РЕШЕНИЕ
№ 14247
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110170153 по описа за 2023 година
намери следното:
Подадена е искова молба от И. Г. Т. и Й. Г. Н. срещу [***] с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от двамата ищци сумата от
3000 лева – дължимо обезщетение за претърпени от всеки от тях имуществени
вреди вследствие на настъпило на 22.12.2018 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. Ищците твърдят, че на
22.12.2018г., около 06:55 часа, на път ІІ-84, км 0+850, в района на надлеза на с.
[***], община [***], водачът М.А.Й., управлявайки автомобил „Форд
Транзит", виновно навлязъл в насрещната лента за движение и се ударил с
челен кос удар в правомерно движещия се срещу него лек автомобил „Пежо
Експерт" с рег. № [***] - собственост на Г.А. Т., при което били нанесени
многобройни повреди по лек автомобил „Пежо Експерт", подробно описани в
исковата молба. В резултат на произшествието Г. Т. починал. Ищците били
негови наследници и съсобственици на лекия автомобил при квоти от по ½ за
всеки от тях. Вследствие на ПТП било образувано все още неприключило
наказателно производство, както и гражданско производство за обезщетение
за претърпените на ищците неимуществени вреди, приключило с влязло в
сила решение на Софийски градски съд. Претърпените от ищците
имуществени вреди били заявени пред ответника с молба от 17.05.2019 г., но
той отказал да ги възстанови. Молят съда да осъди ответника да им изплати
процесните суми. Претендират разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за
неоснователност на иска. Не оспорва наличието на застрахователно
отношение по застраховка Гражданска отговорност между него и собственика
1
на л. а. „Форд Транзит", получаването на искане за заплащане на
застрахователно обезщетение и наличието на ПТП. Оспорва механизма на
ПТП, причинените на ищеца вреди, вината на водача на л. а. „Форд Транзит",
причинната връзка между процесното ПТП и претърпените вреди. Оспорва
иска по размер, прави възражение за прекомерност.
В хода на производството на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето
лице-помагач на страната на ответника е привлечена [***]. Взема становище
за неоснователност на исковете.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, не се
явяват. Ищците не изпращат представител, подават писмена молба, с която
поддържат исканията си. Ответникът изпраща представител, чрез когото
поддържа исканията си. Третото лице-помагач не изпраща представител.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Безспорни между страните са фактите че л. а. „Форд Транзит" е
застрахован по застраховка Гражданска отговорност към ответника, че
ищците са предявили претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ, получена от ответника на 17.05.2019
г. както и наличието на ПТП. Безспорни между страните и доказан от
представените по делото доказателства са и фактите, че Г.А. Т. е бил
собственик на лек автомобил „Пежо Експерт", че същият е починал на
22.12.2018 г. вследствие на процесното ПТП, както и че ищците са единствени
негови наследници.
По делото е представен препис на констативен протокол за ПТП № [***]
от 22.12.2018 г. (л. 26 от делото), от който се установява, че на тази дата около
06:55 часа лек автомобил Форд Транзит с рег. № [***] се сблъскал с лек
автомобил Пежо Експерт с рег. № [***]. Посочени са щетите, нанесени върху
втория автомобил, като обстоятелства и причини за ПТП са посочени заледена
пътна настилка, гъста мъгла и невзети мерки. Представен е и препис на
протокол за местопроизшествие от 22.12.2018 г. (л. 35 до л. 37 от делото), от
който се установява подборно пътната обстановка непосредствено след
местопроизшествието. По делото е постъпила и метеорологична справка от
НИМХ – [***] (л. 291 от делото), от която се установява, че към момента на
ПТП от най-близката до него синоптична станция са регистрирани силна
о
мъгла, 200 метра видимост, температура на въздуха от 2,8 С, относителна
влажност – 95%, тихо време без вятър, плътна облачност и мокро състояние на
почвата.
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Установява, че механизмът на ПТП е както
следва: около 06:55 часа в района на надлез на село [***], общ. [***] е
настъпило ПТП между МПС ВАЗ [***] и МПС Мерцедес Спринтер. Минути
след това по надлеза с посока на движение от центъра на село [***] към село
[***] се е движел л.а. Форд Транзит. При движение със скорост около 52 км./ч.
е предприел маневра за заобикаляне на катастрофиралите автомобили. При
тази маневра, вследствие заледения пътен участък с ротация и транслация
реализирал удар в страничната предпазна мантинела на надлезното
съоръжение. Последвала ротация по посока на часовниковата стрелка,
автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движещите се автомобили,
където реализирал удар с насрещно движещия се в своята пътна лента л.а.
2
Пежо Експерт. Дава заключение, че причина за настъпване на ПТП е било
поведението на водача на л.а. Форд Транзит, който управлявал автомобила с
несъобразена с пътните условия скорост. Описва детайлно щетите по л.а.
Пежо Експерт и установява, че те са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Размерът на вредите, при наличие на тотална щета и след
приспадане на стойността на запазените части възлиза на 5072 лева.
Като свидетел по делото беше разпитана Д. Л. М.. Заявява, че работи
като главен специалист към Окръжно пътно управление гр. [***], [***].
Работата се състои да контролира работата на фирмите, обход и контрол по
пътищата за работата на фирмите. Спомня си за процесното ПТП. Била на
място на 22.12.2018 г. някъде около 9 ч или 9 ч без петнадесет сутринта. ПТП-
то вече било настъпило. Не била допусната до самото ПТП, имало полицейски
коли. Имало много гъста мъгла виждал се един ВАЗ и отстрани други коли.
Нямало валежи, температурите били малко под нулата и мъглата била доста
гъста, без видимост, но и без валежи. Не било валяло сняг или дъжд. Надлезът
бил в населеното място. Имало знаци за забранено изпреварването и за
населените места 50 км/ч ограничение на скоростта. Имало и пътна
маркировка. [***], както и поддържащата фирма работели по оперативни
планове и в рамките на 2 часа след снеговалеж или заледяване фирмата била
длъжна да обходи, да опесъчи и да обработи пътищата с инертни материали.
Фирмата следяла температурите и правела обхода. Мъглата не можело да се
предвиди. Температурата – донякъде, но мъглата – не. При проблем на пътя
реакцията била до 2 часа на първи клас път. Пътят до [***] бил второкласен.
Но без значение поддържащата фирма правела обходи и реагирала, имало
обходни маршрути. Цялата републиканска пътна мрежа била поддържана по
един и същи начин, без значение от класа на пътя. Близо до този надлез имало
надлез на с. [***], както и надлез на с. [***], отново на второкласен път.
Имало надлез и на с. [***]. Нямало произшествия. Там имало хоризонтална
маркировка, с която било забранено изпреварването, непрекъсната линия.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се възникне това
право следва да се осъществи следния фактически състав: противоправно
поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това поведение и
вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата и подаване на
заявление по чл. 380, ал. 1 КЗ. Последните два факта, както и самото наличие
на ПТП са безспорни между страните. Механизмът на ПТП съдът намира за
установен от приетия констативен протокол за ПТП, приетия протокол за
оглед на местопроизшествие и съдебно-техническата експертиза. Вредите и
причинно-следствената връзка между тях и поведението също се установяват
от съдебно-техническата експертиза. Съдът приема, че вредите са съгласно
описанието на вещото лице в експертизата, тъй като същото е провело оглед
на процесния автомобил. Противоправността се установява от механизма на
извършване, изготвените протоколи, съдебно-техническата експертиза и
показанията на свидетеля М.. От тях се установява, че водачът на л. а. Форд
Транзит е управлявал автомобила си без да съобрази скоростта си с пътните
условия, намалената видимост и наличието на друго ПТП, както и че е
навлязъл в лентата за насрещно движение при наличие на непрекъсната осева
линия, с което е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. На основание чл.
3
45, ал. 2 ЗЗД вината се презумира и доколкото не беше отречена от ответника в
настоящото производство, съдът я намира за установена. Поради всичко
изложено, исковете са доказани по основание. По отношение на размера им,
ищците са наследници на собственика на автомобила и претендират
обезщетение при квоти от ½ за всеки от тях. Съгласно приетата съдебно-
техническа експертиза, общият размер на вредите възлиза на 5072 лева или по
2536 лева за всеки от тях. До тези суми исковете са основателни и следва да се
отхвърлят за разликата над тях, до пълните размери от по 3000 лева за всеки
ищец.
Поради основателността на главните искове, основателни са и
предявените акцесорни такива. Ответникът е изпаднал в забава от 22.12.2018
г., без да е необходима покана на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, приложима по
отношение и на него в качеството му на застраховател – така Решение № 86 от
10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 467/2011 г., I т. о., ТК и др. и към 01.02.2019 г. е
бил в забава. Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва за
периода от 01.02.2019 г. до 21.12.2023 г. върху сумата от 2536 лева и установи,
че той е 1313,83 лева. До тези суми исковете са основателни и следва да се
отхвърлят за разликата над тях, до пълните размери от по 1554,22 лева за
всеки ищец.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
ищците са доказано заплатени 182,17 лева – държавна такса, 167,50 лева –
депозити за експертиза, както и адвокатско възнаграждение в размер на 720
лева за всеки един от тях. Пълният размер на интереса на всеки ищец възлиза
на 4554,22 лева, а размерът на уважената част от него – на 3849,83 лева. С
оглед уважената част от исковете на всеки ищец се дължат по 904,23 лева. От
ответника са сторени разноски в размер на 335 лева – депозит за експертизи,
както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева.
Направеното от процесуалният представител на ищците възражение за
прекомерност не се споделя от съда, с оглед размера на исковете, фактическата
и правна сложност на делото и обема на доказателствената съвкупност. С
оглед отхвърлената част от исковете, следва на ответника да се заплатят 82,74
лева или по 41,37 лева за всеки ищец.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***] със седалище [***] да заплати на И. Г. Т.,
ЕГН: ********** и съдебен адрес [***] на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата
от 2536 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, дължими
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.12.2018г., на
път ІІ-84, км 0+850, в района на надлеза на с. [***], община [***], между лек
автомобил „Форд Транзит", рег. № [***] и лек автомобил „Пежо Експерт" с
рег. № [***], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2023
г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
горницата над тази сума до пълният предявен размер от 3000 лева като
недоказан.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***] да заплати на И. Г. Т., ЕГН: ********** на
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 1554,22 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.02.2019 г. до 21.12.2023 г. като ОТХВЪРЛЯ този
4
иск за горницата над тази сума до пълният предявен размер от 1554,22 лева
като недоказан.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***] да заплати на Й. Г. Н., ЕГН: ********** и
съдебен адрес [***] на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 2536 лева –
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, дължими вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.12.2018г., на път ІІ-84, км
0+850, в района на надлеза на с. [***], община [***], между лек автомобил
„Форд Транзит", рег. № [***] и лек автомобил „Пежо Експерт" с рег. № [***],
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
горницата над тази сума до пълният предявен размер от 3000 лева като
недоказан.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***] да заплати на Й. Г. Н., ЕГН: ********** на
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 1554,22 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.02.2019 г. до 21.12.2023 г. като ОТХВЪРЛЯ този
иск за горницата над тази сума до пълният предявен размер от 1554,22 лева
като недоказан.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***] да заплати на И. Г. Т., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 904,23 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***] да заплати на Й. Г. Н., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 904,23 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. Г. Т., ЕГН: ********** да заплати на [***], ЕИК [***] на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 41,37 лева разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Й. Г. Н., ЕГН: ********** да заплати на [***], ЕИК [***] на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 41,37 лева разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач - [***],
БУЛСТАТ: [***] със седалище: [***], на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5