Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 09.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретар АНЕЛИЯ М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 419/2020 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД против Ц.К.Н. за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение.
Твърди се, че между ищецът и К. Н. К. е постигнато съгласие за сключване на договор за издаване и обслужване на револвираща кредитна карта, по силата на който на К. е отпуснат кредит в размер на 1 000,00 лв. Страните са договорили месечните вноски да се погасяват на 20-то число, а сумата по кредита да се олихвява с променлив процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 21,95 %. Срокът на договора съвпада със срока на валидност на кредитната карта, който е три години, като при преиздаване на картата срокът се продължава автоматично със срока на валидност на новата карта. По договора К. дължи такси, чиито размер е определен в Тарифата на ищеца.
Сумата по кредита е усвоена изцяло.
На 15.01.2016 г. К. е починал, като е оставил за свои наследници съпругата си Н. Николова К. и дъщеря си Ц.К.Н.. Те са приели оставеното от него наследство /наследството е прието в рамките на производството по ч. гр. д. № 1870/2016 г. на РС Ловеч/. След вписване на изявлението за приемане на наследството Н. Николова К. е починала.
Вноските по договора не са обслужвани редовно, като за периода 20.10.2015 г. до 20.02.2016 г. не са погасени пет вноски, всяка в размер на 30,00 лв. Поради допусната забава при обслужване на кредита и на основание договорените условия кредита е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжника е уведомен на 23.11.2018 г.
За събиране на вземането е подадено заявление, а в рамките на образуваното производството пред РС Ловеч /ч. гр. д. № 2503/2018 г./ в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение, връчена чрез залепване на уведомления.
При изложените твърдения е изведено искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът има вземания в размер на 990,05 лв. – главница; 679,26 лв. – договорна лихва за периода 09.09.2015 г. до 05.12.2018 г.; 12,04 лв. – обезщетение за забава за периода 23.11.2018 г. до 05.12.2018 г. и 109,00 лв. – заемни такси.
В депозиран по делото отговор особения представител на ответника оспорва размера на вземането за заплащане на договорна лихва, като твърди, че той е близък до размера на главното вземане. Твърди, че ищецът е нарушил законовата забрана, начислявайки лихва върху начислена лихва по главница.
В хода на делото ищецът се представлява от юрисконсулт Т., която по същество излага становище за основателност на заявените искове, като подборни съображения развива в писмени бележки, ангажирани по делото.
Ответникът се представлява по делото от особения представител адв. Р.Б., която по същество излага становище за неоснователност на заявените претенции досежно вземания за договорна лихва и обезщетение за забава.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Между „Банка ДСК“ ЕАД и К. Н. К. е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първият се е задължил да предостави на втория револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпен чрез кредитна карта, в размер на 1 000,00 лв., с променлив лихвен процен, който към датата на сключването на договора е 21,95 %, формиран от стойността на месечен SOFIBOR за карти в лева и надбавка от 20,694 %. Страните са договорили, че лихвения процет се променя на 6-месеца в срок и при условия, посочени в общите условия, като крайния лихвен процент не може да се е по-нисък от 20,964 %. Годишният процент на разходите по договора е 24,30, а падежа за обслужване на кредита е 20-то число на месеца. За издаването и ползването на кредитна карта К. е уведомен, че дължи такси, съгласно действащата към датата на събиране Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, което банката прилага за извършени услуги на клиента.
В ангажиран по делото договор при общи условия, е посочено за какви разплащания може да се използва издадените кредитни карти - теглена на пари в брой, плащане стоки и услуги чрез терминално устройство ПОС, плащане на периодични задължения чрез АТМ, плащане на стоки и услуги през интеренет, резервации на билети, хотелски услуги и наеми на автомобили, плащане на поръчки по пощата по телефон, справки за сметката чрез терминално устройство АТМ, смята на ПИН чрез терминални устройства АТМ и др. услуги. В договора банката определян месечна падежна дата за револвиране на кредита, посочена в месечно извлечение, която клиентът е длъжен да внесе в рамките на определен период след падежа /гратисен период/. Ако не се револвира кредита в гратисния период или револвираната сума е по-малка от минималната по кредита се начислява такса за нереволвиране, посочена в условията. Невнесената част се олихвява с лихва равна на действащата, увеличена с надбавка за забава. В случай, че в рамките на гратисния период клиентът не револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната, по кредита се начислява такса за нереволвиране, посочена в условията, като невнесената част се олихвява с действащия лихвен процент, увеличен с надбавка за забава. При нелеволвиране на вноски четири поредни месеца или револвиране с по-малко от минималните суми, правота на ползване на кредита се спира, а при внасяне на дължимите суми до края на следващия пети гратисен период правото на ползване се възобновява. В случай, че клиентът не погаси своите задължения ползването на кредитния лимит се прекратява, а вземанията по договора ставата автоматично предсрочно изискуеми, освен ако законът не изисква уведомяване. В общите условия е разписан механизъм за определяне лихвения процент по кредита, като той зависи от 6-месечния SOFIBOR за кредит в лева, като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от минималния размер, посочен в договора. Променливият лихвен процент, които завиди от 6-месечния SOFIBOR, се изменя два пъти в година – на 15-ти януари и 15-ти юли. При промяна на лихвения процент клиентът се уведомява и той влиза в сила от следващия падежна дата. За издаването и обслужването на кредитната карта и за операциите, извършени с нея, клиентът дължи такси съгласно Тарифата, действаща към датата на събиране на таксата, съответно към датата на извършване на операцията, като таксите се събират служебно от кредитния лимит. Таксите са посочени в условията, неразделна част от договора. Договорната връзка се счита за сключена от деня на подписване на договора, който е валиден до прекратяване на някой от основанията, посочени в общите условия. Той се счита за сключен за срока на валидност на издадената карата, вкл. при преиздаване на карта. След изтичане срока за валидност на кредитната карта се издава нова и действието на договора се подновява автоматично за нов период, равен на валидността на картата, освен ако някоя от страните го прекрати на някой от основанията, посочени в общите условия.
Съгласно условията за издаване и обслужване на плащания чрез кредитни карти на „Банка ДСК” за издаване на карта се дълги такса от 9,00 лв., за теглена на пари в брой от АТМ на „Банка ДСК” или на друга банка в страната се дължи такса от 5+3%, за получаване на суми от терминално устройство 0,5 % и 15 лв. – такса за нереволвиране на кредита.
Върху всяка страница от общите условия и условията за издаване и обслужване на плащания чрез кредитна карта К. е положил подпис.
Съдът е обявил
за служебно известенr
му факта, че К. Н. К. е починал, а оставеното от него наследство е прието от
ответника Н. в производството по ч. гр. д. № 1870/2016 г. на РС Ловеч. Това се
установява и от ангажирания по делото препис от молба, адресирана до РС Ловеч,
в която „Банка ДСК” ЕАД е поискала да се определи на лицата, призовани към
наследяване на К. Н. К. – съпругата му Н. Н.К. и дъщеря му Ц.К.Н., срок за
приемане и отказ от оставеното от него наследство и препис от протокол за
проведено открито съдебно заседание по ч. гр. д. № 1870/2016 г. на РС Ловеч, в
който е обективирано определението на съда да се впише в особената книга на РС
Ловеч приемането на оставеното от К. Н. К., починал на 14.01.2016 г. наследство
от неговите наследници – Н. Н.К. и Ц.К.Н..
За служебно известен на съда е обявен и факта, че изявлението за приемане на наследството е вписано в особената книга по чл. 49 ЗН при РС Ловеч.
Н. Н.К. е починала на 15.10.2017 г., видно от справка НОИ и ЦКР.
„Банка ДСК” ЕАД е отправила изявление до Ц.К.Н., като наследник на К. Н. К., че договор за кредит от 09.09.2015 г. не обслужван редовно, а задълженията по него към 01.01.2018 г. са в размер на 1 765,14 лв., като е предоставена възможност за погасяването им в 7-дневен срок от връчването на уведомление /покана-уведомление на л. 37 от делото/. Поканата е връчено на адресата на 07.11.2018 г. срещу обратна разписка /л. 38 от делото/.
„Банка ДСК” ЕАД е отправила изявление до Ц.К.Н., като наследник на К. Н. К., че поради забавяне погасяването на задължения по договор, сключен на 09.09.2015 г. с К. Н. К., по който е отпуснат кредит в размер на 1 000,00 лв., отчита по сметка с посочен номер, всички вземания по него се обявяват за предсрочно изискуеми /писмо от 20.11.2018 г. на 40 от делото/. Изявлението на банката е връчено на адресата на 23.11.2018 г. срещу обратна разписка.
Въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от ищеца е образувано
ч. гр. д. № 2503/2018 г. По него съдът е издал заповед, като е разпоредил на Ц.К.Н. да заплати на “Банка ДСК” ЕАД сумата от
990,05 лв. - главница; 679,28 лв. - договорна лихва за периода 09.09.2015 г. до
05.12.2018 г.; 12,04 лв. - обезщетение за забава за периода 23.11.2018 г. до
05.12.2018 г.; 109,00 лв. – заемни такси, ведно
със законната лихва от 20.12.2018 г. до изплащането ѝ и сторените
разноски. Заповедта е връчена на длъжника в производството по принудително
изпълнение чрез залепване на уведомление.
От приетото по делото заключение на вещото лице по допусната съдебно икономическа експертиза се установява, че от отпуснатият на К. К. кредитен лимит от 1 000,00 лв. по договор от 09.09.2015 г. е усвоена сума в размер на 990,05 лв. Сумата е усвоявана на части, като на 18.09.2015 г. и 23.09.2015 г. от АТМ са усвоени сума в размер на по 400,00 лв. на 24.09.2015 г. от АТМ е изтеглени суми в размер на 10,00 лв. и на 140,00 лв., като на същата дата е извършено разплащане през ПОС в размер на 40,05 лв. По договора не е предложено рефинансиране за пет вноски минимален размер от 30,00 лв., с падежи октомври 2015 г. до февруари 2016 г., като по тях е начислена и такса в размер на 15,00 лв. за всяка вноска. Сумите по кредита са олихвявани с променлива лихва, формирана от 6-месечния SOFIBOR с надбавка от 20,964 до 01.07.2018 г., а след това с референтен лихвен процент, който се определя от БНБ отново с надбавка. В периода размерът на договорната лихва варирал от 21,127 % до 21,950 %, като се е базирала на проста лихва, който е изчислявана на база 360 лихводни за годината и 30 за месеца върху усвоената част от кредитния лимит за теглена на суми и плащане на стоки и услуги. Върху усвоените суми договорната лихва е начислявана както следва: за периода 18.09.2015 г. до 21.01.2016 г. върху изтеглената на 18.09.2015 г. сума в размер на 400,00 лв. или за 124 дни в размер на 30,24 лв.; за периода 23.09.2015 г. до 15.01.2016 г. върху изтеглената на 23.09.2015 г. сума в размер на 400,00 лв. или за 119 дни в размер на 29,02 лв.; за периода 24.09.2015 г. до 21.01.2016 г. върху изтеглената или разпратена сума на 24.09.2015 г. в размер на 190,05 лв. или за 118 дни в размер на 72,93 лв. След 21.01.2016 г., поради липса на изпълнение, общо ползваната част от кредита в размер на 990,05 лв., е олихвявана на годишна база, като за периода 21.01.2016 г. до 21.07.2016 г. лихвата е 106,72 лв., за периода 21.07.2016 г. до 21.07.2017 г. в размер на 105,42 лв., за периода 21.01.2017 г. до 21.07.2017 г. в размер на 105,39 лв., за периода 21.07.2017 г. до 21.01.2018 г. в размер на 105,10 лв., за периода 21.01.2018 г. до 05.12.2018 г. е 183,02 лв. или общо сумата от 687,58 лв. Върху вземанията по договора е начислено обезщетение за забава в размер на 12,04 лв. за периода 23.11.2018 г. до 0512.2018 г. По партидата са начислени в вземания за такси общо в размер на 109,00 лв., от които 9,00 лв. за издаване на кредитна карта; пет такси в размер на 15,00 лв. всяка за нереволвиране на кредита или общо 75,00 лв., 2 такси в размер на 12,00 лв. всяка за теглените суми от 400,00 лв. или общо 24,00 лв. и една в размер на 1,00 лв. за теглена на сума от 10,00 лв. По договора не е предлагано изпълнение, поради което размерът на вземанията е един и същи към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към датата на изготвяне на заключението. Счетоводството на ищецът във връзка с кредита вещото лице е заключило, че е водено редовно.
При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна
Съдът е сезиран с искове за установяване на вземания по главница, договорна лихва, обезщетение за забава и такси, предмет на издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 10а ЗПК.
Между ищецът и наследодателя на ответника – К. К. е сключен договор, по силата на който на К. е издадена кредитна карта с лимит от 1 000,00 лв. В рамките на предоставения лимит К. е можел да тегли суми и да разплаща за закупени от него стоки и услуги, като се е задължил да погасява вноски в минимален размер от 30,00 лв. За периода 18.09.2015 г. до 24.09.2015 г. той е усвоил сума в размер на 990,05 лв. В срока на действие на договорната връзка и преди датата на смъртта му, на 14.01.2016 г., К. не е рефинансирал три минимални вноски.
Към датата на смъртта му две от вноските, по които не е предложено изпълнени /вноски за м. януари и февруари 2016 г./ не са били с настъпил падеж. По отношение на тях, съгласно правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответникът, приел наследството на наследодателя си К., е поставен в забава след изтичане на срока от седем дни, посочен в покана, връчена му на 07.11.2018 г. /срокът е изтекъл на 15.11.2018 г./. Към тази датата /15.11.2018 г./ са били налице разписаните в договора предпоставки за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми.
На 20.11.2018 г. ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е направил изявление в този смисъл, което е достигнало до ответника на 23.11.2018 г. От този момента вземанията по кредита за станали предсрочно изискуеми, като ищецът е можел да търси тяхното присъждане, включително в рамките на производството по издаване на заповед за изпълнение.
От приетото и изслушано заключение на вещото лице по допусната съдебно икономическа експертиза е установен размера на сумите, усвоени по кредита, които формират главното вземане – 990,05 лв. и начисленото възнаграждение за ползвания финансов ресурс – 679,28 лв.
По размера на вземането за възнаградителна лихва особеният представител на ответника е навел възражения, които съдът счита за неоснователни.
Размерът на натрупаната договорната лихва съставлява близо 69 % от размера на главното вземане. Той е формиран в рамките на периода 18.09.2015 г. до 05.12.2018 г., т. е. за три години и два месеца. На годишна база размерът на договорната лихва е малко над 20 %, като той не влиза в портиворечие с добрите нрави.
Страните са свободни да уговорят размера на
договорната лихва, като в практиката се приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на
законната лихва /този смисъл решение №
906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II ГО, решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II ГО/.
Видно от фактите, установени по делото, изпълнението по договорната връзка, по която се търси изпълнение, не е обезпечено, а размерът на договорното възнаграждение за предоставения финансов ресурс е около двукратния размер на законната лихва.
В договора и общите условия към него, макар и те да са обемни по съдържания, е разписан механизъм, по който се формира възнаграждението по договора. Разпоредбите са формулирани ясно и разбираемо, а индикаторите за променливите величини, които участват при формирането на лихвата, не са под контрола на ищеца.
Съдът не споделя възраженията на особения представител на ответника за нарушаване правилото на чл. 10, ал. 3 ЗЗД при формиране на дълга по кредита.
Правилото на чл. 10, ал. 3 ЗЗД изключва възможността за начисляване на възнаградителна лихва върху вземане за възнаградителна лихва, изключае в отношенията между търговци /арг. чл. 294, ал. 1 ТЗ/.
От установените по делото факти не са установява нарушения на тази законова забрана. Върху вземането за главница е начислено възнаграждение за ползването ѝ /договорна лихва/. След получаването на поканата от ответника, с която вземанията по кредита са обявени за предсрочни изискуеми, е начислено обезщетение за забава до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Във връзка с отпуснатия кредит ищецът е начислил такси. Таксите съставляват предварително определена или определяма стойност на услуга, предоставена на потребителя, зад която стои определен разход на кредитора. По отношение на вземането за нереволвиране на кредита, начислено като такса, съдът не счита, че то име присъщата функция на таксата. По своята същност то съставлява неустойка за забава във връзка с неизпълнението на задължение по договора за револвиране на минимална месечна вноска. След като то не съставлява такса, а неустойка, то не е може да се присъди като такса.
Относно начислените такси за издаване на кредитна карта и извършени трансакции с нея /теглене на суми и разплащане за получени стоки и услуги/ съдът намира, че те имат присъщата им функции, размерът им е определен съгласно тарифата, с която кредитополучателят е запознат при сключване на договора. Услугите, във връзка с който те се начислени, са предоставени, поради което таксите са дължими.
От така установения размер на вземанията по главница /990,05 лв./, договорна лихва /679,28 лв./, обезщетение за забава /12,04 лв./ и такси /109,00-75,00 – неустойка на нерефинансиране/ съдът счита, че ответникът дължи половината /495,03 лв. – главница, 339,64 лв. – договорна лихва, 6,02 лв. – обезщетение за забава и 17,00 лв. – такси/ по следните съображения:
Със смъртта на кредитополучателя К. Н. К. е открита неговото наследство /чл. 1 ЗН/. Част от него са били задълженията по договора за кредит, по който се търси изпълнение. Призовани към наследяване са били преживялата му съпруга и дъщеря му – ответник по делото /чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/ при равни права. С приемането на наследството, за което са направени изявления, вписано в книгата на РС Ловеч по чл. 49, ал. 1 ЗН, те са придобили качеството на наследници, като са придобили съответна идеална част от наследството – по ½ ид. част, вкл. и от задължения по договорната връзка с ищеца.
След приемането на наследството на К. единият от наследниците – неговата съпруга, е починала, с което се е открило и нейното наследство. Част от него са половината от задълженията по договора за кредит, предмет на установяване по делото. Титуляр на тези задължения ответникът би станал ако е приел наследството на своята майка /изрично или мълчаливо/. Доказателства за това не са ангажирани по делото, а указания са дадени с доклада на делото. След като този факт /приемана на наследството на майката на ответника, част от което е половината от задълженията по договора/ съдът следва да приеме, че той не се осъществил, съответно за половината от дълга ответникът не отговаря.
Според Закона за наследството с откриване на едно наследство за призованите към наследяване лица възниква само възможност да приемат или да се откажат от наследството на своя наследодател, като те стават титуляри на правата и отговарят за задълженията му след приемане на наследството. В тежест на ищеца, който търси изпълнение, е да докаже, че задълженото лице е упражнило правото си на наследяване, като е приело наследството.
Ищецът е заявил искане за разноски. В рамките на заповедното той е сторил разноски в размер на 85,81 лв. В настоящото производство са сторени разноски в размер на 583,81 лв. /платена държавна такса, възнаграждение за особен представител и вещо лице/. По делото ищецът е представляват от юрисконсулт, на който съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК възнаграждение в размер на 100,00 лв. /възнаграждението е при минимума с оглед фактическата и правна сложност на делото, при отчитане на обстоятелството, че то е приключило в рамките на едно откритото съдебно заседание/. Общият размер на разноските е 769,62 лв., като с оглед изхода на спора, в тежест на ответника от тях следва да се възложи сума в размер на 369,42 лв.
По делото ответникът е представлява от особен представител, на който съдът следва да разпореди заплащането на възнаграждение от 248,00 лв., за което се издаде РКО.
Ответниците не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗВАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.К.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, че „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 има вземане в размер на 495,03 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева и три стотинки/ – главница, ведно със законната лихва от 20.12.2018 г. до изплащането ѝ, 339,64 лв. /триста тридесет и девет лева шестдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода 09.09.2019 г. до 05.12.22018 г., 6,02 лв. /шест лева и две стотинки/ - обезщетение за забава за периода 23.11.2018 г. до 05.12.2018 г. и 17,00 лв. /седемнадесет лева/ - такси, предмет на издадена Заповед № 1488 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от 20.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2503/2018 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата до сумата от 1790,37 лв. /495,03 лв.- главница, 339,64 лв. – договорна лихва, 6,02 лв. – обезщетение за забава и 92,00 лв. – такси/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.К.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата от 369,42 лв. /триста шестдесет и девет лева стотинки/ - разноски според уважената част от иска.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Р.Б. – особен представител на ответника Ц.К.Н., възнаграждение в размер на 248,00 лв. /двеста четиридесет и осем лева/ от внесения депозит, за което се издаде РКО.
Присъдените с решението суми ответника може да се запрати по сметка на ищеца с IBAN ***.
Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: