Разпореждане по дело №55/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на защитника на В. Л. К., последният обвиняем по делото, против решение № 3677/13.05.2010 г. по н.д. № 35/2010 г. на РС - Б..

Сочи се във въззивната жалба, че атакуваното решение, с което обвиняемият К. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 2 НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв., е незаконосъобразно и необосновано, тъй като са налице основанията по чл. 9, ал. 2 НК. Излагат се доводи, че извършеното от обв. К. не е повлияло на съставянето на нотариалния акт, не е увредило нечии интереси, защото в показанията на св. М. се сочи, че имотът според нея бил лична собственост, а не съпружеска имуществена общност, като това обстоятелство и данните за личността на обв. К. според защитника му давали основание за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Иска се съдът да отмени обжалвания съдебен акт и приложи чл. 9, ал. 2 НК.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът на обвиняемия поддържа жалбата. Излага доводи за нейното уважаване и оправдаване на обв. К., тъй като извършеното от него не е престъпление.

Представителят на ОП - Б. изразява становище, че съдебният акт е правилен и законосъобразен, като не са налице основание за прилагане разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като безспорно от доказателствата се установява, че обвиняемият е бил женен, сделката е извършена без съгласие на съпругата му по отношение на имот, съпружеска имуществена общност.

Обв. К. в последната си дума пред въззивната инстанция сочи, че е невинен.

Пред Благоевградски ОС не е провеждано съдебно следствие за събиране на нови доказателства.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл. 378, ал. 5 вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, при което намери следното:

С атакуваното решение РС – Б. е признал обв. К. за виновен в това, че на 05.12.2007 г. в град Б. в нотариалната кантора на нотариус К. М. е затаил истината в писмена декларация за гражданство и гражданско състояние, която по силата на чл. 25, ал. 7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност се дава пред органа на властта - нотариус К. М., вписана с рег. № 415 в регистъра на Нотариалната камара на Р България за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че е женен, като първоинстанционният съд е приел, че обв. К. е извършил престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 2 от НК и е освободил обвиняемия от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание на основание чл. 78а от НК глоба в размер на 600 лв.

Съобразно събраните пред първата инстанция в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и тези на досъдебното производство, доколкото същите могат да се ползуват в производството по глава 28 НПК, настоящата съдебна инстанция намира за законосъобразни и обосновани изводите на районния съд относно фактическата обстановка, която следва да се приеме за установена по повдигнатото обвинение срещу К.:

Св. Д и обв. К. са бивши съпрузи, като по време на брака им - на 27.05.2005 г., е сключена сделка за учредяване право на строеж на жилищна сграда в УПИ VІ, пл. № 2738 в квартал 9 по плана на Б., по силата на която /вж. нотариален акт № 152, том. 1, рег. № 2615, дело № 148/2005 г./ обв. В. К. следвало да стане собственик след построяването на сградата на апартамент № 1, апартамент № 2, апартамент № 5, апартамент № 6, апартамент Б, офис № 1 и склад, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. След като сградата била построена /в степен груб строеж/, в началото на 2007 г. обв. К. и съпругата му тогава – св. Д, продали част от изградените имоти /имотите били декларирани в Община Б. като собствени на двамата съпрузи – вж. издадените удостоверения за данъчна оценка/. Впоследствие обаче била извършена продажба без съгласие на св. Динова – с нотариален акт № 30, том V, рег. № 9450, дело № 749/2007 г. по описа на нотариус К. М., обв. К. продал за сумата от 90 000 лева на сестра си К. Л. люс апартамент № 5, апартамент № 6, апартамент № Б, склад и офис № 1 от сградата, построена до степен груб строеж по време на брака му с Динова в УПИ VІ, пл. № 2738 в квартал 9 по плана на Б.. При сключване на сделката обв. К. на 05.12.2007 г. от свое име представил пред нотариус К. М., разпитана като свидетел по делото, декларация за гражданство и гражданско състояние, необходима съгласно чл. 25, ал. 7 /стар/ от Закона за нотариусите и нотариалната дейност за сключване на сделката, като декларацията била по образец, утвърден от Министъра на правосъдието със заповед № ЛС - 04-224/20.06.2003 г. В представената декларация обв. К. не попълнил частта й относно семейното си положение, като по този начин затаил истината относно обстоятелството, че е бил женен към датата на попълване на декларацията и съответно изповядване на сделката с нотариален акт за св. Е. Динова /тогава с фамилия К./. Безспорно е, че декларацията е подписана от К. /вж. графологическата експертиза от досъдебното производство/. От показанията на св. Д се установява, че същата е узнала за сделката на 06.10.2008 г., когато получила искова молба за развод, подадена от обв. К.. Тази фактическа обстановка се подкрепя от събраните в наказателното производство доказателства, фактите по делото не се оспорват от обвиняемия в подадената от неговия защитник въззивна жалба. Във връзка с показанията на св. М. следва да се посочи, че не следва да се кредитират същите в частта им, в която същите не дава показания за факти, а прави изводи – за заявеното от свидетеля, че е приела, че продаваните имоти от обвиняемия на неговата сестра били лична собственост на продавача. Към момента на подписване на сделката безспорно се установява възмездното придобиване на тези имоти през време на брака на обвиняемия и съществуването на съпружеска имуществена общност върху същите /такива документи са били представени и пред нотариуса – в четири броя удостоверения за данъчна оценка, представени пред същия нотариус за изповядване на въпросната сделка, като собственици на имотите са посочени както обв. К., така и Е. В. К. - л. 46 -49 от досъдебното производство/. Във връзка с извършената сделка в Окръжен съд – Б. се води гражданско дело между св. Динова и обвиняемият и неговата сестра за установяване нищожност на сделката за посочените по-горе имоти.

Обв. К. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а от НК.

При тази правилно изяснена фактическа обстановка по делото въззивната инстанция намира за законосъобразни изводите на първата инстанция, че обв. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 2 от НК, като на 05.12.2007 г. в град Б. в писмена декларация за гражданство и гражданско състояние, която по силата на закон - чл. 25, ал. 7 /стар/ от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, по образец, утвърден от Министъра на правосъдието със заповед №ЛС-04-224/20.06.2003 г., се дава пред орган на властта, какъвто е нотариус К. М. за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е затаил истината относно обстоятелството, че е женен. С деянието на обв. К. е осъществено изпълнителното деяние от състава на престъплението – същият в дадената от него пред нотариуса декларация за гражданство и гражданско състояние – вж. същата на л. 64 от досъдебното производство, не е подчертал вярното относно гражданското си състояние, като по този начин е затаил истината относно същото, непосочвайки, че е женен, съответно коя е съпругата му и кога е сключен брака им. Без значение е обстоятелството, че на нотариус М. е бил известен факта, че обв. К. е бил женен. Не е спорно и обстоятелството, че тази декларация е необходима при прехвърляне на недвижими имоти по силата на действащия към датата на продажбата текст на чл. 25, ал. 7 ЗННД /сега чл. 25, ал. 8 с.з./, както и че нотариусът е орган на власт /чл. 93, т. 2 НК и чл. 2, ал. 1 ЗННД/. Тази декларация обв. К. е следвало да представи пред нотариуса, за да удостовери истинността относно гражданското си състояние – това изискване е въведено за опазване правата и интересите на страните по една сделка.

От субективна страна деянието на обв. К. е извършено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като с оглед предходното прехвърляне на имот от същата сграда, показанията на св. Д, отразеното в удостоверенията за данъчни оценки, издадени за извършване на сделката с имотите, безспорно следва да се направи извод, че същият е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.

Налице са били предпоставките на чл. 78а НК, като въззивната инстанция споделя отразеното в мотивите на районния съд. Във връзка с размера на административното наказание следва да се посочи следното: Неправилно районният съд е приел определяне на наказанието към минимума, предвиден в закона, като е счел, че са налице само смекчаващи вината обстоятелства. Чистото съдебно минало е една от основните предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност на пълнолетен обвиняем за извършено престъпление /умишлено или по непредпазливост/ и налагане на административно наказание, поради което не може допълнително да смекчава вината на обвиняемия. Неправилно при определяне размера на глобата районният съд в случая не е взел предвид отегчаващи вината обстоятелство – стойността на имотите, съпружеска имуществена общност, прехвърлени без съгласие на св. Динова, обуславя по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, последиците от деянието на обв. К. – водено дело във връзка с това прехвърляне поради твърдения за сериозно увреждане на имуществените интереси на св. Д, също следва да се приеме като отегчаващо вината обстоятелство. Наличието на превес на отегчаващите вината обстоятелства в конкретния случай е следвало да даде основание за налагане на по-голямо по размер наказание глоба, което поради липсата на протест въззивната инстанция не може да отстрани в конкретния случай.

В мотивите районният съд е обсъждал извършено престъпление от обвиняемия по пр. 1 на чл. 313, ал. 1 НК в противоречие с посоченото пр. 2 в присъдата. Доколкото обаче текстовото посочване на престъплението касае пр. 2 – затаяване на истина, като присъдата и мотивите са за едно и също изпълнително деяние, в конкретния случай това следва да се приеме за несъществено нарушение.

Във връзка с възражението във въззивната жалба, че в случая деянието на обв. К. само формално осъществява състава на престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 2 НК и е малозначително, съдът намира следното: По-горе се посочи, че не следва да се кредитират показанията на св. М. за заявеното от нея, че имотът бил лична собственост на обв. К. и било без значение за извършване на сделката какво К. е заявил в дадената пред нотариуса декларация за гражданство и гражданско състояние. Тези показания не касая факти по делото, а са изводи на нотариуса, разпитан като свидетел. От останалите доказателства по делото се установява, че тези изводи на нотариуса са били неправилни /поне към датата на сключване на сделката между обв. К. и К. К. негова сестра/. Прехвърлянето на имот, съпружеска имуществена общност, който имот е на значителна стойност – около 100 000 лв., като във връзка с прехвърлянето на този имот е била представена декларацията от обв. К., което прехвърляне е довело до водене на гражданско дело за нищожност на сделката и видно от показанията на бившата съпруга на К. същата не е била съгласна с това прехвърляне, тъй като не е била уведомена от съпруга си за това /вж. показанията на Д на досъдебното производство/, с което се е достигнало до сериозно увреждане на имуществените интереси на бившата съпруга на обвиняемия с оглед стойността на имотите, с които се е разпоредил, не дава основание съдът да направи извод, че извършеното от обв. К. документно престъпление не е общественоопасно или е с явно незначителна степен на обществена опасност, поради което е малозначително и не е престъпно. Без значение е непосочването на датата в декларацията /видно от копията от нотариалното дело тази декларация е представена пред нотариуса при съставянето на нотариалния акт, в който е описана, на датата на обвинението/, обвиняемият е грамотен и не е било необходимо нотариусът да му обяснява какво да подчертава в декларацията за гражданство и гражданско състояние, от друга страна от останалите доказателства по делото следва извода, че В. К. умишлено не е сторил това, за да се осъществи сделката по продажба на имотите без участието на неговата съпруга. Изложеното по-горе дава основание на съда да направи извод, че не са налице основания за постановяване на съдебен акт за оправдаване на обв. К. на основание чл. 9, ал. 2 НК.

Поради горните съображения обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено и на основание чл. 378, ал. 5 вр. чл. 338 НПК Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3677 от 13.05.2010 г., постановено по н.д. № 35 по описа на Районен съд - Б. за 2010 година.

Решението не подлежи на проверка по жалба или протест. Да се уведомят за постановяване на същото страните по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: