№ 1448
гр. Пазарджик, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220102048 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за оспорване
на изпълнението по изп.д. № 629/2021 г. на ЧСИ Георги Захариев с peг. № 888,
тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по давност,
настъпила след приключване на производството по което е издадено
изпълнителното основание.
Ищецът Х. В. М., ЕГН: **********, настоящ адрес: гр. Паз** твърди, че
на 15.11.2012. срещу него е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед
за изпълнение на по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 4650/2012 г. на Районен съд -
гр. Пазарджик, по който следва да заплати на кредитора „Обединена
българска банка“ АД сумите: 21173.46 лв. - главница, 900.70 лв. - договорна
лихва за периода от 11.12.2011 г. до 08.11.2012 г., 1172.09 лв. - наказателна
лихва за периода от 11.12.2011 г. до 08.11.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 09.11.2012 г. до
изплащането, както и 1283.88 лв. - съдебни разноски, всичко в общ размер от
24530.13 лв. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист срещу него е
образувано изп. д. №2185/2012 г. на ЧСИ Петко Илиев с peг. № 821 с взискател
„Обединена българска банка“ АД, по което на 28.04.2014 г. му е връчена
1
покана за доброволно изпълнение. През 2014 г. изпълнението е прехвърлено
при ЧСИ Петя Иванова с peг. № 883, където е образувано изп. д. №395/2014 г.
По това дело на 26.02.2016 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на
запор и на 01.03.2016 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя „**“ ЕООД.
Суми по запора не са постъпвали, тъй като ищецът е получавал минималното
трудово възнаграждение и не са правени удръжки от него. Поради
преместването на ЧСИ Петя Иванова в гр. Варна, изпълнението отново е
прехвърлено при ЧСИ Петко Илиев с peг. №821, при когото е образувано изп.
д. №2506/2016г., по което не са извършвани изпълнителни действия. На
31.01.2018 г. вземането по изпълнителния лист е цедирано от взискателя
„Обединена българска банка“ АД на ответника „Е**с“ ЕООД, ЕИК: **,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул** След цесията изпълнението
е прехвърлено при ЧСИ Георги Захариев, с peг. №888 при когото е образувано
изп. д. №329/2019 г., което е прекратено с постановление от 04.11.2020 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По молба на ответника „Е**с“ ЕООД от 17.09.2021 г. ЧСИ Георги
Захариев, с peг. № 888 е образувал ново изп. д. № 629/2021 г. за събиране на
същото вземане. По това дело на 23.09.2021 г. е изпратено запорно съобщение
до банка „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху банковата
сметка на ищеца и запорът е наложен на 01.10.2021 г. На 18.10.2021 г.
ответникът подал молба за опис на движими вещи в дома на ищеца и такъв е
насрочен на 06.01.2022 г., но несе е състоял. На 26.06.2023 г. и 23.08.2023 г.
ответникът е подал нови две молби за извършване на изпълнителни действия
по делото, но такива не са предприети.
Ищецът поддържа, че последното прекъсване на погасителната давност
за вземането по изпълнителния лист е станало на 01.03.2016г., поради което
давностният срок е изтекъл и вземането е било погасено по давност преди
23.09.2021г., когато е наложен запор върху банковите му сметки в банка
„Юробанк България“ АД.
При тези твърдения ищцата иска от съда да постанови решение, с което
да установи спрямо ответника, че процесното вземане не подлежи на
принудително изпълнение поради погасяването му по давност, която е
настъпила след издаване на изпълнителното основание. Сочи доказателства и
2
претендира съдебни разноски.
Ответникът не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба,
включително, че е взискател по оспореното от ищеца изпълните, тъй като е
придобил вземането с договор за цесия от предишния кредитор. Оспорва иска
при твърдение, че вземането не е погасено по давност. Твърди, че след
посочената от ищеца дата 01.03.2016 г. давността е била прекъсвана
многократно от конкретни изпълнителни действия, както следва: на
04.07.2018 г. – подадена молба за конституирането на ответника като
взискател по изп. д. №2506/2016 г. на ЧСИ Петко Илиев, извършването на
опис на движими вещи на длъжника и налагане на запор върху неговите
банкови сметки; на 17.09.2021 г. – подадена молба от ответника до ЧСИ
Георги Захариев за образуване на ново изп. д. №629/2021 г., съдържаща искане
за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника; на 23.09.2021 г. –
подадена молба от ответника за извършване на изпълнителни действия; на
23.09.2021 г. – подадена молба за налагане на запор върху банкова сметка на
длъжника и на 27.02.2024 г. – налагане на запор върху банкова сметка на
длъжника. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира съдебни разноски.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до
следните правни и фактически изводи:
Предявен е установителен иск за недължимост на съдебно признато
вземане поради погасяване по давност на правото за принудително
изпълнение, настъпило след издаването на изпълнителното основание. Искът
е допустим доколкото е подаден от длъжника срещу взискателя по
изпълнението и при твърдение за наличието на ново правопогасяващо
обстоятелство, настъпило след издаване на изпълнителния лист.
С доклада по чл.146 ГПК съдът е обявил за безспорни обстоятелствата,
че ищецът и ответникът са съответно длъжник и взискател по изп.д. №
629/2021 г. на ЧСИ Георги Захариев с peг. № 888, което е образувано за
събиране на вземането по изпълнителен лист от 15.11.2012г. по ч. гр. д.
№4650/2012г. на РС – Пазарджик в полза на кредитора „Обединена българска
банка“ АД, както и че това вземане е придобито от ответника чрез цесия. С
оглед на приетите за безспорни обстоятелства ищецът следва да докаже, че
правото за принудително изпълнение на процесното вземане е погасено по
давност, която е настъпила след приключване на производството, по което е
3
издадено изпълнителното основание.
С оглед на обстоятелствата, които съдът е приел за безспорни,
ответникът носи тежестта да установи заявените от него факти, довели до
прекъсване или спиране на погасителната давност. За установяването на тези
обстоятелства ответникът е поискал и съдът е събрал като писмени
доказателства заверен препис от материалите по изп. д. № 629/2021 г. и изп. д.
№ 329/2019 г. и на ЧСИ Георги Захариев, ведно с приложените към тях: изп. д.
№2185/2012 г. на ЧСИ Петко Илиев, с peг. № 821; изп. д. № 395/2014 г. на ЧСИ
Петя Иванова, с peг. № 883 и изп. д. № 2506/2016 г. на ЧСИ Петко Илиев с peг.
№ 821. От същите е видно, че изпълнението е започнало по молба на
„Обединена българска банка“ АД от 19.12.2012 г. въз основа на която е
образувано изп. д. №2185/2012 г. на ЧСИ Петко Илиев. С молбата взискателят
е поискал пълно проучване за имуществото на длъжника и насрочване на опис
на движими вещи в дома му. По делото са изпратени запорни съобщения до
всички банки в страната и е наложен запор върху моторни превозни средства
на длъжника. По молба на взискателя „ОББ“ АД от 03.12.2013 г. изпълнението
е прехвърлено на ЧСИ Петя Иванова с рег. №883, където на 26.02.2014 г. е
образувано изп. д. №395/2014 г., видно от съставения приемо-предавателен
протокол между канторите на частните съдебни изпълнители. По молба на
взискателя от 26.02.2016 г. ЧСИ Петя Иванова е наложила запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника в „**“ ЕООД, съгласно запорно
съобщение от 01.03.2016 г. Запорът е изпълнен от работодателя на 15.03.2016
г., но удръжки от заплатата не са направени, тъй като е в минималния размер и
представлява несеквестируем доход по чл.446, ал.1 ГПК. На 05.12.2016г. по
заповед на министъра на правосъдието служебният архив на ЧСИ Петя
Иванова, вкл. изп. д. №395/2014 г., е предаден на ЧСИ Петко Илиев, където за
събиране на вземането на взискателя „ОББ“ АД е образувано изп. д.
№2506/2016г. С молба от 04.07.2018 г. ответникът „Е**с“ ЕООД е поискал да
бъде конституиран като взискател на мястото на стария кредитор „ОББ“ АД
поради придобиване на вземането с договор за цесия от 31.01.2018 г.
Представил е доказателства за цесията. Със същата молба е поискал от ЧСИ
да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, да насрочи
опис на движими вещи в дома му и да проучи неговите банкови сметки, върху
които да наложи запор. Поисканите с молбата действия не са извършени от
ЧСИ, който е бездействал и не е дал указания на заявителя какви такси и
4
разноски следва да внесе във връзка с изпълнението. По молба на взискателя
от 18.03.2019 г. изпълнението е прехвърлено при ЧСИ Георги Захариев, рег.
№888, където на 24.04.2019 г. е образувано изп. д. №329/2019г. Същото е
прекратено с постановление на ЧСИ Захариев от 04.11.2020 г. на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години /от 04.07.2018 г./. С
молба от 17.09.2021 г. ответникът е поискал от ЧСИ Захариев да образува
ново изпълнително дело срещу ищеца за събиране на вземането по процесния
изпълнителен лист. С разпореждане на ЧСИ Захариев от същата дата е
образувано изп. д. №629/2021 г., по което в момента се провежда оспореното
от ищеца изпълнение. Със същата молба от 17.09.2021 г. ответникът е поискал
от ЧСИ да проучи банковите сметки на длъжника и да наложи запор върху
тези, които са открити последни. С разпореждане на ЧСИ от 23.09.2021 г. е
наложен запор върху банковите сметки на ищеца в банка „Юробанк България“
АД и е насрочен опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника на
20.10.2021 г. Описът не е извършен, тъй като не е внесена дължимата такса от
взискателя. На 27.10.2021 г. е насрочен нов опис за 06.01.2022г., който отново
не е извършен. С разпореждане на ЧСИ от 27.02.2024 г. е наложен запор върху
банковите сметки на ищеца в банка „Общинска банка“ АД. Налагането на
запора по молба на взискателя от 23.08.2023г. и това е последното
изпълнително действие, което е извършено по делото.
От така установените обстоятелства е видно, че оспореното изпълнение
е започнало на 19.12.2012 г. и към момента не е приключило. По време на
същото са действали различни задължителни тълкувателни актове на ВС и
ВКС, уреждащи по принципно различен начин давността в изпълнителното
производство.
С Постановление №3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, е
предвидено, че с изтичането на предвидените в закона давностни срокове се
погасяват исканията за принудително осъществяване на различни вземания
като погасяването на възможността да се иска принудително реализиране на
едно право е резултат от бездействието на неговия носител да го упражни в
предвидения от закона срок. Констатирано е още, че по силата на чл.116, б.“б“
ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск
или възражение или искане за почване на помирително производство; че
времето, което е изтекло до прекъсването на давността се заличава и по силата
5
на чл.117 ал.1 ЗЗД от прекъсването започва да тече нов давностен срок.
Прието е още, че давност не тече не само докато трае съдебният процес, но и
докато трае изпълнителният процес относно същото вземане. Допълнено е, че
пред съдебния изпълнител се осъществява другата фаза на гражданския
процес - фазата на принудителното осъществяване на признатото с влязло в
сила решение вземане (право); че в изпълнителния процес носителят на
вземането е направил пред държавен орган надлежно волеизявление за
принудително осъществяване на своето вземане, което волеизявление е с не
по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия
процес; че след образуването на изпълнителното дело прекъснатата вече
давност се спира и не тече докато изпълнителното дело е висящо.
Цитираното ППВС №3/1980г. е отменено, считано от 26.06.2015г. с
постановеното ТР№2/2015г. на ОСГТК, с което погасителната давност в
изпълнителното производство е уредена по нов начин, а именно: че съгласно
чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането; че изпълнителният процес
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи, като в изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Допълнено е, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ), като напр. налагането на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Посочено е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
6
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Прието е, че ако молбата за изпълнение е върната, с нея
не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е
прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение
длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността
съгласно чл.116, б.“а“ ЗЗД. Посочено е още, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ; че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение; че
взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прието е още, че
новата давност започва да тече след предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение; че в изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа
(да не иска нови изпълнителни способи). Посочено е още, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК; че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти; че във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица
7
са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Прието е, че
без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това като
прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
Въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията, както и какво
е нейното значение за давността, е доразвит в решение №37 от 24.02.2021г. на
ВКС по гр.д.№1747/2020г., IV г.о., в което е прието, че перемпцията не
настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение
на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото
защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен
изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със
сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната
висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Посочено е, че
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не
се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), тоест осъществяването на всички поискани
способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да
се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря (напр. след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така осуетява неговото прилагане). Посочено е още, че след
приемането на ТР №2/2015 г. перемпцията е без правно значение за давността;
че тя е имала значение при действието на Постановление №3/1980г. на ПВС,
тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да
тече от прекратяването на изпълнителното дело. Подчертано е, че
перемпцията и давността са различни правни институти с различни правни
последици; че давността изключва принудителното изпълнение (но пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно, тя
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете; че когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той
8
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист; че единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право; че новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, тъй като
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Прието е още, че необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди
на кредитора нито ползва или вреди на длъжника; че то може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,
само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на
изпълнителните дела. Направено е важното уточнение, че давността е
свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други
лица. Затова ако искането на кредитора за прилагане на конкретен
изпълнителен способ или за извършване на изпълнително действие е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори
то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание
на органа на изпълнителното производство. Прието е, че давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието;
че прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла, а след
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. Прието е още, че налагането на запор или
възбрана в изпълнително производство, съгласно т.1 от ТР №2 от 26.06.2015г,
ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника; че то прекъсва давността, тъй като с него
започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес - длъжникът
започва да търпи ограничение в правната си сфера - неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
9
присъединените кредитори.
Въпросът за действието във времето на тълкувателните решения и
постановления е разгледан в решение №170 от 17.09.2018г. на ВКС по гр.д.
№2382/2017г., IV г.о., съгласно което първоначално приетите тълкувателни
ППВС и ТР имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от
момента, в който тълкуваната правна норма е влязла в сила, тоест счита се, че
тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в
тълкувателния акт. Посочено е обаче, че такива тълкувателни ППВС и ТР
могат да бъдат приемани не само за първоначално тълкуване на правна норма,
тъй като е възможно след издаването на такъв тълкувателен акт да настъпи
промяна било в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми,
било в обществено икономическите условия, които правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.
В тези случаи е възможно постановяването на нов тълкувателен акт, с който
да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова.
Акцентирано е, че при такава хипотеза следва да бъде преценен въпросът от
кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната
норма, доколкото в законите, уреждащи тези актове, не са посочени изрично
правила относно влизането им в сила и действието им във времето, каквито
норми са налице в Закона за нормативните актове. Прието е, че при
постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма
е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е
различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Прието е, че
последващите тълкувателни решения нямат обратно действие подобно на
първоначалните такива и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред; че в този случай решението, с което
се прави новото тълкуване се състои от две части - с първата се дава новото
тълкуване на правната норма, а с в втората се обявява за загубил сила
предшестващи тълкувателен акт, като втората част поражда действие от
момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент
предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Правният извод е, че
установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано спрямо делата, които са образувани след приемането на новото ТР
и по делата, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за
10
съществуващото между страните правоотношение, техните правни последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е
действало към момента на настъпването на последиците, защото в противен
случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е
недопустимо и съгласно чл.14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз
основа на изрична разпоредба.
Въз основа на гореизложените правни доводи, развити в цитираните
съдебни актове, тълкувателни решения и постановления, се налага извода, че в
конкретния случай няма изтекла пълна петгодишна погасителна давност не
само през посочения в исковата молба период на изпълнение, но и през целия
ход на изпълнителното производство.
Оспореното от ищеца изпълнение е започнало преди да бъде обявено за
изгубило значение ППВС №3 от 18.11. 1980г., според което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече. Следователно погасителна
давност за принудително изпълнение на вземането по издадения срещу ищеца
изпълнителен лист е била прекъсната с образуването изп. д. №2185/2012 г. на
ЧСИ Петко Илиев и давността не е текла до приемането на ТР №2/26.06.2015
г. От този момент е започнал да тече нов давностен срок, който е бил
прекъснат на 01.03.2016 г., когато ЧСИ Петя Иванова е наложила запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника в „**“ ЕООД. Липсата на
постъпления от запора поради несеквестируемост на трудовото
възнаграждение на длъжника не изключва ефекта на прекъсването на
давността, тъй като запорът действа докато не бъде вдигнат от органа, който
го е наложил, или докато не бъде прекратено изпълнителното дело и
следователно при увеличение на трудовото възнаграждение над прага на
несеквестируемост удръжките следва да се правят от работодателя. Новата
погасителна давност е била прекъсната на 04.07.2018 г., когато ответникът
„Е**с“ ЕООД е конституиран като взискател по изп. д. №2506/2016 г. на ЧСИ
Петко Илиев на мястото на стария кредитор „ОББ“ АД /действие, което
прекъсва давността/. Освен това на същата дата новият взискател е подал
молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и за
извършване на опис на движими вещи в дома му. Макар тези изпълнителни
действия да не са извършени от ЧСИ молбата прекъсва давността, тъй като
причината е в бездействието на ЧСИ, който не е дал указания за взискателя да
11
внесе свързаните с тях такси и разноски. Следващото прекъсване на давността
е на 23.09.2021 г., когато е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в
банка „Юробанк България“ АД от ЧСИ Георги Захариев. Подадените
междувременно молби на взискателя за извършване на опис и оценка на
движими вещи в дома на длъжника не са прекъснали давността, тъй като
насрочените описи на са се осъществили по причина, за която отговаря
взискателя, който не е заплатил необходимите такси и разноски. За последно
давността е прекъсната на 27.02.2024 г., когато е наложен запор върху
банковите сметки на ищеца в банка „Общинска банка“ АД.
Видно е, че между отделните прекъсвания на давността не е изтекъл 5-
годишния срокът по чл.117 ЗЗД. Не е изтекъл и 10-годишната абсолютна
давност по чл.112 ЗЗД, която по отношение на заварените случаи започва да
тече от влизането на разпоредбата в сила на 02.06.2021г. Затова съдът намира,
че искът за оспорване на изпълнението е неоснователен и следва да се
отхвърли.
При този изход на делото ищецът следва да заплати съдебни разноски на
ответника в размер на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП, както и 24 лв. –
заплатена държавна такса по т.8 от ТТРЗЧСИ.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.439 ГПК на Х. В. М., ЕГН: **********, настоящ
адрес: гр. Паз**, против „Е**с“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул** за оспорване на изпълнението по на
изпълнението по изп.д. № 629/2021 г. на ЧСИ Георги Захариев с peг. № 888,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2012 г., издаден по ч. гр.
д. №4650/2012 г. на Районен съд - Пазарджик, за сумите: 21173.46 лв. -
главница, 900.70 лв. - договорна лихва за периода от 11.12.2011 г. до 08.11.2012
г., 1172.09 лв. - наказателна лихва за периода от 11.12.2011 г. до 08.11.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 09.11.2012 г. до изплащането, както и 1283.88 лв. - съдебни
разноски, всичко в общ размер от 24530.13 лв., поради това, че правото на
принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след
12
приключване на производството по което е издадено изпълнителното
основание.
ОСЪЖДА ищеца Х. В. М. да заплати на ответника „Е**с“ ЕООД
съдебни разноски в размер на 174лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13