гр.София, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 5 състав в публичното заседание на седми ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като взе
предвид докладваното от съдия Райкинска т.д.
№ 2048
по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „М.“ ЕООД твърди, че след
октомври 2014 г. дружеството не е извършвало стопанска дейност. През септември
2019 г. била бракувана и предадена на вторични суровини цялата налична стока на
дружеството. Към 26.09.2019 г. дружеството не било в състояние да изпълни
задълженията си за осигурителни вноски и данъци в общ размер на 133 816.59
лева Дружеството няма средства и приходи, тъй като не извършва стопанска
дейност. Дружеството било изпаднало в неплатежоспособност – не разполага с
налично имущество, за да погаси задълженията си и не извършва стопанска
дейност, която да му осигури приходи, с които да погасява задълженията си.
Въз основа на изложеното молителят моли
да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде обявено дружеството в
несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Съдът, като взе предвид
становището на страната и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено удостоверение от НАП изх. №
220201900252713/02.10.2019 г., видно от което „М.“ ЕООД има непогасени публични
задължения за ДДС, ДОО и осигурителни вноски в общ размер на 213 605.87
лева, установени чрез подаване на Декларации по ЗДДС, Декларации за данък върху
доходите на физически лица и Декларации
образец 6, като за тях е образувано изпълнително дело през 2015 г.
Представени са Отчети за приходите и разходите за
периода 2010 г. – 2016 г., както и ГФО към 26.09.2019 г.
Със заповед от 21.06.2019 г. управителят на „М.“
ЕООД е наредил да се извърши инвентаризация на стоково-материалните запаси и
активи в склада на „М.“ ЕООД. Въз основа на заповедта е съставен Протокол за
бракуване на материални и стокови активи № 2/16.19.2019 г. Описани са
бракуваните материали и стоки, посочено е, че са придобити до 2014 г., същите
са повредени, ръждясали и негодни за употреба поради дълго стоене. Взето е
решение за бракуване и предаването им на вторични суровини.
Съставен е и протокол за описване на активи и пасиви
от 16.09.2019 г., видно от който дружеството има вземания в размер на
112 515.38 лева и задължения в размер на 135 629.89 лева. Посочено е,
че касовата наличност е 2.09 лева, а по разплащателната сметка на дружеството
няма наличност.
С договор за покупко-продажба на отпадъци и фактура
от 18.09.2019 г. „М.“ ЕООД е продало на „В.М.“ ЕООД отпадъчно желязо и
алуминиеви сплави на стойност 387.04
лева.
С Решение на едноличния собственик на капитала на „М.“
ЕООД от 01.07.2019 г. е разпределена
неразпределена печалба за предходни години за покриване на загуби от предходни
години и като следствие е останала непокрита загуба само за 2013 г. в размер на
733.07 лева.
Според представения от молителя опис на активите и
пасивите на дружеството, активите се състоят от непокрита загуба за 2013 г. в
размер на 733.70 лева и загуба от оперативна дейност през 2019 г. в размер на
132 793.76 лева. Пасивите се състоят от основен капитал 100 лева, разчети
за данък печалба 282.06 лева, ДДС за внасяне – 55 732.33 лева, ДОД за
внасяне 35 124.33 лева, разчети с НОИ 29 974.24 лева и разчети за
здравно осигуряване 12 314.50 лева.
Кредитор на дружеството е само НАП с вземане в
размер на 133 427.46 лева
При служебна справка в електронната страница на
имотния регистър ИКАР не се установяват вписвания, отбелязвания или заличавания
за „М.“ ЕООД.
Видно от писмо вх. № 127561/18.10.2019 г. от СДВР,
Отдел „Пътна полиция“ в централната база на АИС КАТ. няма данни за регистрация
на МПС на името на „М.“ ЕООД.
Според писмо на НАП вх. № 130790/25.10.2019 г. върху
имуществото на дружеството са наложени обезпечителни мерки, като е приложена и
справка за задълженията на дружеството. Според тази справка задълженията са за
ДДС, ДОД и осигуровки, които са станали изискуеми през 2013 г. и 2014 г. Общият
им размер е 134 188.65 лева – главница и 80 013.64 лева лихви.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Л.З., неоспорено от
молителя.
Тя е посочила, че сумата на актива на дружеството за
годините 2014 г. до 2018 г. е в размер на 134 000 лева и включва стоки на
стойност 22 000 лева, вземания от клиенти и доставчици на стойност 2000
лева и други вземания на стойност 110 000 лева. През тези години
дружеството не разполага с дълготрайни активи.
Към 26.09.2019 г. дружеството не разполага с
дълготрайни или краткотрайни активи. Наличните към 31.12.2018 г. активи в
размер на 134 000 лева са отписани – стоките поради бракуване, а
вземанията, поради това, че са от преди 2014 г.
Сумата на пасива за всички години от 2014 г. до 2018
г. е в размер на 134 000 лева. Отчетен е собствен капитал 0 в резултат на
натрупана загуба през минали години в размер на 127 000 лева и отчетена
печалба към 31.12.2014 г. в размер на 127 000 лева. Към края на всяка
следваща година не е отчетен финансов резултат.
