Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 585 / 29.04.2022г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

      СЪДИЯ:    ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2015 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:

 

 

Производството по делото е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК.

Жалбоподателят И.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат П.И.В.-П. – БАК, е оспорил решение № 107/30.07.2021г. на директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 94-И-238/21.07.2021г. по описа на ТД на НАП Бургас и е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С210002-022-0048142/02.07.2021г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, като законосъобразно.

С жалбата се иска съдът да отмени оспореното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на административно-производствените правила и необосновано. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и иска отмяна на оспореното решение. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска потвърждаване на оспорения административен акт. Претендира разноски.  

Факти:

С постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. № С210002-022-0048142 от 02.07.2021г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 205, във връзка с чл. 195, ал.1-3 от ДОПК е наложена обезпечителна мярка възбрана върху ½ идеална част от УПИ, дворно място, образуващо урегулиран поземлен имот № ХХ-2522 в квартал № 81, съгласно действащия застроителен регулационен план на гр.Карнобат, заедно с всички подобрения в имота, с площ 651 кв.м, находящ се в гр.Карнобат, община Карнобат, област Бургас, ул. „Тракия“ № 23, с граници изток – УПИ № V-2505, 2506, запад – улица „Тракия“, север – УПИ № І-2501 и № ІІ-2502, юг – УПИ № ХVІІІ-2520, 2521, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вх. рег. № 588/02.03.2020г., акт № 136, том 2, дело № 231/2020г. на СВ – Карнобат (л.33), с данъчна оценка (за недвижими имоти) 7323,75 лв. за съответната част.

Със заявление с изх. № С210002-153-0002887/02.07.2021г. старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас е подал заявление до Служба по вписвания – Карнобат с искане да бъде разпоредено вписване на възбрана, въз основа на постановление за налагана не обезпечителни мерки с изх. № С210002-022-0048142/02.07.2021г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас срещу И.Г.М. (л.31).

На 21.07.2019г. до директора на ТД на НАП Бургас е подадена жалба от И.М. против ПНОМ с искане същото да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и в нарушение на административно-производствените правила. (л.22).

Във връзка с постъпилата жалба против ПНОМ на 26.07.2021г. е изготвено становище от старши публичен изпълнител К.Н.– наложил ПНОМ до началника на ТД на НАП. В становището се заявява, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че е направено пълно проучване на имущественото състояние на задълженото лице и е установено, че лицето притежава недвижим имот – ½ ид. части от УПИ с площ 651 кв.м, находящо се в гр.Карнобат, ул.“Тракия“ № 23 с данъчна оценка към 01.07.2021г. – 14 647,50 лв., за съответната идеална част – 7 323,80 лв. (л.47). Постановлението е изпратено за връчване по реда на чл.29, ал.3 от ДОПК, но до момента няма данни за връчването му. Посочено е, че постановлението е вписано във входящия регистър на Службата по вписванията – Карнобат на 09.07.2021г. с вх. № 2461, акт том 1, акт № 111, година 2021г. Публичният изпълнител счита, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и като такова не следва да бъде отменяно (л.29).  

С решение № 107 от 30.07.2021г. на директор на ТД на НАП гр.Бургас жалба на И.Г.М. е оставена без уважение и е потвърдено постановлението за налагане на обезпечителни мерки, като законосъобразно (л.11-12). В решението е посочено, че в ТД на НАП Бургас е образувано изпълнително дело № *********/2021г. по заявление за принудително изпълнение с вх. № Е210132-225-0050965/06.03.2021г. на Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция на финансова корекция по Акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 48 892 лева. Сочи се, че е изпратено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх. № С210002-048-0067825/19.05.2021г. с обратна разписка на декларирания за кореспонденция адрес – гр.Карнобат, бул.“Москва“ № 163, вх.1, ет.5, но няма данни за връчване и повторно е изпратено на декларирания е-mail - ************@***.**, връчено на 05.07.2021г. (л.54-56). Посочено е, че е извършено пълно проучване на имущественото състояние на задълженото лице, като са изпратени на 30.06.2021г. запитвания до Община Карнобат, ОД на МВР, Министерство на земеделието, храните и горите и ОД „Земеделие“ (л.40-43), извършени са справки в регистрите на ЦРЗО, ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, Морска администрация, ИКАР, трудови договори и е установено, че лицето притежава единствено ½ идеални части от УПИ с площ 651 кв.м, находящо се в гр.Карнобат, ул.“Тракия“ № 23 с данъчнаоценка към 01.07.2021г. – 14 647,50 лв. (за съответната идеална част – 7 323,80 лв.) (л.47). Постановлението за налагане на обезпечителните мерки е вписано във входящия регистър на Служба по вписванията – Карнобат на 09.07.2021г. с вх. № 2461, акт том 1, акт № 111, година 2021г. Изложени са мотиви, че при издаване на атакуваното постановление публичният изпълнител е спазил разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК, мотивирал е нуждата от обезпечение. Решаващият орган приел, че нуждата от обезпечение е безспорна, видно от образувано изпълнително дело № ********* от 2021г. по което вземането на взискателя – Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция е в общ размер 51 048,37 лв. (към датата на Постановлението за налагане на обезпечителни мерки), а извършеното пълно проучване на имущественото състояние на задълженото лице, показва, че същото притежава единствено ½ ид. част от недвижим имот с данъчна оценка 7 323,80 лв.

Няма данни кога е връчено оспореното решение.

Правни изводи.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок за обжалбане, при спазване на принципа на задължителното оспорване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки по административен ред, съобразно чл.197, ал.1 от ДОПК, поради което жалбата е допустима.

Съгласно чл.197, ал.1 и ал.2 от ДОПК постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на обезпечителни мерки по чл.121 от ДОПК – в 7-дневен срок от получаване на жалбата. Решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка, може да се обжалва пред Административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя в 7-дневен срок от връчването му.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган – директора на ТД на НАП Бургас. Същото се отнася и до органа, издал постановлението за налагане на обезпечителни мерки, който има качеството на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас.

Според чл.195, ал.1 и ал.2 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

В разпоредбите на чл.200-чл.207 от ДОПК, е регламентиран редът за налагане на запор и възбрана, както и тяхното действие. При анализ на цитираните норми се налага изводът, че законодателят е предвидил обезпечението да се извършва тогава, когато ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното вземане и има за цел да предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника. Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичния изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки.

В разпоредбата на чл.213 от ДОПК е регламентирано върху кое имущество не се допуска принудително изпълнение, а оттам и кое имущество не би могло да служи за обезпечение на установените и изискуеми публични вземания.

В случая са налице предпоставките, визирани в чл.195 от ДОПК. По делото е доказано, че съществува публично вземане, установено с акт за установяване на публично вземане на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, в размер на 48 892 лв. главница, по повод на което е образувано изпълнително дело № *********/2021г. по описа на ТД на НАП Бургас. Лихвите по вземането са в размер на 2149,29 лв. към датата на издаване на процесното постановление на публичния изпълнител. Не е спорно, че жалбоподателката не е предложила обезпечение нито по самото изпълнително дело, нито в хода на процесното производство. Същевременно не е започнала и погасяване на задължението.

Неоснователно е възражението в жалбата, че не са налице установени и изискуеми публични вземания, чието събиране да е затруднено. Жалбоподателката не оспорва съществуването акт за установяване на публично вземане на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, с което е установено въпросното публично вземане, както не оспорва и обстоятелството, че този акт е влязъл в сила. Тези два факта са достатъчни, за да се направи извод за наличие на установено по размер и изискуемо публично вземане. Самата необходимост от налагане на обезпечителната мярка се обосновава от големия размер на вземането и отсъствието на всякакво друго имущество, с изключение на въпросната идеална част от недвижимия имот в гр.Карнобат, която е възбранена.

По делото е установен размерът на данъчната оценка на притежаваната от И.М. ½ ид. част от имота, който е възбранен. Тя е в размер на 7323,80 лв., колкото е определил и публичният изпълнител в постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Размерът на данъчната оценка на собствената на М. идеална част, по която е извършено обезпечението съгласно чл.195, ал.6, т.1 от ДОПК, съпоставен с размера на публичното вземане, несъмнено сочи, че е неоснователно и другото възражение, а именно, че наложената обезпечителна мярка не съответства на размера на обезпеченото задължение. В жалбата се твърди, че е нарушен принципът на съразмерност, закрепен в чл.195, ал.7 от ДОПК, който императивно предписва, че обезпеченията трябва да съответстват на публичните вземания. В конкретния случай публичното вземане е седем пъти по-голямо от размера на данъчната оценка на възбранения имот, т.е. въобще не може да се твърди, че възбраненият имот има по-голяма стойност от вземането, чието принудително събиране се цели, за да се твърди, че мярката е в нарушение на принципа на съразмерност.

На последно място следва да се обсъди дали наложената възбрана не е върху несеквестируемо имущество.

Принципът е, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори (частни и публични) – чл.133 от ЗЗД. Изключенията от това правило се основават на разбирането, че едно лице не следва да бъде третирано антихуманно, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които няма да застрашат съществуването му и възможността да преживява нормално в бъдеще.

Несеквестируемо е това имущество на длъжника, за което законът въвежда забрана да бъде предмет на принудително изпълнение. В процесния случай задълженията са публични, затова приложими са разпоредбите на чл.198, ал.3 във вр. с чл.213 от ДОПК. Според тях запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл.213. В чл.213, ал.1 от ДОПК изчерпателно са изброени хипотезите на изключение от цялото имущество на длъжника, спрямо които принудителното изпълнение не може да се насочва. В случая възбраненият имот е празно дворно място, което е урегулирано и се намира в гр.Карнобат. То не е нито жилище, за да се преценява дали е единствено жилище на длъжника, нито е земеделска земя, за да се съблюдава приложението на чл.213, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК

По тези съображения съдът счита, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, VІ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, подадена чрез адвокат П.И.В.-П. – БАК, против решение № 107/30.07.2021г. на директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 94-И-238/21.07.2021г. по описа на ТД на НАП Бургас и е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С210002-022-0048142/02.07.2021г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 СЪДИЯ: