Р Е Ш Е Н И Е
Номер 757 от 20.05.2021 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
втори състав, на
двадесети април две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при
секретаря Вяра Стоянова и в
присъствието на прокурор Андрей
Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2241 по
описа за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от лишения от свобода И.Н.Р. с адрес ***, І ЗПС/І
група против Началника на Затвора Бургас, като е формулирано искане за
постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъде задължен Началника на
Затвора Бургас да преустанови закононарушенията и да разреши внасянето на вещи,
вписани в Заявление вх. рег. № 3689/05.10.2020 год., подадено от жалбоподателя,
а именно предмети от битово естество, учебни принадлежности и консумативи за
творчески мероприятия (листи, бои и т.н.), както и да урегулира график за
спортна и физическа активност, различен от даденото време за престой на открито.
В съдебно заседание, жалбоподателя поддържа жалбата си, като формулира искане
до съда, да бъде отменен незаконосъобразния отказ на Началника на Затвора
Бургас. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът – Началника на Затвора Бургас, чрез процесуалния си представител
– старши юрисконсулт М. Г. оспорва жалбата като неоснователна, ангажира
допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отхвърляне на жалбата
и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление рег. № 3689/05.10.2020 год. л.св. И.Р. е сезирал Началника на
Затвора Бургас с искане да му се разреши внасяне на следните вещи: пластмасова
етажерка – на която да подрежда книги, документи и правни актове; лаптоп, който
отговаря на всички изисквания на списъка за разрешени вещи, който ще се
използва за образувателна и ограмотяваща дейност; картонени листи за рисуване и
дизайн, както и консумативи (бои-водни, пастелни, четки, моливи цветни, линия,
транспортир), във връзка с молба от л.св. Ч. Г.; котлон, мини фурна, кафе
машина (малка) и хладилник, като същите ще се ползват от цялата група в І ЗПС.
С резолюция на Началника на Затвора Бургас, заявлението на Р. е възложено
на П. Л. – инспектор „СДВР“ при Затвора Бургас с указание за мотивиран отговор
по всички пунктове. След извършена проверка, с доклад рег. № 3689/19.10.2020
год. инсп. П. Л. е докладвал на Началника на Затвора Бургас за установените
факти и становище по искането. В доклада е посочено, че по повод настоящото
заявление, както и предходно подавани молби от л.св. И.Н.Р. *** да бъдат
внесени лични вещи – пластмасова етажерка, лаптоп, картонени листи, котлон,
малка фурна, кафе машина и хладилник, единствено част от вещите – котлон и
малка фурна фигурират в списъка за разрешени лични вещи, предмети и хранителни
продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на
определени за целта места лишените от свобода, утвърден със Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018
год. на министъра на правосъдието. В доклада е посочено, че по отношение на
посочените вещи – котлон и малка фурна, л.св. Р. е подал предходно заявление с
рег. № 2302/23.07.2019 год., по което е имало изразено становище от инспектор
пробация К. Г.. Съгласно това становище, в списъка за разрешени вещи, лишените
от свобода имат право да държат и ползват котлон и малка фурна за общо
ползване, при наличие на специално определено помещение, в което да се съхраняват.
В становището на инспектор Г. е посочено, че в І ЗПС към момента не е налично
специално определено помещение, в което да се съхраняват и ползват посочените
вещи. С оглед така изразеното становище, Началника на Затвора е отказал (с
поставяне на резолюция „НЕ“) искането на Р. с рег. № 2302/23.07.2019 год. да
получи и внесе котлон и малка фурна. След като е описал предходно подаденото от
Р. заявление, изразеното становище от инспектор Г. и отказа на Началника на
Затвора, инспектор Л. в доклада си също е вписал обстоятелството, че в коридора
на 1-ва ЗПС няма свободни помещения, които могат да бъдат обособени като
„специално определени помещения“ по смисъла на т.ІІІ.3 от посочения списък. В
доклада също е посочено, че в списъка не фигурират вещи като пластмасова
етажерка, лаптоп, картонени листи, кафе машина и хладилник, което означава, че
същите не са разрешени за ползване от лишените от свобода. В заключение на
доклада е вписано мнението на инспектор Л., л.св. И.Р. да бъде запознат срещу
подпис с доклада относно извършената проверка по заявление с рег. № 3689/ 05.10.2020
год. и да се приложи към ЛЗД, за да послужи за сведение. Видно от положения
ръкописен текст на 21.10.2020 год. в 13.35 часа И.Р. се е запознал с доклада,
което е удостоверил с полагане на подписа си. Видно от екземпляра на доклада,
приложен по делото, върху същия е положена резолюция „Да по предложението“ с
дата 20.10.2020 год.
В сезиращата съда жалба е заявено искане съда да задължи Началника на Затвора
Бургас да преустанови закононарушенията и разреши внасянето на описаните вещи в
заявлението, след извършване на нужната проверка, както и да урегулира график
за спортна и физическа активност, различен от даденото време за престой на
открито.
След анализ на така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен
състав приема, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна, като мотивите в подкрепа на този извод са следните:
По отношение допустимостта на жалбата: както се посочи, И.Н.Р. е сезирал Началника
на Затвора Бургас със Заявление, рег. № 3689/05.10.2020 год., в което е поискал
разрешение за внасяне на определени вещи. По повот това заявление, Началника на
Затвора е указал извършване на проверка, но след завършването й и изготвянето
на доклада, Началника на Затвора не се е произнесъл с нарочен акт. В този
смисъл, по отношение искането на Р., съда намира че е налице формиран мълчалив
отка. Съгласно общата разпоредба на чл. 57, ал. 1 от АПК, Началника на Затвора
е дължал произнасяне по заявлението на Р. в 14-дневен срок от постъпване на
заявлението, като липсата на произнасяне в този срок съставлява мълчалив отказ
по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК, мълчаливия
отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който
административния орган е бил длъжен да се произнесе. В случая, Началника на
Затвора Бургас е следвало да се проинесе по заявлението на Р. до 19.10.2020
год., поради което, подадената на 03.11.2020 год. жалба до Административен съд
гр. Бургас се явява като такава, депозирана в срок. Жалбата отговаря на
формалните изисквания за форма и реквизити, поради което същата е процесуално
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, съда намира жалбата за неоснователна.
На първо място, съда намира за нужно да отбележи, че в жалбата си, И.Н.Р. е
заявил възражения и по отношение на спортната и физическа дейност, като е
формулирал искане до съда, да бъде задължен Началника на Затвора Бургас да
урегулира график за спортната и физическата активност, различен от даденото
време за престой на открито. Съда намира така формулираното искане за
неоснователно, доколкото в Заявление, рег. № 3689/05.10.2020 год., което е
поставило началото на административното производство липсва искане от страна на
Р. до административния орган, което се отнася до спортната и физическата
активност. В този смисъл, след като самия жалбоподател не е формулирал искане
по този въпрос, административния орган не е дължал произнасяне по същия.
По отношение искането на И.Р. за внасяне и съхраняване на вписаните в
заявлението вещи – пластмасова етажерка, лаптоп, картонени листи и консумативи
(бои-водни, пастелни, четки, моливи цветни, линия, транспортир), котлон, мини
фурна, кафе машина (малка) и хладилник, съда намира мълчаливия отказ за
правилен и законосъобразен по следните съображения:
Със Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 год. министъра на правосъдието на
основание чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 82, ал. 7 от
ППЗИНЗС е утвърдил списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни
продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на
определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по
реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите
общежития и арестите в затворите. По отношение на поисканите от Р. вещи - пластмасова
етажерка, лаптоп, кафе машина (малка) и хладилник, съда установява, че същите
не фигурират в изчерпателно изброения списък, утвърден с цитираната заповед на
министъра на правосъдието. В този смисъл и поради липсата на тези вещи в
списъка следва извода, че същите не са разрешени за ползване и държане при себе
си или на определени за целта места от страна на лишените от свобода. В този
смисъл и по отношение на тези вещи, жалбата се явява неоснователна.
Неоснователна се явява и жалбата на И.Р. по отношение на мълчаливия отказ
на Началника на Затвора по искането за разрешаване получаването на картонени
листи и консумативи (бои-водни, пастелни, четки, моливи цветни, линия,
транспортир). Още в сезиращото заявление Р. е уточнил, че искането за
разрешаване на въпросните вещи не е за самия него, а за лишения от свобода Ч.
Г., тъй като същия самостоятелно не можел да се снабди с тях. Съда намира
мълчаливия отказ в тази му част за основателен, доколкото в цитираната заповед
и списъка към нея са посочени вещи и хранителни продукти, необходими за личните
нужди на лишения от свобода, докато в случая се иска предоставяне на разрешение
за внасяне на вещи, необходими за друг лишен от свобода. В допълнение следва да
се посочи, че съда не намира логика в твърдението на Р., че л.св. Ч. Г. не
можел самостоятелно да се снабди с тези вещи.
По отношение отказа за разрешаване внасянето на котлон и малка фурна, съда
изцяло споделя доводите както на извършилия проверката инспектор Л., така и
предходно даденото становище от инспектор пробация К. Г.. Видно от списъка към
цитираната заповед на министъра на правосъдието, в т.ІІІ са описани вещите и
предметите, които могат да се държат и ползват с разрешение на началника на
затвора, като в т.3 са вписани и котлон и малка фурна за общо ползване.
Разрешаването на тези вещи обаче е обвързано с допълнително условие –
съхраняването им да се извършва в специално определени помещения. В настоящия случай,
както в доклада на Л., така и в становището на Г. е посочено, че в І ЗПС,
където е настанен л.св. И.Р. такова специално определено помещение липсва.
Липсата на такова специално помещение прави невъзможно разрешаването за държане
и ползване на контлон и малка фурна, поради което, мълчаливия отказ и в тази му
част се явява правилен и законосъобразен.
По изложените съображения, съда намира жалбата на И.Н.Р. за неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
По делото е направено искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на
ответника сумата от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Мотивиран
от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският
административен съд, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.Р. с адрес ***, І ЗПС/І група
против Началника на Затвора Бургас, в която е формулирано искане за постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъде задължен Началника на Затвора
Бургас да преустанови закононарушенията и да разреши внасянето на вещи, вписани
в Заявление вх. рег. № 3689/05.10.2020 год., подадено от жалбоподателя, както и
да урегулира график за спортна и физическа активност,
различен от даденото време за престой на открито.
ОСЪЖДА И.Н.Р. с адрес ***, І ЗПС/І група да
заплати на Затвора Бургас сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричненен състав на Административен съд
гр. Бургас.
СЪДИЯ: