РЕШЕНИЕ
Номер
466 14.03.2016 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІV-ти граждански състав
На: четвърти февруари
Година: две хиляди и шестнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Анелия
Такова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
гражданско дело номер 7112 по описа за 2015 година
Производството
е образувано по исковата молба на Е.Й.Е. ***, със
съдебен адрес ***, офис 5 – чрез адв.Р.А., против „МКМ – ПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.”Адам Мицкевич” № 3, ет.1, офис 3, представляван от управителя
Михаил Кънчев Михов, с която се иска от съда на основание чл.422, ал.1 ГПК да
приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата
общо от 2 597.80
лв., представляваща сбора от неплатени
месечни трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, дължими въз основа на
сключен между страните трудов договор № 46/08.08.2014 г., прекратен със заповед
№ 56/19.06.2015 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, от която сума: 893.00 лв. – неплатено трудово възнаграждение
за м.май 2015г., 608.85 лв. –
неплатено трудово възнаграждение за 15 работни дни за м.юни 2015 г., 202.95 лв. – обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 5 дни за 2015 г., и 893.00 лв. – обезщетение по
чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без
предизвестие по чл.327, т.2 КТ, ведно със законната лихва върху неплатените
трудови възнаграждения и обезщетения от подаване на заявлението – 18.08.2015 г.
до изплащане на вземането, както и сумата общо от 37.12 лв., представляваща сбора от мораторната лихва за забава върху
неплатените месечни трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, за общ период
21.06.2015 г. – 17.08.2015 г. (от падежа на всяко вземане до датата на подаване
на заявлението), както следва: 14.40
лв. – мораторна лихва върху неплатено
трудово възнаграждение за м.май 2015 г. за периода от 21.06.2015г. до
17.08.2015г., 4.74 лв. –
мораторна лихва върху неплатеното трудово възнаграждение за м.юни 2015 г. за
периода от 21.07.2015 г. до 17.08.2015 г., 3.33
лв. – мораторна лихва върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода
от 20.06.2015 г. до 17.08.2015 г., и 14.65
лв. – мораторна лихва върху обезщетението по чл.221, ал.1 КТ за периода
от 20.06.2015г. до 17.08.2015г., за които вземания в полза на ищеца Е.Й.Е. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №
3062/21.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 5339/2015 г. по описа на БРС. Претендират се и
направените в заповедното производство и по настоящото дело съдебни разноски, както и разноските във връзка с
обезпечаването на настоящия иск по изпълнително дело № 1102/2015 на ЧСИ Ирина
Христова – рег.№ 878 с район ЯОС.
В исковата молба се твърди, че ищецът
е работил в ответното предприятие по трудово правоотношение, прекратено на основание
чл.327, ал.1, т.2 КТ, като ответникът не му е изплатил дължимите трудови
възнаграждения за м.май и м.юни 2015 г. общо от 1 501.85 лв., обезщетение
по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 202.95 лв.,
както и обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за срока на предизвестието в размер на
893 лв. Предвид неизпълнение на задълженията си по КТ, работодателят дължал на
ищеца и мораторна лихва за забава върху размера на всяко вземане от падежа му
до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
общ размер от 37.12 лв, както и законна лихва до окончателното им плащане.
Така, общото задължение на ответника възлизало на сумата от 2634.92 лв., за
която в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5339/2015
г. по описа на БРС.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът
заявява, че след образуване на делото от страна на ответника е извършено плащане
изцяло на дължимите трудови възнаграждения и обезщетения. Моли се за уважаване
на исковите претенции в пълен размер, ведно с дължимите лихви, както и за
присъждане на направените по делото съдебни разноски, тъй като ответникът е дал
повод за завеждането на настоящия иск. Ангажира писмени доказателства и
експертиза.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника „МКМ – Продукт” ЕООД, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни и по размер с твърдението, че част от
претендираните суми са изплатени от работодателя, като представя платежни
документи за извършеното от него погасяване на вземането. С допълнителна молба,
ответникът заявява, че е изплатил на ищеца всички дължими суми за трудови
възнаграждения и обезщетения и към момента на предявяване на исковата молба
задълженията са били погасени. По отношение на претенцията за разноски на ищеца,
ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар. Ангажира писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.128, т.2, чл.221, ал.1, чл.224,
ал. 1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, при условията на кумулативно съединяване на
исковете.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 5339/2015
г. по описа на БРС е видно, че по повод подадено от ищеца заявление съдът е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 3062/21.08.2015
г., с която е разпоредил ответникът „МКМ – Продукт” ЕООД да заплати на Е.Й.Е.
сумата общо от 2 597.80 лв., представляваща сбора
от неплатени месечни трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, дължими въз
основа на сключен между страните трудов договор № 46/08.08.2014 г., прекратен
със заповед № 56/19.06.2015 г. на основание чл.327, т.2 КТ, както следва: 893.00
лв. – неплатено трудово възнаграждение за м.май 2015г., 608.85 лв. –
неплатено трудово възнаграждение за 15 работни дни за м.юни 2015 г., 202.95
лв. – обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за
5 дни за 2015 г., и 893.00 лв. – обезщетение по чл.221, ал.1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие по
чл.327, т.2 КТ, ведно със законната лихва върху неплатените трудови
възнаграждения и обезщетения от подаване на заявлението – 18.08.2015 г. до изплащане
на вземането, сумата общо от 37.12 лв., представляваща сбора от мораторната
лихва за забава върху неплатените месечни трудови възнаграждения и обезщетения
по КТ, за периода от падежа на всяко вземане до 17.08.2015 г., както следва: 14.40
лв. – мораторна лихва върху неплатено трудово възнаграждение за м.май 2015
г. за периода от 21.06.2015 г. до 17.08.2015 г., 4.74 лв. – мораторна
лихва върху неплатеното трудово възнаграждение за м.юни 2015 г. за периода от
21.07.2015 г. до 17.08.2015 г., 3.33 лв. – мораторна лихва върху
обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода от 20.06.2015 г. до 17.08.2015 г.,
и 14.65 лв. – мораторна лихва върху обезщетението по чл.221, ал.1 КТ за
периода от 20.06.2015г. до 17.08.2015г., както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 320 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Против издадената
заповед е постъпило в срока по чл.414, ал.2 ГПК писмено възражение от
ответника, поради което е предявен и настоящия установителен иск по чл.422,
ал.1 ГПК.
От събраните по делото доказателства е
безспорно установено, че страните са били в трудови правоотношения, като с
трудов договор № 46/08.08.2014 г. ищецът Е.Й.Е. е бил назначен на работа в “МКМ
– Продукт” ЕООД гр.Бургас, на длъжността “Ръководител направление „Земеделски
проект“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 893 лв. В т.5 от
трудовия договор е уговорено, че възнагражденията се изплащат до 20-то число на
следващия месец. Не се спори, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
със заповед № 56/ 19.06.2015 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради
забавяне плащането на трудовите възнаграждения. В заповедта е посочено, че
трудовият договор се прекратява след отправено заявление за едностранно
прекратяване на правоотношението от служителя с вх.№ 002/19.06.2015 г., поради
начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за м.април и м.май 2015 г. В
заповедта работодателят е разпоредил на ищеца да се изплатят и обезщетения по
чл.224, ал.1 КТ за неползван годишен отпуск от 5 дни – 202.95 лв. и по чл.221,
ал.1 КТ за срока на предизвестието – 893 лв.
Между страните не се спори също така, че в хода на делото ответникът
е заплатил на ищеца дължимите суми за трудови възнаграждения и обезщетения по
чл.224, ал.1 и чл.221, ал.1 КТ. В тази връзка, в съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител заявява, че претендираните от него суми за трудови
възнаграждения и обезщетения са му заплатени от ответника изцяло, което обстоятелство
се установява и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, както и
от представените писмени доказателства.
Спорният по делото въпрос е кога е заплатено на ищеца
възнаграждението за м.май 2015 г. В тази връзка, ищецът оспорва представения по
делото и подписан от него РКО от 11.08.2015 г. за платена сума от 700.01 лв. с
основание заплата за м.май 2015 г., в частта относно отразената в ордера дата
на плащане, като твърди, че не отговаря на истината обстоятелството, че
заплатата за м.май е платена на посочената дата – 11.08.2015 г., тъй като
същата била платена в по-късен момент след като ответникът е получил екземпляр
от издадената заповед за изпълнение. Съдът намира така заявеното оспорване на
датата на представения РКО от 11.08.2015 г. за неоснователно. Следва да се има
предвид, че оспореният РКО представлява частен документ, по отношение на който
ищецът Е.Е. не е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК и доколкото същият не
оспорва положения от него подпис в документа, датата му го обвързва и може да
му се противопостави. В случая, Е. е положил подписа си в ордера, който има
характер на разписка, в документа е посочено основанието, на което се изплаща
сумата и нейния размер, поради което посочената в оспорения РКО дата –
11.08.2015 г. се явява достоверна дата по отношение на ищеца, тъй като същият е
удостоверил верността й със своя подпис. В този смисъл, при липсата данни по
делото, които да сочат на друга дата на издаване на представения РКО и на
основание чл.180 ГПК, съдът приема, че подписаният от ищеца частен документ е
издаден на посочената в него дата – 11.08.2015 г., на която му е изплатено
трудово възнаграждение за м.май 2015 г. в размер на 700.01 лв.
От представения с писмения отговор и неоспорен от ищеца РКО
от 17.11.2015 г. се установява, че на Е. е изплатена и сумата от 700 лв. за
заплата за м.юни 2015 г. и част от обезщетение за неползван отпуск.
Горните обстоятелства се установяват и от неоспореното заключение
на съдебно-икономическата експертиза, съгласно което, дължимото на ищеца
трудово възнаграждение за м.май 2015 г. е в брутен размер от 893 лв. и нетен
размер от 700.01 лв. (след приспадане на дължимите осигуровки и ДДФЛ), което му
е изплатено с РКО от 11.08.2015 г. О експертизата е видно, че трудовото възнаграждение
на ищеца за отработените 15 работни дни за м.юни 2015 г. (01.06.-19.06.2015 г.)
е в брутен размер от 568.27 лв. и нетен размер от 445.46 лв. (след приспадане
на дължимите осигуровки и ДДФЛ), дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е в
брутен размер от 202.95 лв. и нетен размер от 182.66 лв. (след приспадане на
дължимия ДДФЛ), а обезщетението по чл.221, ал.1 КТ е в брутен размер от 893 лв.
и нетен размер от 803.70 лв. (след приспадане на дължимия ДДФЛ). Установено е,
че с РКО от 17.11.2015 г. на Е. е изплатена сумата от 700 лв., която включва: 445.46 лв. – нетния размер на трудовото
възнаграждение за м.май 2015 г., 182.66 лв. – нетния размер на обезщетението по
чл.224, ал.1 КТ и 71.88 лв. – част от обезщетението по чл.221, ал.1 КТ, цялото
в нетен размер от 803.70 лв., като с РКО от 11.01.2016 г. е изплатена и сумата
731.83 лв., представляваща останалата дължима част от нетния размер на
обезщетението по чл.221, ал.1 КТ. При това, експертизата е констатирала, че към
момента на изготвяне на заключението на ищеца са му изплатени всички дължими
суми за трудови възнаграждения и обезщетения.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
По отношение исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.128,
т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ, работодателят е
длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Съобразно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ответника – работодател е докаже изплащането на дължимите трудови
възнаграждения. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира
предявения иск по чл.128, т.2 КТ за неоснователен, тъй като дължимите на ищеца
възнаграждения са му изплатени от ответника.
Съгласно приетото и неоспорено заключение на
съдебно-икономическата експертиза е установено, че за м.май 2015 г. на ищеца е
начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 893 лв., като след
приспадане на удръжките (лични осигурителни вноски и ДДФЛ) нетното
възнаграждение за м.май 2015 г. възлиза на 700.01 лв. От експертизата и от
писмените доказателства по делото се установява по безспорен начин, че с РКО от
11.08.2015 г. работодателят е заплатил на ищеца дължимото трудово
възнаграждение за м.май 2015 г. в нетния размер от 700.01 лв., като плащането
на сумата не се оспорва от негова страна. В тази връзка, съдът не споделя
възраженията на Е. за недостоверност на датата на представения РКО от
11.08.2015 г., с оглед изложените по-горе съображения, като при липсата данни
по делото, които да сочат на друга дата на издаване на процесния РКО и на
основание чл.180 ГПК, настоящият състав приема, че подписаният от ищеца частен
документ е издаден на посочената в него дата – 11.08.2015 г. При това, се налага
извода, че трудово възнаграждение за м.май 2015 г. в размер на 700.01 лв. е
платено от ответника преди образуване на
делото (заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 18.08.2015 г.), поради което
претенцията е неоснователна. С оглед горното, искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.128, т.2 КТ в частта за дължимост на възнаграждението за м.май 2015 г.,
ведно със законната лихва върху него от подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
следва да се отхвърли като неоснователен.
От експертното заключение е установено, че за отработените
15 работни дни за м.юни 2015 г. на Е. е начислено брутно трудово възнаграждение
в размер на 568.27 лв., като след приспадане на удръжките (лични осигурителни
вноски и ДДФЛ) нетното възнаграждение за м.юни 2015 г. възлиза на 445.46 лв.
Безспорно установено е също така от експертизата и от изявленията на страните,
че трудовото възнаграждение на ищеца е изплатено от работодателя след
образуване на делото (заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 18.08.2015 г.),
като с РКО от 17.11.2015 г. ответникът е заплатил на Е. сумата от 700 лв. с
основание заплата за м.юни 2015 и обезщетение за неползван отпуск, в която сума
се включва нетното трудово възнаграждение за м.юни 2015 г. в размер от 445.46
лв. Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Тъй
като по делото е установено, че ответникът е изплатил изцяло дължимото на ищеца
нетното трудово възнаграждение за м.юни 2015 г. от 445.46 лв. след подаване на
исковата молба, то съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.128, т.2 КТ за неговата дължимост следва да бъде отхвърлен,
като погасен чрез плащане в хода на делото. А за разликата над установения от
вещото лице размер брутен размер на възнаграждението за м.юни 2015 г. от 568.27
лв. (нетен размер от 445.46 лв.) до претендирания с исковата молба брутен
размер от 608.85 лв., ведно със законната лихва върху разликата, претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна.
Тъй като възнаграждението за м.юни 2015 г. е платено след
образуване на делото, то ответникът дължи законната лихва върху него, считано
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.08.2015 г. до датата на плащането
му – 17.11.2015 г. При това, прилагайки разпоредбата на чл.162 ГПК, съдът
изчисли, че лихвата върху нетното трудово възнаграждение от 445.46 лв. за м.юни
2015 г., дължима за периода 18.08.2015г. – 17.11.2015г., възлиза на сумата от
11.41 лв., поради което следва да се присъди в този размер.
Относно акцесорните
претенции по чл.86, ал.1 ЗЗД за дължимост на мораторна лихва за забавено
плащане на трудовите възнаграждения за м.май и юни 2015 г. до подаване на
заявлението по чл.410 ГПК: Съгласно
разпоредбата на чл.270, ал.2 КТ, трудовото възнаграждение се заплаща
ежемесечно, като в сключения между страните трудов договор № 46/08.08.2014 г. е
уговорено плащането да става до 20-то число на следващия месец, т.е. в случая падежът
на възнаграждението за м.май 2015 г. е на 20.06.2015 г., а на заплатата за
м.юни 2015 г. падежът е на 21.07.2015 г. Следователно, с неплащането на
трудовото възнаграждение за съответния месец, ответникът е изпаднал в забава,
считано от 21-во число на месеца, следващ този, за който се дължи. Поради това
и предвид безспорния между страните факт на неплащане в срока на дължимите на
ищеца възнаграждения за м.май и юни 2015 г., съдът намира, че искът за
заплащане на мораторна лихва върху неплатените в срок трудови възнаграждения е
основателен за периода от деня, следващ падежа им, до тяхното плащане. Следва
да се отбележи, че в случая лихва за забава се дължи върху нетните размери на
трудовите възнаграждения, тъй като в такъв размер последните се получават от
работника.
По делото е установено, че възнаграждението за м.май 2015
г. в нетен размер на 700.01 лв. е заплатено от ответника с РКО на 11.08.2015
г., поради което същият дължи мораторна лихва за периода от падежа на вземането
– 21.06.2015 г. до плащането му – 11.08.2015 г., за който период претенцията е
основателна. В тази връзка, по отношение размера на претенцията съдът не
кредитира експертното заключение, тъй като вещото лице е направило изчисленията
си за неотносим период. Предвид това, прилагайки разпоредбата на чл.162 ГПК,
съдът изчисли, че лихвата за забава върху нетното възнаграждение от 700.01 лв.
за м.май 2015 г., дължима за периода от 21.06.2015 г. до 11.08.2015 г., възлиза
в размер на 10.13 лв., поради което искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД се
явява основателен и доказан до този размер. За разликата до претендираните 14.40
лв. – мораторна лихва върху възнаграждението за м.май 2015 г., както и за
периода от 11.08.2015 г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.08.2015
г. акцесорния иск е неоснователен и следва да се отхвърли в тази част.
По делото е безспорно установено, че възнаграждението за
м.юни 2015 г. в нетен размер на 445.46 лв. е заплатено от ответника с РКО на
17.11.2015 г., т.е. след образуване на делото (18.08.2015 г.), поради което
същият дължи мораторна лихва за претендирания с исковата молба период от падежа
на вземането – 21.07.2015 г. до 17.08.2015 г. В тази връзка, по отношение
размера на претенцията съдът не кредитира експертното заключение, тъй като
вещото лице е направило изчисленията си за неотносим период. Предвид това,
прилагайки разпоредбата на чл.162 ГПК, съдът изчисли, че лихвата
за забава върху неизплатеното на ищеца нетно трудово възнаграждение за м.юни
2015 г. от 445.46 лв., дължима за периода от 21.07.2015 г. до 17.08.2015 г,
възлиза в размер на 3.47 лв., поради което искът по чл.86 ЗЗД се явява
основателен и доказан до този размер, като за разликата до претендираните 4.74
лв. за мораторна лихва претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на исковете по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.221, ал.1 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД:
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание
чл.327, т.2 КТ, поради забавяне изплащането на трудовото му възнаграждение. В
тази хипотеза работодателят дължи на работника обезщетение по чл.221, ал.1 КТ
за срока на предизвестието в размер на брутното му трудово възнаграждение. Видно
от акта, с който е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, работодателят
сам е признал задължението си по цитирания текст, като е разпоредил изплащането
на следващото се обезщетение. По делото е безспорно установено от заключението
на икономическата експертиза и от изявленията на страните, че дължимото на
ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 КТ е в брутен размер от 893 лв. и нетен
размер от 803.70 лв., което е изплатено от работодателя на два пъти – с РКО от
17.11.2015 г. са платени 71.88 лв. и с РКО от 11.01.2016 г. са платени 731.83
лв. Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Тъй
като по делото е установено, че ответникът е изплатил изцяло дължимото на ищеца
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ (бруто 893 лв./нето 803.70 лв.) след подаване на
исковата молба, която на основание чл.422, ал.1 ГПК се счита подадена с
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, то съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.221, ал.1 КТ следва да бъде
отхвърлен, като погасен чрез плащане в хода на делото.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 КТ, при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за
неползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж. По делото е безспорно, че ищецът има неизползван платен годишен
отпуск от 5 дни за 2015 г., който възлиза в брутен размер от 202.95 лв. и нетен
размер от 182,66 лв., видно от икономическата експертиза. Безспорно е също
така, че дължимото на ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в нетен размер от
182.66 лв. е изплатено от работодателя с РКО от 17.11.2015 г. Съгласно чл.235,
ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Тъй като по делото
е установено, че ответникът е изплатил изцяло дължимото на ищеца обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ (бруто 202.95 лв./нето 182.66 лв.) след подаване на исковата
молба, която на основание чл.422, ал.1 ГПК се счита подадена с депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК, то съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.221, ал.1 КТ следва да бъде отхвърлен, като погасен
чрез плащане в хода на делото.
Във връзка с горното и предвид обстоятелството, че
обезщетенията по чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ са платени от ответника след образуване
на делото, съдът намира, че претенцията на ищеца за дължимост на законната
лихва върху тях, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.08.2015
г. е основателна, като лихвата се дължи до датата на плащане на сумите. При
това, прилагайки разпоредбата на чл.162 ГПК, съдът изчисли, че законната лихва
върху нетното обезщетение по чл.221, ал.1 КТ от 803.70 лв., дължима за периода
от 18.08.2015 г. до 17.11.2015 г. (първото плащане с РКО от същата дата),
възлиза на сумата от 20.58 лв., а върху платения по-късно остатък от 731.83 лв.
законната лихва е в размер на 11.20 лв. за периода от 18.11.2015 г. до
11.01.2016 г. (второто плащане с РКО от същата дата), или дължимата законна
лихва възлиза общо на 31.78 лв. и следва да бъде присъдена в този размер. Съдът
изчисли също така, че законната лихва върху нетното обезщетение по чл.224, ал.1 КТ от 182.66 лв., дължима за периода от 18.08.2015 г. до 17.11.2015 г. (плащането
с РКО от същата дата), възлиза на сумата от 4.68 лв., поради което следва да
бъде присъдена в този размер.
Относно акцесорните
претенции по чл.86, ал.1 ЗЗД за дължимост на мораторна лихва за забавено
плащане на обезщетенията по чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ за периода от
прекратяване на трудовия договор до подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
съдът съобрази следното: Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на
забавата. В конкретния случай, по делото е безспорно, че ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на следващото се на ищеца обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ за срока на предизвестието и по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен
годишен отпуск. Същевременно с това, обаче, следва да се отбележи, че
работодателят е поставен в забава относно това задължение едва с предявяването
на исковата молба, респ. подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.08.2015 г.,
поради което лихви за забава са дължими от тази дата, а не от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. Тук следва да се има предвид, че работникът
има право на обезщетенията по чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение, което означава, че от този момент за него възниква
право да претендира плащането им. Но задължението на работодателя не става
изискуемо в същия този момент, тъй като е необходимо работникът да предприеме
съответните необходими действия за реализация на правото си. С оглед характера
на обезщетенията по чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ и съгласно правилата на
чл.84 ЗЗД за изискуемост на паричните задължения, следва да се приеме, че в
случая не е определен ден за изпълнение и длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора (чл.84, ал.2 ЗЗД). В настоящата хипотеза, по делото
няма данни преди подаване на исковата молба ищецът да е отправил искане до
работодателя, респ. покана за плащане на обезщетенията по чл.221, ал.1 и
чл.224, ал.1 КТ. Ето защо, в случая поканата за плащане е отправена едва с
исковата молба, респ. заявлението по чл.410 ГПК и от този момент ответникът е
поставен в забава и дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва. Предвид това, исковете по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за дължимост на сумата от 14.65 лв. – мораторна лихва
за забава върху обезщетението по чл.221, ал.1 КТ за периода от 20.06.2015 г. до
18.08.2015 г., както и за дължимост на сумата от 3.33 лв. – мораторна лихва за
забава върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода от 20.06.2015 г. до
18.08.2015 г., са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
По отношение направеното от ищеца искане по чл.78, ал.1 ГПК, съдът намира, че на същия се дължат направените по настоящото дело съдебни
разноски, независимо от отхвърлянето на исковите претенции. По делото е установено,
че претендираните от ищеца суми за трудови възнаграждения и обезщетения по КТ,
за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№
5339/2015 г. по описа на БРС, са му изплатени изцяло от ответника след
образуване на настоящото исково производство по чл.422 ГПК. Относно дължимостта
на съдебните разноски определящо е обстоятелството дали ответникът е станал
причина за завеждане на съответното производство, по което се претендират
разноски. В конкретния случай, след като към момента на предявяване на иска
ответникът не е изпълнил задълженията си спрямо ищеца, а е направил това в
по-късен момент, следва да се приеме, че същият е станал причина за образуване
на настоящото дело и следва да понесе отговорността за съдебните разноски. Ето
защо, искането на ищеца по чл.78, ал.1 ГПК е основателно, като съгласно т.12 от
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК ответникът следва
да му заплати сумата от 320 лв. за направените в заповедното производство разноски
и сумата от 450 лв. за направените в настоящото исково производство разноски за
платено адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да заплати на ищеца и
разноските във връзка с обезпечаването на предявените искове, а именно сумата от
200 лв. за платено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 1102/2015
г. по описа на ЧСИ Ирина Христова – рег.№ 878 в района на ОС гр.Ямбол,
образувано въз основа на издадената по настоящото дело обезпечителна заповед.
В връзка с горното, съдът намира за неоснователно
направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца и искането за неговото редуциране.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2, вр. ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, за
защита по по трудови дела с определен интерес минималното адвокатско
възнаграждение при интерес над 1000 лв. е в размер на 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв., или за конкретния случай при предявен интерес от 2597.80
лв. минималното възнаграждение се изчислява в размер на 411.85 лв. Видно от
представения към исковата молба договор за правна защита и съдействие,
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 450 лв., което не се
явява в прекомерно завишен размер, поради което не са налице основания и
предпоставки същото да бъде намалявано. Ето защо, възражението на ответника по чл.78,
ал.5 ГПК е неоснователно и не следва да бъде уважавано.
На основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК, ищецът
не дължи държавна такса за делото, поради което и с оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на държавата по
сметка на БРС държавна такса за производството в
размер на 50 лв., дължима върху уважения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и сумата
от 50 лв. за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице,
съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл.422,
ал.1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.Й.Е. ***, ЕГН **********,
и по отношение на „МКМ – ПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.”Адам Мицкевич” № 3, ет.1, офис 3, представляван от
Михаил Кънчев Михов, че „МКМ – ПРОДУКТ”
ЕООД, ЕИК: ********* дължи на Е.Й.Е., ЕГН **********,
следните суми: сумата от 10.13 лв.
– мораторна лихва върху неплатеното в срок нетно трудово възнаграждение за
м.май 2015 г. от 700.01 лв. (бруто от 893 лв.), дължима за периода от
21.06.2015 г. до 11.08.2015 г.; сумата
от 3.47 лв. – мораторна лихва върху неплатеното в срок нетно
трудово възнаграждение за м.юни 2015 г. от 445.46 лв. (бруто 568.27 лв.),
дължима за периода от 21.07.2015 г. до 17.08.2015 г.; сумата от 11.41 лв. – законна лихва върху неплатеното в срок
нетно трудово възнаграждение за м.юни 2015 г. от 445.46 лв. (бруто от 568.27
лв.), дължима за периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.08.2015
г. до плащането му – 17.11.2015 г.; сумата
от 31.78 лв. – законна лихва върху нетния размер на
обезщетението по чл.221, ал.1 КТ от 803.70 лв. (бруто от 893 лв.), дължима за
периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.08.2015 г. до плащането
му – 11.01.2016 г., както следва: лихва от 20.58 лв. за периода от 18.08.2015
г. до 17.11.2015 г. и лихва от 11.20 лв. за периода от 18.11.2015 г. до
11.01.2016 г.; сумата от 4.68 лв.
– законна лихва върху нетния размер на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ от
182.66 лв. (бруто 202.95 лв.), дължима за периода от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 18.08.2015 г. до плащането му – 17.11.2015 г., за които вземания в
полза на ищеца Е.Й.Е. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК с № 3062/21.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 5339/2015 г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от Е.Й.Е. ***, ЕГН **********, против
„МКМ – ПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.”Адам Мицкевич” № 3, ет.1, офис 3, представляван от Михаил Кънчев
Михов, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.128, т.2, чл.224, ал.1 и чл.221, ал.1 КТ за дължимост на следните
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК с № 3062/21.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 5339/2015 г. по описа на БРС:
- сумата от 893.00
лв. – брутно трудово възнаграждение за м.май 2015г. (нетен размер 700.01
лв.), ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, като неоснователен,
- сумата от 568.27
лв. – брутно трудово възнаграждение за 15 работни дни за м.юни 2015 г., като погасен чрез плащане в хода на делото, и за разликата над установения от съда брутен
размер на възнаграждението за м.юни 2015 г. от 568.27 лв. (нетен размер от
445.46 лв.) до претендирания с исковата молба брутен размер от 608.85 лв.,
ведно със законната лихва върху разликата, като
неоснователен.
- сумата от 202.95
лв. – обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за
5 дни за 2015 г., като погасен чрез
плащане в хода на делото.
- сумата от 893.00
лв. – обезщетение по чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника без предизвестие по чл.327, т.2 КТ, като погасен чрез плащане в хода на делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Е.Й.Е. ***, ЕГН **********, против
„МКМ – ПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.”Адам Мицкевич” № 3, ет.1, офис 3, представляван от Михаил Кънчев
Михов, с правно основание чл.422, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за дължимост на следните вземания, за които в полза на Е.Й.Е.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №
3062/21.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 5339/2015 г. по описа на БРС:
- разликата над
установения от съда размер мораторна лихва от 10.13 лв. до претендираната лихва от 14.40 лв. върху трудовото
възнаграждение за м.май 2015 г., както и
за периода от 11.08.2015 г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
18.08.2015 г., като неоснователен;
- разликата над
установения от съда размер мораторна лихва от 3.47 лв. до претендираната лихва от 4.74 лв. върху трудово
възнаграждение за м.юни 2015 г., като
неоснователен;
- сумата от 3.33 лв.
– мораторна лихва върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода от
20.06.2015 г. до 17.08.2015 г., като
неоснователен;
- сумата от 14.65 лв.
– мораторна лихва върху обезщетението по чл.221, ал.1 КТ за периода от
20.06.2015 г. до 17.08.2015 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „МКМ
– ПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.”Адам Мицкевич” № 3, ет.1, офис 3, представляван от Михаил Кънчев
Михов, да заплати на Е.Й.Е. ***, ЕГН **********, сумата
от 320.00 лв. за направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 7326/2014 г. по описа на БРС, сумата
от 450.00 лв. за направени разноски в настоящото исково
производство, и сумата от 200.00 лв. за
направените разноски по изпълнително дело № 1102/2015 г. по описа на ЧСИ Ирина
Христова – рег.№ 878 в района на ОС гр.Ямбол, образувано въз основа на
издадената по настоящото дело обезпечителна заповед във връзка с обезпечаването
на предявените искове.
ОСЪЖДА „МКМ – ПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Адам Мицкевич” №
3, ет.1, офис 3, представляван от Михаил Кънчев Михов, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаския
районен съд сумата от 50.00 лв.,
представляваща дължима държавна такса върху размера на уважените искове, както
и сумата от 50.00 лв. за заплатено от
бюджета
на съда възнаграждение на вещото лице, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.