Отчетените задължения към края на всяка изследвана
година са в размер на 134 000 лева, както и към 26.09.2019 г. Между тях са
данъчни задължения в размер на 92 000 лева и осигурителни задължения в
размер на 42 000 лева.
Вещото лице е изчислила коефициентите на ликвидност
на „М.“ ЕООД по следния начин:
Коефициент на обща ликвидност: за 2014 г. – 1, за
2015 г. – 1, за 2016 г. – 1, за 2017 – 1, за 2018 г. – 1 и към 26.09.2019 г. –
0.
Коефициент на бърза ликвидност - за 2014 г. – 0.84,
за 2015 г. – 0.84, за 2016 г. – 0.84, за 2017 – 0.84, за 2018 г. – 0.84 и към 26.09.2019
г. – 0.
Коефициент на незабавна ликвидност - за 2014 г. – 0,
за 2015 г. – 0, за 2016 г. – 0, за 2017 – 0, за 2018 г. – 0 и към 26.09.2019 г.
– 0 и
Коефициент на абсолютна ликвидност - за 2014 г. – 0,
за 2015 г. – 0, за 2016 г. – 0, за 2017 – 0, за 2018 г. – 0 и към 26.09.2019 г.
– 0.
Вещото лице е посочило, че коефициентът на обща
ликвидност е нереален, тъй като са нереални отчетените активи, които години
наред са едни и същи.
Коефициентът на финансова автономност за периода
2014 г. – 2018 г. е 0, тъй като собственият капитал е 0, а към 26.09.2019 г. той
е отрицателна величина.
Коефициентът на задлъжнялост за периода 2014 г. –
2018 г. е 0, тъй като собственият капитал е 0, а към 26.09.2019 г. той е
отрицателна величина.
Балансите и отчетите за приходите и разходите на „М.“
ЕООД в периода 2014 г. – 26.09.2019 г. показват, че след 31.12.2014 г.
дружеството не е извършвало стопанска дейност, не е отчитало приходи и не е обслужвало задълженията си.
Според вещото лице датата на неплатежоспособност е
26.09.2019 г., когато дружеството е извършило плащане към НАП в размер на
389.13 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
625 ТЗ производство по несъстоятелност се
открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора
или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната
агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно
вземане, както и от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В
настоящия случай, съдът е сезиран от длъжника с твърдения за наличието на
изискуеми публичноправни задължения към НАП, поради което производството е
допустимо.
Молителят твърди,
че е неплатежоспособен.
Съгласно разпоредбата на чл.
608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане. В чл. 608, ал. 3 ТЗ законът
е установил презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията.
По наличието на предпоставките по чл. 608 ТЗ
Установява се, че длъжникът „М.“
ЕООД е търговско дружество, регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския
закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК ********, поради което и на
осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ същото е търговец.
Установиха се изискуеми публичноправни
задължения на молителя към държавата, които несъмнено са свързани с търговската
му дейност, тъй като са основно за данък ДДС и дължими осигуровка на персонала,
начислявани при извършване на такава дейност и лихви върху тях.
Неплатежоспособността е едно от двете законоустановени
основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със
свърхзадължеността и тя е обективно трайно икономическо състояние, което е
правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговеца
да изпълни определени от закона изискуеми парични задължения.
Тъй като твърденията за
неплатежоспособност са на длъжника, то негова е доказателствената тежест да
установи това свое обективно икономическо състояние. От друга страна съдът може
също да събере доказателства за него -
чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Възможността да бъдат
изпълнявани парични задължения към кредиторите следва да бъде установен чрез
цялостен анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството и ако се
установява обективна и трайна невъзможност за такова изпълнение и длъжникът не
разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност
за интересите на кредиторите, то длъжникът е неплатежоспособен. При оценка на
финансово-икономическото състояние на длъжника се изследват основно
коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и задлъжнялост, а при
необходимост – и други показатели за това състояние. Коефициентите за обща и
бърза ликвидност са основен показател за това състояние, като същите се
формират от съотношението между краткотрайни активи и краткосрочни задължения.
Съобразно вида на краткотрайните активи обаче, може да е необходимо да се
направи корекция, ако някои от тях не са практически ликвидни и реализируеми,
като тази реализируемост следва да се оцени при съобразяване коефициента на
обращаемост на активите. Ако някои от активите не са ликвидни, то ще следва да
се преценяват тези от показателите за ликвидност (бърза, незабавна или
абсолютна), при изчисляването на които участват ликвидни активи (така Решение №
32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на
ВКС, II т.о. и Решение №
71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о.)
По делото бяха събрани
писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК от НАП, Служба по вписванията и
СДВР, от които се установи, че дружеството не разполага с имущество.
От счетоводните документи,
представени от длъжника и анализа им, извършен от вещото лице в изслушаната по
делото ССЕ, се установи, че дружеството не разполага с достатъчно активи и не е
в състояние да погаси задълженията си за периода 2015 г. – 09.2019 г. Също така
от заключението се установи, че всички коефициенти на ликвидност са значително
под референтните стойности през всички изследвани години. Макар за периода 2014
– 2018 г. коефициентът за обща ликвидност да е 1, то установи се, че
краткотрайните активи на дружеството се състоят от непродаваеми и бракувани
през 2019 г. стоки, а вземанията са несъбираеми и отписани през 2019 г.
Следователно, реалният размер на този коефициент и за периода 2014 г.– 2018 г. всъщност
е 0.
Собственият капитал от 2015
г. нататък е 0, а през 2019 г. и отрицателна величина.
Изложеното сочи, че „М.“ ЕООД
е неплатежоспособно – същото обективно не е в състояние да изпълнява
изискуемите си задълженията с публичноправен характер към държавата, които са
свързани с търговската му дейност и това негово състояние е трайно. От 2015 г.
дружеството не извършва дейност, от която да е възможно акумулиране на средства
за погасяване на задълженията. Дружеството е декапитализирано от 2014 г.
насетне и имуществото му не е достатъчно за покриване на задълженията.
При констатираната
неплатежоспособност, следва да се установи началната дата на това състояние. По
отношение датата на неплатежоспособността, следва да бъде посочено
следното: В своята трайна практика ВКС
застъпва становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя
въз основа преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието –
длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност/ задлъжнялост, чрез които се
установява началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да
погасява своите краткосрочни / текущи задължения с краткотрайните/текущи
активи, като спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на
последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на
причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото
състояние на длъжника. Това е пряко изводимо и от вече посочената разпоредба на
чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитора. Влошаването на икономическото състояние на
търговеца, имащо траен характер, може да настъпи плавно или рязко. Последната
хипотеза намира проявление и в случаите, когато в един и същ момент се
падежират значима част от дългосрочните до тогава задължения на длъжника (вкл.,
когато са само към един кредитор), които се трансформират в краткосрочни, но
само ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите
краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява
чрез визираните по-горе икономически показатели, а не следва от простия факт на
спиране на плащането, респ. на извършване на плащане, (вкл. последно в темпорално
отношение плащане) към конкретен кредитор, независимо, че в някои случаи
началната дата на неплатежоспособност може фактически да съвпадне с очертаните
моменти. (така Решение № 80/08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г. на I т.о.)
Невъзможността на молителя да
погасява задълженията си се установи в настоящото производство, че е съществувало
още в края на 2014 г., когато текущи активи е имало, но с тях реално не е
можело да бъдат погасени натрупаните вече публични задължения в размер на около
134 000 лева. Макар вещото лице да е установило последно плащане на 26.09.2019
г., спиране на плащанията се установява още през 2014 г.. Предвид незначителния
размер на платеното – 389 лева, които очевидно са получени вследствие продажба
за вторични суровини на всички налични бракувани стокиq
а от друга разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че
неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитора,
направеният извод не се разколебава. Видно от представената от НАП Справка за
публични задължения, „М.“ ЕООД е имало изискуеми публични задължения още през
2013 г., които не са платени. Предвид данните за влошено финансово състояние на дружеството
още през 2014 г., настоящият съдебен състав намира, че
датата на неплатежоспособност следва да бъде определена към 31.12.2014 г.,
когато за дружеството е вече сигурно, че не може да погаси изискуемите си
публични задължения с текущите си активи.
Тъй като в хода на съдебното дирене не
се установи молителят да притежава каквото и да било ликвидно имущество или
парични средства към момента на приключване на съдебното дирене, като в същото
време никой кредитор не е привнесъл разноски, съобразно дадените с определение
от 07.11.2019 г. указания по чл. 629б ТЗ, вписани в книгата по чл. 634в ТЗ на
11.11.2019 г., от който момент е започнал да тече дадения едноседмичен срок за
привнасяне на разноски, то следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал.1 ТЗ, като производството по делото бъде спряно (при съобразяване и указанията,
дадени в Решение № 174 от 05.12.2011 г. по т. д. № 567/2011 г., ІІ т. о. на
ВКС).
Воден от горното и на осн.
чл. 608 ТЗ, във вр. чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ
началната ѝ дата – 31.12.2014 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за „М.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** и СПИРА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
УКАЗВА на кредиторите на „М.“ ЕООД,
ЕИК ********, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок от една година от вписване на решението в Търговския
регистър, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират
по сметка на СГС необходимата сума за първоначални разноски в размер на поне 5
000 лева.
УКАЗВА на кредиторите на „М.“ ЕООД,
ЕИК ********, че ако в посочения едногодишен срок не бъде поискано
възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност.
Решението подлежи на обжалване пред САС, в 7 дневен срок от
вписването му в Търговския регистър, от страните по делото и трети лица, които
имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила
акт, установяващ публично-правно задължение, както и от трети лица, които имат
вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди
датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност (04.10.2019
г.)
Решението подлежи
на незабавно изпълнение.
Решението да се изпрати за вписване в Търговския регистър.
СЪДИЯ: