Определение по дело №2709/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК.

Постъпила е молба рег. № 2606/12.02.2024 г. от Р.Р.Т., действащ със съгласието и одобрението на своята майка и законен представител Димитрийка Тровачева, чрез адв. С.П., с която се иска допълване на определението от 29.01.2024 г. в частта за разноските.

В молбата се посочва за възможността да се направи искане за присъждане на разноски, ако делото е приключило в закрито съдебно заседание. Моли да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000 лева и държавна такса от 10 лева.

Насрещната страна Национална експертна лекарска комисия изразява становище за неоснователност на молбата, като изразява доводи, че искането не е направено своевременно.

След като се запозна с исканията и становищата на страните, съдът намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК в срока за обжалване, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното определение в частта му за разноските.

Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Искането е направено от надлежна страна – жалбоподател.

Установява се, че е подадена жалба от Р.Р.Т., действащ със съгласието и одобрението на своята майка и законен представител Димитрийка Тровачева, чрез адв. С.П. срещу Акт № I -9839/10.10.2023 г. за отказ от възобновяване на административно производство, издаден от НЕЛК.

В жалбата липсва искане за присъждане на разноски по делото. В жалбата е посочено, че се прилага договор за правна защита и пълномощно.

Към жалбата е приложен документ за платена държавна такса в размер на 10 лева. От приложения договор за правна защита се установява, че е уговорен адвокатски хонорар в размер на 1000 лева, който е платен в брой, доколкото това е отразено в документа, имащ характер и на разписка.

По делото е постановено определение № 947 от 29.01.2024 г., с което е отменен оспореният Акт № I -9839/10.10.2023 г. за отказ от възобновяване на административно производство, издаден от НЕЛК и е върната преписката на органа за произнасяне по направеното искане за възобновяване на производството. Със съдебния акт липсва произнасяне за разноските, доколкото в мотивите му е отразено, че липсва искане за присъждането им.

Съдът намира за неоснователно искането за допълване на определението в частта за разноските. Съображенията са следните:

Трайна и непротиворечива е практиката на ВАС и ВКС за възможността за претендиране на разноски след постановяване на съдебния акт за прекратяване на производството, ако това е направено с закрито съдебно заседание. В този смисъл са следните съдебни актове: определение № 3081 от 09.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2330/2010 г., VII о., определение № 13990 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10173/2019 г., 5-членен с-в, Определение № 2451 от 16.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1019/2022 г., II о., определение № 60317 от 29.09.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1754/2021 г., I т. о., ТК, определение № 36 от 21.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 3022/2019 г., II т. о., ТК, определение № 166 от 24.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 504/2017 г., II т. о., ТК, определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК, Определение № 438 от 17.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 352/2009 г., I т. о., определение № 736 от 23.12.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 689/2010 г., IV г. о., ГК и други.

Според цитираната съдебна практика при нормалното развитие на съдебното производство искането за присъждане на направените по делото разноски трябва да бъде отправено до съда до приключване на устните състезания. Страните имат право да направят искане за присъждане на разноски, защото производството е приключило по нетипичен начин с прекратяването му в закрито съдебно заседание. По този начин съответната страна е лишена от възможността в открито съдебно заседание да направи своето искане за присъждане на разноски.

Настоящият казус си прилича с горепосочената съдебна практика, тъй като финализиращият съдебен акт е постановен в закрито заседание, но същевременно е налице важна разлика, доколкото в производството не е предвидено провеждане на открито съдебно заседание. Жалбата срещу отказа за възобновяване на административно производство е по реда на глава десета, раздел IV, вр. чл. 103, ал. 3 АПК. Според чл. 199 АПК жалбата се разглежда в закрито заседание. Това означава, че изначално страните са наясно, че няма да се проведе открито съдебно заседание. По тези съображения същите следва да изчерпят своите искания с подаване на жалбата срещу оспорения отказ или с депозиране на възраженията по чл. 198, ал. 1 АПК, респ. становището по чл. 198, ал. 2 АПК. В този смисъл цитираната практика е неотносима за настоящия казус, тъй като производството се развива изцяло в закрито заседание, при което няма как да стои въпросът, че съответната страна е лишена от възможността в открито съдебно заседание да направи своето искане за присъждане на разноски.

Горното означава, че жалбоподателят е следвало с жалбата да направи искането за присъждане на разноски или в краен случай с молба, но преди постановяване на съдебен акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Жалбоподателят изначално е наясно, че жалбата му ще се разгледа в закрито съдебно заседание, поради което е следвало с нея да изчерпа всички свои искания. По тези съображения не е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Също така не е възможно допълване на определението, ако страната е пропуснала да заяви своевременно своето искане за разноски. В тази връзка молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Вярно, че към жалбата е приложено пълномощно и договор за правна помощ, но това отбелязване в жалбата не представлява искане за присъждане на разноски. В този смисъл е определение № 146/22.06.2018 г. по гр. Д. № 3315/2017 г. на ВКС, I г.о.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба рег. № 2606/12.02.2024 г. от Р.Р.Т., действащ със съгласието и одобрението на своята майка и законен представител Димитрийка Тровачева, чрез адв. С.П., с която се иска допълване на определение № 947 от 29.01.2024 г., постановено по адм. д. № 2709/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: