№ 820
гр. Б...., 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б...., LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120202574 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. М. Я. (I K... M... Y...), роден на ... г., в
**********................................................... г., чрез адв. А. П. от АК - Стара Загора, със
съдебен адрес: гр. Б...., ул. В.... А......., против Наказателно постановление № 5382а-
526/10.07.2025 г., издадено от началник на Сектор „Миграция“ в ОДМВР - Б...., с което за
нарушение по чл. 24к, ал. 18 от ЗЧРБ, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, а разгледА. по същество и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено следното от фактическа стрА..
На 10.07.2025 г., около 13:00 часа, в гр. Б...., в Сектор „Миграция“ при ОДМВР - Б....,
жалбоподателят И. М. Я. (I K... M... Y...) се явил за да подаде заявление за получаване на
право на пребиваване в стрА.та. При извършена служебна проверка от служители на МВР
обаче се установило, че същият не е спазил изискването на закона да подаде заявление в 7-
дневен срок от влизането му на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 от
1
ЗЧРБ, което е стА.ло на 02.07.2025 г., респ. срокът е бил до 09.07.2025 г.
Свидетелят К. Д. приел това бездействие от стрА. на жалбоподателя И. М. Я. (I K...
M... Y...) като нарушение на чл. 24, ал. 18 от ЗЧРБ и още на същия ден му съставил АУАН. В
деня на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление, но тук АНО е
приел, че жалбоподателят е нарушил не разпоредбата на чл. 24, ал. 18 от ЗЧРБ, а тази по чл.
24к, ал. 18 от ЗЧРБ, и на основание чл. 51б, ал. 1 от ЗЧРБ му наложил глоба в размер на 100
лв. И двата документа са връчени на жалбоподателя срещу подпис и без възражения от
негова стрА.. От показанията на свидетелите М. К.. и К. Д. (л. 17 - гръб) се установи, че
жалбоподателят е разбирал за нарушението, тъй като се е явил с представител на фирмата.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства, а и същата не се оспорва от жалбоподателя.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.
Според чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност
до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни може да бъде издадена на чужденец, който
желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в
стрА.та на едно от основанията, посочени в този закон.
Възражението на жалбоподателя, че не му е разяснено на разбираем език
административното обвинението, не може да бъде споделено от настоящия състав. Видно от
свидетелските показания, жалбоподателят се е явил лично на гише в Сектор „Миграция“ при
ОДМВР - Б...., подал е документите лично, както и с него е имало представител на фирмата
и напълно е разбирал за проведената процедура, като на място не са направени никакви
възражения. Нещо повече, видно от приложените разписки, жалбоподателят собственоръчно
се е подписал, с изписване на имената си, че е получил препис от документите, уведомен е
че в 7-дневен срок може да подаде възражения, както и за възможността за доброволно
заплащане на глобата или да обжалва НП, което и сторил. При това положение съдът няма
абсолютно никакво основание да кредитира възражението, че е бил необходим преводач и че
липсата на такъв е нарушило правото му на защита.
Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде
отменено, поради следните съображения.
От събраните по делото доказателства се установи, че при съставяне на АУАН и НП е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не са спазени чл. 42, т. 4 и 5 и чл.
57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, които въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия
орган да опишат в АУАН и НП извършеното нарушение и разпоредбите, които са били
нарушени. Спазването на тези норми цели да гарантира правото на защита на наказаното
лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно
извършването на какво нарушение му се вменява. Безспорно е и в теорията, и практиката, че
2
АУАН е актът в административнонаказателното производство, А.логичен на обвинителния
акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса.
В конкретния случая, в АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 24, ал.
18 от ЗЧРБ, но такава норма не съществува въобще в ЗЧРБ и няма как обективно
жалбоподателят да наруши правило за поведение, което не съществува юридически към
момента на деянието. Най-вероятно става въпрос за технически пропуск/грешка при
издаване на АУАН, като се има предвид и че при съставяне на наказателното постановление
АНО е посочил като нарушена друга разпоредба, а именно тази по чл. 24к, ал. 18 от ЗЧРБ.
Последната обаче гласи, че в 7-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на
Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е
длъжен да се яви с чужденеца в дирекция/отдел/сектор/група "Миграция" при МВР и да
приложат към заявлението по ал. 7 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата
с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на
Република България със срок от поне 3 месеца - до издаване на разрешение за
продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник. Тоест, разпоредбата на чл.
24к, ал. 18 от ЗЧРБ, предвижда пряко задължение за работодателя да извърши действията по
получаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен
работник, а не за последния. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 24к, ал. 7
от ЗЧРБ, в която е разписано, че за издаване на разрешението не друг, а работодателят е
този, който подава заявлението в структурите на МВР и именно той може да наруши
въпросната разпоредба.
С оглед на създадената неяснота относно "повдигнатото обвинение" безспорно е била
ограничена възможността на жалбоподателя да разбере за какво е ангажирА. отговорността
му. С оглед на изложеното, неправилно актосъставителят и АНО са приложили закона,
приемайки, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 24, ал. 18 или чл. 24к, ал. 18
от ЗЧРБ.
Тук е мястото да се посочи, че при установено от АНО бездействие от стрА. на
жалбоподателят, същият е следвало да се накаже за нарушаване на разпоредбата на чл. 51б,
ал. 1 от ЗЧРБ. Последната гласи, че се наказва с глоба от 100 до 500 лв. чужденец, който след
влизането си с виза по чл. 15, ал. 1 на територията на Република България не изпълни
задължението си да се яви в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да представи към
заявлението си копие на страницата от паспорта с положена виза и задължителна
медицинска застраховка в срока, предвиден в чл. 24и, ал. 16, чл. 24к, ал. 18, чл. 33к, ал. 14 и
чл. 33п, ал. 15. От съдържанието на закона става ясно, че законодателната техника е
разписала в една разпоредба всичките три елемента на правната норма - хипотеза,
диспозиция и санкция. Да, действително на пръв поглед сякаш в нея не се съдържа правило
за поведение, но тук самата диспозиция (правилото за поведение, което трябва да следва
лицето) се подразбира от хипотезата (фактите, при наличието на които се привежда в
3
действие санкцията), или казано с други думи, задължението на жалбоподателя е след като
влезе в стрА.та с виза за дългосрочно пребиваване, в 7-дневен срок да се яви лично в
структурите на МВР и да подаде заявление по образец, заедно с копие на страницата от
паспорта (с визата) и задължителна медицинска застраховка. Ако не изпълни това свое
задължение следват административнонаказателни последици за него - глоба в относително
определен размер.
В конкретната ситуация, от една стрА., юридическото обвинение по чл. 51б, ал. 1 от
ЗЧРБ не е отразено от актосъставителя в АУАН, а от друга, в наказателното постановление
АНО е дал две противоречиви правни квалификации - веднъж като нарушена нормата на чл.
24к, ал. 18 от ЗЧРБ, и втори път, като основание за налагане на наказанието е посочена
разпоредбата на чл. 51б, ал. 1 от ЗЧРБ, което се явява недопустимо смесване на
административната отговорност на работодателя и работника. Това пък води като
закономерна последица до създаване на противоречие между фактическото и правно
обвинение, и най-важното - до невъзможност на наказаното лице да разбере за какво точно
нарушение е наказан. Последното обстоятелство накърнява правото на защита на
жалбоподателя да разбере административното обвинение и да се защитава пълноценно по
отношение на него. Неясната воля на АНО обуславя незаконосъобразността на НП и е
абсолютно основание за неговата отмяна.
При този изход на спора, разноски принципно се дължат на жалбоподателя, но
доколкото същият не е направил подобно искане и не са представени доказателства за
направени такива, то и съдът не може служебно да присъди разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5382а-526/10.07.2025 г., издадено от
началник на Сектор „Миграция“ в ОДМВР - Б...., с което за нарушение по чл. 24к, ал. 18 от
ЗЧРБ, на жалбоподателя И. М. Я. (I K... M... Y...) е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Б.... в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б....: _______________________
4