РЕШЕНИЕ № 1736
гр. Бургас, 08.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на трети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 8789/2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод
исковата молба на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, с която претендира осъждане на А.С. ***, да му заплати сума в размер
от 5149,56 лева, представляваща стойността за изплатено от ищеца застрахователното
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за л. а. „..“, рег. № ..., увреден
от ответника на 04.06.2016 год. в КК „Слънчев бряг“, за което събитие е
съставена Щета № .../2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от предявяване на иска – 27.11.2018 год., до окончателното й изплащане;
ангажира доказателства, претендира деловодни разноски.
Правните основания на предявените
искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1, КЗ.
Ответникът оспорва исковете, моли
за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; не ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено:
Видно от представената по делото
застрахователна полица, на 17.02.2016 год. в гр. София между ищеца-ЕАД и А.. Ш..,
собственик на „....“, рег. № ..., е била сключена имуществена застраховка „Каско
+“ за посочения автомобил, и със срок на договора 21.02.2016-20.02.2017 год. Ищецът
твърди, че на 04.06.2016 год., пред хотел „...“ в КК „. ..“ ответникът А.С.
нанесъл удари с брадва по паркирания на алеята застрахован лек автомобил, като
причинил имуществени щети. За това застрахователно събитие е била съставена
Щета № .../2016 год., по която е определено и изплатено застрахователно
обезщетение от общо 5149,56 лева (4721,99 лева – лично на собственика, а 427,57
лева – на доверения сервиз, извършил ремонта).
Ищецът твърди, че на основание
чл. 410, ал. 1, т. 1, КЗ се е суброгирал в правата на собственика на
застрахованата вещ, поради което ответникът-деец дължи връщане на платеното застрахователно
обезщетение.
По делото е разпитан свид. Б.. К..,
който твърди, че през м. юни 2016 год. е видял увреждането на лекия автомобил „..“
– чрез удари с брадва, нанесени от А.С..
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявения главен иск за основателен. В тежест
на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване легитимацията си на
застраховател по застраховка „Каско“ за процесния лек автовмобил, настъпилото
застрахователно събитие – умишлено увреждане от страна на ответника, и
изплатеното застрахователно обезщетение на собственика на вещта, обуславящо
възникване на суброгационното право (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 410, ал.
1, КЗ). Съдът намира, че това доказване е проведено. Видно от съдържанието на
писмения отговор на ответника по чл. 131, ГПК, спор между страните съществува
единствено по отношение авторството на непозволеното увреждане на автомобила от
страна на ответника С.. В тази насока съдът основава решението си на
показанията на разпитания свидетел Божидар Костадинов, който е възприел лично
неправомерното поведение на ответника спрямо застрахования автомобил. Показанията
на този свидетел не са противоречиви и несигурни, те не са опровергани нито от насрещно
доказване на ответника, нито от твърденията на другите разпитани свидетели,
които нямат преки впечатления от процесния инцидент и от авторството на
деянието. Този извод на съда не се опровергава и от съдържанието на приложеното
досъдебно производство: на първо място, по арг. от чл. 300, ГПК, актовете по
него не обвързват настоящия съд, вкл. и по отношение снетите показания на
свидетели и извършените очни ставки, а на второ място, в цитираното производство
не е отречено извършеното от ответника увреждане на лекия автомобил. В мотивите
на постановлението за прекратяване от 03.10.2018 год. изрично и недвусмислено е
отбелязано, че няма данни за извършено от А.С. престъпление по чл. 325, НК
(хулиганство), а за извършено от него престъпление по чл. 216, НК (повреждане
на чужда вещ), спрямо лекия автомобил на А.. Ш...
Видно от заключението на вещото
лице по настоящото дело, неоспорено от страните, щетите по автомобила са
последица от нанесените удари с брадва, т. е. налице причинно-следствена връзка.
Съдът приема, че действията на ответника са били умишлени, тяхната интензивност
и агресия са били насочени към постигане на желаната цел – съществено увреждане
на вещта (по отношение умисъла приложение намира и необорената презумпция по
чл. 45, ал. 2, ЗЗД).
За отстраняване на нанесените щети
е била образувана застрахователна преписка при ищеца, по която е определено
застрахователно обезщетение. Видно от заключението на вещото лице, прието в
настоящото производство, стойността на обезщетението се отнася към увредените
части на процесния автомобил, то отговаря на пазарното предлагане, съобразено
със спецификата и ограниченото производство на резервни части за марката на
процесната вещ. Предвид изложеното, съдът намира, че с плащане на сумата от
5149,56 лева ищецът е встъпил в правата на увредения собственик на застрахования
автомобил до размера на платеното обезщетение, поради което и носител на правото
за получаване на посочената главница от причинителя на вредата, А.С. – чл. 410,
ал. 1, т. 1, КЗ. Делото не съдържа данни за извършено от ответника частично или
пълно плащане на сумата – в полза на застрахователя или на застрахования
собственик (чл. 410, ал. 5, КЗ), както и за недължимостта й на друго основание,
поради което главният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно с обусловената
акцесорна претенция за законна лихва от подаване на исковата молба – 27.11.2018
год., до окончателното изплащане.
Уважаването на исковете налага в
полза на ищеца да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер
от 1006 лева, представляваща сбор от платените държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице (чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на „ДЗИ
– Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, сума в размер от 5149,56 лева,
представляваща стойността за изплатеното от ищеца застрахователното обезщетение
по имуществена застраховка „Каско +“, за л. а. „....“, рег. № ..., собственост
на А.. Д.. Ш.., увреден от ответника на 04.06.2016 год. в КК „...“, за което
събитие е съставена Щета № ../2016 год., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от предявяване на иска – 27.11.2018 год., до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, деловодни разноски в размер от 1006 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:ЕХ