РЕШЕНИЕ
№ 3638
гр. Варна, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110112893 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Е.-П. П.“АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ... № ..., срещу В. С. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Т., общ. В., обл. В., ул. .... № ..., искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 220,69 лева, представляваща дължима главница за незаплатени мрежови услуги по
фактури, издадени за периода от 16.08.2021 г. до 15.05.2023 г., за обект на потребление,
находящ се на адрес: гр. В.., ул. .... № ..., абонатен № 32Z410103906226T, клиентски №
**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.07.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 22,14 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, начислена за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 30.06.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 4223/20.07.2023 г. по ч. гр. д. № 8828/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри
състав.
В исковата молба ищецът излага, че на 09.07.2019 г. от В. С. В. е депозирано
Заявление за продажба на електрическа енергия от „Е.-П. П.“ АД при Общи условия за обект
на потребление, находящ се в гр. В., ул. ........ № **, абонатен № 32Z410103906226T,
клиентски № **********, с предназначение на обекта за небитови нужди. С оглед на
1
горното, между ищцовото дружество и ответника съществува валидно облигационно
правоотношение, по силата на което клиентът е потребител на доставяна от дружеството - в
качеството му на доставчик от последна инстанция, електроенергия за посочения обект.
Сочи, че клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, освен цена за
потребена ел. енергия, заплащат и цена за мрежови услуги, включително за достъп и пренос
на ел. енергия, като съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия (изм.
ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 05.05.2020 г.), мрежовите услуги се заплащат върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставената мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3, по
утвърдените от КЕВР цени. Нормативно овластен да събира цената за мрежови услуги от
крайните клиенти е доставчикът на електрическа енергия. Счита, че с оглед на изложеното,
ответникът дължи заплащане на главниците, начислени по процесните фактури, като
обстоятелството, че абонатът не е заплатил доброволно задължението, обуславя и
натрупване на мораторна лихва върху същото, считано от датата на падежа по всяка една от
фактурите до 30.06.2023 г., на основание чл. 38 от ОУДПЕЕ и чл. 86 от ЗЗД.
За горните суми настоящият ищец е подал заявление по чл. 410 от ГПК, като по
образуваното ч. гр. д. № 8828/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав, е
издадена Заповед № 4223/20.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение. На основание
чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу горната заповед, което обуславя
правния интерес на „Е.-П. П.“ АД от завеждане на исковете.
Настоява за уважаване на предявените претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът „Е.-П. П.“ АД не изпраща представител. С молба вх. №
74103/17.09.2024 г. поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът В. С. В. не се явява лично, не се представлява.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С Разпореждане № 27445/20.07.2023 г. по ч. гр. д. № 8828/2023 г. по описа на РС –
Варна, 52-ри състав, съдът е постановил да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като с издадената Заповед № 4223/20.07.2023 г. е разпоредил
длъжникът В. С. В., ЕГН **********, да заплати на „Е.-П. П.“ АД, ЕИК **********,
следните суми: сумата от 220,69 лева, представляваща дължима главница за незаплатени
мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 16.08.2021 г. до 15.05.2023 г., за обект на
потребление с абонатен № 32Z410103906226T, находящ се на адрес: гр. В.., ул. .... № ...,
склад, с клиентски № **********, ведно със законната лихва вурху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.07.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 22,14 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата, начислена за периода от падежа на всяка от посочените фактури до
30.06.2023 г., както и сумата от 75,00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
заповедното производство.
Срещу издадената заповед длъжникът В. С. В. е депозирал възражение с вх. №
63425/28.08.2023 г. в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
2
В едномесечния срок е депозирана исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1 от
ищцовото дружество.
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване, че между страните е налично валидно облигационно
правоотношение за процесния период, по силата на което ответникът е потребител на
електрическа енергия за сочения обект, че ищцовото дружество е предоставило на клиента
посочените мрежови услуги в заявения обем, размера на претендираните задължения,
настъпването на изискуемостта на същите, размера на претендираната мораторна лихва.
Видно от Заявление № 5163480/09.07.2019 г. за продажба на електрическа енергия от
„Е.-П. П.“ АД при Общи условия, същото е подадено от В. С. В., ЕГН **********, за
съществуващ обект с клиентски № **********, абонатен № **********, използван до датата
на заявлението от Георги Николов Стамов и представляващ склад с адрес: гр. В.., ул. .... №
.... Посочено е, че електрическата енергия ще бъде използвана за небитови нужди, че
заявителят желае отделен клиентски номер, както и че заявлението е подадено въз основа на
договор за наем.
С подаването на заявлението е възникнало валидно облигационно правоотношение
между ответника и ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител, осигуряващ
снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение в територията
на административна област с център Варна съгласно публично известна Лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-410-17 от 01.07.2013 г., на основание
чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, в редакцията на същия до 26.06.2020 г.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ, публ. в ДВ, бр. 57 от 26.06.2020 г.,
небитовите крайни клиенти са изключени от обхвата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, считано от
01.10.2020 г., като с § 15 от ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г.), ал. 1, се предвижда в 30-дневен
срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители да изпратят уведомление до
всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от
1.10.2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение в съответната лицензионна територия, а съгласно ал. 2 на същия параграф, в
случай че до 30.09.2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на
електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се
извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал.
1, т. 5 - търговия с електрическа енергия или природен газ. Ищцовото дружество притежава
публично известна Лицензия № Л-521-15 от 08.05.2020 г. за търговия с електрическа
енергия.
Съгласно ал. 5 на § 15 от ЗИД на ЗЕ, от 1.06.2021 г. клиентите, които не са избрали
доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл. 95а: доставчикът от
последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти,
които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1, до избора на друг
доставчик или когато избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния
клиент причини - ал. 1, като снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от
обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на договор при
общи условия при условията на равнопоставеност, в съответствие с Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ). С публично известно Решение № И1-Л-410-17/ 29.11.2013 г.
на КЕВР Лицензия № Л-410-17 от 01.07.2013 г. на „Е.-П. П.“ АД е изменена за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция.
По делото не са налични данни, а не са наведени и твърдения за процесния обект да
са сключвани договори за снабдяване от друг доставчик или друг търговец на електрическа
енергия. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, че ответникът е изгубил
качеството си на ползвател на електрическа енергия за обекта; не са наведени и твърдения в
3
този смисъл. При това положение, съдът приема за установено, че за процесния период
между страните е било налично валидно облигационно правоотношение за обект с абонатен
№ 32Z410103906226T, с оглед на което за ответника е възникнало задължението за
заплащане на всички предоставени му от „Е.-П. П.“ АД услуги.
Съгласно чл. 29, ал. 1 на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ),
издадени от КЕВР, които са подзаконова нормативна уредба, задължителна за страните, в
относимата за процесния период редакция - ДВ, бр. 40 от 2020 г., мрежовите услуги се
заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени.
При анализ на цитираната разпоредба се установява, че с нея нормативно са уредени
две самостоятелни хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги: при
потребена електроенергия и/или при предоставена до обекта мощност, като с втората е
предвидено, че клиентът заплаща цена за достъп до електроразпределителната мрежа и при
липса на консумация на електрическа енергия, когато не е поискал по установения ред
временно прекъсване на електроснабдяването към съответния обект, данни за каквото
искане за процесния период по делото не са налични. Втората хипотеза е предвидена, тъй
като независимо от количеството на потребление в даден момент, операторът на съответната
мрежа постоянно и непрекъснато, във всеки един момент е длъжен да я поддържа в
състояние на готовност за използване на цялата й пропускателна способност, при което да
може да гарантира достъпа на всички клиенти с пълната им предоставена по договор
мощност.
С чл. 29 на ПТЕЕ в посочената редакция е уредено още и че всички суми за мрежови
услуги се заплащат на крайния снабдител, доставчика от последна инстанция или търговеца
на електрическа енергия, които от своя страна ги заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа, към чиято мрежа са присъединени съответните крайни
клиенти. Цената за мрежови услуги за съответния ценови период се утвърждава от КЕВР;
стойността на услугата достъп до разпределителна мрежа се начислява на база
предоставената по договор мощност за ден, умножена по броя на дните и по цената,
определена от КЕВР.
