№ 42
гр. Чирпан, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20255540200131 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от „СТАНДАРТ ЛИЗИНГ" ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к. Яворов, бл. 73, ет. 5,
ап. 10 , представлявано от Управителите А. С. П., чрез - адв. В. К. от САК, със съдебен адрес
- **, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение №
**********/08.12.2021г., издадено от Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ, с което
им е наложено административно наказание – в размер на 2500лева за извършено нарушение
на чл. 102. ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а. ал. 2, т. 3. във
връзка с чл. 179. ал. 3б от Закона за движението по пътищата, с правно основание чл.58д, т.4
във вр. с чл.59, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Независимо от налагането на това административно
наказание, СТАНДАРТ ЛИЗИНГ ООД дължал и заплащане на съответната такса по чл. 106,
ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от СТАНДАРТ
ЛИЗИНГ ООД пътно превозно средство в размер на 750.00 лв.
Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли на
осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съда да постанови решение, с което да отмени Електронен фиш №
**********/08.12.2021г., изд. от Агенция "Пътна Инфраструктура" при МРРБ и наложената
с него имуществена санкция на дружеството за извършено административно нарушение,
като неправилен, незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Моли да им бъдат присъдени и сторените в
производството съдебни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, представя
подробно писмено становище като заявяват, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като
неоснователна и недоказана. Излагат подробни съображения за това. Претендират
юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Правят възражение за прекомерност
на претендираното от процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, преценени по
1
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок.
Установи се по делото, че с Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение № **********/08.12.2021г., издадено от Агенция "Пътна инфраструктура" при
МРРБ, с което им е наложено административно наказание – в размер на 2500лева за
извършено нарушение на чл. 102. ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание
чл. 187а. ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179. ал. 3б от Закона за движението по пътищата, затова
че: “ На 08.12.2021Г в 11:38 часа. е установено нарушение №
D2A214DC00F6343CE053021F160A9043., с ППС ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФН 12 420,
регистрационен номер СA5300AK, с технически допустима максимална маса 18000, брой
оси 2, екологична категория ЕВРО 0, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 0, в община Чирпан, за движение по път
А-1 км 172+447, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №
20092, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 172+447.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна –
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да
оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна
санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.
С ЕФ е указано, че независимо от наложената имуществена санкция наказаното
дружество дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП съобразно
категорията на притежаваното от дружеството ППС в размер на 242,00 лева, както и че при
заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в размер на 750,00 лв., нарушителят
може да се освободи от административнонаказателна отговорност.
При така установената фактология от правна страна въззивната инстанция приема,
че в случая са налице няколко самостоятелни основания за отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен.
На първо място следва да се има предвид, че за вмененото на въззивника нарушение
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на ЕФ, доколкото според
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП ЕФ / в редакцията към датата на извършване на
нарушението -08.12.2021 г./ може да се издава само при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
каквото не е процесното по делото нарушение. Поради това заснетото в случая нарушение
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и
санкционирано чрез издаване на НП, т. е. по общия ред на ЗАНН, вместо което за него
недопустимо е съставен ЕФ.
На следващо място, съдът приема наличие на противоречие на разпоредбата на чл.
179, ал. 3б ЗДвП с разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламенти на Съвета от 17 юни 1999 г относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителният
2
характер на Директивата и позовавайки се на решението по обединени дела Euro-Team и
Spiral-Gep С-501/2014 на СЕС, съдът счита, че при приемането на националната санкционна
разпоредба на чл. 179, ал. 3б ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на
пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен
размер от 2 500 лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът счита, че следва да посочи, че
единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ
правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба –
чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в
противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр.
първо ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр.
105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ
в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на
текста – обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., обхватът на нормата е
изрично разширен и за нарушенията по чл. 179, ал. 3 - 3б, вкл., което е в подкрепа на
правилността на извода на настоящата инстанция, че към 22.02.2022 г. санкционирането на
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е било
допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.
Недопустимото му санкциониране с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в
съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е достатъчно основание за
отмяната на обжалвания пред районния съд ЕФ.
За прецизност следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С–61/23.
Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури (наричана по-нататък Директива 1999/62) изисква държавите
членки да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими
за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, като предприемат
всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на националните разпоредби, а
установените наказания следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Принципът на
пропорционалност, който следва държавите членки да съобразяват, предполага
предвидените санкционни мерки в националното законодателства да не надхвърлят
границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
директивата цели.
В случая с нормата на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвиден
фиксиран размер на имуществената санкция – 2 500 лева, за извършено нарушение на чл.
102, ал. 2 ЗДвП – неизпълнение на задължението на собственика да не допуска движението
на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
3
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
С Решение от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23 Съдът на ЕС приема, че чл. 9а от
Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Тоест санкционната норма на
чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, предвиждаща налагане на имуществена
санкция в абсолютен размер – 2 500 лева, на собственик – юридическо лице, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, следва да остане
неприложена като противоречаща на Правото на ЕС.
В т. 49 на Решение от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23 Съдът на ЕС е посочено, че
ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции,
и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на
извършеното нарушение. Според СЕС, единственото предвидено в тази система адаптиране
на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно
средство, която се определя въз основа на броя на осите му, но това адаптиране не отчита
характера и тежестта на извършеното нарушение.
Според легалната дефиниция на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на
предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция,
то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на дружеството-касационен ответник, поради което обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и
следва да бъде изцяло отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съгласно чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
4
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на въззивното производство дружеството-жалбоподател е представлявано
от упълномощен защитник – адв. В. К. от САК, на който била заплатена в брой сумата в
размер на 850,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, видно от приложените по делото адвокатско пълномощно и договор за
правна защита. В хода на съдебното производство дружеството жалбоподател претендира за
присъждане на така направените разноски, като от своя страна въззиваемата страна е
направила възражение за прекомерност, като същото се явява частично основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Съгласно чл. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа /преименувана от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на
адвокатското възнаграждение/ размерът на възнаграждението за оказаната от адвоката
правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента.
При липса на писмен договор възнаграждението се определя от адвокатския съвет съобразно
критериите, предвидени в горепосочената наредба /чл. 2, ал. 1 от последната/. Съгласно чл.
18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ако
административното наказание е под формата на имуществена санкция, какъвто е и
процесния случай, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, а
именно върху стойността на санкцията. Чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че за
защита по дела с определен материален интерес над 1000 лева минималното възнаграждение
е в размер на 400 лева плюс 10% за горницата над тази сума, тоест в процесния случай при
липса на договор възнаграждението следва да е в размер на 550 лева, доколкото
дружеството-жалбоподател е било санкционирано с административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 2500 лева.
След приемането на Решение от 25.01.2024 г. по C-438/22 г., съдът вече не е
обвързан с възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа. Въпреки това по мнение на настоящия съдебен състав този минимум
следва да се приеме като един от ориентирите (незадължителен), спрямо който да се
извършва преценката при разглеждане на претенцията за присъждане на разноски за
процесуално представителство. В процесния случай участието на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател в настоящото производство след подаване на
въззивната жалба се е ограничило до представената молба, имаща характер на писмени
бележки. Отчитайки така изложеното, фактическата и правна сложност на делото и че
същото е приключило в рамките на едно съдебно заседание, без явяване на процесуалните
представители на страните, съдът намира, че искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение се явява основателно до размер на сумата от 550,00 лева.
5
Съобразно изложеното, съдът приема, че административнонаказващият орган
следва да бъде осъден да заплати на дружеството- жалбоподател сумата в размер на 550,00
лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение №
**********/08.12.2021г., издадено от Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ, издадено
от Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ, с който на „СТАНДАРТ ЛИЗИНГ" ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к. Яворов, бл. 73, ет. 5,
ап. 10 , представлявано от Управителите А. С. П., чрез - адв. В. К. от САК, със съдебен адрес
- **, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500, 00
лева за извършено нарушение на чл. 102. ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на
основание чл. 187а. ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179. ал. 3б от Закона за движението по
пътищата, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" при МРРБ да заплати на
„СТАНДАРТ ЛИЗИНГ" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, ж.к. Яворов, бл. 73, ет. 5, ап. 10 , представлявано от Управителите А. С. П., чрез -
адв. В. К. от САК, със съдебен адрес - ** сумата в размер на 550,00 / петстотин и петдесет/
лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
Стара Загора в 14-дневен срок получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
6