адв. М.Т., в който се излагат доводи за правилността
на обжалвания съдебен акт. Сочи, че не е доказано поставянето на СТИ в адреса, че същото
е било повредено, както и че това се дължи по вина на потребителя. Излага доводи, че
неотменените и единствено действащи към процесния период разпоредби на чл. 48–чл. 51
ПИКЕЕ не регламентират възможност в полза на доставчика едностранно да извърши
корекция на сметките на потребителя за отминал период, поради което с изтичане на
отчетния такъв, той не разполага с правото едностранно да преизчислява количеството и
цената на фактурираната електрическа енергия. Позовавайки се на практика на
касационната инстанция, излага доводи, че корекционната процедура е неприложима при
обективна безвиновна отговорност на потребителите. Твърди, че в първоинстанционното
производство не са събрани доказателства, че е било монтирано ново СТИ с нулеви
показания по регистър 1. 8. 3. Излага доводи, че липсата на доставяне на електрическа
енергия за периода се определя от липсата на законно монтиран и сертифициран електромер.
Сочи, че при проверката не е участвал полицейски служител, както и че процесният
констативен протокол е подписан само от служители на насрещното дружество. Моли за
потвърждаване на обжалваното съдебното решение и за присъждане на сторените в
производството разноски.
Във въззивната жалба и в отговора по нея не са направени доказателствени искания.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивното дружество, чрез
процесуалния си представител адвокат И., поддържа въззивната жалба. Претендира
разноски.
В становището си по същество, процесуалният представител на въззиваемата страна
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Сочи, че по делото не се е
установило, че количеството електроенергия е потребено от абоната. Претендира
заплащането на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на
чл. 38 ЗА.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 481/2020 г. по описа на Районен съд - Провадия, е
образувано по предявен положителен установителен иск “Енерго - Про Продажби“ АД, за
приемане за установено, че В. АТ. ДЖ. дължи на ищцовото дружество сумата от 2 695,74
лева, представляваща незаплатена консумирана електрическа енергия, за която е издадена
фактура № ********** от 9.07.2019 г. за периода от 6.04.2018 г. до 5.04.2019 г., за обект на
потребление, находящ се в село Габърница, община Ветрино, област Варна, с клиентски №
********** и абонатен № **********, както и сумата от 161 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 19.07.2019 г. до 19.02.2020 г., ведно със законна лихва
за забава от депозиране на заявлението – 9.03.2020 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 250/2020 г. по описа на Районен съд –
Провадия.
В исковата молба се излагат доводи, че ищцовото дружество е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. Сочи, че
към момента на проверката – 5.04.2019 г. в системата на „Електроразпределение Север“ АД
2
като титуляр на партидата бил Ат. Д. Ст.. В Констативния протокол, издаден на името на
потребителя било отразено демонтирането на СТИ. С Констативен протокол № 1205 от
25.06.2019 г. от БИМ - гр. Русе било установено наличие на преминала енергия, която не
била визуализирана на дисплея. Във връзка с издаденото становище, била издадена фактура
на вписания към този момент титуляр на партидата Ат. Д. Ст., с когото дружеството било в
договорни отношения. Излага доводи, че е подадено Заявление № 5176186 от 24.07.2019 г за
продажба на електрическа енергия от „Енерго-Про Продажби“ АД от В. АТ. ДЖ., както и за
смяна на титуляра на партидата за процесния обект. Твърди, че след справка в имотния
регистър било установено, че имотът е собственост на В. АТ. ДЖ. още от 2008 г. Сочи, че
крайният снабдител не би могъл да знае каква е актуалната собственост на имота /чл. 11 и
12 от ОУ на „Енерго - Про Продажби” АД/. Именно затова било предвидено задължението
по чл. 17, т. 3 от ОУ на „Енерго-Про Продажби” АД за лицата, които поради наследяване,
промяна в собствеността на обекта или на друго правно основание са се сдобили с правото
да получат партида за снабдяване и продажба на електроенергия, като в 30 - дневен срок от
настъпване на съответното основание да уведомят крайния снабдител за настъпилата
промяна. Сочи, че към момента на извършване на проверката, както и към периода на
корекцията, собственик и ползвател на процесния имот бил ответникът. Намира, че ОУ на
’’Електроразпределение Север” АД и „Енерго - Про Продажби” АД са източник на
облигационни задължения между ответника и двете енергийни предприятия. Сочи, че
констативният протокол от 5.04.2019 г. за извършената проверка бил подписан от двама
независими свидетели. Счита, че в имота на ответника била консумирана електрическа
енергия, която не била заплатена. Излага доводи, че на СТИ била извършена първоначална и
последваща проверка. Сочи, че от Констативен протокол № 1205/25.06.2019 г. на БИМ била
установена намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия по
тарифа 1.8.3 в размер на 13829,862 квтч. Позовава се на чл. 50 ПИКЕЕ, даваща право на
оператора на съответната мрежа може да коригира количествата ел.енергия като разлика
между отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества ел. енергия. Сочи, че
„Енерго-Про Продажби” АД е издало фактура № ********** от 9.07.2019 г. за сумата от
2695.74 лв., представляваща електрическа енергия за периода от 6.04.2018 г. до 5.04.2019 г.
Позовава се и на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. първо ЗЗД, според която купувачът на
стока е длъжен да плати цената на вещта, каквото плащане не било осъществено към
настоящия момент.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника В. АТ. ДЖ., чрез адв. Т., в който се излагат доводи, че в процесния период не е
потребявал ток на адреса, посочен в исковата молба, че не съществуват електромери с №
1102010807662863 или № 1125071210513600, както и че между страните няма договор за
продажба на ел.енергия за процесния адрес. Сочи, че не се явява потребител на процесния
адрес. Излага доводи, че липсва протокол за приемане и монтаж на ел. таблото, който да е
подписан от ответника. Размерът на тази парична сума бил произволно определен. Излага
доводи, че не е бил уведомен за извършването на корекционната процедура. Оспорва
относимостта на лицензиите на „Енерго - Про Продажби“ АД и на „Електроразпределение
Север“ АД към територията на имота. Сочи, че ОУ на двете дружества - „Енерго - Про
Продажби“ АД и „Електроразпределение Север“ АД не са приети по надлежния ред.
3
Твърди, че СТИ не са от одобрен тип и не са минали първоначална или последваща
проверка за метрологична годност. Счита, че потребителите дължали заплащането, само
стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия
посредством законно монтиран и сертифициран електромер, какъвто не бил наличен в
случая. Счита, че „корекционната процедура” се основава на нищожни правни норми. В
условията на евентуалност, излага доводи, че не е потребена ел. енергия на адреса, като
сметката е била изчислена на база по-високи от тогава утвърдените цени.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че ответникът е
придобил собствеността върху процесния обект на потребление, въз основа на сключен
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 142, том VII, рег. № 10433,
вписан в СВ с вх. рег. № 6438 от 11.11.2008 г., акт № 102, том XVII, дело № 31631/2008 г.
По силата на същия Ат. Д. Ст. продава на В. АТ. ДЖ., процесния недвижим имот,
представляващ УПИ I-20, кв. 24, находящ се в село Габърница, община Ветрино, област
Варна.
От съдържанието на представения Констативен протокол № 11208962 от 27.06.2017 г.
се установява, че процесното СТИ с фабричен № 7662863 е монтирано на 27.06.2017 г.,
същото е произведено през 2008 г., като е преминало метрологична годност през 2017 г.
Видно е, че същото не е монтирано ново, като показанията му за дневна тарифа са 12 квтч,
за нощна – 11 квтч, като липсва отбелязване за върховата тарифа.
Видно от представения Констативен протокол № 1202690, на 5.04.2019 г. служители
на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 7662863 на
обект, находящ се в с. Габърница община Ветрино, област Варна. Към момента на
проверката партидата била на името на Ат. Д. Ст. клиентски № ********** и абонатен №
**********. Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ.
Констативният протокол за проверката бил подписан от двама свидетели и служителите на
„Електроразпределение Север“ АД. От Констативен протокол за метрологична експертиза
на средство за измерване № 1205/25.09.2019 г. при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, както и че действително е потребена и преминала енергия
на тарифа е 1.8.3 от 13829,862 кВТч., която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия. На основание извършената проверка от
„Електроразпределение Север“ АД е изпратено уведомление до абоната, с което го
уведомяват, че е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 4.07.2019 г.
/л. 14/ се установява, че е начислена общо 13829 кВТч енергия за периода 6.04.2018 г. –
5.04.2019 г. Съобразно издадената фактура № ********** от 9.07.2019 г. същата е на обща
стойност 2695.74 лв. с ДДС.
Видно от представеното заявление № 5176186 от 24.07.2019 г. купувачът - В. АТ.
ДЖ., депозирайки заявление за продажба на електрическа енергия ред „Енерго-Про
Продажби“ АД, е уведомил дружеството за промяна в собствеността на обекта на
потребление, настъпила още през 2008 г. по силата на горепосочения договор за покупко-
продажба.
В първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа експертиза,
заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено,
съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните. От
същото се установява, че: 1/. СТИ е монтирано на обекта през 2017 г., след като е преминал
последваща проверка за метрологична годност и е годен до 2023 г., 2/. електрическата
4
енергия в тарифния регистър - 1. 8. 3. е 13 829 квтч, 3/. налице е човешка намеса в тарифната
схема на СТИ, 4/. електромерът не е тип „SMART“ и не е включен в системата за
дистанционен отчет, като 5/. не може да се определи точната дата на въздействието. В о. с.
з. от 6.04.2021 г. експертът е посочил, че е немислимо да има аритметична грешка при
изчисленията във фактурата, доколкото данните се въвеждали от компютър.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищцовото дружество процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши служебна проверка
за допустимостта на обжалваното решение. В следствие на същата установи, че предявеният
иск е допустим, доколкото въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед № 112 от
11.03.2020 г. по ч. гр. д. № 250/2020 г. по описа на Районен съд – Провадия, е депозирано
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, а искова молба е подадена срока по чл.
415, ал. 1 ГПК. Съобразно горното и предвид липсата на твърдения в насока за
недопустимост на производството, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно
изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Във връзка с преценката дали въззиваемият има качеството на потребител, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ОУ на „Енерго-Про Продажби“ АД, одобрени с
решение № ОУ-061/7.11.2007 г. на ДКЕВР, според която потребител на електрическата
енергия за битови нужни е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическата енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби“ АД. В чл.
12, ал. 1 от същите ОУДПЕЕ е предвидено, че при започване на продажбата на електрическа
енергия, всеки потребител подава детайлно посочена идентифицираща информация. В чл.
17, т. 3 ОУДПЕЕ е предвидено задължение на потребителя в 30-дневен срок в писмена
форма да уведоми „Енерго-Про Продажби“ АД за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 12
от ОУ, както и за такава, свързана със собствеността на обекта, до който се доставя
електрическа енергия.
Съобразно даденото разрешение в ТР № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, заплащането на
доставената енергия за битови нужди е вменено в тежест на собственика на имота, въпреки
отсъствието на сключен договор със същия. Затова следва да се приеме, че В. АТ. ДЖ.
отговаря за заплащането на задълженията по доставяната от въззивното дружество
електрическа енергия в собствения му обект на потребление.
Следователно, независимо на чие име се води партидата в електро-снабдителното
предприятие, дори да не е изпълнено задължението по чл. 17 ОУДПЕЕ, новият собственик
дължи заплащане на начислената ел. енергия за периода, следващ датата, на която е станало
прехвърлянето на собствеността.
В настоящия случай, въззиваемият е придобил собствеността върху имота през 2008 г.,
като уведомяване за промяна било извършено едва през 2019 г. със заявление № 5176186 от
24.07.2019 г. Ето защо, представените писмени документи са били издавани на името на
предишния собственик на имота, а не на въззиваемия-като приобретател на същия.
Доколкото не се твърди трето лице да е било ползвател на обекта, следва да се приеме, че В.
АТ. ДЖ., като собственик на имота, през процесния период и към настоящия момент, има
качеството на потребител по смисъла на чл. 4, ал. 1 ОУДПЕЕ и дължи заплащането на
5
цената по доставяната в собствения му обект електрическа енергия.
По повод на преценката за извършеното едностранно коригиране на стойността на
потребената електроенергия за релевирания период, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /в редакцията след изм. в ДВ, бр. 38 от
8.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и
достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на ЗЕ в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в
ПИКЕЕ да бъдат уредени хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на
СТЕ.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013 г., са отменени изцяло с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на
ВАС, то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови
правомощия. След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови
ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване.
Разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ, в която се предвижда, че при установено несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година, е била отменена към датата на
проверката – 5.04.2019 г. Дори и да не беше отменена, същата се явява неприложима по
отношение на отчетените показания в скритите регистри, доколкото касае други хипотези на
несъответствие на данните.
По отношение на коригирането на сметката на потребителя въз основа на показания в
невизуализиран регистър съдът приема, че принципите на измерване на преминалото
количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ, съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ. С договора за присъединяване към електрическата мрежа клиентите от дадената група
избират тарифността на измерване количеството електрическа енергия, като операторът на
съответната мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на
писмено заявения избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/. Съобразно чл. 19, ал. 1, т. 5
от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, в
договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите за измерване на електрическата
енергия. В случая, видно от доказателствата по делото, на ответника битов потребител е
монтиран електромер, който измерва преминалата ел.енергия с две скали при зони в
денонощието – дневна и нощна.
В чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е
6
предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страната, която
купува електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на СТИ. Отчитането в
скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове. След като
показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как потребителят да бъде информиран за
консумираната от него ел.енергия и за цената, която дължи за нея. Задължението за
предоставяне на информация на потребителя от страна на доставчика е от ключово значение
за този вид правоотношения и нарушаването му винаги води до опорочаване на процедурата
по ценообразуване и корекция на сметка.
Ако целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел. енергия, която поради
манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри, то способите и
процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се заплати от потребителя и на
какви цени, следва да са изрично законово регламентирани. Такава законова уредба е
липсвала към момента на проверката, поради което ищецът няма право да преизчислява
дължимите от потребители суми на база на стойностите в невизуализиран регистър, без
значение кога и как енергията е преминала през електромера, дори и да се установи, че е
реално потребена.
По повод доводите на ищеца, наведени в насока за реалното потребление на
електрическата енергия и за приложимостта на правилата на договора за покупко-продажба
съдът съобрази практиката на касационната инстанция, в която се приема, че е налице
основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно
или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението
на ЗЕ и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и за
възможността електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на
потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г. с решение №
1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385 от 2016 г., ако поради софтуерно
въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа
енергия /Решение № 124 от1 8.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., Решение
№ 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., Решение № 75 от 13.04.2021
г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020 г., IV г. о., Решение № 76 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2209/2020 г., IV г. о., Решение № 77 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2020 г., IV г. о.,
Решение № 60171 от 15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2020 г., IV г. о., Решение № 116
от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2548/2020 г., IV г. о. и др.
В горецитираната практика на касационната инстанция се приема, че специалната
регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между
електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва
за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на
купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД,
според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следва от общото
правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Прието е
също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители.
В случая обаче, по делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането
на СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви. В представения констативен
протокол за монтаж от 2017 г. е отразено, че процесният електромер не е бил монтиран
нов. Същият е бил с показания по нощна тарифа от 12 кВтч и показания по дневна тарифа –
11 кВтч, поради което следва да се приеме, че е бил включван в електроразпределителната
мрежа преди монтирането му на обекта. В производството не се доказа, че макар и енергията
по скрития регистър реално да е преминала, то това да е било осъществено след монтажа на
7
същия в процесния обект. Този извод следва от обстоятелството, че СТИ е произведено през
2008 г., монтирано е в обекта на потребление едва през 2017 г., като при монтажа му не е
установено какви са били показанията му в третия невизуализиран регистър. Служителите
на електроразпределителното дружество имат техническата възможност, чрез
специализиран софтуер да проверят всички съществуващи тарифи на СТИ и да ги отразят в
протокола при монтирането му. Следователно, ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не е установил по пътя на пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към
датата на монтажа, процесното СТИ е било с нулеви показания по скрития регистър. От
доказателствата по делото и от приетото заключение на вещото лице не може да се установи
също така с точност и в кой времеви период е натрупано процесното количество ел. енергия,
респ. дали това е станало след монтирането му на процесния обект на потребление.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения положителен
установителен иск за установяване дъллжимостта на претендираната сума за неоснователен.
С оглед на което, неоснователен се явява и предявения акцесорен иск за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва за периода от 19.07.2019 г. до 19.02.2020 г.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
С оглед изхода разноски за настоящото производство се дължат в полза на
въззиваемия. Същият претендира заплащането на адвокатско възнаграждение на адв. М.Т.
от ВАК за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА. С оглед на горното, в
полза на адв. М.Т. от ВАК, следва да бъде присъди сумата в размер на 429.97 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за
настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260042 от 5.05.2021 г., постановено по гр. д. №
481/2020 г. по описа на Районен съд – Провадия.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, да заплати на
адвокат М.Т. Т. от ВАК, с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Презвитер Козма“ № 12 сумата
от 429.97 лв. /четиристотин двадесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна права помощ за
настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8