Р
Е Ш Е Н И Е
№І-165 13.12.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти декември
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана КараС.а
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
С участието
на прокурора…..
при секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 1661 по
описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: с.Дебелт,Община-Средец, представлявано от Денис Новиков-
изпълнителен директор,срещу Решение №160/19.09.2019г. по гр.д.№ 436/2019г. по
описа на РС-Средец, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на
И.К.К. и на основание чл. 344,ал.1,т.2 КТ го възстановява на заеманата преди
уволнението длъжност „Организатор производство“ в участък „Хладилник и
адюстаж“, въззивното дружество се осъжда да заплати на К. сумата от 10447,26
лева обезщетение за оставането му без работа за срок от 6 месеца, ведно с
направените по делото разноски.
Във
въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради
неправилен анализ на доказателствата по делото, в резултат на което съдът
достигнал до грешни правни изводи. На първо място са обсъдени изводите на съда-
за недобросъвестно поведение на работодателя, който целял прекратяване на трудовия договор с К., като в
тази връзка въззивникът въвежда
фактически и правни доводи, включая и цитиране на съдебна практика на ВКС, с
която се приема, че работодателят разполага с правото да прекрати ТПО с всеки
работник, неотговарящ на променените изисквания за заеманата длъжност . Крайният правен извод на
районният съд- за злоупотреба с право от страна на работодателя при
прекратяване на ТПО с К. , не отговарял
на фактическата обстановка по делото , тъй като първоинстанционният съд
обсъдил и разгледал едностранчиво само тези факти, сочещи на назначени след
14.03.2019г. работници без притежавано
висше образование,без да разгледа наличните доказателства по делото, а именно-
назначаване на К. по реда на чл.70 КТ на по-висока ръководна длъжност със срок
за изпитване.Моли се уважаване на въззивната жалба и постановяване на съдебно
решение, с което предявените искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2,т.3 КТ от К. бъдат
отхвърлени.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния
представител на въззивното дружество-юрисконсулт Николов, поддържа въззивната жалба и моли
уважаването й;моли присъждане на разноските и представя списък по чл.80 ГПК.
Постъпил
е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемия ищец И.К., предявен от
процесуален представител адвокат Илияна Мeлконян, с която същата се
оспорва. Изложени са доводи по съображенията на въззивника и се твърди, че в
настоящият трудов спор на изследване
подлежал само въпроса- дали работодателят при прекратяване на ТПО на основание
чл.328,ал.1,т.6 КТ е действал законосъобразно при съобразяване
добросъвестността ,въведена като императивно правило при изпълнение на
трудовите права и задължения на осн. чл.8,ал.1 КТ.В писмения отговор са
изложени твърдения по съществото на спора, преценяйки образованието на лицета,
заемащи трудовата позиция „ Организатор производство“ във въззивното
дружество;моли се обжалваното решение да бъде потвърдено , като на въззиваемата
страна се присъдят и разноските по делото. В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание въззиваемият се явява лично и се представлява от адвокат Мелконян,
която поддържа писмения отговор по въззивната жалба и моли потвърждаване на
първоинстнацинното решение.
Исковите претенции са с правно основание чл. 344,ал.1,т.1-3 от КТ във
връзка с чл.225,ал.1 от КТ.
Обжалваното решение е валидно,
процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по
този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно
процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В
допълнение към тях и в отговор на съображенията, изложени от въззивното
дружество в жалбата до БОС, настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи само следното:
Страните не спорят относно
фактите, както и относно установеното по делото наличие на промяна в
изискванията за висше образование/бакалавър
или магистър/ за заемане на длъжността „Организатор производство“ в направление „Стан 300“,участък „Хладилник и
адюстаж“ в „Промет Стиил“ЕАД, въведени от работодателя със Заповед на Изп.д-р
на „Промет Стиил“ ЕАД № 186/11.03.2019г. в длъжностната характеристика на
длъжността,заемана от ищеца и на които изисквания ищецът не отговаря, обосноваващи
основание за уволнение по чл.328,ал.1,т.6 КТ.
Безспорно е също така, че преценката
на работодателя за необходимото за длъжността образование е такава за
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, освен ако не представлява злоупотреба с право .
В случаите, когато ищецът с исковата молба е
въвел твърдения за наличие на злоупотреба
с права от страна на работодателя, то предмет на делото е и установяването
добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в
изискванията за заемане на длъжността - дали изменението в изискванията за
заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е
действал добросъвестно в съответствие с чл. 8,
ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението/ Решение №
345 от 6.03.2014 г. на ВКС по Г. д. № 3868/2013 г., IV г. о., ГК/ . Тежестта за
установяване, че правната възможност на чл.
328, ал.1, т. 6 от КТ е използвана от работодателя целенасочено, се носи от
ищеца .
Съдът намира за
неоснователни изложените от въззивника доводи:за недоказаност на твърдението,въведено от ищеца и касаещо недобросъвестно
поведение/злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на
трудовото правоотношение .
Основното и главно съображение
за това е безспорно назначаване на 29.03.2019г. на освободената от ищеца И.К.К. длъжност „Организатор
производство“ в направление „Стан
300“,участък „Хладилник и адюстаж“ на
лицето И. С. Ж., тъй като последният
не е с висше образование, а е със средно специално образование
„Електро-обзавеждане на транспорта“.Обстоятелството, че новоназначения на тази
длъжност И. Ж. е приет през 2018г. и следва в Химикотехнологичния и
Металургичен Университет-София в специалност „металургия“ не променя степента
на образованието му от средно във висше такова
докато завършване на висше образование/ бакалавър или магистратура/ не бъде удостоверено със съответните документи за това.Следователно,твърдението за
злоупотреба с потестативното право на работодателя да прекрати ТПО по реда на
чл.328,ал.1,т.6 КТ е безспорно установено по делото,след като явно нуждите на
работата във въззивното предприятие не са изисквали към датата на прекратяване
на ТПО с И.К. лицето, заемащо длъжността
„Организатор производство“ в направление
„Стан 300“,участък „Хладилник и адюстаж“ да е с висше образование.
Настоящият съдебен състав намира за неотговарящи на
конкретната фактическа обстановка по делото изложените във въззивната жалба
доводи за това-че извод за злоупотреба с
право в нарушение на чл.8,ал.1 КТ от страна на работодателя не можел да се
направи от факта на назначаване на лице без висше образование/на служителя И. Ж./
на освободената от ищеца К. длъжност.
Заобикаляне на закона е налице, когато с
правомерни средства се постига забранен резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на субективното
право с цел да се увреди друго лице.След като работодателят прекратява ТПО със служител
поради това, че той не притежава нововъведено изискване за образователен ценз
за заемане на длъжността и непосредствено след това на същата длъжност се
назначава лице, което също не притежава изискуемия за длъжността образователен
ценз, то безспорния извод е за недобросъвестно упражняване от страна на
работодателя на правото му да прекрати ТПО на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ.
Цитираното във
въззивната жалба от „ПРОМЕТ СТИИЛ „ ЕАД Решение № 207
от 2.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2355/2014 г., III г. о., ГК, касае хипотеза,изцяло
различаваща се от настоящия казус, а именно: прекратяване на осн.
чл.328,ал.1,т.6 КТ на трудово-правоотношение с работник, който още при
сключването на договора не е имал
изискуемото образование или професионална квалификация.
Следващото съображение
за злоупотреба с право от работодателя в нарушение на чл.8,ал.1 КТ се извежда от категорично установеното по
делото обстоятелство: че в ответното предприятие съществуват 4 работни места за длъжността „Организатор
производство“ в направление „Стан
300“,участък „Хладилник и адюстаж“/вж. удостоверение от 22.08.2019г. ,както и
длъжностна характеристика от 01.03.2019г./, които се заемат от лицата както
следва: К. К. , С. И. Ж. ,В. М. К. и И. С. Ж. От изброените лица само за лицето
К. К. се установява завършено висше образование /специалност
„Маркетинг“,образователно-квалификационна степен „магистър“ при Бургаски
свободен университет/; останалите трима не притежават въведеното за длъжността
изискване за висше образование.
Съгласно константната и
непротиворечива съдебна практика, за да е налице незаконосъобразна заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение при наличие на злоупотреба с право, е необходимо да се установи от
доказателствата по делото, че промяната в изискванията за длъжността по
отношение на образованието на служителя е извършено единствено с цел прекратяване на
именно на неговото трудовото правоотношение или за да се заобиколят
изискванията за подбор или за да се преодолее закрила по чл. 333
от КТ.
В случая по изложените по-горе
съображения и като препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда
на чл.272 ГПК, като по този начин ги приобщава към своите мотиви,настоящата
въззивна инстанция намира за доказано прекратяване на ТПО на ищеца И.К.К. в нарушение на чл.8,ал.1 КТ
вр. чл.328,ал.1,т.6 КТ, поради което въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.81 ГПК съдът дължи
произнасяне по въпроса за разноските, които с оглед изхода на спора възлага в
тежест на въззивната страна, която следва да заплати на въззиваемия К.
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№160/19.09.2019г. по гр.д.№ 436/2019г. по описа на РС-Средец.
ОСЪЖДА „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: с.Дебелт,Община-Средец, представлявано от Денис
Новиков- изпълнителен директор, да заплати на И.К.К. с ЕГН **********
съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева/четиристотин лева/.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/