Видно от приложените по делото фактури за процесния период от 16.08.2021 г. до
15.05.2023 г., в същите не е начислена консумация на електроенергия, а единствено цена за
мрежови услуги - т. е. приложена е втората хипотеза на чл. 29, ал. 1 на ПТЕЕ, като в
съответните приложения А към тях е конкретизирано, че начислената цена е за достъп
средно/ниско напрежение (предоставена мощност по брой дни).
Доколкото компонент при изчисляването на стойността на услугата достъп до
разпределителна мрежа е предоставената по договор мощност за ден, данни за която по
делото не са представени, с оглед посочената по-горе нормативна уредба и конкретно чл.
95а ЗЕ, съгласно който правоотношенията между страните се уреждат от общи условия, в
случая следва да се съобразят ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД,
лицензирано за извършване на разпределение на електрическа енергия за територията на
административна област с център Варна. За процесния период това са ОУ, одобрени с
Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-
004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-12 от 08.09.2022 г. на КЕВР. С
чл. 7, ал. 1 от ОУ, действащи до 07.08.2022 г., е уредено, че за ползватели, потребяващи
електрическа енергия за стопански нужди и присъединени към електроразпределителната
мрежа без договор за присъединяване, за предоставена мощност и категория по осигуреност
на електроснабдяването се приемат размерът на осигурената за ползване мощност и
4
категорията по осигуреност на електроснабдяване до границата на собственост. Съгласно
чл. 17, ал. 2 на ОУ, действащи от 08.09.2022 г., за обекти на клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на „Е. С.” АД, за които няма документи, удостоверяващи
искана и предоставена или договорена мощност, размерът на предоставената мощност се
определя от „Е. С.” АД по експертна оценка с основен критерий пропускателната
способност на елементите на присъединителните съоръжения. Предвид това, съдът приема
за установена посочената в процесните фактури и използвана за направените изчисления
мощност за обекта.
Видно от фактури №№ **********/16.08.2021 г., 03137536554/15.09.2021 г.,
**********/14.10.2021 г., **********/14.11.2021 г., **********/13.12.2021 г.,
**********/14.01.2022 г., **********/14.02.2022 г., **********/14.03.2022 г.,
**********/14.04.2022 г., **********/13.05.2022 г., **********/14.06.2022 г.,
**********/13.07.2022 г. и частично **********/12.08.2022 г., в същите изчисленията са
извършени при цена за достъп 0,02073 лева, утвърдена с публично известно Решение № Ц-
27 от 01.07.2021 г. на КЕВР. Частично във фактура № **********/12.08.2022 г. и изцяло във
фактури №№ **********/14.09.2022 г., **********/14.10.2022 г.,**********/ 15.11.2022 г.,
**********/14.12.2022 г., **********/13.01.2023 г., **********/ 14.02.2023 г.,
**********/14.03.2023 г. и **********/12.04.2023 г. цената за достъп е 0,02311, утвърдена
със също публично известно Решение № Ц-19 от 01.07.2022 г. на КЕВР. Установява се, с
оглед на посоченото, че при извършване на изчисленията е използвана утвърдената от КЕВР
цена за съответния ценови период. При извършено от съда умножение на посочената във
фактурите мощност по релевантната цена не се установи разминаване в получените
стойности, при което съдът приема, че направените изчисления в посочените фактури са
математически верни.
Съдът не може да направи заключение в горния смисъл относно фактура №
**********/15.05.2023 г. със сума за плащане в размер на 11,53 лева, тъй като за същата
ищецът не е предоставил приложение А, съответно не е ясно нито при каква мощност, нито
по каква цена е извършено изчислението.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правна квалификация чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен до сумата
209,16 лева и следва да бъде уважен до нея, като за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 220,69 лева следва да бъде отхвърлен.
Съответно, акцесорният иск във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен до сумата
от 20,00 лева, и неоснователен в частта за сумата от 0,14 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 24.05.2023 г. до 30.06.2023 г. върху начислената по фактура №
**********/15.05.2023 г. стойност на мрежови услуги в размер на 11,53 лева.
Основателен е акцесорният иск за присъждане на сумата от 209,16 лева ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда – 10.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски на ищеца се следват съразмерно с уважената част
на исковете. Същият със списък по чл. 80 ГПК претендира такива в размер на 75 лева за
заповедното производство, включващи 25 лева - държавна такса, и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение, както и в размер на 555 лева за настоящото производство, включващи 75
лева - държавна такса,и 480 лева - платено по банков път адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС. Съответно, за заповедното производство на страната следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 71,37 лева, а за исковото – в размер на 528,11 лева.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че В. С. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Т., общ. В., обл. В., ул. .... № ..., дължи на „Е.-П. П.“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ... № ..., сумата в общ размер на
от 209,16 лева (Двеста и девет лева и 16 ст.), представляваща сбор от дължимите главници
за незаплатени мрежови услуги по фактури №№ **********/16.08.2021 г.,
03137536554/15.09.2021 г., **********/14.10.2021 г., **********/14.11.2021 г.,
**********/13.12.2021 г., **********/14.01.2022 г., **********/14.02.2022 г.,
**********/14.03.2022 г., **********/14.04.2022 г., **********/13.05.2022 г.,
**********/14.06.2022 г., **********/13.07.2022 г., **********/12.08.2022 г.,
**********/14.09.2022 г., **********/14.10.2022 г., **********/ 15.11.2022 г.,
**********/14.12.2022 г., **********/13.01.2023 г., **********/ 14.02.2023 г.,
**********/14.03.2023 г. и **********/12.04.2023 г. за обект на потребление, находящ се на
адрес: гр. В.., ул. .... № ..., абонатен № 32Z410103906226T, клиентски № **********, ведно
със законната лихва върху общата сума, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 10.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
4223/20.07.2023 г. по ч. гр. д. № 8828/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.-П. П.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. ... № ..., срещу В. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Т.,
общ. В., обл. В., ул. .... № ..., иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца главница за незаплатени мрежови услуги по фактури, издадени
за периода от 16.08.2021 г. до 15.05.2023 г., за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.
В.., ул. .... № ..., абонатен № 32Z410103906226T, клиентски № **********, в частта за
разликата над 209,16 лева до пълния претендиран размер от 220,69 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Т., общ.
В., обл. В., ул. .... № ..., дължи на „Е.-П. П.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. ... № ..., сумата в общ размер на от 20,00 лева (Двадесет лева),
представляваща сбор от мораторната лихва върху дължимите главници за незаплатени
мрежови услуги по фактури №№ **********/16.08.2021 г., 03137536554/15.09.2021 г.,
**********/14.10.2021 г., **********/14.11.2021 г., **********/13.12.2021 г.,
**********/14.01.2022 г., **********/14.02.2022 г., **********/14.03.2022 г.,
**********/14.04.2022 г., **********/13.05.2022 г., **********/14.06.2022 г.,
**********/13.07.2022 г., **********/12.08.2022 г., **********/14.09.2022 г.,
**********/14.10.2022 г., **********/ 15.11.2022 г., **********/14.12.2022 г.,
**********/13.01.2023 г., **********/ 14.02.2023 г., **********/14.03.2023 г. и
**********/12.04.2023 г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. В.., ул. .... № ...,
абонатен № 32Z410103906226T, клиентски № **********, начислена за периода от падежа
на всяка от посочените фактури до 30.06.2023 г., за която сума е издадена Заповед за
6
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4223/20.07.2023 г. по ч. гр. д. №
8828/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Е.-П. П.“АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ... № ...,
срещу В. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Т., общ. В., обл. В., ул. .... № ..., иск с
правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
мораторна лихва върху главниците за незаплатени мрежови услуги по фактури, издадени за
периода от 16.08.2021 г. до 15.05.2023 г., за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.
В.., ул. .... № ..., абонатен № 32Z410103906226T, клиентски № **********, начислена за
периода от падежа на всяка от посочените фактури до 30.06.2023 г., в частта за разликата над
20,00 лева до пълния претендиран размер от 20,14 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, В. С. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Т., общ. В., обл. В., ул. .... № ..., да заплати на „Е.-П. П.“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. ... № ..., сумата от 599,48 лева
(Петстотин деветдесет и девет лева и 48 ст.), представляваща съдебно-деловодни
разноски, от които 71,37 лева за заповедното производство и 528,11 лева за исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7